Познаваме се от 2, може би 3 години. Станали сме много добри приятели, чак всеки ден по няколко часа си говорим по skype (с микрофон, не с чатене). Аз уча в Студентски град и съм там на общежитие, тя живее в Люлин. Разстоянието не е проблем понеже и двамата живеем на 5 минути пеша от спирки на метрото. Също така и двамата имаме баби и дядовци на едно и също село, където прекарваме повечето ваканции (от там се познаваме). Тя е на 17 години, аз съм на 19.
Значи, имал съм през това време разбира се 2-3 сексуални фантазии с нея, като всеки нормален мъж, нищо особено и никой не знае за това. Обаче неотдавна, може би от около половин месец, ми мина през ум дали пък не е подходяща за гадже. И не можах да намеря нищо против тази идея - печена е, невероятно красива, забавна, адски много общи интереси и теми за разговор имаме, и се разбираме перфектно - даже не крие нищо от мен и знам повечето й тайни. Често си правим и сексуални закачки и им се смеем. Тя е точно това което, винаги съм търсел за сериозна връзка. Няколко дена след това приятелят й и изневери с някаква и скъсаха, и два дена по-късно я чух да пита един неин приятел да й потърси момче.
Тогава реших, че може би ми се отваря шанс и й признах, че я харесвам. Първите й думи по въпроса бяха, че й е рано още за нова връзка и че не знае, и от тогава насам, това са може би около две седмици, няколко пъти съм отварял въпроса защо не тръгне с мене, след което следват извинения от сорта на не съм решила още, еми не знам, странно ми е защото си ми приятел, в момента съм адски объркана, и т.н.
Преди малко реших да пробвам нещо ново, понеже така не вървеше на никъде и опитах нещо, което видях в сайта ви (поздравления, има наистина много добри съвети тук, които са ми помогнали да съм отпуснат, когато говоря с жени). Стори ми се, че това може би е подходяща идея: линк
Точните ми думи, които използвах (след поредните й извинения, че е объркана сега) бяха: "Явно сбърках, като си помислих, че нещо може да се получи между нас. Можех да си представя колко щеше да ни е добре заедно, в най-различни ситуации (това не е само copy-paste от линка горе, вярно си е така), и бях готов да направя всичко по силите си, да те направя щастлива както никога досега. Сега виждам, че е било глупаво. Реалността е, че сме твърде различни с теб." Тя отново отговори: еми не знам, с последващо безмълвие и минута по-късно си казахме лека нощ, та ще видя утре какъв е бил ефекта от това.
Значи, междувременно съм отворен за съвети и също така ако можете да ми покажете някакви грешки, ако имам, за да не ги допускам повече, но главно се нуждая от съвети относно това какво да правя от тук нататък. Не съм сигурен в подхода си, понеже съм все още неопитен с жените (тя не го знае) - имал съм 3-4 почти-гаджета, нито една успешна връзка. Поне знам едно за нея - дори и да не излезе нищо, със сигурност няма да ни се променят отношенията и ще си останем добри приятели, там е работата, че не искам да сме си само приятели, искам да тръгнем.
Приятелството може да завърши с любов – любовта с приятелство никога. Замисли се. 😉
Не съм съгласен, Чоко. Според мен и двете са възможни, но любовта да завърши с приятелство е много по-вероятно, отколкото приятелството с любов.
Мина доста време докато го публикуват, вече не е много актуално, добре че случайно се сетих да надникна. Нещата така се развиха, че очевидно надеждата в мен почти е умряла. След много разговори на тази тема, стана ясно, аз съм се влюбил до уши в нея и съм готов да дам всичко от себе си да я направя щастлива, колкото до нея, не съм и безразличен, да не кажа че и тя не може без мен да си прекара деня, но е имала подобна история преди която не е завършила благополучно и е решила твърдо че понеже съм и много близък приятел не иска да прави „тази грешка“ отново и не иска да ме „загуби“ а нещата са такива според мен че каквото и да стане между нас ако тръгнем нема как да ме загуби и завинаги ще сме си приятели, но като така и не ми дава шанс мисля да се отчуждя от нея защото твърде много ме боли да съм до нея но да не съм с нея…
Приятел като чета това все едно чета миналото си.Изпаднах в абсолютно същата ситуация,не мисли че те лъжа знам какво е чувството.В крайна сметка аз така и непосмях да й го кажа,но тя си го знаеше де…Направих същото отдръпнах се от нея защото както казваш ти- твърде много ме боли да съм до нея но да не съм с нея…Не съм я виждал нито чувал от месеци и както се очакваше времето лекува.Не знам какъв съвет да ти дам,но изкренно се надявам между вас да потрагне.Ще съм ти благодарен,ако напишеш дали си успял или не.ЖЕЛАЯ ТИ КЪСМЕТ!!!
