Историята ми е следната:
Запознах се преди 2 години и половина с жена чрез наша обща приятелка. Тогава тя приключваше своя дълга 5 годишна връзка. През няколко месеца се виждахме благодарение на общата ни приятелка, когато се прибираше в нашия град. В един момент излязохме само двамата и сближаването се получи съвсем естествено, целувките, леглото и т.н. Все още не беше нещо по-сериозно. Бях в София по работа на рождения й ден и вечерта преди да се прибера обиколих всички молове, за да я изненадам с подарък.
Видяхме се след няколко дни с уговорката за кино. Преди това седнахме на бар, всичко ок. Пред бара изненада, засича ни "случайно" мъж, дамата е притеснена, аз се правя на разсеян. Запозна ни, каза му, че отиваме на кино и... го покани да се присъедини. Запита ме преди това дали нямам нищо против, аз естествено, че нямах, какво толкова, някакъв мъж се присъединява към нашата скромна компания. Не ме питайте дали видях нещо от този филм.
И тримата като изтукани седим и се правим, че гледаме кино. По-идиотска ситуация не ми се беше случвала. След филма се разделихме тримата, тя си хвана такси, аз към колата бесен... звъннах й, казах й да ме чака пред дома й. Когато започна да ми се извинява не й казах нищо, просто извадих подаръка за рождения ден, който бях запазил за края на вечерта и й го поднесох. Тя съвсем не очакваше това, покани ме да продължим нашата вечер, за да ме почерпи.
Съгласих се, но бях все така бесен, колкото и да се правех на хладнокръвен. Както и да, видяхме се й на другата вечер, тя заряза пред мен по телефона другия мъж, който й искаше обяснение, не съм я разпитвал какво що, тя ме умоляваше да остана с нея, приех. И така започнахме. Това го разказвам с подробности, защото то предопредели моето отношение към нея нататък, винаги с едно, даже две, три наум. Поисках от нея да бъдем приятели и любовници, да бъдем заедно без да се обсебваме.
Виждахме се често, сексът беше страхотен, въпреки че не беше точно мой тип, аз я харесвах и се привързвах все повече към нея. Не се държах романтично, не я игнорирах, подхождах все едно съм съм минал курс на обучение през тоя сайт. Намекваше ми за деца и по-сериозни отношения, аз си пасувах. Така около 5 месеца, докато не се появи другият. Провокирана от неговия интерес /за което аз не знаех, разбира се/, тя провокира мен. След известно отдръпване от нейна страна, последва една нощ, когато след любовната игра аз изпуснах няколко нежелани думи, породени от ревност, тя реагира като ужилена и ме запита директно дали съм влюбен в нея, дали я обичам.
Какво можех да отговоря като и аз не бях наясно със собствените си чувства към нея и особено на въпрос, зададен по такъв начин. Мълчах. Тя ми каза, че ще се виждаме по-рядко. Мълчах. Последваха няколко месеца, в които имах много работа, пътувания ангажименти, виждахме се, радвахме се един на друг, дадох й свободата да прави каквото иска и с който иска, тя се е отдала на новата тръпка в живота й. Но не искаше да пусне й мен. Каза ми, че ме обича и това преобърна всичко в мен, не можех да сдържам повече чувствата и в една последваща среща също й признах че я обичам.
Всичко се разви толкова динамично, двамата с нея, нейните отношения с другия. Прекарваше всички празници с него. След като разбрах, че техните отношения са станали доста сериозни, поисках да се разделим, не се получи, сърцето ми се късаше да я гледам как плаче. Същата нерешителност проявих и втори път. Виждахме се, правехме секс, любов... и аз не знам вече какво правехме. Другият не знаеше за мен, тя не смееше да му каже. Твърдеше, че обича и двама ни и не може да си представи да спре да ни вижда. Целуваше мен, виждаше него и обратното, шизофрения до шия.
Колкото пъти пробвах да се откъсна все нещо ме връщаше към нея. Превърнах се в нещо като удобната резерва, любовника на повикване, а тя в жената на повикване от другия. Естествено през това време си гледах живота, отдадох се на работата, други жени се появяваха в него, но и бързо изчезваха, просто ТЯ ми беше влязла под кожата. Много си говорехме с нея, и двамата не сме без опит, тя на 29 сега, аз на 32. Казвах й, че това няма да доведе до нищо добро и си продължавахме, чак взе да ме кефи този мой мазохизъм.
