Няколко месеца след депресията от раздялата с първата ми любов аз реших, че знам достатъчно теория и че е време да стана практик.
Но аз винаги съм бил стеснителен и неразговорчив, а на 15 години силно заеквах три години - и то така, че не можех да изговоря нито една дума, не можех дори да попитам някого колко е часът (а и никакво време - започнаха учебните проблеми, а после в университета, особено при общуването с приятели и полагането на устни изпити).
Така че опит в общуването нямаше - но това даже ме подтикна да вървя напред!
Първата беше Алена...
Закусих, облякох се, взех пари, вестник с кръстословици и излязох на улицата. Бодро утро, топло слънце, златни дървета, чиста дреха, лека музика (дискменът винаги беше с мен) - какво още му трябва на човек за отлично настроение!?
Влизайки в автобуса, бързо се огледах и видях момиче, което седеше само, а тъй като нямаше повече места, не ми оставаше друг избор, освен да седна до нея.
ОК, тръгнахме!
Знам, че ще бъда идиот, ако не се запозная с нея, но по никакъв начин не мога да се реша...
А времето минава - за всичко остават само 15 минути!
Накрая, набрал смелост, изваждам от папката вестника с кръстословиците и питам:
- Извинете, случайно да Ви се намира молив или химикалка?
- Ще се намери... Сега... А ето и химикал!
- Благодаря! Ще помогнете ли да я реша?
Така реших почти цялата кръстословица.
- На работа или на училище отиваш?
- Следвам, в Икономическия.
- А аз в СУ. Сега пътувам към университета. Между другото, казвам се Иван.
- Алена.
...и след това дълго разговаряхме.
Като казах довиждане, тръгнах към университета, доволен от първата си победа, а като се върнах у дома, веднага седнах зад компютъра и създадох два файла: "Жертви на запознанствата" и "Грешки на запознанствата".
В първия записах всичко, което се отнася до запознанствата, включително датата, времето, дрехите и всичко, което ми беше разказала, като не забравих да поставя оценка за външност, ум и находчивост по петобалната система.
Във втория записах всички грешки, направени от мен при запознанството (като препрочетох отново ръководствата) - а те бяха не малко...
По-нататък тези файлове се обновяваха - в това число още на следващия ден, когато след лекции реших да се поразходя из центъра на София.
На пейката седяха две момичета: сиво мишле и красавица, които аз започнах да разглеждам, седейки на среща.
- Момичета, нямате ли хапчета против главоболие?
- Би трябвало да имаме... Ето... А не искаш ли да пийнеш нещо?
Взимайки един Sprite, седнах до тях на тяхната пейка... Целият процес на запознанство премина практически идеално (моето леко перчене наруши хармонията)!
Да, и с всеки следващ път запознанствата се удаваха все по-леко - като, например, моят трети опит, когато се наложи да отида в библиотеката за книги за един реферат.
Поразрових се в библиотеката, написах заявка и отидох да чакам в читалнята, където проведох 15 минути в четенето на книгата "Хакери".
Когато дойде време да отидем за книгите, аз се огледах - на съседната маса седеше момиче и нещо пишеше.
- Извинете, ще ми пазите ли за малко нещата. Трябва да изляза за минута.
- Добре, но да не е за дълго...И аз тръгвам след малко...
Оставих книгата на нейната маса и отидох в кафенето...
А като се върнах, благодарих, като че ли нищо не се е случвало и седнах на съседната маса.
Така се запознахме!...
За пръв път без видимо напрежение, поради отсъствието на целева установка при момичето и поради спокойната обстановка. Тук аз си помислих - може пък и по-нататък да бъде все така леко и приятно...
Но не! Имаше и неуспехи!...
Реших веднъж да изпитам метода "Анкета", но се получи много зле - въпросите ми приличаха на разпит, затова момичето се ядоса: "А теб това какво те интересува!" Исках да потъна в дън земя... И неприятното чувство остана за дълго.
Но всички спомени за неприятностите се разтапят само като си спомня за едно от най-добрите ми запознанства.
Това беше един прекрасен юлски ден в началото на хилядолетието - вървях и мислех само за ядене.
Взех си Pepsi, хот-дог и чипс в лятното кафене и търсех място за сядане. Вниманието ми привлякоха две масички, на една от които седяха две момичета (за около четворка), а на другата - истинска принцеса - с лице, фигура и облекло.
Когато я видях, ръцете ми затрепериха като на алкохолик при вида на бутилка - не, към такава няма да се приближа дори под дулото на танк.
Затова се приближавам към двете момичета:
- Ще разрешите ли да седна?
- За теб заведението е затворено, ясно?
Застанах като идиот (не очаквах такъв рязък отговор) и изведнъж чух зад гърба си:
- При мен е свободно.
Обърнах се. Точно така - тя го каза! И сега ме гледа, като се усмихва. Аз се усмихнах широко, седнах до нея и казах:
- Какво бих правил без Вас?
- Не е важно.
- Не знаех, че в София живеят такива красиви принцеси!
В отговор получих хитра усмивка.
