"Да, моята любов е моят грях.
Не ми прощаваш ти за моите грешки.
А твоите? Сравни греха ми с тях
и виж сама чии ли са по-тежки.
Но разбери, не твоите уста
ще ме винят, отдавна осквернени,
изцапани с лъжи, без красота
и със следи от клетви и измени.
По-грешна ли е моята любов?
По-свято ли е твоето терзание?
Не ме съди със този гняв суров,
смили се, ако чакаш състрадание;
но ако нямаш капка жал в душата,
не чакай милост и за теб самата."
Шекспир, Сонети
Харесвам си го чичо Уилям (пояснение: "чичо" ми се пада онзи гениален тип, който вече не е измежду живите, но с есенцията на своята личност се явява мой задочен учител; та, чичо Уилям ми преподава емоция, а чичо Оскар - гения на мисълта). Може би защото чичо Уилям е пич и ако търсите въведение в тайнството на човешките взаимоотношения, той има какво да ви каже (забележка: към чичо Оскар не се обръщайте за тайнството на човешките взаимоотношения; чичо Оскар е долен манипулатор и аз го обожавам в неговия безскрупулен гений, но това не променя факта, че е такъв, поради което чичо Оскар се явява духовен учител на всеки себе уважаващ се схемаджия).
В част І стигнахме до извеждането на някои факти (който се съгласил - съгласил, който - не... е... статиите са като жените - НЕ МОГАТ ДА ЗАДОВОЛЯТ ВСЕКИ). В част ІІ продължаваме с извеждане и анализ на фактите с ясното съзнание, че и този път няма да успеем да задоволим всеки, но... любов да има, пък после ще си "напием менците".
3. Жената в есенцията си няма доверие дори на самата себе си
Това идва от прекалено много мислене (в изречението няма ирония, само опростеност). Логическо правило е, че разсъждението води до множественост на вариантите и е пряко обвързано с емоцията. Женският поведенчески модел функционира на базата на логика, която се задвижва само в емоционална среда, т.е. моментите на интелектуална трезвост и анализ ще изискват да има "излизане" от емоционалната среда с оглед минимализиране на субективния фактор.
Но това съждение по-горе е само ТЕОРИЯ, практически е невъзможно да се получи при жените. Обикновено в женския поведенчески модел се случва да наблюдаваме дуалистичност на мисълта, т.е. процесът на разсъждение функционира паралелно както в емоционална, така и в интелектуална среда. Затова често можете да чуете "Моля те, не ми казвай да го зарежа. Аз знам, че трябва да се разделим, но НЕ МОГА (индикация, че емоцията е по-силна, което резултира в усещане за правота - това на езика на жената се нарича "да послушаш сърцето си").
Жените обикновено с интуицията си усещат, че мислят във високоемоционална среда, поради което търсят съвет - потвърждение или отхвърляне, от най-неподходящия източник - други жени. Другите жени, бидейки също емоционални до точка на кипене, обикновено ескалират собствените си емоции в монологизиране на темата - ако някога сте присъствали на женски "разговор", ще видите как жените обикновено не се изслушват, а се съревновават коя да наложи своята лична история, като централна тема, за да може да получи интелектуално "потупване по рамото".
Това е окуражаване, убеждаване, че жената е абсолютно права и в действителност е жертва (понякога наистина е жертва, но жертвите обикновено не обичат да говорят за трудностите, които изживяват, тъй като са блокирани от чувството си за вина и комплекс за малоценност, които мъжът им е втълпил; когато насреща ви е жена, която изгражда образът на жертва - става въпрос за наранено его, търсещо възстановяване; възстановяването се реализира, чрез мило отношение и своеобразно обожание от индивид, представител на противоположния пол, защото той се явява команда към подсъзнанието, че другият мъж ГРЕШИ и не може да оцени съответната жена.
Затова и групата от приятелки никога не успява да възстанови нараненото его, защото жената допуска, че това, което те й говорят, не е вярно или е изречено с цел утешение; тези процеси се индикират с репликите "Е, да, но ти си ми приятелка, затова говориш така", "Е, да, но друго е мъж да ти го каже" (разбира се, че е друго; то се възприема като проява на евентуално привличане от страна на мъжа, съответно - вдигане на ранга, което пък автоматично води до възстановяване на нараненото от друг мъжки индивид его).
