Здравейте момци,
Моята история е следната, преди около 9-10 години бях в един клас с едно момиче, но поради различни причини загубихме контакт. Тогава бяхме 7 или 8ми калс (не си спомням точно), но помня, че много я харесвах тогава. Бяхме излизали няколко пъти (на кино и на разни детски купончета), не знам дали тя ме харесваше, но бяхме приятели.
По стечение на обстоятелствата, едни мой 'приятели' почнаха да я плюят, защото тя тогава носеше очила. И за да не се цепя от колектива (иначе колектива щеше да ми го нацепи), постепенно се дистанцирах от нея. Накрая завършихме 8-ми клас, и се разпръснахме по разни училища, загубих всякакъв контакт с нея, и другите съученици (за който още не ми пука).
Живеем в един квартал през няколко улици, но за времето от 8-ми клас до завършването на 12, се засякохме само веднъж, и си казахме по едно 'здравей, и чао'. Сега като си спомня за 'старите' времена, и осъзнавам колко много съм загубил (за добро или лошо).
Но се случи така, че преди няколко дни я намерих във Facebook. Та сега искам да й пиша, но не знам какво, как и защо. Просто аз от малко чаве, съм по стеснителен и притеснителен. Ще съм благодарен, ако някой даде един съвет, как аджеба да го започна този разговор, защото ще ми се пръсне сърцето.
P.S: Извинявам се за неграмотното писане.
Много грамотно си беше написано даже 🙂
Аз не виждам какво толкова има да му мислиш, след като просто трябва да я добавиш като приятел във Facebook и дори не е нужно да й пишеш – тя може да го направи след поканата ти. Като цяло, това е най-лесното от цялата процедура – да се свържеш с нея през Интернет.
Мисли за след това. Трябва по възможно най-бързия начин да я изведеш и да си говорите за старото време, но на живо, а не през Интернет.
Добавих я още преди няколко дни, и почти веднага след това, тя ме одобри. Но от тогава, пълно мълчание. Аз споря с приятели, че ако ме види сега няма да може да ме познае…смисъл аз тогава бях…ъъъ…дебел нисък и с гола глава… (но това на страна) та, сега се чудя какво да й пиша в съобщението…смисъл „Аз съм еди кой си, от еди кога си“ очевидно (поне аз така си мисля) няма да свърши работа.
🙂 Ами според мен това „Аз съм еди кой си, от еди кога си“ действително е излишно – ако тя не знаеше кой си, едва ли щеше да те одобри като приятел… Поне така си мисля аз де, въпреки че когато става въпрос за жена човек никога не знае 😉 Те самите жени не знаят какво искат, та ние ли…
Мисля, че щеше да е по~добре да не я добавяш във фейсбук, а да се видите на живо, щом сте в един квартал, няма да е трудно, предполагам. Според мене по много причини е лоша идея да добавяш в приятели във ФБ момиче, което сваляш.
Няма значение какво точно ще й пишеш. Напиши й съвсем кратко съобщение и не се опитвай да се правиш на много интересен. И не са бави много сега с писането.
All That Jazz: аз не се опитвам да я свалям…(май), но е факт, че като я мярна от колата, и ми се разтреперват краката, и сърцето ми ще изхвръкне през гръбнака.
Последния коментар е доста интересен, и въпреки това нищо не разбрах от него, може би е кодирано съобщение. А относно темата – Гада, какво повече искаш от това че ти треперят краката като се видите, за да започнеш да я сваляш,без май, може би или нещо такова – ти наистина я харесваш – по-истинно доказателство просто няма как да намериш. И това че си притеснителен определено е в твой плюс, аз също съм притеснителен и всичкото хубаво на това е, че изпипваме нещата много повече от останалите. Така че от теб зависи дали ще използваш качествата си за да победиш.
Пиши и в ФБ, кажи и че и искаш номера, защото правиш проучване и ти трябват номерата на колкото се може повече хубави момичета от града 🙂 Бъди забавен, жените обичат това, и докато те се смеят ти имаш по голям шанс, тъй като тогава те се отпускат и им ставаш по-симпатичен и забавен.
Пиши и 2-3 пъти и след това и се обади да излезете, заради старите времена, заради всичко това… Направи го и ще се чувстваш добре в кожата си, защото макар и притеснителен си преодолял страха си и си го направил….
Това те прави сваляч, да проявиш смелост и да направиш неща, които дори другите се притесняват да направят. Разчупи ситуацията. Щом си притеснителен значи сто процента си си разигравал разни сюжети в въображението си, и сис сигурност те са били много по-добри от тези на много смелите мъже. Жените обичат да си различен, неповторим, да изпитат тръпката от нещо ново… Така че ДЕЙСТВАЙ.
Здрасти,
Последният коментар, не е кодиран….просто бях на няколко бири в повечко, и го писах от телефон с уаиърлес нет.
fantasy_boy: Ще се съглася с теб, че я харесвам, но не мога просто да й пиша „Я си дай телефона, да ти се обадя, да излезем…“ (Макар и не точно с тези думи). Аз започнах тази тема с идеята, някой да ми даде идея, как да разчупя ледът…
Какво е това Фейсбук? Знам как се превежда (книга с лица) но за какво служи?
