Здравейте!
Случайно попаднах на този блог и четейки различните публикации, се престраших и аз да споделя с вас едно мое преживяване, като при това ще съм доволен, ако чуя и чуждо мнение с коментари и съвети.
Историята се развива на работното ми място, като въпросното момиче се явява и моя подчинена. Още когато започна работа при нас, в първия работен ден я забелязах и ме привлече с нейната външност. Признавам - не става въпрос за онова възвишено чувства - ЛЮБОВ, а за чист сексуален нагон.
Тя е млада (22 год.), необвързана със стройна снага, излъчваща сексапил. Аз - доста по-голям от нея (десетина год.), семеен, с дете, което тя перфектно знае. В службата има и други момичета на нейната възраст, не по-малко апетитни (базирам се на мнението на колегите), но те не са извиквали в мен такова желание, каквото изпитвам към това момиче.
От ден на ден, все повече и повече се сближавахме с това момиче. Явно спечелих доверието ѝ, защото споделяше с мен за мимолетните си връзки с други момчета, влюбванията и разочарованията ѝ. Започнахме да се държим доста фамилиарно и свободно - прегръдки, докосвания, закачки... Двамата постоянно се следяхме с погледи и сякаш внимавахме да не би някой от нас да "изчезне".
И така вече почти втора година, до онзи ден, в който реших да бъда по-решителен. Често се случваше да си тръгваме последни от работа и аз използвах този път момента (бяхме съвсем сами) за да я прегърна от към гърба ѝ и да я целуна нежно по рамото (беше с блуза, която широко откриваше раменете и доста от деколтето). Реакцията беше доста остра от нейна страна. Отблъсна ме.
Стъписах се... Обърках се... Не очаквах точно това. Вечерта я засякох в скайпа. Писах й:
- "...може би прекалено скъсих дистанцията, но ти трябва да ми кажеш колко близо можеш да ме допуснеш до себе си! Не искам да бъда груб."
Тя - "дръж се, както до сега! Всяко нещо си има граници. За тези 2 години, трябва да си разбрал каква съм"
Аз - "посочи ми тези граници!"
Тя - "стиииииигггааааааааа вввееееччччеееее! Не ми пиши! Престани! Няма да ти отговарям повече!!!"
Сдържах се! Не писах повече. На следващия ден в службата, отношенията ни бяха доста по-сдържани и хладни. Никой от колегите ми не коментира нищо, но просто четях в очите им въпросите. Личеше си, че нещо се е случило. На следващия ден вече успявах да контролирам и настроението си. Изглеждах по-приветлив, по-словоохотлив, пусках и шеги към колегите, но това беше само с колегите. С въпросното момиче гледахме да се избягваме и да не заставаме лице в лице. Въпреки че към края на работния ден улових погледа ѝ.
Просто усетих, че ме гледа - обърнах се и тя веднага извъртя главата си. На третия ден вече можехме да се погледнем в очите и дори си говорехме - не както преди, но все пак... Дори на няколко пъти, уж случайно се облегна на мен гърбом. Започнах все по-често да я улавям, че ме гледа. Моето отношение е все така неутрално към нея - нито повече усмивки, нито ласкателства, нито влюбени погледи.
Тук вече са моите терзания - не мога да разбера какво по дяволите прави тя?! Как трябва да разчитам и тълкувам нейните сигнали. И изобщо, някакви сигнали ли са това или само си въобразявам?!
С две думи – тя иска, но знае, че не трябва. Вероятно се спира, защото си женен. Можеш да бъдеш сигурен, че те харесва. Като жена, още повече, че съм и на нейните години мисля, че имаш шанс. Твърде директно си опитал. За известно време спазвай дистанция (максимум месец)…нека мисли, че те е отблъснала окончателно. Ако продължава да те наблюдава, гузна е, неловко й е и се опитва възстанови предишните ви отношения, да се сближи с теб значи съм права. Тогава можеш да опиташ пак, но бъди по-деликатен.
Това „стигаааа вече, престани“ в скайп показва, че се изнервя и се дразни, защото има желание да си постави граници, но има и привличане към теб.
Ако това, което си направил й беше неприятно, ако не те харесваше тя щеше много рязко да се отдръпне. Тя се двоуми се, но причините за това могат да бъдат няколко:
1. Не иска да има по-близки отношения с женен мъж заради самия принцип и го смята за неморално.
2. Не иска, защото мисли, че търсиш кратко сексуално изживяване в което не влагаш нищо друго.
3. Не иска, защото доста те харесва и се страхува, че ако имате нещо общо може да се увлече, а ти си женен и…крайния резултат няма да е добър за нея.
4. Не иска, защото има опасения как ще се отрази това в службата, още повече, че си и началник.
Бъди по-търпелив, покажи й отношение и в никакъв, никакъв случай НЕ ходи след нея и не се превръщай в досадник. За това вече няма формула…ти сам трябва да имаш усета кога да се отдръпнеш и кога да бъдеш инициативен. И не я игнорирай…това е огромна грешка, която правят повечето мъже. Само лека дистанция и то на моменти.
Ar4i според теб морално ли е да правиш каквото и да е с това момиче като сам казваш чист сексуален нагон. Ти си женен, а и с дете, заслужава ли си да рискуваш брака си за един секс ?
Не му четете морал на човека, достатъчно зрял е за да знае какво прави 🙂
Към автора: намери някоя публикация, в която се обяснява какво е Шит-тест и каква е неговата цел. Нямам време и нерви да обяснявам подробно сега, а мисля, че така ще намериш отговор на своя въпрос
Абе пич то едни по-умни и по-отракани хора са го казали преди нас-Там дето си вадим хляба к*** си не вадим.
Към lil_kitty – Коментара ти по темата съвпада почти 100% с моите размисли и съждения. Но някакси съм склонен да си мисля, че основната причина за нейното отдръпване са нейните принципи (посочената от теб вероятна причина под №1). Това, в комбинация с предположение №3, може да се окаже голям възпиращ фактор. Т.е., не би искала да има отношения с женен мъж, от страх да неби отношенията ни да се задълбочат, а от там и последствията да са по-лоши – разбито семейство. Тя не е момиче, което би понесло мисълта, че е причината за разтрогването на един брак.
До колкото я познавам, тя не е човек, който е срещу мимолетните връзки – връзките за задоволяване само на сексуалните нужди. Не е и човек, който търси сериозно обвързване.
Може би и тя самата не знае, какво всъщност искам аз – дали само секс или нещо повече. Мисля си, че ако някак си й обясня какви точно са моите подбуди, би се успокоила малко, защото ще има ясна представа за ситуацията.
Дали това ще бъде грешен ход от моя страна или не?!
Друг е въпроса, че изобщо не знам как да й го кажа и изобщо ако го кажа, как ще изглежда това в нейните очи.
Относно забележките от морално естество, отправени към мен – няма да коментирам, за да не измествам темата. Само ще кажа, че всеки сам носи отговорността за постъпките си. Близо две години са изминали във вътрешни борби и терзания, преди да предприема тази стъпка. Бях длъжен да направя това. Мисля, че независимо от развоя на събитията, накрая ше се почувствам по-добре… свободен!
Ще си позволя да цитирам една мисъл – „Най-добрия начин да победиш едно изкушение е – да му се отдадеш!“
„Най-добрия начин да победиш едно изкушение е – да му се отдадеш!“ – Тая мисъл е пълна простотия.
Абе, тя, мисълта, не е пълна простотия, но когато копи-пействаме цитати, е добре да видим кой и във връзка с какво го е казал, съответно има ли приложение и в нашата ситуация. Мисълта е на чичо Оскар (Уайлд) и е част от голямата му колекция афоризми, все целящи да оправдаят разврата и арогантността му.
Та, имай предвид, Ar4i, че чичо Оскар е имал „топки“ да бъде скандализатор на т.нар. „добро общество“. Прокламиращ естетизма, хомосексуалист, надменен, арогантен, с ясно изявен комплекс за превъзходство (и може би е имало защо). Но дори той, при все,че е бил наперен като петленце, след 2 години затвор, именно заради демонстративните си връзки с мъже, излиза нов човек. Приел смирението.