Еми какво да ти кажа, мога да ъпдейтна сега че бех решил да се предавам вече понеже повече не издържах на това лошо настроение в което влизам когато си говорим и се сетя колко много я искам, обясних и това което си мисля, където не знам дали ще можем да продължим само като приятели и че трябва да разрешим най-сетне твърдо този въпрос за да ни е по-добре и на двамата, скапах й настроението отново, тя го мисли цял ден, което ме изненада понеже мислех че веднага ще каже твърдо че е решила че не иска да тръгнем, но сега не знам какво да мисля защото ми каза че е объркана и затова сега няма да тръгне с никой, и ще реши след празниците, в случай че „нещо стане тогава“. И в предвид че от коледа до нова година ще сме и двамата на село, не знам какво трябва да направя сега, минават ми няколко идеи – от сега да се откажа, или да си седя вътре и да не си показвам носа, или да излизам с други приятели но нея да я отбягвам, или да се държа с нея като приятел, или да се държа с нея като добър приятел за какъвто ме има, или може би да се държа с нея все едно ми е гадже вече? Че от известно време ми се и на мен въртеше една идейка в главата, сигурно глупава, на нова година в 24:00 да я питам за невинна целувка 🙂
Ще направиш грешка,ако си седиш в къщи и не излизаш.Размотавай се навън,общуването ти с други момичета ще подтисне болката ти по нея.Ако си се отказъл от нея,за теб ще е по добре да не се срещате,така ще ти е по лесно.От дълго време се познавате и това те е заковало като пирон в графа приятели,а от там повярвай ми от личен опит знам,а и всеки ще го потвърди излизане ПОЧТИ няма.Ще е голям късмет ако успееш!Тя те приема като приятел и мисълта,че ще те загуби като старата си любов я кара да ти казва “не“.Цитирам те-“Или може би да се държа с нея все едно ми е гадже вече?“Ами представи си когато тя се хване с друго момче какво ще изпиташ ти,как щесе почувстваш,защото тя няма да е вечно съма,ще се намери кой да е с нея.Той ще те замести и ти няма да има какво да направиш защото си с нея само в главата си,но не й реално,пак ще си най-добрият й приятел.Ами това в 24:00ч. за което мислиш-я си представи,ако се отдрапне и ти каже „недей“как ще продължи вечерта ти,Замисли се!!! Не изкам да си мислиш,че с това което писъх до сега се опитвам по някакъв начин да те откажа от нея,просто казвам фактите,последствията,който биха те сполетяли,както теб така й нея.Всички тези гадости паднаха на раменете ми преди време,още се отърсвам от тях.Надявам се твоята съдба да е по добра.
Атакувай момче! Как така ще я питаш за невинна целувка? Стига пита действай! Покажи й, че си мъж!
Стига чака тя да направи всичко…
нема се стигне дотам, сега говорихме, сигурна е че не иска да тръгнем, както го обясни не знае какво може да се случи ако тръгнем поради което да спрем да си говорим а тя не иска просто да стане така, аз се отказвам вече не знам друго което да мога да пробвам.
Ето го твоят проблем. Дано разбираш английски.
http://www.theonion.com/content/opinion/but_if_we_started_dating_it
Саркастично, но истина.