Обобщение:
Жената търси съюзника. Съюзник се явява всеки, който не се съревновава с нея - съзнателно или не, на някаква база - красота, интелект, кариера и т.н. Съюзникът винаги трябва да е по-силен от нея, но никога да не се явява конкуренция, затова "съюзникът" трябва да е мъж - той има свойството да възстановява егото, когато егото бива наранено от друг мъжки индивид или пък в професионална среда, да осигурява усещане за защита и сигурност, и да пресъздава атмосферата на флирт (което при жената резултира с моментно вдигане на нивото на ранга - тя се чувства харесвана, красива, но най-вече - ВАЖНА.
За жената е от ключово значение да бъде важна за някого или в някакъв процес). Съюзник на една жена никога не може да бъде друга жена в случаите, в които другата жена също е красива. Когато другата жена е само по-високоинтелектуална, не възниква конфликт на първично ниво, поради това че външният вид привлича вниманието. Конфликт ще възникне на вторично ниво, когато индивид от противоположния пол започне да концентрира внимание в другата жена, (като проява на мило отношение се нарича "приятелка"; като реализиране принципа на "истината е ку*ка", ще използваме истинското название - "антураж"/ "подкрепление"), създавайки своеобразен "триъгълник" с цел постигането на равновесие в отношенията, а именно - чувството (красотата) не е завършено без познанието (интелекта) ).
4. Жената има нужда да бъде предразположена... понякога можете да я предразположите и за час.
Точка 4 ще разгледаме през призмата на секса. За целта на тази статия, ще приемем секса не като завършек на изградените отношения, а като среда, в която те се развиват. Сексът ВИНАГИ отразява моментното вътрешно състояние на индивида. Хора, които не знаят как / не могат да правят секс НЕ СЪЩЕСТВУВАТ.
Съществуват хора (обикновено почти всички; отликата се явява степента на усвояване (поддаване) на съответния комплекс ("комплекс" тук ще използваме в смисъла на "личностен конфликт" - колизията между съзнание и несъзнавано), които към момента на акта страдат от някое от долуизброените:
1. Егоцентризъм / егоизъм
2. Неувереност
3. Гняв (подтиснат или проявен - напр. афект)/ Агресия
4. Пресметливост/ меркантилност
5. Болка/ Нараняване
6. Съмнение/ Недоверие
7. Страх
Гореизброените състояния могат да бъдат:
А) моментни (краткотрайни; напр.афект)
Б) трайно установени (обикновено причината за тях се корени в детството, като с всяко последващо нараняване или разочарование, интензитетът се усилва).
Следва да отбележим, че моментните състояния се проявяват в следствие на трайно установените, като личността чрез т.нар. отключващ елемент бива поставяна в провокация.
Например:
При жени, които са имали проблеми с физическо насилие (условно приемаме "физическо насилие" в широкия смисъл на понятието, т.е. всяко физическо посегателство (шамар/ ритник/ блъскане и т.н.) за продължителен период от време (принципът важи и при мъжете) се наблюдава една агресивност, когато съответната жена бива провокирана, т.е. на "приятелски" шамар (визирам онези детски игри, които имат цел да раздразнят) няма да срещнете приятелски отговор - смях или леко плясване, а агресия, която ще ви смае. Това се дължи на факта, че шамарът (независимо колко лек е бил) се явява отключващият елемент за трайно установеното състояние, което е в момент на провокация.
Личността бива върната отново към онзи момент, когато е била подложена на физическо посегателство и изпраща сигнал към съзнанието да реагира както се реагира на атака. Затова, когато кажете "Преиграваш", това още повече подхранва агресията на личността, тъй като за обремененото съзнание, отключващият елемент (лекото плясване) не сигнализира игра, а опасност, на каквато е била подложена тя в минал период.
Продължава в част ІІІ...
Мисля, че когато си готова с всички части, ще има материал за цяла книга. Ще следя поредицата с интерес.