Така че този цитат е съвсем неприложим за теб, да не говорим, че дамата на сърцето ти (или на панталона ти) не ти е никакво изкушение. „Изкушение“ реално се явяваш ти. Момичето е на 22 – прегръщаш я, интимничиш, ама аз май скъсих дистанцията, ох! ама ти искаш да поставяме граници, ама кажи ми ги тези граници… така, в един екселски файл може да ми ги изброиш, шрифт Times New Roman 12. Ще пропусна защо да ч*каш шефа си, ЖЕНЕНИЯ си шеф, е чиста загуба на време и енергия, и направо ще премина на въпроса – ако лицето Х твърди в началото на темата си, че става въпрос за секс, а допреди 1 коментар вече разяснява как от 2 г се терзае и трябва да отвори краката на секретарката си, за да се почувства СВОБОДЕН, можем ли да допуснем, че Х има проблем много по-дълбок от затворилата здраво като кунг-фу захват крака секретарка?
Е, да, да, тя знае, че шефът е женен и с дете, после съвсем ясно казва „не искам“ и „всичко си има граници“, обаче стои въпросът: „как трябва да разчитам и тълкувам нейните сигнали?“
Стегни се, шефе 😉 Истината е, че ти не искаш само секс. Ти искаш секс с емоция. И никой не те укорява за това. Всички мъже искат секс с емоция, но не всички искат ПРОДЪЛЖЕНИЕ на секса с емоция. Твоята дилема е как да си докараш това без да си разваляш семейството и разбира се, в момента, в който си „изцедил“ емоцията, недраматично и цивилизовано да прекратиш. Трудно. Но не е невъзможно. Искаш рецепта? Играй го много чувствителен мъж. Малките момичета (тъй като са малки момичета) искрено вярват, че когато някой 35-40 год „батко“ им е обърнал внимание, те са запалили пожара в него. Това значи, че той не е могъл да упражни контрол над себе си, ерго, те са специални. Специални, по-специални, най-специални. Ти `и даваш драма, буря, тайна, вдигаш `и самочувствието, ключът е в настояването. Чакаш. Страничният ефект е, че всички (може би дори жена ти) ще знаят, че ч*каш секретарката си. Да не говорим, че когато я зарежеш, тя няма пак приятелски да те потупа по рамото, а те чакат изживявания, съизмерими с някоя латиноамериканска сапунка. Като любовницата на един мой познат, която отиде в тях да пита жена му кога ще се развеждат. После плака, плака, за да си го върне, извинява се, пак плака… щом ти е скучно, отдавай му се на това изкушение. Когато опреш до адвокат за развода, драсни 2 реда, ще смъкнем цените 😉
Добре! Щом така се хванахте за „крилатата фраза“, се чувствам задължен да дам и моето тълкование.
Какво всщност е изкушението?! – Нещо, което крие в себе си доста неизвестност. И това нещо обикновено е с етикет „табу“, „забранено“, „неморално“ и пр., или е позволено само на тесен кръг хора, поради някакви заслуги. Е, за мен отдаване на изкушението е равносилно на задоволяване на любопитството. Веднъж открил същността на „изкушението“, то престава да бъде такова за теб.
Та превид и начина на живот на автора на тези думи (благодарности на Glosator, за поднесената информация), си мисля, че не съм много далеч от истината за това, какво точно е имал предвид чичо ни Уайлд.
В този ред на мисли, аз си мисля, че думите (перефразирам) – „за да победиш едно изкушение, трябва да му се отдадеш“, пасват достатъчно добре в описаната от мен ситуация.
Да, въпроса, който се върти в главата ми е – как ли би изглеждал секса с това момиче?! Какво ли ще е усещането? По-добър ли ще е? …или може би не толкова добър?! …а сладък ли е меда?! (в детството си четох една такава книжка 🙂 ).
Е, предвид развитието на отношенията с колежката ми (не ми е секретарка, а колежка, с по-долно ниво в йерархията, работеща в моя екип) и така създалите се обстоятелства, аз съзрях възможност да получа отговорите на тези въпроси. Реших да се възползвам, но явно някъде сгреших. В момента който избрах, в подхода който избрах или в тълкованието на знаците (т.е. май нещо не разбрах?!)?
Съвета, който ми дава Glosator, може би наистина ще проработи, но е истина и че ще си носи всичките свои негативи и последствия.
Е, мен това не ме устройва – причините са ви ясни. Искам само секс, без да се задълбочаваме в отношенията си.
Каква е формулата за това?
Защо съм чакал цели 2 години?
– Заради всички обществени норми и стериотипи за „добро“ и „правилно“ поведение, наложени от обществото. А и същото това общество ме е възпитавало да се отнасям с внимание и уважение към всяка жена, особено пък ако ми е малко по-симпатична ;). Или с др. думи – да бъда джентълмен. Тя обаче е от др. поколение. При тях нормите може би са други?! …или да се позова пак на една др мисъл – „жената е нещо непреходно“?
Е, така или иначе първата крачка бе направена. Да следва ли втора и в каква посока да бъде тя? Пак искам да кажа – целта: секс, без задълбочаване на отношенията, защото имам ясна представа до какво може да доведе другото.
Драги Арчи, минал съм през нещо много подобно. Повярвай ми, няма никакви сигнали, т.е. има, но те са погрешни. Момичетата на тази възраст са абсолютно неориентирани. Нейните разбирания са много различни, не само заради пола, но и заради възрастта. Ти за нея си симпатичен чичка и автоматично си попаднал в графа „приятели“(можеш да прочетеш публикацията и коментарите). Ако ме питаш мен прекратявай час по-скоро историята и бягай надалеч, докато не си хлътнал здраво. Неволно тя ще ти разбие сърцето, семейството и живота без да и мигне окото.
Ееее, cleaner, не съм много съгласен с теб, макар че ти имаш опит в подобна ситуация, а аз – не. Според мен ситуацията е следната:
Мацката действително е приемала Арчи като приятел, а това, че той изведнъж се е показал в друга светлина пред нея, демек – налетял й е, я е шокирало 🙂 В началото е била много объркана, което си личи и от съобщенията и по скайпа, но след това се е позамислила и вече (според мен) възприема Арчи и като сексуален обект 😉 Не знам, доста заплетена ситуация, пък и честно казано аз съм по-скоро на мнението на Железен Йелен – „Там, където си вадиш хляба, не си вади… нали“.
Ar4i, според мен много отдавна си изпуснал момента за чисто сексуална връзка. Подобни отношения по-лесно се изграждат в началото на запознанство. Две години след като сте колеги и приятели тя не гледа на теб само сексуално и вероятно няма да бъде удовлетворена от това, което можеш да й предложиш. Не знам защо, но си мисля, че основната причина да се отдръпва е страха да не се увлече, а после да си остане сама и разочарована, когато ти решиш да бъдеш със семейството си и да сложиш край на историята.
Тя усеща в каква посока са твоите очаквания и предпочита да си спести неприятните събития, които предвижда да се случат. Можеш да имаш успех само, ако го играеш влюбен и задълбочен, което не знам до колко си струва времето и усилието.
При положение, че си ангажиран с нея би работила формулата „приятелчета за секс“, но си пропуснал момента.
cleaner, има чички и на по 25 години и дори имам пресен пример с един такъв, но не мисля, че е нужно да навлизам в подробни разкази за живота си, за да те убедя. Дали ще си чичка зависи от това как мислиш, с какво се занимаваш, каква ти е средата. Има мъже на 30-40 години с които по-голямата част от моите връстници не могат да се сравняват по никакъв показател.
Повярвай ми, много по-приятно за нас жените е да имаме срещу себе си уверено, спокойно същество, което не говори за коли, части от коли и т.н. на среща, вместо същество, което се припотява, не смее да те погледне в очите и се държи като третокласник, който внимава да не сбърка някоя дума.
Твърдението ти за чичовците ме засегна, защото от около година-две съм си наложила правило по никакъв начин да не се занимавам с хора под 30 години. Всеки опит да си докажа, че има изключения и греша ме убеждава колко съм права всъщност. Просто с деца няма какво да правя. И колкото и да не ти се вярва много момичета на моите години разсъждават така. От една страна, жените съзряват по-бързо, от друга, по-умните от нас съзряват още по-бързо затова се чувстваме комфортно с човек, който е около 10 и повече години по-голям. Ако някое момиче смята един мъж за чичо никога не би го допуснала до повече от „колега“.