Относно приятелствата и връзките – личния ми опит показва, че след приятелство няма любов, поне за мен. Дори не си бяхме говорили от февруари тази година до миналата седмица, когато си написахме 2 реда в скайп, като не смятам че това е кой знае какво. Но също така имам позната, при която се получиха нещата и вече ходят почти 2 години. Така че истината е някъде там, и това че при повечето хора не се получава, не означава, че и при теб ще е така. Ако се получи – печелиш и то на 100 %, не примерно на 3…
Приятелю, съжалявам , че най вероятно, ще те разочаровам! Това което искам да видиш http://thefastest.biz/?page_id=17 За съжаление , моята съдба е подобна . В продължение на 5г се самозалъгвах , надявах, самонавивах , страдах и изгарях , грешно разчитайки сигналите.
Искам само , да покажа дискриминацията към “приятелчетата“. Да може би тя те харесва , но “като приятел“! Това е най- гадното! Момента , в който разбираш , че си поставен в другия кюп т.е…тя не те възприема като мъж с пишка! Докато с теб и е приятно , да се вижда , да споделя , да се смее , ще си намери най-шибания тъпкач, а ти ще бъдеш “наи-добрия приятел“!!!!! Както казва joro_123 махай се! Бягай , защото колкото по рано, толкова по добре! Надявам се , да те прехвърли на другата стълба, там където са мъжете , които биха правили секс с нея и би имала интимни отношения с тях. Но повярвай , тези изключения са единици! БЯГАЙ, ако имаш чувства ти не можеш , да и бъдеш приятел!!!!!!!
УЖАС!!! Аз също съм в това положение. И аз искам да се откажа, но онова гадно чувство, че може да си „изпуснеш шанса“ или че „не си направил всичко необходимо“ не ме оставя на мира 🙁
пи4ове аз от няколко дни съм в тази ситуация.Довечера е момента на истината.Ще отидем на кино.После на кафе,ще я изпратя и… каквото сабя покаже
Вече не се търпи, прелива ми чашата от тази история, трябва по-скоро да намеря решение, съмнявам се тук да открия отговора който търся но нищо не пречи да опитам. Вече мина колко – сигурно има почти два месеца от както и признах истинските си чувства към нея. От както ми отказа, какво ли не пробвах – опитах да и променя мнението, не успях, опитах да спра да си говоря с нея – и това не стана, веднага почва да плаче и да ме моли да остана в живота й и се разчувствам, опитах и да я излъжа че съм я превъзмогнал вече и да се правя на приятеля който иска да съм, но и това не се получава, всеки ден се чувствам от зле по-зле и не мога да си я изкарам от главата, не мога да се и съсредоточа да чета сега за изпитите и сигурно ще ги проваля всичките, тя ме познава добре и без да и казвам че нещо не е наред го усеща и на нея също и става кофти, да не говорим как се сдухвам като разбера, дали от нея, дали от нейна приятелка за разните други момчета с който се сваля, чашата съвсем преля когато на скорошния й рожден ден разбрах от нейна приятелка че е правила секс с някакъф си (добре че не отидох сигурно нямаше да се сдържа да не го цапна) и определено нещата не могат да продалжат по нито един логичен начин, много съм объркан и се чувствам ужасно мизерно, чак излизам посред нощ из парка за да си изкарам гнева на некое дърво (горките дървета…) 😀 така че се надявам некой тук да успее да даде добър съвет (без „забрави я“, опитвах се и осъзнах че това не е възможно)
neopiten, продължавайки в този дух само ще се закопаваш все повече и повече. Може да сменяш подходи и тактики, но въпреки всичко тъпчеш на едно място и само затъваш повече. Искаше някой да ти посочи грешките? Ами без да преувеличавам, всичките ти действия дотук са все грешки. Ако трябва да ги посочвам една по една и да ти казвам как би трябвало да постъпиш в съответната ситуация, ще си изгубя целия ден в писане. Шансовете ти с това момиче са вече почти нулеви. Ако все пак си твърдо решен, че това е момичето, което искаш и мислиш, че си заслужава да се поизпотиш за нея, може би бих могъл да ти помогна да използваш по най-добрия начин последните си нищожнички шансченца. Не искам обаче да ти давам напразни надежди. В твоята ситуация дори и опитен дон Жуан би се затруднил, а ти ако съдим по ника ти, не си такъв. Напиши си скайпа на мейла ми: nospherattus@yahoo.com и ще те адна, за да ти дам няколко съвета.