Абе… с цялото ми уважение към всите редактори, но … „колизията между съзнание и несъзнаване“ е редактирано погрешно, защото визирам психологични термини, а там „несъзнаване“ е процес; за разлика от „НЕСЪЗНАВАНО“, което се явява това, което разговорно наричаме „подсъзнание“ (напр. терминът от юнгианската психология – „колективно несъзнавано/ несъзнателно“). Когато го редактирате обратно в правилния му вариант, можете да изтриете коментара.
Никой друг освен моя милост не е редактирал публикацията ти, а аз просто я разделих на параграфи. Ако там е проблемът – кажи как и ще го оправя. Но нищо и никъде не съм редактирал. Дори нямаше грешки – което е похвално 🙂
О, ужас и падение! АЗ съм написала „несъзнаване“ вместо „несъзнавано“?! Сега без никакви протести ще си закича островърхата шапка „Dummy“ и ще седна в ъгъла с наведена глава. Деси, „дъми“ такова… заблеяно (аз знам, че в оригиналния израз е „овчица“, ама гледам да се щадя от време на време).
ОК, Mr. Lover-Lover, може ли любезно с най-почтителния си тон да отправя една молба да го редактираш на „несъзнавано“?
(а аз междувременно да отида да си сложа шапката…)
Ако си го писала в Word може и спелчека да го поправил автоматично. Случва се 😉
Ееее, благодаря ви, господа-джентълмени. Както казва един мой познат „И най-умната блондинка има нужда от малко мъжка помощ“ (но сега като се замисля, момъкът май е искал да ми каже нещо…).
🙂 Glosator, не дръж на тия подробности…
Не мога бре! Аз за едната чест живея. Ти знаеш ли какво е това блондинка с чест? Това е светиня!
Да, да не говорим, че се среща в изключително редки случаи 😉
Така…сега може ли все пак и един коментар по темата…
Не съм се задълбочавала в нея, но две неща имам да кажа на пръв поглед…
Жените търсят мнението на мъжете, не защото искат внимание, което не са получили от мъжа Х, ако щЪт да получат внимание от всички с панталони по света, не получат ли от Него, не е голямо успокоение…
Пък и мъжете – или търсиш внимание от тях, или мнение за други мъже…Хубаво е да не се бъркат нещата…
Жените търсят мнението на мъжете, защото то е обективно и е…мъжко. Най-добрата ми приятелка е супер – тя е умна, чувствителна, проницателна, горда, луда, но тя има един основен недостатък – тя е жена! И колкото и страхотна да е, няма изгледи скоро да се превърне в мъж и да почне да мисли като такъв.
Тя може да ми даде само една-единствена гледна точка и това е женската! Аз много уважавам позициите й, но те опасно много съвпадат с моите. А понякога имаш нужда от един отрезвяващ леден душ, който да те изкара от летаргията и инерцията и да те накара да се замислиш. Този душ не може да дойде от собствената ти баня, нито от тази на приятелките ти. Много ясно, че си съчувстваме и – забележете! – съвсем не е нарочно, тоест те наистина мислят като мен и се ръководят от същите принципи, а не ме лъжат, защото знаят, че това очаквам да чуя.
Пример от събота вечер, седя аз в кръчмата в Банско и получавам смс от Него. Пиша аз незаинтересовано-небрежарски отговор по всички правила на блога и Вселената, активно подкрепяна от приятелката ми, сглобихме го набързо с ясното съзнание „ей, сега ще ти разкажа игричката, ти Голям Лош Мъж, който си в грешка”. Преди да го пусна, го показвам на гаджето й и го питам дали да го пратя това. А той ми каза „ами, както искаш, но тоя смс е тъп” – „що да е тъп?” – „ами ти това ли искаш да му покажеш? Че не ти дреме за него и се явява последна точка в програмата ти? Явно ти дреме, защо трябва да пишеш точно обратното?” – „ами защото според мен той се обърка в това и това…” – „е, хубаво, но ето сега нали ти пише нормален смс и явно иска да те види” – „не заслужава ли да бъде наказан за поведението си” – „най-много себе си да накажеш”. И аз направо се скандализирах, и двете с приятелката ми се скандализирахме, ако трябва да съм честна. На нас не ни беше минало през акълчетата женски, че мога да отговоря нещо семпло, нещо просто, което да отговаря на неговото, а не каквото аз се опитвам да субкомуникирам, а той от своя страна едва ли ще разбере… Поправих смс-катастрофата, пратих я и получих отговор след 14 секунди. И всичко си е точно. Ноу мор драма… Но жените обичат драмите – факт…
Изводът какъв е…понякога чуждата гледна точка е изключително ценна, за да си свериш часовника. Тази на приятелките ми не е чужда, тя е собствената ми, пречупена през тяхната призма, ето защо търсим мъжко мнение.
