Ще запазя анонимност и за мен и за него. Той ще се казва Тишо, а моето фалшиво име пред него е Лора.
Всичко започна 2009-та година, когато аз и една приятелка "Ани" се разхождахме из улиците на село късно вечерта. Беше март месец и вече се беше стъмнило, а зад нас чухме че наближава кола. Обърнах се и видях, че не й светят фаровете. Докато минаваше видяхме, че вътре има момчета и отвориха вратите в движение и изкрещяха като луди. После ги видяхме спрели и аз ги избъзиках да си включат фаровете. Така започна всичко. На следващата седмица ги видяхме отново, но с друга кола.
Това беше колата на един от тях. Мина покрай мен и Ани, с която бяхме онази вечер. Свирна с клаксона и зацепих кой е. Не след дълго, някъде месец почнах само за тях да говоря и ми станаха мания. В Интернет имаше техни снимки. Аз разбрах почти всичко чрез Интернет за тях. Какви са, на колко са, от къде са и т.н. Влюбих се в "Тишо" и реших да се престоря на Лори, защото Ани ги беше подигравала и бъзикала цяло лято и сигурно ако знаеше коя съм, нямаше да ми даде скайпа.
Ето че ми даде скайпа си и се запознахме. Излъгах го за името, годините, но му пратих мои снимки на които съм с бритон и малко повече грим. Не ме позна... Добре, но искаше да се срещнем. Разбрахме се да излезем някой ден след като свърша училище. Докато спах той ми звънна и искаше да се видим. Приготвих се за около 5 минутки - бритон, грим и... оп изглеждам на 16, а всъщност съм на 14. Докато чаках тролейбуса, треперех. Имах чувството, че ми причернява, че се умра, че ще ме познае и ще ме намрази. Боли ме че го лъжа. Бях близо до уговореното място, а едвам не припаднах в тролея.
Слязох, а бях без очила, още 1 прикритие. Видях го, познах го дори замъглено. Обиколихме квартала и стигнахме до моя блок и му казах къде живея. Малко като го отминахме и ми каза, че съм му позната. Изтръпнах... Но, слава богу, бях обмислила всички негови въпроси предварително. Отговорих, че е възможно, защото често ходя в неговия квартал. Походихме още малко и се прибрахме, защото беше студено. От този ден си чатихме само веднъж весело и дълго. После се отчуждихме.
Всеки изминал ден аз ставах все по-студена към приятелите ми, нямах настроение... А най-голямата глупост, която направих от мъка , когато го гледах на линия, а не ми пишеше, беше да хвана бръснарско ножче и да го тегля през китката си. Така няколко дена не ми писа. Всяка вечер драсках леко из китката и беше станала с много рани. Но днес, когато ви пиша, той беше на линия, а не ми писа за пореден път, аз хванах ножа и изтеглих толкова силно че дори не се уплаших.
Кръвта потече, сълзите също... Дали ме е познал, аз не знам, но не мога да продължа с лъжата. Но не мога и да му кажа истината. Да изчезна завинаги или да продължа да лъжа... Обичам го толкова много, че дори не знам и аз колко. Ами ако ме е познал? Ако си играе с мен? Само когато си чатим се усмихвам. Станала съм емо. Режа, плача и обичам...
Ако на това му казваш връзка която този Тишо дори не те познава евала му кажи. Подобре се разкрии пред него кажи му истината след това мисли за продължение
Емо вълната се разраства…………..
Душко млада си признай си и туй резани …. какво ще постинеш … ако аз ти кажа каква глупост сторих за момче ще ми си изсмееш … но не от любов както твърдяха по весниците а от страх и презрение към ТОЗИ ПОМЯР … след като излезнах от болницата живота на вън ми си струва по противен от преди …
млада си не се погубвай ….
пиши му престраши се и излезте и поговорете кажи му всичко , че те е било страх че той ще ти се разсърди и тем подомни но не се режи зарад някой … недей
Аз пък едно не мога да разбера – каква е тая самоубийствена тенденция, дето ви е прихванала вас – малко по-младите от мен?!? Още ли не сте разбрали, че най-хубавото нещо на този свят е ЖИВОТЪТ??? И това, че сте ЖИВИ!!! Момчетата (момичетата) идват и си отиват, любовта също не трае вечно, но ВИНАГИ трябва да събереш сили, да се изправиш и да продължиш! ВИНАГИ!!!
Направо се хвърляй от някой мост, не си губи времето да си ражеш вените.
Такива склонни към самообийство винаги е имало и ще има. Просто сега са се обединили под името „емо“ и се отличават на външен вид.
Това са хора, които още не са разбрали живота и как да взимат хубавото от него. Лошото е, че едва ли ще го разберат, но пак от тях си зависи.
Тази статия сигурно е пусната, за да покаже, че има и момичета, които лудо и анонимно се влюбват в момчета, а не е само обратното.
Толкова ли е сложно, бе хора?
Човекът просто е искал да те изчука, а ти си се правила на някаква.
Сега ти искаш да го изчукаш, а той ти се прави на някакъв.
Я вземи му се обади и му кажи че искаш да се видите и да започнете отначало. Ако е такъв темерут, че да не разбере, то значи не си заслужава. Ако пък те разбере – изчукайте се и бъдете щастливи заедно!
Купи си космодиск пуберка влюбена :D:D:D Не виждам нищо лошо ,че си го послъгала малко,все пак ако знаеше тебе колко са те лъгали до сега за щяло и нещяло щеше да се смееш от сърце на поста си по горе.А частта с бръснарското ножче ме разплака.Как може на момиче на 14 години да й е толкова космата китката бе джанъм?
пп.Ако проблема е серйозен има лазерна епилация за такива случай!
Има едно психическо състояние, наречено „депресия“, което не подминава никого – при някои идва по-често, при други по-рядко. Хората не са запознати с него и много от тях дори не знаят, че там е проблемът.
Много податливи на това са тийновете, авторката е на 14 години и очевидно има депресия, ако не и нещо по-сериозно.
Лори, трябва да разговаряш с някого за това как се чувстваш (психолог, приятел, ти ще прецениш), за да видиш откъде е проблемът, може този „Тишо“ да е само поводът да изпаднеш в колапс, причината да е друга.
И изобщо, в определени моменти на човек му е трудно и направо се отказва да живее, всеки през живота си рано или късно минава през това. По-зрелите хора имат повече опит и повече шансове да се измъкнат, ти си много млада още и сигурно ти е много трудно. Няма да ти казвам, че това с рязането дори не е най-големия проблем, щом успяваш да ставаш от леглото и да пуснеш скайп и да докопаш ножчето значи не си съвсем на дъното (и по-добре да не стигаш).
Трябва да намериш някого, с когото да можеш да говориш, ако щеш и по интернет, все е по-добре от това, което правиш в момента. Рязането няма да те отведе до никъде, за момент те облекчава, а после какво?