До един момент, в който тя явно имаше проблеми с нейния, потърси ме, бяхме няколко дни заедно, после се виждахме доста често. Явно не получаваше повиквания от другия и се утешаваше с мен. Последната вечер бе страхотна, а утрото ужасно. Поисках да разбера какво става, тя не пожела да говори, аз побеснях, казах й при това положение да спре да ми звъни и си тръгнах окончателно за близо 3 месеца. Нито веднъж не се потърсихме, стисках зъби и така... до тези празници, в които пак се появи нашата обща приятелка, излязохме тримата, което много ме учуди.
Впоследствие разбрах от нашата приятелка, че са се скарали и Тя не знае дали връзката им ще продължи. Обадих й се и я поканих да се почерпим за новата година, държах здраво фронта, любезен, мил, леко дистанциран /доколкото можех в нейно присъствие/, забавлявахме се, карах я да се смее. Тя отвори темата за нашите отношения, поиска да разбере защо съм я потърсил чак сега. Оттам пак почнахме да си обясняваме общото /доколкото го има/ житие и битие, пак да ровим в миналото, не се сдържах и направих грешката да я целуна неочаквано.
Първоначално ми отвърна, но после се отдръпна и ми каза "изчакай ме да приключа /връзката/". Взех се в ръце, все едно нищо не е станало, но вътрешно се нареждах здраво, че за пореден път успя да ме пробие. Аз предизвиквам разделите, аз предизвиквам и събиранията ни. Чудя се колко още ще се въртим в този омагьосан кръг и дори да се съберем и за започнем от начало, това няма да е "доброто старо". Иска семейство, явно не е успяла при другия и пак ще погледне към мен. Твърди, че раздялата ни, която тя е сметнала за окончателна, се е отразила й на връзката й, защото не спирала да мисли за мен.
Трудно й вярвам вече. Чувствата ми към нея си останаха все така силни, но недоверието е онази бучка катран в кацата мед. Да й дам ли още един шанс или просто ще изгледам поредния епизод на сагата "Що е то мазохизъм или как по-болезнено да си го начукаме за пореден път"?
На твое място аз ще и дам шанс защото друга може да няма.
Уфф, човек, какво да ти кажа – здравата си се наредил 🙁 Едно е ясно – тя иска да създаде семейство и търси подходящия човек – затова ви е редувала и двамата – просто в един момент ти си й се струвал по-подходящ, в другия момент – другия мъж, и така… Но явно и той я е отрязал за семейството, така че сега пак ти си на ред 😉 Но помни едно – ако и този път тя не открие в теб това, което очаква, а именно – стабилния мъж, който ще я направи щастлива до края на дните й (блякккк, как мразя романтика 🙁 ), повече няма да я виждаш дори и за секс… Изборът е твой, всичко е в твоите ръце!
Тая е ебаси к**вата. Хем не иска да те изпусне, хем не иска да се раздели с другия. Че и те държала в резерва. Тя за кралица ли се мисли?
То бива бива схемата с маймуната и клона, ама това нейното си е чиста наглост. И ти й се връзваш. Нека и тя малко се бори за теб, недей все ти да си набутания.
И ако случайно реши да остане със „стария“, или си намери нов ти пак ли ще чакаш тя най-после да разбере какво иска? Това, че е на 29 не я прави задължително зряла.
Май е време и ти да си правиш каквото искаш, защото женските сълзи и обричания в любов много често са си чиста манипулация.
Чувството за вина е основното средство с което жените се опитват да манипулират мъжете, наред със заплахата от отхвърляне. А тук наблудаваме трети вариант – трябвало да я съжалиш и да й влезеш в положението защото не знаела какво иска.
Лично мое мнение, не се оповавам на нещо, което съм чел или ми се е случвало, е да започнеш на чисто каквото и да ти струва това. Такива събиранки разделянки са глупави то като не се е получило първия път няма да се получи втория и третия, така че давай смело започни на чисто предполагам не искаш да се събудиш един ден в твоята приказка женен за нея с деца и дом и да разбереш, че тя паралелно се вижда и си обича някой др. …
Хм, това е като книга на Даниел Стийл събрана накратко.
Много ми хареса описанието на киното, „седим тримата и се правим че гледаме филм“…
Три месеца без контакт от нейна страна? Няма надежда.
Значи за 2-ри път пиша коментар следя всичките теми не съм писал до сега (коментара беше под друго име както и да е), но човека не ви пише че е поредната кучка, както вие Я изкарвате а иска да чуе мнения как да си я „вземи“ за себе си. И заради това такива коментари си ги запазете. А моя съвет е да направи нещо колкото се може по-романтично и тогажа да пише… УСПЕХ му желая!!!!!!!!