Glasator, винаги ме е забавлявало демонстрирането на „популярна обща култура“. Това са едни факти, които всички знаем, но някои от нас държат да повтарят и натрапват, защото те създават визитката им на която пише „Аз съм умен и начетен. Вие – не!“
Колкото и да не ми се иска да развалям простичките ти представи ще ти кажа, че колко си умен зависи от това до колко можеш да разсъждаваш. Много начетени съм виждала, но и много от тях имат логична мисъл 0..кръгла и голяма нула. Като гледам начинът ти на изразяване, съставянето на изречения, стила на писане, логично-следствените връзки, които правиш ми се струва, че логиката не ти е силна страна. Доста се объркваш на моменти.
Ако беше само този пост щях да те подмина, но винаги държиш да демонстрираш някакви посредствени наизустени фразички, цитати, клишета…няма нужда, не прекалявай. Всички могат да учат наизуст, виж мисленето не е за всеки.
Алилуя, lil_kitty!!! И аз напоследък забелязвам, че като че ли съм по-интересен за по-младите девойки 😉 На Нова година случайно попаднах на парти, където средната възраст бе вдигната от мен и един мой приятел, иначе си бяха хората между 23 и 26 години… Ами какво да ти кажа – явно наистина жените съзряват по-рано… Почвам да си търся такава между 23 и 25 😉
Буахахахаххахахах niiiiice 🙂 Виж сега, „котьо“ – малък или голям… ще се опитам да се концентрирам и да отдам някаква сериозност на този пост, защото ти си изляла цялата твоя 22-годишна такава в „логическия“ си анализ. Честно казано, чудех се кога ще дойдеш с цялото си бойно снаряжение и ще обясниш на всички колко са „нелогични“ и те „забавляват“. Което е нормално. Ако аз бях на 22, излизаща с 35-годишни, и аз щях да настоявам, че другите са жертви на „общата култура“ и живеят по клишета, защото нещо в цялостната картина им убягва. Нещо, което аз съм схванала къде, къде преди тях, а те просто отказват да ми го признаят, затова… бой с камшика по нелогичните люде, за да се обърнат в правата вяра (ако могат да мислят… защото мисленето не е за всеки).
А даже няма да се задълбочавам много във факта как редовно на почти всеки пост лепваш големия етикет поредни, „задълбочени“, 22-годишни изводи : „Не знам се пише разделено за разлика от НЕГРАМОТЕН“ (което не е лош лаф, но когато се използва първия път), „честно, много ме забавлява емоционалността ти“, „логиката не ти е силна страна“, „винаги ме е забавлявало демонстрирането на „популярна обща култура“ и т.н. Да беше само към мен – щях да се зарадвам и да си помисля, че съм специална, но уви. Ти все си „забавлявана“ и „забелязваща“ нелогичността на другите. И по най-милия възможен начин (нямащ нищо общо с възпитанието, разбира се!) отправяш съвет да не мислят толкова (защото „мисленето, Санчо, то не е салам“).
Относно „посредствените наизустени фразички, цитати и клишета“, в общи линии излиза, че главата ми е на дръвника, защото аз чета, а ти – НЕ. А доколко световната класика може да бъде принизена до „посредствена наизустена фразичка“, това може да го каже човек, който чете само Космополитан – като няма секс и коктейли да поразсъждаваме върху иманентната им логическа сложност, всичко останало е пошла „популярна култура“.
Ти няма да дадеш на Арчи съвет как да свали мацката (както каза Phoenix, да не морализаторстваме редно ли е изобщо да я сваля), защото до някаква степен се идентифицираш с нея, съответно ще `и създадеш образа на търсещата уважение и партньорство млада, интелигентна, знаеща какво иска от живота жена (ехааааа). Ако функционираше на логика обаче (както не спираш да подчертаваш), щеше да знаеш, че няма жена, която да не може да бъде свалена. Щеше да можеш да разчиташ и сигналите – защото да напишеш „за 2 год трябва да си разбрал каква съм“ и после да му се облегнеш „случайно“ на гърба, т.е. да търсиш „неволен“ физически контакт (подчертавам „неволен“ и „случаен“ – на 20 год всичко се случва случайно), много ясно казва „на мен ми се иска, но не ми стиска“. Защо не `и стиска поне правилно си налучкала.
Айде, със здраве, приятелко любима, и весело утро 😉
Към lil_kitty и Glosator:
– Мили дами, много Ви моля да се престорите, че се обичате и за в бъдеще да се въздържате от преки обиди и квалификации (или дисквалификации 😉 ) една към друга! (…а всъщност вие да не се сваляте взаимно?! 🙂 ). Много уважавам вашите мнения и оценявам желанието ви да ми помогнете да видя нещата и от друг ъгъл / др. гл.точка. Това ми помага да не се заплета в собствените си заблуди. Никой не е длъжен да приема твърдението на другия за вярно / правилно, но и не е нужно да го заклеймяваме. Може някой да ми предложи да скоча от Аспаруховия мост (без да съм вързан с ластично въже) и така да си реша проблема (в което донякъде има резон, погледнато от определен ъгъл). Естествено, че няма да го направя, но в многообразието от предложени решения (макар и някои очевидно абсурдни) може да се намери правилното такова за конкретните условия, или правилното решение да се окаже, че е комбинация от няколко други.
Сега, ще си позволя да се върна към темата, моята си тема – как да накарам обекта на моите сексуални желания да ми „кандиса“?
Мисля, че е удачно да обобщим следните възможни варианти:
1 – Тя иска, но се опасява, че ако ни хареса, нещата могат да се задълбочат и последствията са ясни… Тук е въпроса, чии ангели ще се окажат по-слаби – нейните или моите. Не мисля, че някой може да даде гаранция за когото и да е било. Единствено може да се предположи, че аз като малко по-очукан от Живота, може би имам някаква формула за по-безболезнено излизане от ситуацията, но при НЕЯ не знам как стоят нещата.
2 – Тя иска, но се опасява, че на мен няма да ми хареса – тогава се предполага, че отношението ми към нея ще се промени. Може да стана твърде негативно настроен към нея или изцяло безразличен, което пък ще я лиши вниманието, което до сега е гъделичкало егото й. В крайна сметка, атмосферата на работното място ще бъде доста тягостна.
3 – Тя иска, но се опасява, че на нея няма да й хареса, а на мен може много да ми хареса – е, ястно е при този вариант става просто Ад за нея. Решението в този случай е бързичко да си намери друга работа и всичко, което е постигнала до този момент в тази компания отива по дяволите.
4 – Тя НЕ иска – като че ли надделя мнението, че тя иска да пробва „дали меда е сладък?“ и затова май този вариант отпада. Но все пак, ако някой е на противното мнение – т.е. поддържа вариант 4, нека изложи своите доводи.
П.П.
Само да добавя, не знам дали е важно, че въпросното девойче е в платен годишен отпуск от началото на тази седмица. Отпуската й беше планирана доста отдавна, така че не търсете някаква връзка с случая, описан в първия ми пост. Имайте предвид, че Тя ще има 1 месец да рзмишлява на спокойствие по случката 😉
Поздрави на всички активни форумници! 🙂
Glosator, котьо още е малък, но ако го слушаш ще станеш много голяма 😀
Опитите ти да си иронична не ме впечатляват особено и да – пак ми беше забавно и ме разсмя.
Каква връзка видя между това че щом смятам мисленето за по-важно значи не чета? Точното обратното е. Само човек, който чете може да оцени и мисленето. Това, което казах беше, че за съжаление само с четене не става – то допълва природния потенциал, но не го създава.
Виждам, че си добре запозната със съдържанието на „Космополитън“ аз обаче не съм сред читателките му и не съм в състояние да си обменям идеи за коктейли с теб.
Според мен момичето си иска, но знае, че не трябва. Лично мнение. И все още е объркана.
На момиче на нашата възраст й трябва малко внимание, че да хлътне, поне според моите наблюдения. Иска й се, защото всички обичаме да се чувстваме желани, може би не влага чувства, но й доставя удоволствие самата ситуация.