Габа – От един квартал сте, за какво ти е това нещо фейсбук? Най-вероятно често се засичате, какво ти пречи да си уговорите среща, без излишни приказки. Съмнявам се, че не те помни или, че не може да те познае. Ако все пак не може да те познае можеш да и кажеш „здравей съученичке“, това трябва да подскаже кой си.
Между другото, да почнеш да и обясняваш, кой си, от къде си, от къде се познавате, е много тъпо.
Гадино, това, че коментарът е странен, се отнасяше за един друг коментар след твоя, който си беше спам и вече е изтрит…не го приемай лично 😉
Ако не може да те познае – още по-добре! Тъкмо ще е минало достатъчно време, за да е избледняло предното впечатление, ако евентуално е било лошо…
По-добре й напиши нещо уверено, от колкото да й се обясняваш кой си и какъв си…гледай да даваш минимално информация по принцип…
Аз се вдъхнових от последните няколко коментара, и и писах, че уж ‘събирам’ информация, за старите съученици….. но мисля, че се изложих тотално, и съм заприличал на пълен кретен, с главно К.
Manowar, не ме учудва, че не знаеш какво е Фейсбук. Истинските мъже не се занимават с глупости 😉
Gadа, трябваше нещо съвсем банално да й напишеш като зарасти, как си, какво става с тебе. Но въобще не си мисли, че си се изложил. Ако не ти отговори просто изчакай докато я видиш на живо и я заговори.
Не се впрягай много и не го мисли. Това не е битка на живот и смърт 😉 А дори и да беше, пак щеше да имаш повече шансове ако си спокоен и уверен. 😉
Да, можеби се изложих, а можеби не. Но все пак, тя ми отговори. Като й писах второто съобщение, и пойсках скайпа, и ако иска да ми даде телефонът си. Не прибързах ли малко? Или прибързах много?
Какво прибързване? Все някога трябва да се видите на живо. Тя не е свръхчовешко същество, а обикновено момиче. Не е нужно толкова да се суетиш и да се питаш кое ще приеме и кое не.
Каквото и да стане, каквото и да й говориш, не се притеснявай. Хубавото е, че не ти се налага тепърва да се запознавате и да я сваляш – познавате се от 3 години. Бъди спокоен и действай според интуицията си (да, точно така, и мъжете имат интуиция). Забавлявай се когато излизате и „поддържай интригата“ в разговора. Трябва да й е интересно и да си прекарва добре с теб.
сякаш виждам себе си, когато става въпрос за някое момиче, не е проблем, но като става дума за Момичето…е тогава идва проблема. И да ти кажа от личен опит , макар и не много богат, че ако послушаш съвета на монополит ще успееш, поне когато аз съм действал така са се получавали нещата 🙂 Достатъчно си добър за да го направиш, просто свикни че и ти можеш да победиш веднъж. Това е важното, да победиш веднъж, ама когато си заслужава 🙂
Гада, имаш „неправилна“ вътрешна настройка, както казва Монолит.
Аз на твое място нямаш да подходя така (първо фейсбук, като индиректен подход, после изведнъж й искаш телефона да се видите при положение, че я виждаш в квартала от време на време и не си й го поискал), но както и да е, това няма значение щом тя ти отговаря.
Въпросът е, че ти мислиш какъв късметлия ще си ако тя ти обърне внимание. Трябва да промениш това на 180 градуса. Не само по отношение на това момиче, а на всички жени.
All That Jazz: В годините, когато й нямах данните, имах няколко връзки, но не бяха сериозни. Единственият ми проблем е точно с индивидът Х.
Защо винаги се получава така, когато наистина харесаме някое момиче и ни пука за него, изведнъж забиваме и не знаем какво да правим?!? Поредният случай е налице.
Може би защото прекалено много ни пука…и се спичаме…не сме себе си, не сме естествени, защото сме притеснени, че няма да се получи и трескаво мислим какво да направим, какво и как да кажем, за да се получи…което вече не е ние, а някакъв крив, измислен псевдо-успешен наш образ…
А то, от своя страна, не се получава, защото хората усещат нашата несигурност и неестественост и тя ги отблъсква…всеки обича сигурни, уверени, естествени хора…
Гада, добре, ама в тая работа ми се струва има нещо „гнило“… Как така ти се подкосяват краката след като не сте се виждали от толкова време… Откъде знаеш дали тя е същия човек, който си познавал преди години? Според мене краката ти се подкосяват заради илюзията, коато си си изградил в съзнанието и през времето, през което не имал контакти с нея си „работил“ върху тази илюзия и тя се е засилила. Трябва малко по-трезво да погледнеш на нещата.
Gada Всичко е в главата ти. Човек цял живот се учи най-вече от грешките си.
All That Jazz : Изобщо не съм сигурен, че тя е същият човек, точно за това няма да споря с теб за илюзията.
винаги последен: Аз гледам, да се уча от грешките на другите, понеже в живота няма да имам време да ги направя всичките.
Обаче собствените грешки са неизбежни и от тях има най-голяма полза, стига да не ги приемаш лично.
/me е много щастлив, вече има скайп и телефон, ще почерпи пичовете от форума, някой ден