Колкото по-бързо се отървеш, толкова по-добре. Винаги ще имаш дубльори. Дано не е това майката на децата ти /ако разбира се са твои/ в бъдеще. Тя няма да се промени и каквото и да направиш няма да можеш да й угодиш. Разкарай я иначе ще патиш!
според мен започни да ходиш на салса и си намери друга мацка
Пич, самоубий се! Как изобщо можеш да издържаш такава обида и унижение? Аз на твое място, ако обичах наистина това момиче и на нея не и дремеше особено и се забавляваше така с чувствата ми, а аз не можех да живея без нея бих сложил край на живота си… знам какво е да не можеш да живееш без някого и знам, че ако този човек ми забие такъв остър нож в гърба бих прекратил жалкото си съществуване…
@ Type O Negative – Айде да не прекалявате само. Само остана сега и някой да си посяга на живота. Без такива глупости.
Тайп Оу Негатив, много се вживяваш в текстовете на чичо ти Питър Стийл. 🙂
Благодаря за коменарите и съветите, очаквам още 🙂 На подбудителя към самоубийство ще кажа, че тоя вариант го изключваме;) не ми е омръзнал никак живота, ако ще и без нея да е. Пробвах да се видим още веднъж, първоначално се съгласи, после старият номер „нещо не ми е добре“ и аз разбира се не повторих. Искам я, да, но не на всяка цена. Не и звъня, тя ме потърси 2 пъти за 2 месеца , говорим си по 2 часа нормално, все едно нищо не е станало, пита ме настойчиво как съм. Оплаква се от работата, похвалва ми се какво си е купила и така.
МОТО, казваш романтичен подарък….бих го направил /и съм го правил/, ако има някаква инициатива за сближаване от нейна страна, все пак не съм аз този,който си е намерил друга. И още нещо, смятам, че твърде лесно ме замени, самата тя ми призна, че ме е заобичала половин година след като започна нещо между нас. И след като не отговорих веднага на чувствата й и хайде повява се другия и аз ставам първа резерва. Никакво време не ми даде, защо аз да й давам години. Ето и с другия дето ми каза навремето , че и обещавал брак, семейство, канил я да живее при него, а и досега нищо от това не се е случило. Може и да ме е излъгала и за това тогава за да действам, но не приемам бъда притискан по този начин ако ще й 100 пъти да ме зарежат. Жени около мен никога не са липсвали, просто не изпитвам нужда да тръгвам по-сериозно с някоя само за да натрия носа на предишната. И да се вкарам пак в някой филм. Спазвам максимата „когато печелиш, не знаеш какво губиш и обратното…“
Чувствата ми ги има, но опитвам да гледам трезво на нещата. Поня Хайде разубедете ме:)
Абе просто я остави и си намери по-нормална. Няма какво да го мислиш толкова. Дано се справиш.
Не е толкова просто, Монолит, иначе нямаше и да изпиша тия фермани. Имаме обща приятелка, така че трудно ще я забравя толкова лесно.
Ситуацията сега е следната- бяхме заедно на 8 март, държах се джентълменски, тя ме попита ще й позволя ли да ме вижда и чува, отвърнах й че не се нуждае от разрешение за това. Потърсих я след няколко дни и онзи ден я изненадах „романтично“ – заведох я на един полигон и я учих да шофира /има книжка, но кола не е карала от курса си преди 10 години 🙂 /. След това седнахме на заведение, изпратих я да квартирата й и я целунах. В първия момент ми отвърна, личеше й, че й се иска, но се спря и ми каза “ не трябва да го правим, грях е, знаеш, че трудно ти устоявам, изпитвам силни чувства към теб, но по-добре да се виждаме като приятели, не искам да бъдеш отново наранен“. Попитах я дали е свободна като риторичен въпрос и тя ми каза „не съм“, то аз си го и усещах. Обвързана, а сама на 8-ми март…аз ако обичам СПОДЕЛЕНО, работа ще напусна за да бъда с „моята жена“ на женския празник…абе…. Казах й, че вече е не е важно миналото или бъдещето, а настоящето, пожелах й лека нощ, този път проявих самообладание. Не й казах нищо за евентуалното ни „приятелство“.
Трудна работа ще е да елиминирам конкуренцията,държи си на приятеля, онзи е с година по-малък от нея, но явно засега се проявява като по-добър играч от мен. Ясно, че че ще се взема в ръце и ще си гледам живота, въпросът е как да постъпя – да я отрежа тотално ще нараня много и нея, и себе си…. да остана близо до нея, но дистанцирано и различно от „приятелче“ ….или все пак да подходя по-агресивно и да се боря докрай….да си играя с нея и да го давам непукист, за да поддържам все още тлеещия огън….варианти винаги има, да живее мазохизмът 🙂
Да я оставя ли тя да ме търси, или да държа инициативата? В момента явно не иска да изтърве питомното за да гони дивото. Не че и онова е много питомно, но там вече съм само в догадки.