Що се отнася до съюзникът… Онази жена по-горе забравих да кажа, че е и красива на всичкото отгоре, просто много често ми идва да й посегна… Не виждам никакъв проблем съюзникът да е жена и то красива, умна, страхотна жена… По света винаги ще съществуват по-красиви и по-умни от нас и това мъжете го знаят и виждат, не можеш да ги водиш като слепци с превръзка на очите. Ако аз запозная гаджето си с умна, красива жена и той почне да я сваля, къде изобщо съм тръгнала с него?! Колкото на по-ранен етап това се прояви, толкова по-добре… Не можеш да го предпазиш и отделиш от всички красиви жени на тоя свят – факт… А ако приятелката ми поддава, вместо да го набута на кучето в гардероба… Хвала на такова приятелство! За какво ми е?!?
Изобщо, проява на изключително задълбочен комплекс е да се обграждаш с хора, които (по твое мнение! Защото за всеки пътник си има влакове…) са по-долу от теб, мислейки си, че така ще изпъкнеш на техен фон…най-малкото не си избираме в работна среда с кого да общуваме…
Още мога да коментирам, но нямам време сега…
хммм… аз ли недовиждам или заглавието на статията не е „Дневниците на Червените обувки“?
priZdrachna: „Не съм се задълбочавала в нея, но две неща имам да кажа на пръв поглед“.
Ако не си се задълбочавала,то значи си чела повърхностно, което обуславя и повърхностно мнение.
Къде видя „Аз“ в текста? Няма Аз. Аз е нищо. Аз е дупка. Излез от Аза. В статията няма авторова позиция (затова не я търси), има само обобщения в следствие на опит („в началото бе словото…“ но като видяха мъдреците, че на голо слово не се живее, кривнаха към емпиризма и последващото му теоретизиране).Междудругото, коментарите ти по всички теми са в стил „Да, това е така, но НЕ Е така, защото АЗ не съм такава“. Добре. ТИ не си такава 😉 Но светът не е ТИ. Има и ТЕ. Сещай се и за тях понякога (ако си в настроение, разбира се; да не си помислиш, че те наричам егоцентрична… по-скоро…ммм… хммм… специална!) 😉 Хем ти пожелах нежност и мекота, то обаче упорито теле – НЕ!
Глосатор, млъкни, мила.
Нямам вече време да се занимавам с теб – в България съм, а тук имам много малко време за компютъра и още по-малко време за твоите глупости. До такава степен си обсебила сайта, че да стигнем до там Тина да ме търси на лична да си говорим, може би за да няма други съчувстващи хора наоколо…Поредната тема в блога, която ти задуши и сега вместо всички да разбират какво се случва в историята й, всички разбраха твоето великодушие и съпричастност.
Не съм се задълбочавала, защото статията ти е объркана, хаотична и дори ти съм сигурна, че на моменти не си я разбираш. Не си ме грабнала с нищо, та да се задълбоча. Просто видях в нея явни неточности и реших да коментирам, но ти показа кучешките зъби.
И не, това не е така. В тоя случай конкретно не е така и никога не е било. Да кажеш, че една жена търси съчувствие от друг мъж, за да си вдига акциите сама на себе си е тъпо, а от горе на всичкото е комплексарско, което е по-важното. Тоест – да, сигурно има хора, които го правят. Аз не го правя. Намирам го за тъпо. И не ми действа на самочувствието – аз искам внимание от Него, не от всички мъже по земята, за разлика от теб може би…
Аз съм най-най-егоцентричният човек, когото познавам на тази земя. Да, това е така и не смятам да се оправдавам (най-малкото пък на теб…не ме разсмивай…).