Дори и преди да е флиртувала, сега, след като й е показано, че може да се случи нещо повече, я е страх, че ще изгуби това, което вече има – неангажиращо внимание от страна на (предполагам) симпатичен млад мъж. Или пък просто не иска да се стига до нещо повече. Такива сме си – обичаме да провокираме, но после бягаме, когато видим, че работата става сериозна. :Д
Това е личното ми мнение базирано на предположения, иначе не мога да съдя, при положение, че не познавам нито един от двамата. 🙂
По темата – мисля, че тя ти прилага най-старият номер на света: близко-далече. А ти се чудиш какво става и тя може оттам нататък да те размотава както си иска.
„стиииииигггааааааааа вввееееччччеееее! Не ми пиши! Престани! Няма да ти отговарям повече“ – Аре ве, поредната принцеса. Пък после като я игнорира изведнъж тя стана по-дружелюбна.
„Признавам – не става въпрос за онова възвишени чувства – ЛЮБОВ, а за чист сексуален нагон.“ – Ами ти и дете имаш и жена имаш… Тогава защо подяволите си готов да рискуваш това, което имаш заради някаква си там… Пък като ще правиш такива неща, бъди честен с жена си и виж дали тя ще приеме страстите ти.
А това, че 2 години нищо не си предприел показва 2 неща – или си недостатъчно уверен, или тази мацка просто не ти е нужна реално и щом досега си можел без нея, ще можеш и занапред.
@ глосатор – стига бе, ти за толкова време не се ли научи да не се заяждаш и да спреш да се правиш на много умна и начетена.
Даже няма да си правя труда да чета коментарите ти по-нататък – вярвам че са пълни с редовната доза латински и други сентенции и поучаване на хората във обща култура, с което едва ли ще впечатлиш някой.
Странно само как започна да пишеш отново, когато priZdrachna спря да пише. Защо ли…
@ малко коте – Виждал съм те да правиш коментари за правописа на други хора, така че най-добре всеки да поправи своите грешки с прекалената дребнавост. Иначе коментара ти на юристката беше добър.
Тая работа с възрастта е доста относителна. На много места в нета пише за точно обратния проблем – че жените са много незрели и затова поне половината от опитните пикапьори се занимават с по-големи от тях каки… Може би просто е въпрос на това колко си навътре в нещата и колко сериозно ги разбираш отношенията, и си наясно със себе си, и търсиш някой по-опитен.
От друга страна по-логичното и по-често срещано е по-голям мъж с по-малка жена (на години). Чисто практически по-големият мъж се предполага, че има повече опит, докато по-младите жени са предпочитани заради… красотата си – колко „неочаквано“. 🙂
Така че, не че младите жени са по-отракани от връстниците си мъже, а просто търсят сигурност и удобство и направо се взимат с по-голям от тях, който пък търси млада и хубава жена. Естествен резултат.
Да не говорим, че приоритетите на мъжете и жените са различни. Мъжете през по-голямата част от времето се занимават и мислят за работа, хобита, коли и от време на време за жени. 🙂
Докато жените още от малки се интересуват почти само от социалните контакти – кой с кого спал, кой какво казал и какво направил… Как ще ги приеме обществото, ако тръгнат със сваляча Гошо, вместо с богатия Борис. Даже жените са в пъти по-силно социално програмирани, отколкото мъжете. Потърсете в нета „социално програмиране“, ако не знаете какво е, че не ми се дава линк.
Между другото, ти май започна да изоставяш високомерно феминистичната си позиция напоследък и гледаш по-реално на нещата, или само така ми се струва?
Ето и нещо, което съм писал в един форум като съвет към жените:
Момичета, не забравяйте, че трябва да сте женствени, а не да се превърнете в някакви мъжемелачки. Един от най-големите митове, които съществуват днес е, че видиш ли „мъжете си падали по кучки“. И повечето съвременни мадами четящи Космополитън започват да си въобразяват – че като постоянно правят номера, държат се ненормално и общо взето създават проблеми – и в някакъв момент мъжът просто ще лудне по тях. Бях чел няколко теста от това списание и отговорите към тях. Те са така направени, че ако момичето отговаря нормално – я изкарват супер задръстена и смотана, едва ли не че ще прекара живота си в манастир. Ако пък се избират отговори от сорта – ще подпаля гаджето си докато спи(добре, може да не са чак толкова груби, но общо взето има доста противни отговори) или ще му подаря за 14 февруари ножовка – излиза, че е супер отворена и готина, и едва ли не всички мъже ще й са в краката. Надявам се, че дамите от форума не четат списания от сорта на Космополитън и т.н.
Има и нещо, което много често се пропуска, когато се съветват жени. Съветите за дрехите и тялото са ясни. Ама трябва и акъл. Трябва да четете книги, да се интересувате от всякакви неща и такива ми ти работи. При продължителна връзка пък много по-голямо и добро впечатлемние ще оставите, ако може да готвите. Да, точно така. Повярвайте ми, мъжете много повече ще оценят това, че можете да направите мусака и много по-малко ги интересува дали имате 4 или 5 висши образования. Естествено че трябва да умеете и двете, но все пак по някаква причина фокусът се измества и жените са тръгнали да се „състезават“ с мъжете. Ама айде спирам, че това е една обширна друга тема.
Също така ето и най-важният съвет към момичетата – научете се на етикет. Научете се на обноски. Ако трябва прочетете някоя книга за обносклите в обществото. Масово момичетата в БГ са диви чалга селянки – поне 2/3-ти от тях. Повръща ми се от това. И понеже виждам, че тук дамите имат желание за развитие, ви съветвам поне вие да се откроите от тълпата.
Последните 3 абзаца, които написах, са насочени към всички жени в блога.
Monolith, искрено ти казвам – ако ти беше от тези, които ме одобряваха, щях силно да се притесня. Хората са казали – с простодушните говори на езика на простодушните… обаче аз не съм чак толкова ученолюбива, че тепърва да го уча тоя език.
Нямам намерение да ръкопляскам на мъж, който подчертава, че иска дадена жена само за секс, но я работи на емоционално ниво с „определяне на граници“, „близост“ и т.н. Когато искаш да чукаш, бъди мъж. Бъди тежкар. Недей да завърташ главата на някого, защото с тези емоционални бури се цели точно това. И след месеци изясняване на отношения, колебания, терзания, защитаване на тази „страст“, тя ще получи стария като света разговор : „Виж сега, аз съм женен, никога не съм те лъгал, ти знаеше това“.
Относно коментара за priZdrachna – когато не си наясно с една ситуация, прехапи си езика и брой до 10. В твоя случай – до 100. priZdrachna е една от малкото, които ми е била на нивото да СПОРИ с мен. Не да се кара, не да ме сплашва, не да ме „прогонва“ (откъде? от необятното интернет пространство ли? хехе хайде, стига), да СПОРИ. Ако се чувстваш по-уверен в разбирането си на света и хората, мислейки, че аз и priZdrachna сме Дарт Вейдър и джедаите – халал да ти е. Обичам да правя хората щастливи, не да им вземам дребните радости в живота.
Щях да се радвам, ако наистина нямаше да ме четеш повече, но за съжаление се опасявам, че не само ще ме прочетеш, ами и ще ми отговориш. И понеже много обичам да се правя на умна (вечер чета Артюр Рембо в оригинал на глас и като започнат ония ми ти душевни оргазми… а пък като кажа Aquila non captat muscas и все едно съм си достигнала Г-точката… такъв кеф! ), цитирайки лагински/ английски/ френски/ немски/ италиански фрази, ето ти една:
Arguing on the Internet is like participating in the Special Olympics. Even if you win, you’re still retarded.
Нея сигурно я знаеш и ти, нали… умник 😉
Поне като се регистрираш в други сайтове, използвяай постоянен ник Makiaveli / Glosator 😉
Явно правото съвсем ти е разбъркало мозъка…. 😀
Нямам намерение нито да споря, нито да се обяснявам, особено с дървен философ като тебе, която си мислиш, че с няколко крилати фрази си достигнала до някаква абсолютна истина… 😆
Monolith, сега и за никовете ли ще ми се караш? Почват да ми треперят колената от притеснение (или от вълнение?), че в светло бъдеще ме чакат още „по-красиви“ преживявания в пространството с теб… като да ме накажеш в ъгъла на колене с вдигнати ръце (върху камъчета, естествено, като ще боли да е докрай).