А заглавието мисля, че е променено от някой модератор, защото не е съвсем точно, освен това романът горе го бях оставил на чернова и не помня да съм гпо поствал , просто си изписвах мислите и същият модератор е решил да го публикува…както и да е, може и да греша.
Приемам всякакви мнения ако ще и да са отново „забрави я“ или „гръмни се“…трябват ми повече гледни точки.
Твоята история наистина звучи като сценарий за разтърсваща романтична драма.
Знаеш ли, не мисля, че си човек, който ще скъса с тази жена просто така и няма да съжалява после. Струва ми се, че независимо от развоя на връзката ви, вие ще си останете по-малко или повече близки приятели. Но в случая става дума за връзката.
Моето виждане е, че след времето прекарано заедно, не може просто да си вземеш шапката и да си ходиш, а че сте длъжни заедно да постигнете своя катарзис и да си решите въпроса веднъж за винаги – дали ще сте звраво семейство, или само добри приятели, които най-добре да не си лягат отново заедно. Не мога да кажа кое е правилното за вас в случая – вие трябва да си отговорите.
Това, което мога да те посъветвам, е да си говорите открито и без заобикалки и да си поставите някакъв КРАЕН СРОК за окончателно решение. Срокът мисля, че е най-добре да е някъде между 3 и 12 месеца, но 3 може да е твърде малко, а година – прекалено дълго. Може би около 6 месеца е добре, или още по-добре – някаква конкретна дата, която е важна за нея – примерно нейния рожден ден, ако се пада след 4 до 8 месеца. Все-пак, ти си на 32, а тя на 29 – може би ви е трудно да го асимилирате, но реално това значи, че нямате много време да си играете на криеница, ами е време да хващате бика за рогата. Единствения смислен изход, при който ви виждам заедно, е да решите и двамата, че искате заедно да си родите и отглеждате децата. Затова не си губи времето с догадки и изчакване, а се договорете с нея за датата, до която трябва всеки от двама ви да постигне яснота със себе си (най-вече тя, но и ти също все-пак). До тогава трябва не да се заточите един на единия край на града, друг – на другия, а да сте налични един за друг при всяка нужда да си поговорите. И не предопределяйте предварително изхода, дайте си свобода, представете си всеки за себе си как би бил без и как със другия. Представете си се като родители на едно, после на две деца, кой кога ходи на работа, кой за какво се грижи, как поддържа психическия си комфорт (хоби или каквото там го вълнува – как може да ги впише някъде в списъка от грижи по работата и семейството, защото това също е важно). На мен това би ми помогнало, ако бях на вашето място.
Уговорката за необвързващото съжителство отдавна е изгубила давност и сега трябва да поставите нещата категорично – дали сте заедно (обвързани), приемащи всичките произтичащи от това негативи и ползи. Допускам, че тя не смее да се раздели със свободата си и там е проблема й, затова си търси поводи за отлагане – други мъже, за да може да каже че има да избира… а в същност за да се откаже от избора. Да се откажеш от свободата си може да се окаже единственият начин да останеш свободен. Както и обратното – отказът да пожертваш свободата си може да те направи роб на собственото ти несъвършенство. Мисля, че тази жена трябва да надрастне мисленето, с което е живяла досега и е свикнала. И ти трябва да й помогнеш по най-добронамерения начин да разбере и да надрастне самата себе си. Гарантирано, и двамата можете да излезете съвсем нови хора (в най-добрия смисъл) от всичко това – само от вас зависи – с любовта, волята и постоянството си.
Благодаря D! Не е чак такава драма,вярно, май съм си романтик дълбоко в себе си, но не съм толкова чалнат, че да влизам я някой сърцераздирателни драми. Въпросът е там, че в нашата връзка аз бях по-несериозният, непукиста, въобще мъжът – алфа както се изразяваме тук. Тя го прие като пренебрегване и след това си потърси щастието с другия. Много добре знае какво иска – семейство и деца, но тогава не знаеше с кого. Аз по-скоро знаех с кого /нея/, но не бях наясно точно какво 🙂 Та така, изпуснах я, сега я гоня. Казвала ми е, че ме обича, обича обаче й другия. Мисля, че ни обича по това, което можем да й дадем – единият /може би аз/ тръпката, другият /той/ – сигурността и семейството. Поне ми е казвала, че аз съм й тръпката, но какво ли пък означаваха думите в устата на жена 🙂