Преди да се чудиш как се пише несъзнавано, се научи как се пише между другото. Мразя да се заяждам за правопис, но още повече мразя хора, които толкова са си повярвали, че чак са се самозабравили. Та, научи, мила, как се пише между другото, докато научиш, ще ти го поправям. Както ще поправям оттук насетне всеки твой пост, в който ме наричаш зизи. Най-много да се объркам направо да ги трия, вместо да ги поправя. Ми, не ме кефи, бе, кво да се прави… А хората се излъгаха да ми дадат правомощия, въпреки че ги предупредих, че ще стане страшно…особено към хора дето не се разбират от дума…
Пиши си твоя си емпиричен опит, не ми пречиш… Но не си чеши егото на мене, ходи си намери някое коте и си играйте…
А, и МЕЖДУ ДРУГОТО, Валентинова, не обвинявай Жорката, че ми е казвал каквото и да било, въобразявайки си, че си толкова важна, та да си тема за разговор, с него определено има за какво друго да си говорим…
Пък и някак, под достойнството ми е да разпитвам трети хора за лична информация, все пак не съм близнак.
Така … като женско създание просто НЯМА начин да не се обадя, въпреки носталгичния глас на Джаз и извода на Mr.Souza. Първо защото чувствам, че подритват някой с мой ботуш и второ за да споделя наблюденията ми над „нежният“ пол.
Ще започна с наблюденията ми като изключа онези извънземни ( със сигурност не са от моята планета) „Глеи Мацо къф лак си купих! Кефи ли та?“ – сигурна съм, че всеки ги е срещал между нас.
Ще започна от периода 6-8клас. В кварталното училище се влачехме в групи по най-малко пет. Иначе рискувахме да се озовем притиснати в ъгъла от по-голяма група от „нежжжжния“ пол. Обикновено си правехме засади след училище за да си скубем косите или си плюехме в обувките когато се озовем в съблекалнята преди притежателят на споменатите обувки.
9-13…. Най-добрите… Имах късмета да попадна в училище където съотношението на „нежният“ пол бе едва 18:1000. Там с екземплярите от моя пол се разминавахме … Приятелка там нямах … странно нали? Тук ще посоча, че най-големият сблъсък между момчетата на който съм била свидетел бе : “ Ква е тая пика, бе! Не виждаш ли, че ти я бягам“. Тези на които не бях симпатична ми казваха В ОЧИТЕ „Овца!“ и всичко приключваше до там… без бой….без интриги…. без продължение на конфликта. Чисто и просто.
Малко по-късно, както всички знаете вече, се сблъсках отново с „нежния” пол.
40 нежни създания на куп! На никой не го пожелавам! Хвърчаха нокти и екстенсион (или там както му се вика) за мокри кърпички, за изчезнало червило, за …
С всичките ми неприятни преживявания с нежния пол смея да твърдя, че сме по-зле от петлите.
Имах щастието да попадна и на няколко (2 или 3, но само за една съм абсолютно сигурна 🙂 ) дето изключват всичко от гореизброеното.
Та така, мили дами, само потвърждаваме мнението ми, че една дама като види друга на хоризонта то тя ще грабне метлата. Ужасно, нали?
Това за чешането на егото май са мой думи…
Понеже излиза, че играя на две полета, тъй като за нещо искам да чуя мнението на ПризДрачна, искам да изясня, че няма нищо общо с Глосатор, както и коментарите и. Ще ми се да можем да си стиснем ръцете и да кажем „мир” така както правехме в трети клас и да обърнем нова страница. Нека го направим от уважение към нищо виновните, които ни четат глупостите и ни се смеят на сеира. Защото както сама каза „ малко неприятна е обстановката в сайта”, а аз пак чувам гласът на Джаз…
„Отговорът на въпроса за лудостта зависи от ГЛЕДНАТА ТОЧКА и ако надничаш към света през нахлупените на главата си гащи, всичко ти се струва прекрасно.“ – мисля че беше от „Крадец на време” на Тери.
Тук няма прав или крив! Има само ГЛЕДНА ТОЧКА.