„Ако все пак си твърдо решен, че това е момичето, което искаш и мислиш, че си заслужава да се поизпотиш за нея“
ТВЪРДО ДА!
помеждодругото нещата дето съм писал по-нагоре са нищожна част от историята и не важат май толкоз, последния пост ми е актуалния…
Malvolio, не „почти нулеви“, а изцяло нулеви!!!
neopiten, я се вземи в ръце бе пич! Кво се държиш като на 14? Вече си на 17 – най-хубавите години в живота са това, а ти вместо да се забавляваш и да прескачаш от „цвят на цвят“ като пчеличка, си се смахнал подир тая фуста!!! Помни ми думата – след 3-4 годинки ще си спомняш със смях за това твое увлечение и ще си казваш „колко бях тъп (млад, наивен и т.н.)“ 😉 Нема да се плашиш, има и други жени… Още веднъж ще ти го кажа – НЯМАШ ШАНСОВЕ С ТАЗИ ЖЕНА, НЕ СЕ САМОНАВИВАЙ, ТОВА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ГРЕШКА!!! аз също съм минал през нея, а и не само аз – повечето от пишещите тук също! Нали точно затова си общуваме в тоя форум – да се опитваме да предпазим други – в случая – теб, от тези грешки. Айде, давай го по-ведро, намери си хоби или нещо, с което да се занимаваш, докато я забравиш! И най-важното – поработи върху себе си – никой не се е родил научен… Знаеш ли, когато попаднах на този форум преди малко повече от половин година, доста от нещата не ми бяха ясни… Сега обаче има доста голяма разлика 🙂 🙂 🙂 И всичко това за малко повече от 6 месеца (офф, прозвуча като реклама на ВС Телешоп)…
И аз имам подобен проблем, само че в дооста по-малка степен. Ако мога да ти дам някакъв съвет, neopiten, то той е да започнеш да не го мислиш толкова много( знам, че е доста трудно…), защото ти през всичкото това време се саморазрушаваш, ако мога така да се изразя, и това въобще не помага! Покажи и, че вече не си заинтересуван от нея, или поне не толкова! Играй си с други, но пред нейните очи, виж как ще реагира. Впрочем, ако мислиш, че някаква промяна в теб би я накарала да се позамисли, то направи го – спомни си разговорите, случките, опитай се да анализираш това, което е станало и съм сигурен, че веднага ще разбереш какво е трябвало да казваш/правиш и какво – не! 🙂 Но ще трябва да повторя останалите – просто попаднеш ли в графата “приятели“ няма измъкване, това е едно… абе не знам и аз 😀 И както казва Valenc, намери си някакво хоби, прави нещо, което те радва и те разсейва от цялата история
Успех!!!
Ще си позволя да споделя и една женска гледна точка:
Момче, според мен нямаш шанс, а дори и да го получиш /ако я свариш в някакво милосърно настроение/, то той ще е толкова мимолетен и обречен, че въобще не си заслужава.
Смени средата, намери си нещо, което да те отдалечи от нея – просто я забрави. Знам, болезнено е, но ще мине, не е необходимо да удължаваш страданията си.
Понякога ние жените правим грешката да допускаме до себе си мъже, с които не бихме искали да имаме нещо повече от приятелство, въпреки че очевадно не това се търси от отсрещната страна – из съм правила тази грешка за жалост. Това води до мъчителни моменти и за двете страни.
Само едно нещо не си позволявай – да се държиш зле с нея – това отблъсква страшно много.
Извинявам се, че пускам втори пост, но забравих:
Да копнееш по едно момиче и виждайки, че няма да я имаш, да решиш, че искаш да и останеш приятел звучи доста героично, но много рядко се получава наистина, дори и при доста по- зрели хора. Винаги ще те гложди нещичко, винаги ще очакваш да се случи още нещо – да знаеш, не е много комфортно. Помисли добре дали намеренията ти за приятелство не са продиктувани единствено от надеждата, че някога…… все пак…. ще се случи нещо.