- Знаете ли, че имате красива усмивка? Между другото, аз съм Иван (гордо посочих с пръст гърдите си).
- Ангелина или просто Лина.
След това минахме на "ти".
А като приключих с храната, се разходихме из парка. Общуването с нея беше невероятно удоволствие - не бях срещал още толкова жизнерадостно и весело момиче: тя разказваше множество смешни житейски истории, анекдоти, смешни случки...
В това време, когато аз бях свикнал много повече на тишина или на съчинения на тема "Колко красива, добра, умна и просто страхотна съм аз!" Въобще не предполагах, че такова красиво и сексапилно момиче може да бъде и интересен събеседник!
В здрача, качвайки я на автобуса, изведнъж се спомних, че не сме си оставили координатите един на друг.
Бъркайки в джобовете си настойчиво напъхах визитката си в ръката й: "Дръж здраво, Лина, ще се видим пак!"
На следващия ден държах изпит за шофьор...
Изведнъж в изпитната зала изпищя SMS и за прочетох: "Иване, благодаря за вчерашната вечер! Отдавна не съм се чувствала така добре. Бих искала да повторим, но се страхувам, че няма да се получи. Сбогом. Лина."
Повече не я видях и не чух за нея. Но всеки път, като получа SMS, се надявам, че е тя. Може някога и отново да я видя...
Каквоооо?
Значи ти много дълго време си общувал с нея, а в същото време са ти оставали 15 минути САМО… (противоречие). И така после….. Нещо ме кара да мисля, че това е малко преразказ на едната лекция… Но да приемем че това е РЕАЛНОТО минало…. Също така от думите ти Иванчо разбирам, че за теб има изключително голямо значение облеклото на едно момиче…е това ли е най-важното?!?! Твоята история не успява да ме накара, да си мисля, че точно ти си преживял тези случки, Защо??
На мен пък историята много ми хареса. Не знам дали е авторска или не, но важното е, че е поучителна.
Хубаво ще е повече хора да разказват историите си в този сайт, а не само да търсят съвет по еднотипни проблеми.
Еднотипни проблеми… Основният проблем е страхът, в случая страхът от самотата и жените…
Всеки мъж, който не се страхува да остане сам и не се страхува от жените може да се сдобие с жени.
***
Ivancho, ако историята с Лина е истинска, просто й се обади. Без да се обясняваш много защо и как и други тинтири-минтири. Кажи й, че искаш да се видите пак. И се вижте. Без да очакваш нищо от нея.
На мен също ми хареса историята. Иван колкото повече опит придобива, толкова по – голям успех има с момичетата. Единственото, с което не съм съгласен с момента с момичето в рейса, както каза и Daniel.
Според мен Лина просто си е имала приятел и не е искала да нарани нашия човек. Затова е пратила този SMS. Иначе не вярвам да е лошо момиче, въпреки красотата й, която може да я направи по-високомерна.
Такива като Лина има много, въпросът е да срещнеш такава, която е свободна!
На мене историята ми изглежда неправдоподобна, първо защото Лина въобще си е направила труда да пише на нашия човек и второ защото му е писала, че няма смисъл да се виждат и сбогом. Прилича ми на история съчинена от мъж.
В такива ситуации жените просто нищо не пишат. А ако случайно се е случило да пишат – това е много ясно демонстриран интерес нещата да продължат.
Тъй че ако вярно все пак, Иванчо трябва да й се обади. Дори тя да го отреже той ще се почувства сто пъти по-добре ако знае, че е направил каквото зависи от него отколкото да трепери като шушумига дали тя ще благоволи да му звънне отново, което просто никога няма да се случи.
Най- накрая някой, който да бъде съгласен с моето мнение!! Поздравления All That Jazz!!
Тази статия си е жива измислица!!
Защо ве, хора? Вярно е, че много прилича на една от историите в лекците (тази с хапчето против главоболие), но може и да е взел поуката от там и да я е приложил на практика!
Иване, глупчо, ако тя не ти прати SMS от къде ще имаш ти номера й, за да й се обадиш??? Ако някоя жена е решила, че не иска да има нищо общо с теб, няма нито да ти пише, нито да ти се обади. Просто ще те зареже, като че ли, онази вечер не се е случвала никога. Това, ако мен питаш си е бил един тест, който не си издържал. Ако са минали примерно 3-4 месеца от тогава или повече, й се обади и й кажи: „Лина, здрасти, Иван се обажда. Поминиш ли ме? Преди няколко месеца…“ и й разкажи историята ви отгоре-отгоре, колкото да се сети кой си, и после я покани на кафе. Ако е необходимо в процеса на разговор й кажи, че я каниш на приятелско кафе, ей така да се видите. Пък от там нататък какво ще става, дали ще е само приятелско кафенце или ще прерастне в нещо друго.. за сега не я интересува и не й трябва да знае 🙂 Каниш я на едно кафенце, тя приема и всичко е на 6 по 5обалната 😉 Действай! И после ще разказваш, а ние ще даваме съвети 🙂 Айде, и чакаме новини!