Дано взема някоя седмица да се проявя по монолитски достойно, че да си заслужа първото бонбонче. Нали такава беше педагогическата система : награда-наказание, награда-наказание…
Със здраве, cher ami 😉
„Почват да ми треперят колената от притеснение (или от вълнение?), че в светло бъдеще ме чакат още „по-красиви“ преживявания в пространството с теб… като да ме накажеш в ъгъла на колене с вдигнати ръце (върху камъчета, естествено, като ще боли да е докрай)…“ – Щом казваш… 🙂
Яяяя, какво хубаво скандалче се е заформило, докато съм бил в отпуск!!! Обожавам скандалите! Обикновено ги наблюдавам отстрани и искрено се забавлявам!!! Но не и тук… Може ли по един съвет към двамата? Дори да не позволявате, ето ги:
1. Тъй като НЕ СЪМ джентълмен и никога не съм отстъпвал правото на жените да бъдат първи в каквото и да било, почвам с Monolith – братле, предполагам знаеш, че да спориш с жена е най-безсмисленото нещо на този свят – не че не могат да губят спорове, но НЕ СИ ГО ПРИЗНАВАТ!!! Изводите си ги прави сам 😉
2. Glosator, моите уважения към интелекта и общата ти култура, но все пак – не прекаляваш ли малко с латинските цитати? Съвсем мъничко… И още нещо – повечето хора (не само в България, а и по света) мразят адвокати, право, юристи и цялата тая помия, която нарича себе си „съдебна система“ – да им се изтаковам на „системата“, нали – винаги виновният отървава кожата, но това е друга тема… Та мисълта ми беше – изтъквайки се като юрист и адвокат неволно настройваш хората СРЕЩУ себе си – най-вече на подсъзнателно ниво.
И накрая – знаете ли през кое ми е дали ще ми вземете съветите насериозно или не?!? Важното е купон да става и да се запази ДОБРИЯТ ТОН, доколкото е възможно… Все пак скандалите са по-пикантни на живо, а не в нета 🙂
Айде, дойде везничката и успокои нещата. Бях застанала в поза лотос вече и правех йога дишане, че да си приведа чакрите отново в ред.
Valenc, като ме четете, не само, че не ме разбирате, не ме и помните на всичкото отгоре. Още миналата година съм казвала, че съм 4-ти курс. Ч-Е-Т-В-Ъ-Р-Т-И! (и помня, че и на теб съм ти го казвала). Правото е 5 години и половина, после имаш 6 месеца стаж, после 2 изпита. Колко стана дотук – да го закръглим на 6 години. Сега някой буквалист пак ще ревне, че не мога да броя, нали 5 г + 6 месеца прави 5 год и половина, но тези последни 2 изпита не са в един ден все пак. Ама… на кой му пука?
Моето т.нар. „самоизтъкване“ се изведе от това, че се пошегувах с Арчи, че ще свалИМ цените. Под „ние“ не визирах рамножението на личността си, а мен и майка ми (която вече е юрист – мразете нея, макар че малко несправедливо, няма ли право да си изкарва хляба жената?). Та, само заради тази реплика, която на всичкото отгоре беше шега, излезе, че аз си вербувам клиенти в нета 1 година предварително. Ами, да, с тази криза, какво друго му остана на клетия, гладен човек освен да дебне раздвоени, женени мъже и да предизвиква разводи… Обаче Monolith ме разконспирира и честно, сега си гриза ноктите от притеснение, че Арчи ще се откаже да се развежда. Остави хладилника ми празен, Монолите…
В тази тема нямаше и една латинска сентенция (виж, обаче хубаво сте запомнили, че някога, в далечното минало, някой път съм цитирала една такава… обичам да ме помнят, дори и неправилно) допреди 1-2 поста (иронизираща този на Монолит), отново – на кой му пука? Щом някога съм цитирала нещо, всичко друго все ще е латинско. Той и Оскар Уайлд е живял по римско време, просто аз лъжа, за да излезе, че много поназнайвам 😉
Купонът си става, за мен е пълен. Най-големият майтап ще е, когато отново кажа нещо, и фийдбека се зареди в стил „Айде, стига си си цитирала родословното дърво. Какво се изтъкваш, че сте римляни?“, „Ама допреди Valenc да дойде да ти даде разрешение, не смееше да пишеш, налиии… калпазанке олатинена“ 🙂
Monolith, казвам, а както си се разгорещил, предусеща 6-тото ми чувство, че скоро ще трябва и да доказвам. Нищо, на мен ми харесва по-хард, не ме жали, мили друже. Ще те сънувам тази седмица с камшика и шиповете около врата 😉
Добре, вече изяснихме садо-мазо наклонностите на нашата приятелка по право, „интриганското“ любопитство на Валенс и моята лоша страна.
Надявам се да сме били полезни на Ar4i, по [i]някакъв[/i] начин.
🙂 Поне имаш чувство за хумор, Glosator-ке… А повечето жени и от това са лишени. Срам и позор… и голи жени 😉
Valenc, аз обичам да се смея на хората, но повече обичам да се смея на себе си. Това, че ме разсмиват обаче, не означава, че ги презирам. Да се караш с мен е привилегия. Това означава, че много те обичам, съответно държа на мнението ти и когато то не е добро, това може да ме изкара от равновесие. Но я да дойде леля Димитричка от 7-мия етаж и с кръвясал поглед и огнедишащи ноздри да рече „Десиславо, не ми харесва това, че като млада жена не даваш добър пример на децата и не си се опазила девствена до сватбата“, ще `и се усмихна с 2 реда бели зъби и ще `и кажа „Така е, лельо Димке, ще горя в Ада. Нощем сън не ме лови…“ И не само няма да ме разбеснее, ще ми влезе във Favourites list-а на челна позиция, защото леля Димка ме забавлява. Щом ме забавлява, значи е супер-мега готина!
… до момента, в който започне да ме налага с бастуна… но това е друга приказка. Да не говорим, че в повечето случаи тези, които се карат с мен, после ми стават големи приятели. Вече не слушам кой ще каже някоя добра дума и ще ми се усмихне, а търся този, който ще ми отвори с тухла четворка третото око – това е новият ми най-добър приятел!!!
Айде стига толко, има си скайп за тая работа 🙂
Странно и интересно мнение едновременно. Чак ме накара да се замисля.
Продължавай в същия дух.
…даааммммм… Интересно четиво се е заформило тук. Само ми е малко трудно да извлека от целия тоз „матр’ял“ полезните неща за мен. Единствено разбрах, че не бива да се закачам с никого от форума, ако не желая да бъда сдъвкан, предъвкан и накря изплют (а може и заплют). Е, имаше и някои нравоучения, но тях ги „филтрирам“, защото влизам в сайта с идеята и нагласата, че тук ще разбера как да сваля набелязания от мен обект (в случая е от ж.р.), макар и воден от недотам благородни мотиви.
В интерес на истината сега, когато Я няма, не съм разкъсван от вътрешни терзания и нещата сякаш потънаха в забвение. Чуденката ми обаче е – какво ще се случи с мен и как ще трябва да реагирам, когато Тя се върне в офиса и започне да разказва как и къде е придобила шоколадовия тен, подкрепяйки силата на думите си с обезоръжаващото разголване на някои по-интимни места, за да се види „разликата“… а ако няма разлика?! Да се правя на незаинтересован (това ще ми е доста трудно)?! Или да проявя сдържан интерес? А може би да я провокирам с нещо?!
Е, очаквам да упражните отново красноречието си 🙂
Според мен нещата стоят по един от тези начини…може би и по малко от всичко:
Тя само си подхранва егото с теб.
Иска й се, но не знае как и смята, че не трябва.
Иска същото, което и ти.