Защо пък да не се държи зле с нея. Щяло да я отблъсне – ами още по-добре. Тъкмо ще свършат страданията. А тя като го е разигравала толкоз време той да е би да се е чувствал добре?!?!
Значи, понеже съм малко по-подробно запознат със историята, ще си позволя да взема отношение. neopiten така и не се вслуша в съветите ми и продължи да си пее старата песен, допускайки още не една и две грешки и ако шансовете му преди са били почти нулеви сега вече са минусови. Ако ще и самият дон Хуан де Марко да се всели в тялото му и да се опита да оправи нещата бих заложил много пари, че няма да успее.
neopiten, ако четеш още коментарите по темата си, бих те посъветвал само едно: ако можеш да преодолееш влеченията си към момичето и да бъдете пак приятели – добре, но в противен случай забрави за нея! Трябва ти сериозна работа върху самоуважението и мирогледа ти, ако искаш историята ти да не се повтаря и занапред. Аз мога единствено да те насоча, съобразно скромния ми опит, но останалата работа е изцяло твоя.
DifferentSoul, не съм съгласен с ширещото се сред повечето хора мнение, че попаднеш ли в графа „приятели“ измъкване няма. Наистина, стигнеш ли до там, значи си нагазил в да не казвам какво, но въпреки това, шансове винаги има, ако не си се омазал съвсем. Имам няколко успешни излизания от въпросната графа, тъй че говоря от собствен опит, а не теоритизирам.
Monolith, Хърмаяни е права за това, че не трябва да се държиш зле с момичето, което те е отрязало. Никоя жена не е длъжна да те иска и ако приемем, че някой има вина за това, тя е по-скоро на момчето, което не е успяло да и направи достатъчно добро впечатление. Макар да звучи доста прозаично, нещата тук са като на пазара. Ако не направиш добра реклама на стоката (себе си), никой няма да иска да я купи, а ако стоката е наистина добра, това ще се вижда от пръв поглед и купувачът (момичето) ще я иска и без да се налага да и я рекламират.
А това да се държиш кофти с момичето, което те е отрязало е страшно прозрачна защитна реакция, издаваща ниско самочувствие и липса на уважение, както към другите, така и към себе си.
Естествено, че не е готино да се държиш зле с момичето, аз не правя така, но в дадения случай с „neopiten“ е пределно ясно че нищо няма да се получи. Неговата ситуация е отчайваща и той е в ролята на някакъв преследващ. Следователно ще му свършат работа каквито и да е методи, пък било то и да го намрази момичето временно.
Просто е явно, че той не може да прекъсне по нормален начин нещата – малко по малко. По-добре да я предизвика тя да го отреже и ще свърши цялата тази агония.
Тя отдавна го е отрязала и нещата са приключили. Никакви методи вече не могат да му свършат работа, но това не значи че трябва да приключат нещата грозно и тъпо генерирайки и натрупвайки негативна енергия, която ще навреди и на двамата. Всичко може да приключи спокойно, мирно и кротко.
Е, щом го е отрязала и всичко е приключило, няма какво да ги мислим нещата.
Дано поне хората, които четат тук да си вземат поука.
Malvolio, тези успешни излизания от кюпа “приятели“ би ли ги споделил накратичко, защото наистина имам чувството че нерядко попадам при “братята“, “мечетата“ и т.н. :D. А това си е доста гадно 🙂 Иначе шансове си има, въпроса е да разбереш колко точно са малки 😀 И си е трудна задачка, особено като се има предвид, че едва ли не, си знаят кода за СОТ-а на апартамента( примерно )
Aми ще опитам да го обясня, въпреки, че зависи от конкретната ситуация и от това, до колко си затънал в графата „мечета“. 🙂 Поради липсата на конкретика вероятно ще прозвучи доста сухо и схематично, но общо взето схемата е следната. Вариант 1: Малко по малко започваш да чупиш комфорта, който си изградил с момичето и да изграждаш привличане. Надявам се знаете какво е да чупиш комфорт (рапорт) и как се изгражда привличане. Преставаш да бъдеш доброто момче и с всеки изминал ден ставаш малко по-„лош“ с момичето. Правиш все по-непредсказуеми и интересни неща, които не би очаквала от теб и преставаш да показваш интерес, като дори демонстрираш известно хладно безразличие. Подправяш безразличието от време на време с щипка внимание за вкус и ето ти привличане с което ястието става доста по-пикантно. 😉 Номера е наистина да се променяш всеки ден по малко, а не само да се самонавиваш и като срещнеш погледа на мацката като овчица да заблееш старата песен.