Големи драми, голямо чудо, покрай тези две жени… Какво толкова делят нещо/нищо не схващам…
Някой доброволец да синтезира в какво се състои ябълката на раздора? 😉
Джаз, нИдей, че ще вземе да се окаже, че истината е в доктрината на чичо Фройд – и двете сме незадоволени и си изкарваме оргазмите в нета. Когато едната изчезне за по-дълго, всичко е ясно – сексът вече не е мираж, и ще настане отново мир и красота в мъжкото царство….
Добре, аз ще се жертвам – обещавам повече да не я чета и така всички ще сме доволни (за задоволени не смея да твърдя…) и ще си “ съжителстваме“ в мир (а тя истината каква е… мелодрамата, макар и от време на време интересна, е изцеждаща като работа втора смяна).
priZdrachna – Нима твърдиш, че абсолютната моногамия я има само в книгите? И всеки човек е склонен да изневери, ако не физически, то в умът си? И за какво заради едната красота?!?
Красотата скъпа приЗдрачна е относителна. Ти знаеш историите за бившата ми приятелка, която съвсем не ми харесваше на външен вид(най-вече тялото и, беше слаба като манекенка, ужас), знаеш и за другата която, не стига, че в тяло не ми харесваше ами и в лице, дори и косата и не ми харесваше. Но въпреки това тези жени ме бяха запленили с нещо, може би с характера си, с държанието си, с умът си или нещо друго и аз ги виждах адските красавици. Най-добрите мацки на света. И забележи, никога не ми е минавало през ум да им изневеря!!!
И преди сме говорили за това, сега сигурно се повтарям, като казвам- намирането на идеала който човек си е изградил е невъзможно! Винаги ще се намерят неща който да те дразнят или да не харесваш. Тези неща лесно се компенсират от други неща който много харесваш. И така в един момент спираш да обръщаш внимание на негативните качества и недостатаците, защото положителните качества ги засенчват. Тогава човека който не е бил съвсем съвършен става, абсолютния идеал. И тогава ти не изпитваш нужда от друго!
Имах един приятел който казваше „ако получавам всичко което искам, то аз няма да искам повече“. За това ако Аз получавам всичко от което имам нужда от жена си, аз няма да забележа, че има и други жени!
И защо трябва да търсиш мнението на друг. Това е по-присъщо на нас, мъжете! Та вие жените си знаете какво да правите, знаете верния отговор! И дори „съветникът“ да се противопостави на вашата идея със стабилни аргументи’ вие не го чувате, защото вече знаете какво да правите! „съветникът“, може само да ви насочи или да потвърди вашето мнение, но никога да го промени! В случая когато гаджето на приятелката ти те е посъветвал, той само те е насочил и е потвърдил първоначалната ти идея. Ти всъщност си искала да му напишеш нещо друго, самия факт, че си мислила какво да му напишеш и то с помощта на приятелката си, показва, че ти не си искала да го пишеш!
Много често се заблуждаваме, като не слушаме умът си, а се стремим да измислим нещо ново! Умът на човека има свойството да мисли и да пресмята без някой да го кара. В него има информация, дали прочетена от някъде или пък чута от някъде, няма значение така или иначе информацията я има. И когато в мозъка постъпи някакъв проблем, той го анализира автоматично и намира най-рационалното и правилно решение за него, тъй като в базата му има „формули“ за решението му, до който човека не винаги има достъп. Случвало ли ти се е цял ден да мислиш за нещо, усърдно да анализираш стотици пъти, да мислиш, да пресмяташ. И след като вече ти писне и се откажеш да ти дойде от небето решението? Сигурен съм, че ти се е случвало. На мен постоянно. Това не е божи дар, това е решението на проблема според умът ти, а ако не вярваш на умът си то тогава на кого вярваш?
И какво толкова не можете да разделите с „гласатор“? Гласатор – спри се и ти. Няма нищо градивно и полезно в дразгите ви и тънките намеци, който си правите. Никоя от вас няма да спечели нищо от това, най-много да се намразите(гласатор, знам какво ще кажеш, не го казвай!)…
Мен да сте ме видели да се сдърпам с някого, не, е и аз не изгарям от желание да да виждам вас в така светлина!
И ае някой да се сети, да похвали правописът ми!