Без значение кое е истината успех с нея ще имаш с един от двата крайни варианта – да й действаш на емоционално ниво (което може и да отнеме доста време и усилия); да бъдеш по-напорист и решителен. Мисля, че е по-удачно да опиташ втория вариант. А когато се върне бъди перде. Не игнорирай, но…не показвай повече внимание, отколкото би отдал на мила и добра колежка с мустак и шини. Номера е да се вълнуваш колко си искаш, но да не си експресивен. Ако почнеш да подтискаш емоцията (както грешно правят повечето хора) само се изнервяш и ще изглеждаш като глупчо. Не е нужно това, което усещаш да съответства на маниерите, думите, мимиките. Или го можеш или не, но ако си достатъчно спокоен и балансиран може и да се научиш. Много помага за всякакви ситуации.
Ако си практичен и искаш да си услесниш живота има и план „Б“.
Регистрирай се в някой от големите сайтове за запознанства, леличките изобилстват, но има и достатъчно девойки от възрастовата група, която те интересува – все ще харесаш нещо:)
Момичето те привлича сексуално, но само толкова. А това значи, че можеш да я заместиш. Едва ли друго хубавко, младо момиче би ти действало по-малко. Пробвай с нея, но ако не стане не задълбавай, а мини на по-лесния вариант.
🙂 Ще си позволя да коментирам отзад – напред, защото план „Б“ наистина предизвика у мен усмивка.
Преди години пробвах платената любов. Беше ми мнооого любопитно (брех това пусто любопитство), какво точно е усещането и изживяването, да бъдеш с т.нар. професионалистка. Много внимателно разглеждах публикуваните в интернет пространството обяви от жриците на любовта. Особено внимание обръщах на обявите със снимки, защото исках да си избера такава, която поне на външен вид да ми харесва – честно казано, съм малко придирчив. Реченоо – сторено. Отидох на посочения адрес, позвъних на вратата и едно приветливо девойче се показа на вратата с въпроса: “ – Вие… за обявата ли?!“ Миг колебание и… кимнах утвърдително с глава. Девойчето наистина беше симпатично и отговаряше на образа на снимката. Бях поканен да вляза. Беше чистичко. Връчиха ми една хавлийка, показаха ми къде е банята и стаята, в която ще ме очакват. Хареса ми, че държат на хигиената, но това беше и последното нещо, което ми хареса. Останалото беше нещо, като практическите занимания в училище, целящи да ни дадат ясна представа за нещата, описани на теория в учебниците. Т.е., не беше истинско. Естествено размишлявах си по темата и извода, до който стигнах тогава, бе – няма емоция, няма! Та предполагам, че и сега ще е същото с всяко др. момиче, намерено в чат’а или в подобен сайт. Тук съм длъжен да отбележа, че Glosator е напипала жилката и правилно е отбелязала – търся секс с емоция, което само по себе си не мисля, че е нещо лошо, защото в крайна сметка всички точно това търсим.
Накрая започвам да си мисля, че цялата тази „дандания“ около моята колежка, е свързана с някакви мои си очаквания… Не знам какви конкретно са очакванията ми, но се предполага, че трябва да е нещо хубаво. Това малко ми напомня за търговията с ценни книжа на борсата – търгуваш не стока, а очакване, че тези книжа днес струват Х, но утре ще струват Х + У :).
Абе май много се отплеснах в съжденията си. На този етап ще изчакам и ще видя какво ще се случи в деня, в който отново се върне на работа 😉 и ще се правим на много COOL! 🙂
Къде написах да се насочиш към проститутка?! Писала съм за сайтове за запознанства, където…да, има и труженички, но има и съвсем нормални момичета. Препоръчах ти го именно защото виждам, че търсиш тръпката. Там пак ще има свалка, пак може да е интересно…зависи дали ще имаш късмет и на какво ще попаднеш.
Първо слушай/чети внимателно какво ти казват, а после говори. В противен случай рискуваш да изглеждаш по начин, който едва ли ще ти е приятен:)
И не стига, че не е чел ами и ми изнася лекция…всички над 14 годишна възраст, които не се търкат в пеньоара на майка си са наясно, че пълноценен е секса с емоция, а другото са…физически упражнения. Но мерси все пак, че ме светна. Искаш ли да ни разкажеш и за птичките и пчеличките, защото ако не го направиш съм обречена да чакам щъркела цял живот?
Хаха 😀 😀 😀 lil_kitty, не с лошо, според мен Ar4i просто не те е разбрал 🙂 Арчи, наистина според мен не е зле да се ориентираш към сайтове за запознанства – там също сигурно има проститутки, но са не повече от 10-15% от регистрираните,
… а изборът е мноооого голям, повярвай ми 😉 Само не знам защо ми се само-постна мнението преди да го довърша?!?
Към lil_kitty
– Не, не си споменала никъде думата „проститутка“, нито си намекнала за нещо такова. Аз използвах историята с проститутката, само за да направя паралел с момичетата в сайтовете за запознанства (предполагам, такива сайтове имаш предвид?!). Затова и накрая съм написал заключението:
„Та предполагам, че и сега ще е същото с всяко др. момиче, намерено в чат’а или в подобен сайт.“ (под „подобен сайт“ имам предвид точно сайт за запознанства – това, което ти си предложила, а не сайт за платени услуги) :).
Та не разбрах, ти защо така „настръхна’?!
Аз ли криво казах, ти ли криво ме разбра?! 🙂
Настръхнах, защото продължавам да не разбирам паралела, който правиш между платените момичета и момичетата, които са регистрирани в сайт за запознанства. Или това, че жена е в такъв сайт автоматично я прави проститутка или лесна или…? По-добре ли е да се забива по баровете и дискотеките с разни нерези, напиращи да я черпят с евтина водка? Или е по-добре да обиколи приятелите на всичките си познати и приятели?
Настръхнах и защото го приех лично, разбира се. В основата на всеки конфликт стои личната проекция.
Аз имам регистрация в сайт за запознанства, това прави ли ме проститутка? Дай ми алтернатива, за да нямам и няма да имам.
Студентка съм в доста престижна специалност, работя това за което уча, което отнема време и усилия. Но ми осигурява достатъчно добър стандарт на живот, за да нямам нужда от „подпомагане“, така че не се оплаквам – доволна съм. И когато денят ми приключи нямам желание да кисна по барове. Искам тихо и кротко да вечерям навън с приятели, да прекарам 1-2 часа в приятни разговори и да се прибера. Може би от две години не съм ходила на дискотека, омръзнало ми е. Не ми е до плоски свалки по заведенията. А може би и хората на местата, където ходя са достатъчно възпитани, за да не ми се натрисат на масата да се запознават. На работното си място не съм и нямам намерение да го вадя, не защото съм моралния стожер на идните поколения:)) Просто защото в моята работа значимостта на контактите правят репутацията основно условие за развитието ми занапред. А аз имам големи планове и не смятам да ги прецакам, защото съм си легнала с Пешо:))
Сега, след това подробно изложение ще бъда изключително щастлива, ако ми обясниш как бих могла да познавам мъже с които евентуално мога да имам по-близки отношения без да имам регистрация в подобен сайт? Или може би трябва да напусна работа, да си зарежа изпитите и да инвестирам повече време в намигане на чичките из кафенетата, да чакам на бара в дискотеката, за да ме забърше някой? Това по-морално ли ти се струва?
Паралела беше направен само на ниво „емоционален заряд“!
Това исках да кажа, че евентуално запознанство с друго момиче от чата, може би няма да ми даде същия емоционален заряд, както ако бъда с момичето от моята служба.
Всъщност – да, и това може да се случи, но след може би няколко месеца… или година – две?!
Колко време му трябва на един човек за да почувства друг човек близък?!
Т.е., в момента все още не съм се отказал да се възползвам от възможността, която си мисля, че се е открила и да зарежа всичко за да започна чвсико отначало. Ако това, с колежката не стане, мисля, че не бих отделил време и усилия за нещо ново…
Та така… Дано сега сме изяснили позициите си с теб 🙂
Намеренията ти към колежката – добре. Това за емоционалния заряд, ако трябва да съм откровена само ме ожесточи още повече:)))
Или си явен пример за това как човек не умее да използва думите или нещо в представите ти е централно сбъркано. Ти ми казваш, че слагаш знак за равенство на емоционалната стойност между 1 и 2, които са :
1. Гледаш, харесваш, плащаш. Получаваш един час физически упражнения срещу скромна сума без значение дали си забавен, мил и висок или си нисък, досаден, стар трол с циреи.