Вариант 2: Изчезваш за известно време (месец-два или повече) и работиш над себе си, след което се появяваш вече нов човек. Изчезнал си като афц и се връщаш алфа казано на прост пик-ъп жаргон. 😛 И двата варианта си имат плюсове и минуси и са подходящи за различни ситуации.
За да не е толкова сухо, ще приведа и последния пример от личния ми опит, който май бях споменал вече в блога, ако не се лъжа. Имаше една мацка, с която бяхме приятели от не малко време. В началото харесвах нейна приятелка и си имах взимане-даване с нея, поради което с въпросната мацка не е имало нищо. По-късно обаче се оказа, че приятелката и не е съвсем стока и аферите ми с нея приключиха. Малко след това започнах да усещам привличане към приятелката ми. За щастие не бяхме чак толкова добри и близки приятели, което донякъде улесняваше нещата, но пък за компенсация се познавахме от не малко време и подходящия момент отдавна беше изпуснат. След като явно неправилно разчетох в поведението и сигнали, че има интерес към мен, направих глупавата грешка да се надценя и да опитам твърде смело и дръзко да подходя към нея (може би безразсъдно и глупаво са по-подходящи думи), при което тя ме отряза на мига. Няколко дена ми беше гадничко и естествено това, че ме отхвърли ме накара да я искам още повече. За щастие се взех в ръце и го преодолях сравнително бързо. Не беше лесно, но както казах, излизането от графа „приятелки“ е възможно, а възможно и лесно не са синоними, нали така? 😉
Изчезнах за 2-3 месеца без да и се обаждам изобщо. Тя ми се обаждаше от време на време и ми пишеше в скайп, когато ме засече, но в случаите, когато отговарях бях кратък и показвайки всякаква липса на интерес. След това изведнъж рязко смених тактиката. Звъннах и и се видяхме. Възобнових контактите си с нея и пак започнахме да се виждаме, с тази разлика, че вече не показвах такъв силен интерес към нея. Позитивно готино отношение, базици, които в началото бяха лек флирт, а накрая станаха откровено мръснишки. Няма да забравя, какво ми каза, когато след време я попитах, защо след като в началото ме възприемаше само като приятел, така беше променила отношението си към мен, започвайки да гледа на мен и като на нещо повече от приятел. Каза нещо от рода на:“Когато започнахме да се базикаме и да си подмятаме разни сексуални намеци, започнах да си представям разни мръснишки неща, докато в един момент вече фантазията ми беше се развихрила и исках да направя с теб неща, които не бих искала да направя с приятел“.
Всички знаем, че любовта на мъжа минава през стомаха. Ако това е така, то може да се каже, че любовта на жената минава през главата. 😉
“Aми ще опитам да го обясня, въпреки, че зависи от конкретната ситуация и от това, до колко си затънал в графата “мечета”. 🙂 “ Съгласен съм.
“се познавахме от не малко време и подходящия момент отдавна беше изпуснат. След като явно неправилно разчетох в поведението и сигнали, че има интерес към мен, направих глупавата грешка да се надценя и да опитам твърде смело и дръзко да подходя към нея (може би безразсъдно и глупаво са по-подходящи думи), при което тя ме отряза на мига. Няколко дена ми беше гадничко и естествено това, че ме отхвърли ме накара да я искам още повече. За щастие се взех в ръце и го преодолях сравнително бързо.“ – тази ситуация беше почти до 100% същата и при мен.
Благодаря, Malvolio, за съветите, и двата варианта ми харесват, аз от както стана това до сега, действам по първия 🙂 Даже моята “стратегия“ е да бъдеш все едно всеки ден различен чеовек – днес си сваляч, утре – непознат, вдругиден – приятел и разни подобни, но най-важното ти вече го каза:)