Живея в чужбина от известно време. Езика не ми е много силен и това пречи на контактите ми. Като натура съм доста комуникативна личност, но понякога езиковата бариера е голям фактор. Особено когато се касае за мацка 🙂 На 25 години съм, тя е с десет години по-голяма. Имам приличен опит с жените, знам кога една жена има нещо или другият вариант, ако няма нищо. Но такова нещо не ми се е случвало! Не и до сега :/ Ще я наричам със символа: А)

Тя работи във фитнеса, който посещавам. Доста често се засичаме на рецепция, дори когато се записах нещо се по сдърпахме и не знам дали помни ситуацията. Един ден имаше една случка с един олигофрен нещо се оплака и конкретната идва да ми се кара без дори да знае какво се е случило. След края на тренировката си тръгвам и ме заговори, обясних и, че не е постъпила правилно и той ако е мъж да дойде да ми се обяснява на мен, а не на нея. Можеше поне да попита какво се е случило. Нещо много ми беше криво и ме попита от къде съм и и отговорих с гордо вдигната глава и усмивка. Последва смях.. При което още повече се изнервям и я питам защо се смее?! Отговора беше, че е РУМЪНКА и сме съседи, манталитета ни бил същия.

След това минахме на Здрасти-Чао. Та така всичко започна един ден като видях, че шефа и мрънка нещо, езика на тялото и я издаваше, че беше ядосана. Не знам какво ме накара да почукам на вратата и да попитам дали е удобно да прекъсна разговора им :Д при което получих одобрение и изръсих простотията да не и се кара, защото всеки ден идвам заради нея. При следващата “среща” в залата мацката започна да ми се усмихва широко и да търси контакт. Върти се около мен или на мен така ми се струва, викам си аре ще я заговоря 🙂 Говорихме си общи неща, с какво се занимавам, какво работя в момента и т.н дори си разменихме профилите във фейсбук.

Там пише, че съм обвързан, пише, че и тя е обвързана.. Продължихме доста време така на общи разговори. Един ден тренирахме един до друг и след тренировката си отиде да бяга на пътеките. Зарязах си моята тренировка и я попитах дали мога да бягам до свободната пътека до нейната, с лека усмивка ми каза, че може нали е свободна. Не исках да бъда рязък и от дума на дума я поканих на кафе след зала или друг път когато е свободна 🙂 Каза ми, че си има приятел и не прави така, при което отговорих, че и аз си имам приятелка 🙂 Странното е, че не и беше неприятно.

Научил съм се, че нищо хубаво не излиза от мацка която е готова за 5 мин да си отвори краката, а и не ми е интересно. Да не ми е интересно, правилно... тя ми запали интереса адски много. Всеки път ме гледа, даже си мислих, че го прави нарочно... “Да, Чико! Очите никога не лъжат..” Един ден един тъп арабин беше изнервил цялата зала, държеше се адски зле, нейно задължение е като има проблем да го реши. Видях ги да се карат и мангала да и се репчи. Стана голяма какафония. Казах му да излиза, без да се обяснява. Голям и тъп филм и тя се изнерви много. Мислех си, че дори и на мен...

Стана така, че след случката не се бяхме засичали две седмици. Намерих си нова работа и тренирах предимно вечер след работа. Преди да се прибера лятото за ваканцията ми в същия ден правя последна тренировка и така... Тренирам си аз със слушалките, някой ме бута по гърба, една радостна как си не сме се виждали толкова време, в отпуска ли беше? Викам не, днес летя за Бг. Намерих си нова работа и не можем да се засечем и тогава се усещам, а бе тоя блясък в очите и... май аз съм виновен 🙂

Прибрах се, засякохме се, спря се и ме заговори. Аз стоях като малко момиче, бях мега стреснат!! Чувствам се толкова не сигурен в себе си?! Май и аз съм хлътнал :))) Бях и купил малки подаръци, на които много се зарадва. Сигурен съм, че е наясно, че и аз съм много хлътнал. Жените ги усещат тези неща. Трябваше да изкарам едни курсове и тя трябваше да ми даде адрес, един слънчев ден ми вика намерих адреса да ти го дам ли? - Да разбира се! Идва при мен и ми забива:

- Аз май ти нямам номера?
- Толкова лесно ли си мислиш, че ще ти го дам?

Давам и го не след дълго и ми забива, а ти как се казваше? Викам наистина ли? Във фейсбук често си лайквахме снимки. Всеки ден като вляза в залата и е на рецепция ми изписва името, дори се е обръщала по име... женски номера 🙂

В същия ден след случката като си тръгнах и ѝ писах дали иска да излезем? Нямаше отговор. След това нито съм и търсил вниманието, здравей усмивка и чао. Идва при мен и ми обяснява, че бачкала по задачи и няма никакво време, аз и казвам окей и тя ми се обяснява и обяснява. Усмихнах се и и казах окей. Накрая ми направи впечатление следното. “Като се прибера, няма как да изляза. Трябва да готвя и да оправям документите за изложението” Тя беше се оплаквала, че няма време :)) Изложението беше в Неделя.

В Петък след тренировка идва при мен случайно уж като си тръгвам, чао приятен уикенд :)) Благодаря, на теб също, какво ще правиш? Викам ами ще си почивам, ахаа ами аз съм сама, приятеля ми ще ходи сам на изложението в еди кой си град и ще ходя на сауна. Мен още ме държеше, че ми се прави на интересна. Усмихнах се и и пожелах приятно прекарване :Д Сега ми се прави на неебателна. Избягва ме леко, аз го давам тежък. Днес се засякохме и се направи, че не ме вижда 1-2 пъти. Накрая като бяхме един до друг в мега последният момент и се усмихнах, тя се направи, че не ме вижда и на мен ми стана тъпо, видя ме и дойде и ми подаде ръка и ми каза здравей. Подминах я 🙁

Как да продължа напред? Добра идея ли е, ако я хвана и ѝ кажа, че виждам в погледа ѝ, че иска да сме повече от познати :))

бутон за сайт