2. Запознанство, разговори, ако има допадане среща, ако има привличане втора среща и продължение както му е реда. С две думи съвсем класическа свалка.
Много, ама много ми се ще да ми разясниш къде точно в двете преживявания съзираш идентичното емоционално състояние. Или държиш да ухажваш проститутката преди да я подържиш за ръката? Явно в твоя свят аз играя ролята на емоционалния инвалид, защото колкото и да се напъвам не откривам сходство. Ако обичаш, извади ме от забвението на душевната несъстоятелност в която съм изпаднала.
Някъде бях чела теория (доколкото помня беше и на не безизвестен писател), че съпругата всъщност е проститутка, защото й даваш от заплатата си и й купуваш разни неща…като тигани и чорапи за себе си. Съдейки по гледната ти точка до момента, предполагам, че и това схващане не ти е чуждо?
Само не можах да разбера на каква база правиш сравнение между проститутките и момичетата, които имат регистрация в сайт за запознанства.
Съвсем целенасочено заобиколи въпроса ми, който беше формулиран пределно ясно. Аз обаче съм търпелив човек и пак ще попитам.
Какво общо намираш между проститутките и момичетата от сайтове за запознанства, че като ти говоря за едните ти правиш асоциация с другите?
Човече, не мога повече…
Изчукай я най-после тая твоя колежка, че да ти олекне и на теб и на нас. 🙂
Направи стандартната свалка, дръж се на ниво, не показвай твърде голям интерес, поне не в началото. Много важно – знай какво искаш от себе си и от нея и оттам вече ще можеш да водиш нещата в желаната посока. Бъди теърд, но същевременно и малко нежен и кавалер. Разкажи някаква невинна история. Дай й шанс тя да сподели също нещо. После продължете нормално. После се вижте неофициално само двамата – на ледена пързалка примерно! – да е интересно. За първата вечер стига.
На второто излизане – неангажиращо. Разходка; вечерта някъде в заведение на по бърза закуска с айрян/кока кола. 🙂 После просто й кажи, че искаш СеКС. Едно бързо изпълнение в тях и това е.
Това с проститутките беше тъпо.
Сайта за запознанства е в краен случай.
Преди да направиш каквото и да е, помисли за семейството си, което вече имаш. Струва ли си риска в крайна сметка?
Поправка:
…
🙂 „После просто й кажи, че страстно я желаеш, твърде много ти харесва и я искаш цялата тук и сега. Едно бързо изпълнение в тях и това е.“
…
Поправка 2
…
…че страстно я желаеш, твърде много ти харесва, не можеш да се стърпиш, превърнал си се в животно и я искаш цялата тук и сега… Това всичкото с увереността на нахранен тигър. 🙂 Едно бързо изпълнение (20мин) в тях и това е.
…
Арчи, това с проститутката и паралелът между нея и жените, регистриращи се в сайтове за запознанства и мен доста ме обърка! Явно никога не си се регистриралв подобен сайт, а и в момента не искаш… Което е грешка – наред с боклука, който е неизбежен, там има и доста свестни момичета, казвам го от личен опит 🙂
И напълно разбирам ожесточението, с което те нападна lil_kitty 🙂 Просто ти я обиди индиректно с изказването си.
Явно наистина съм обидил lil_kitty, при това не индиректо, а съвсем директно 🙂 Естествено, това без да съм го искал и без да е било целенасочено. Тази ситуация ме кара да си спомня за нечия крилата фраза (не помня кой я е казал и при какви условия, ‘щото не съм толкова начетен) – „Пътят към Ада е постлан с добри намерения“.
Както и да е… Ще направя пореден опит да разясня позицията си. Този път ще задам въпроса:
– Според вас, какви момичета ще се свържат с мен, ако в описанието на профила ми пише: „…търся си момиче с цел неангажираща връзка, секс“?!
…момичета, търсещи неангажираш секс, естествено. Не очаквай някакви големи интелектуалки или пък свенливи невинни ангелчета.
Арчи, Monolith е прав, но само донякъде 😉 В момента в София гъмжи от „девойчета“ между 20 и 25 години, чиято единствена цел е да натрупат повече сексуален опит, т.е. – търсят само и единствено неангажиращи връзки. Но пък това им е хубавото на тия сайтове – там си има специални графи, в които всеки си пише какво търси – неангажиращ секс, сериозна връзка, кореспонденция, приятелство и т.н. Опитай, Арчи, нищо няма да загубиш, а и със сигурност няма да съжаляваш!!!
Valence и Monolith са прави. Обаче успях да разбера концепцията на ar4i и до някъде съм съгласна с него. И ако съм разбрала правилно той разсъждава така: ако едно момиче има регистрация в сайт и целта й е да се среща неангажиращо с непознати, то значи тя или ще иска някакъв материален стимул в замяна или го прави за спорта. А знаем какво е общественото схващане за жени, които го правят за спорта. Та с две думи жените, които търсят изцяло неангажиращи връзки в такива сайтове са или проститутки или…обикновени шаврантии:)) Винаги има изключения, съвсем не си падам по обобщенията, но тук говорим за общия случай.
Има една подробност. Според мен никоя връзка не започва като сериозна, тя става такава. Затова връзките в началото си винаги са неангажиращи. И вероятно повечето хора разбират това. По тази причина някой може да търси неангажираща връзка, но това да не значи, че очаква само секс. Глупаво е да търсиш сериозна връзка…звучи като нон сенс. Тя става сериозна с времето, с впечатленията, които натрупваш за другия.
За момичетата, които трупат сексуален опит не мога да се съглася. По-скоро периода 20-25 години е време в което трябва да завършиш образованието си, да работиш за кариера и не е удачния момент за сериозна връзка. Но пък никой няма желание да си стои сам. Затова не само момичетата, а изобщо доста хора в тази възрастова група предпочитат неангажиращи връзки. Но това не е самоцелно трупане на сексуален опит. Е, има и безделници, които от скука се чудят къде и с кого, но нека приемем, че те са по-малък процент.
Арчи донякъде имаше право въпреки ожесточението ми:) Виждането му може и да се стори консервативно на някои, но според мен по-скоро това е адекватната позиция….
Въпреки че съм жена еманципацията ми идва в повече и не смятам за нормално жените да се правят на бройкаджии. Достатъчно е, че на жените им се налага да са мъже в социалния си живот, поне в личните им, интимни отношения с мъже трябва да си останат жени. Напоследък ляво наклонени мъже са по-женствени, нежни и възпитани от доста жени. Много се отнесох…мисля, че схванахте идеята.
Искам да се абстрахирам от всичко досега, защото изчетох всичките глупости изписани до този момент. Мисля, че както повечето коментари и в други теми от сайта, така и в тази, хората залагат на това да си разправят междуличностните отношения, а не в частност отношението по темата. А нали това е смисъла на блога – да си „помагаме“ с наболелите ни проблеми и да търсим подкрепа и съвети.
@ar4i .. Ей пич.. всички знаем за какво е този блог – свалянето на жени. Ориентирал си се абсолютно правилно. Браво ! Но само за това мога да те подкрепя.
Като цяло не съм никой да давам съвети и морал на хората, особено в днешно време, но като изцяло принципен млад човек съм се ориентирал към воденето на живот, който ми харесва и спазвам свои правила. Тези правила са ориентирани само в една насока – „Каквото не искаш да ти правят, не прави другиму“, т.е. „Прави такива неща, каквито искаш и да получаваш“. Не мога да си представя как аз мога да стана някакъв човек, като примерно авторът на тази тема. Самата мисъл ме отвращава – не ми се е случвало и както и следва от съжденията ми досега – НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ ДА МИ СЕ СЛУЧАТ нещата, които и на него. „Нещото“ като допускане да си проваля семейството заради ( смешката 😀 ) „секс с емоция“. На мен не ми стана ясно защо Арчи иска да си проваля неясния, за нас читателите, брак, т.е. отношенията в семейството или как върви семейния живот. Та толкова ли е скучно вкъщи, че 2 години гледаш някаква пикла, макар и привлекателна, не се замисляш за жена ти и всички възможни последствия от това „увлечение“, а като съдя по коментарите ти ми изглеждаш на страхотно улегнал, „зрял“ ако щеш, знаещ много за живота и интелигентен МЪЖ. Обаче поредния мъж, на който долната глава му е прошепнала – „Ей, ти.. Мани я тая запустялата дет я чукаш от 10 години.. я дай нещо..ъъ.. свежо 😀 “ И нашия герой веднага си мисли, че е недосегаем, че с тази си постъпка нищо не може да се промени. Едва ли не той дори не може да бъде съден, защото както ни учи блога ( в действителност подкрепям правилото ) – и това е първата заповед на пикапера – http://www.lover-bg.com/15/ . Да искаш да чукаш колежката си, защото се виждаш с нея всеки ден, дори понякога повече от омръзналата ти жена, е нещо нормално – не мисля, че някой би се усъмнил, че и той не би попаднал в такава ситуация. Но не мисля, че здравомислещ мъж, който дори в малка част следва моите принципи, може да се осмели на такава крачка. Не поради целия морал на земята – а заради самия теб.
