Здравейте,
От скоро попаднах в сайта, прочетох няколко теми и реших да споделя историята си за да получа някой друг съвет.
На 23 години съм и до сега не ми се е получавало (разбирайте нещо повече от една среща) с моя наборка, освен момичето, с което ми беше първото излизане като ученик.
Не съм от заможно семейство, като дете имах много приятели, бях социален, през пубертета малко изоставах, връсниците ми се забавляваха по кафета и дискотеки, а аз работех след училище, тренирах и в последната учишищна година добавих и уроците за кандидатстване....та малко не се вписвах/вписвам в образа на наборите ми...сега следвам в уни и работя по специалността си..
Ежедневието ми: ставам в 5 за да работя по мои неща преди работа, до към 19-20 (комбинация от работа и университет според програмата) и след това тренировка, а събота/неделя са изцяло за работа по мои неща.
Нямам проблем на живо да заговарям жени.
Попринцип не съм от мъжете, които търсят нещо без ангажименти, както и ако започна да се занимавам с момиче не пиша на други..
Писал съм си с доста момичета колкото мен или по-малки, но някак разговора не е особено интригуващ и за двамани. Интересите ни не съвпадат. Имам чувството, че за тях е интересно да се ходи на дискотеки, да разказваш колко км съм вдигнал на магистралата и къде съм ходил на почивка.
Не съм много активен в социалните мрежи, не демонстрирам лъскав живот какъвто нямам, не качвам често снимки. Винаги предпочитам да говоря по телефона отколкото да седя 1час да си напишем няколко изречения. Имам чувството, че по интернет изглеждам слаб, а като излезем на среща интересът рязко скача, не ми се налага да ги търся, но всичко това ако достигнем до среща.
Няколко пъти ми се случи да се запозная първо на живо с момиче момиче г/д колкото мен. Уговаряме среща, всичко е наред, едва след нея се добавим във фб/инста и всичко лека полека свършва.
Докато с по-големите от мен жени (10 години над мен) нещата се получават от самосеби, не е нужно да се натискам да влеза безинтересни за мен разговори само за да запълня времето с някакви приказки. Харесват това че полагам усилия, имам си цели и се стремя да се развивам, а не ме упрекват че не ходя по купони и кафета.
Понеже рано или късно трябва да се ориентирам към това да си намеря жена, която да е горе-долу колкото мен, ще се радвам да споделите какво ми куца 🙂
Разговарял съм с мои приятели за съвет и са ми казвали, че половината от работата е да си изградиш стабилен образ в интернет профила. Снимки от готини места, компания. Иначе колкото и да си добре на живо, ще те мислят за задръстен.(+ питах една колежка и тя в този смисъл)
На мен ми е малко смешно всичкото това с профилите и снимките. Всеки знае, че това което се показва е само за пред хората. Вътрешно ми е гадно ако трябва да показвам нещо за да ме харесат. Но пък може би трябва да се променя..