Е, как какво? Тебе искаме да си разделим бе, Жоро…. да се готвят Lover, All that Jazz, Malvolio и останалите храбри войни да ме извинят, че не ги цитирам по имена, вземам си бележка и ще си направя проучването. По цял ден венци плетем и китки берем, но ти нехаеш. Така ме измори, че взех трудното решение да почна отзад напред. Къде си, бе, Малволио…. яви се, ако имаш храбро сърце за една 180-сантиметрова булка с 42-ри номер обувки 😉
Glosator – Да беше казала, че за мен се дърлите. В такъв случай няма проблем! Избийте се, нека по-добрата победи!
Ееее….късно е, либе, за китка. Сега е на ред Малволио. Току-виж се окаже с меко сърце на „катеричка-рунтавелка със опашчица-къделка“ и го накарам да обуе жълтите чорапи (чорапи май бяха…) като по сценарий 😉
Освен това, Жоро, ти си твърде много мъж за мен. Аз съм недостойна.
Освен това, Жоро, аз ще искам да ти нося обувките, а ти няма да ми даваш.
И тогава толкова бой с жени…. за нищо.
Къде си, бе, Иво… обещай, че няма да ме караш да се бия с жени за теб. Хич не нося на бой….
Недей, спри до тук. Човек е мъдър, когато умее да промени нещата които може да промени, да приеме нещата които не може да промени и да прави разлика между двете.
Malvolio – Приятелю мой, не и се давай! Ще те погуби. Жълти чорапки, що направо не му облечеш една блуза на розови прасенца и пантофки с ушички и муцунка?!?
Много си права, не заслужаваш моя милост!
Мило момче/ мъж (според настроението ти или „както ви се хареса“), прочети първо „12-та нощ“ от Уилям Шекспир и тогава ще вникнеш в тънката душевност на бате ти Иво, но по-важното – в същността на израза „да обуеш жълти чорапи“ 😉
Пантофките с ушички и муцунка са мои, мои, само мои!!!! Ще се боря за тях!
Да, Тина, твои думи са…от 16ти юли…предполагам, че са плод на това, което си прочела от мен на 15ти…Но не се притеснявай, няма проблем…
Хайде да не издребняваме и да не изпадаме в детайли, какво ще кажеш? Защото намекът ти определено не ми хареса…неверен на всичкото отгоре…
Искате ли да ви организирам един турнир по ММА, от типа всеки срещу всеки
Не, искаме да ни организираш френско соаре с розови пеперуди в десерта и кристални чаши с розе. Турнири ще си правим…. виж ти, този млад предприемач, сигурно вече и тайни залагания си организирал….. Тц, тц…. младите надежди на пикапа, не научихте ли, че когато жените са гневни, са разстроени, следователно имат нужда да бъдат успокоявани. Вие вместо да си изиграете картите правилно и да уловите момента (тъкмо и да покажете какво сте научили), още повече наливате масло в огъня с „Искаме бой!“. Обратно в І клас – „Въведение в пикапа“, момчета, основата носи цялостната конструкция, ще ви се срути къщичката иначе… 😉
Не съм казвал, че след схватките няма да има афтър парти
В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес – за да смаят другите..
Изморени сте, починете си!
Статията ми е леко сложна за разбиране в 02 а.м., но то с малко усилия се постига. Като че ли работата по част 3-та е преустановена. Може би непостоянността на жената има пръст в това.
По въпросите на боя, предлагам друг вид съревнование – за тези, които нямат мускули и нокти:
1. Слагат се колкото жени, толкова литра вино на масата.
2. Пие се по равно. (таен коз – Мезе – сиренце примерно. Някои може да пазят талия – ще повлияе зле) до оставане на масата на 3 броя (другите – долу).
3. 3-те останали броя (понеже пияна жена не било добра гледка (аз ги харесвам, ‘щото са по-открити) ), трябва да привлекат интелектуално мъжа, като му разкажат по една увлекателна приказка, подходяща за 1001 нощ.
4. Ако мъжа си тръгне с някоя – имаме победител. Ако не – хмммм. Ще има втори тур.
въпрос: Ама какъв е тоя мъж, който не може да ви избере от първия ?
отг: ха-ха-ха – гаранция че иска повече от 1.