Ще разкажа всичко...

Бях влюбен дълго време в едно момиче, като след него просто си казах никакви влюбвания вече, не ми трябва момиче и за мой късмет след ден два срещнах нея... Момичето, което втори месец не ми е излязло от главата, от кожата от всякъде...

Запознахме се преди зимната ваканция, всичко беше идеално, аз и показах, че я харесвам тя също изпитваше симпатии към мен, излязохме 3-4 пъти с общи приятели. 2 пъти бяхме и само двамата. Първите дни когато я изпращах я целувах по бузата, но дойде зимната ваканция и аз щях да ходя на почивка по нова година, също и тя вечерта преди да замина я целунах, не с език нормално.

За тези 3-4 дни аз се влюбих, много, наистина много. Аз нямах никакво намерение да се пробвам с нея. Смятах, че е много красиво момиче и би било добре да сме приятели, защото имаме общи такива, а аз какво направих влюбих се до уши от едното нищо. Уж на майтап, поддържахме връзка писахме си през тези 4-5 дена, в които бяхме на почивка, но се отчуждихме и нормално.

Аз през цялото време си мислех за нея, сънувах я. Дори и пращах снимки как съм и написал името на снега и ѝ казвах, че ми липсва. Тя също го твърдеше. Дойде време да се видим след като се прибрахме. Видяхме се, прегърнахме се. Аз ѝ носих подарък, едно сърце дървено, бях го взел от една сергийка, беше много сладко и беше в любимия и цвят и един шоколад с цели лешници на Линд, който и бях обещал, изпратих я и я целунах вечерта.

Тя ми написа, че не е почувствала нищо като сме се целунали. Аз се сринах просто, разплаках се, не знаех какво да правя. Все едно света ми се срина. На следващия ден, тя имаше имен ден, аз избягах от училище, за да мога да ѝ подаря букет с картичка. Уговорих се с една обща приятелка колко часа къде ще са, когато се прибират. И аз отидох и ѝ подарих букета и картичката.

В картичката беше написано нещо като стихче в рими, което аз измислих и не е обяснение в любов, нещо като закачка от типа "Днес ти имаш имен ден, а аз се питам дали ще си до мен" и още няколко реда. Тогава не бяхме само двамата, аз поисках да говорим насаме, казах ѝ, че е много важна за мен и че ще се боря за нея.

Тогава тя не ми каза нито да, нито не, но мисля, че ѝ стана ясно колко държа на нея. Продължихме да поддържаме връзка, да си пишем. Излязохме 3-4 пъти, но не съм я притискал съвсем приятелски. Но всеки път когато се сближим, мисля, че тя се отдалечава. Не мога да го обясня.

Започнахме да си говорим по телефона често, но в един момент тя не винаги ми вдигаше и по малко се чувахме. То и сега си е така, но си звъним от време на време и си говорим. На 14-ти февруари още преди 2 седмици тя ми беше споменала, че е сама у тях и че може да отида у тях да гледаме филм, звучи перфектно, но не беше точно така.

Предната вечер тя беше казала на една обща приятелка, която е и моята най-добра да разбере дали ще ѝ взимам нещо. Аз твърдях, че само пица и нищо друго дори я убедих, че нямам чувства, след това тя и го е написала и тя е казала, че не е вярно, не може да е вярно и някакви такива, това е хубаво.

Аз на 14 отидох с роза и сладки неща бисквитки от любимите и така, тя много се зарадва. Гледахме филм и ядохме пица, пицата я плати тя, защото иначе щеше да ми се разсърди и така. Мина добре не съм се опитвал да я целуна, но тя не ми даде знак да го направя, за това не го направих.

На следващия ден тя каза, че я боли главата, а аз като влюбен до уши отидох до тях написах на една бележка, че от това ще и мине и ѝ оставих хапче за глава пред вратата. Звъннах и се скрих, след това се видяхме за малко тя много ми благодари.

Аз ѝ пиша всяка сутрин за добро утро. Опитах да се отдалече малко, не и писах 2 дена, тя ми писа след това и дори ме пита защо не съм ѝ писал, но през това време аз вместо да намаля симпатиите се влюбих още по-силно (да уточня това е преди 14). Наистина не знам какво да правя.

Всякакви съвети получавам от момичета. Аз наистина не искам да се откажа от това момиче, искам да се боря за нея. Нали знаете какво е казал Боб Марли, за специалните момичета. Тя не е като всички останали до сега, тя не се е влюбвала, нямала е приятел. Тя не е типично момиче, по-различна е, не е лесно ранима или поне не го показва, аз свалям звезди, но... ако трябва ще сваля цялото небе с всяка звезда.

Разберете наистина я обичам и искам да съм с нея. Забравих да кажа аз съм на 16, тя е на 15. Тук ще кажете за каква любов си говорим. Еми за наивната детска любов. Аз съм много чувствително момче и съм много влюбчив, привързвам се много. Ако ще ми пишете - остави я, откажи се просто не си правете труда.

Искам съвети, обяснения, мисли и аз не знам какво да правя? Как звучи да излезем очи в очи и наистина всичко да ѝ кажа, защото не смятам, че някой друг е правил толкова много за нея да ѝ кажа за всички жертви, който съм направил за нея и да я питам какво иска наистина, че мога да бъда всякакъв (както във филма Тетрадката става.. няма връзка просто не знам.).

Аз се държа мило, знам как да се държа с едно момиче, имал съм приятелка преди, също така мога да твърдя за себе си, че не съм срамежлив и не съм и грозен, мога да говоря свободно и добре. Много се извинявам за обърканите ми мисли, наистина са такива, извинявам се и за пунктуационните грешки, просто в момента не ми е никак леко, разберете ме.

сподели бутон