Мнението ми е, че заради себе си не бива да се правят такива „необмислени“ постъпки. И тук мога да кажа с присмех – дааа… необмислени са. А дали са необмислени, след като „нашето момче, с припкащо пишле 😀 “ се кани тооооолкова време, завалията. И обмисля ходовете си, че и даже се допитва до „експерти“ по форуми и блогове. Не мисля, че му отиват такива мисли и действия на такъв човек, ноо… както съм се убедил.. В ТОЗИ ЖИВОТ МАЛКО НЕЩА БИХА МЕ УЧУДИЛИ.. И със всеки изминал ден, все повече следвам едно правило – “ Не взимай живота насериозно, защото жив от него няма да излезеш“.
И все пак принципите са важно нещо и мисля, че пътят ни на тази земя трябва да е осеян с добри дела – такива каквито можем да се гордеем с тях и един ден децата ни да разказват какви хора сме били.
lil_kitty, ще си позволя да не се съглася с тази част от твоето мнение:
„Има една подробност. Според мен никоя връзка не започва като сериозна, тя става такава. Затова връзките в началото си винаги са неангажиращи“
Според мен не е така. В смисъл – винаги подхождам супер сериозно към всяка нова жена, а ако тя не ми отговори по същия начин – кой откъде е… В края на краищата аз си решавам дали да или да не търпя несериозно отношение към мен самия!
Валенс е прав. Всичко зависи от първоначалната нагласа. Ако очакваш и се държиш, все едно че е мимолетно – такова ще е. Ако си сериозен – може и да излезе нещо хубаво.
Valenc, аз не говоря за несериозно отношение, а по-скоро за опознавателен етап в който нещата няма как да бъдат ангажиращи. Несериозно и нехайно отношение към себе си едва ли някой търпи, пък било то и в неангажираща връзка:)
По-склонна съм да се съглася с Monolith, може би наистина зависи от първоначалната нагласа. Но на мен ми се е случвало да изляза на кафе с някой уж на майтап, за да спре да мрънка и един вид да гледам сеир:)), а си останах с него две години. Така че резултатите не винаги съответстват на нагласата:)))
Е, разбира се, нали затова животът е хубав и шарен 🙂 Трябва да се случват и неочаквани неща, иначе може да полудеем от скука…
Аз да взема да се самобичувам публично… А да взема после да ида в някой манастир и там да търся опрощение на греховете си и покой за грешната си душа.
А може би да избода очите си – ахххх, даааа! Те – гадните те, изкушават!
Или по-добре да изтръгна сърцето си?! А?! Дааммм… То е виновно! Току почне нещо да попрескача.
Мили хора, аз не съм свръх човек. Аз съм потомък на Адам и Ева – изкушението е заложено в природата ми. Целият човешки живот е една борба: трябва – НЕ трябва. Отговорността за избора е лична.
Вече имам чувството, че съм объркал сайта, ма името му нещо ще да ме е подвело 😉
Със здраве – на всички!
Спете спокойно!
Спасихте една заблудена овчица! 😉
Така е. Никога не е късно да осъзнаеш грешката си.
Покай се и ще ти бъде простено. Амин.
Клас, стани! Клас, мирно…
А кой ли е казал „Боже, Божееее, колко мъка има по тоя свят, Боже…“
Ще ви дам и жокер – не е Йордан Йовков, не е и Гай Юлий Цезар…
Отговор: Аз, докато Ви чета…
Ето я лошата priZdrachna, уволни се от казармата, кой използвал промоцията да пише, писал, кой не, да е писал докато е било време…
Такааа…я, да видим какво имаме тук…
Семеен мъж, на когото му е писнало да яде боб, трябва и по някоя пържола отвреме навреме… но се пита след пържолата ще се върне ли лесно пак към бобовата диета… пък и го притеснява приликата между секса и убийството – и след двете се чудиш какво да правиш с тялото…
Девойче, страдащо от тежкото и широко разпространено заболяване „хем ми се иска, хем не ми стиска“, което се ласкае от вниманието и то не на кого да е – ами на шефството, така де, не на всяка служителка в тоя офис й се усмихва късмета именно шефа да пожелае да я катурне на служебното диванче, особено пък ако е готин младичък шеф…да не забравяме, че афродизиак номер едно при жените е кое? Любовта? не.. Парите? тц… Точно така – днес ще учим урок за ВЛАСТТА, мили деца…ама то късмет, късмет, колко да е късмет… я жена му ще научи, я колегите, пък може и работата да си загуби, и така между другото някое и друго дете без баща да остави…общо взето май дивидентите от тая връзка ще са по-малко от щетите… но от друга страна власт, грях, секс, съзаклятие за пред персонала, любимка на шефа…ееех, не е лесно да се направи тоя избор…
аааа да, и хора на помагачите, които се разкъсват между осанна и разпни го…в модерния вариант изч*кай я и гледай си семейството…
Арчи, приятелю, не ги вкарвай в такова заблуждение…искал само секс…трябва да си много ощетен от съдбата, за да не можеш вече две години да си намериш само секс…после не ги вини, че ти предлагат да отидеш в сайтове за запознанство… ти се опита да им намекнеш, че там няма да получиш същата емоция като с колежката, с което разбира се грубо се самообори, че искаш само секс, но те останаха глухи за твоя вопъл, защото решиха, че ти явно навън не можеш да изчукаш нищо, та ти трябва сайт…вземи им обясни, че ти неслучайно си учил за шеф – за да взимаш много пари, за да не вършиш нищо по особено изтънчен начин и тежкото ти ежедневие да прелива от свободно време и бизнес обяди и съответно са ти чужди теразнията на дамата, на която сайта за запознанство й е единствената надежда в живота…
След като вече изяснихме какво не искаш – 20 минути креватна гимнастика увенчана с оргазъм, може би е време да изясним пред нашата мила аудитория и какво искаш… искаш точно това момиченце, което от две години си си навил на пръста и продължаваш да въртиш ли да въртиш…имал си фантазии и сега искаш нетърпеливо да ги реализираш и да провериш дали ще е като в главата ти…че чак и някак извинително прозвучава и оправдателно от устата ти, че искаш секс с емоции… ама емоциите не са бира – да ги изпиеш и нищо да не остане…и после, питам аз и отговор не искам – достатъчно е, че момичето ще поиска отговор, че и аз ли да те тормозя, к’во точно ше ги правиш тия емоции?
Всички сме изправени пред такива дилеми ежедневно и трябва да правим избори постоянно. Всеки избор е само по себе си правилен и води до конкретна цел – ако избора в живота ти е примерно да грабиш от емоциите с пълни шепи и да не се лишаваш от нищо – правилният избор е един, ако е да си гледаш семейството и да не нараняваш – друг… Лошото на изборите, знаеш ли кое е, Арчи, че после трябва да поемаме отговорността за тях. Няма такова нещо като – не ми дреме какво ще стане утре, важното е сега да ми е кеф, като дойде утре си обирам крушите.
Така че те съветвам много внимателно да прецениш какво искаш… ако е да правиш секс, ще го постигнеш с малко повече търпение, липса на настоятелност, лека дистанция, която леко да скъсяваш, когато тя е послушна, за да се отдръпнеш отново след това…и бавно да теглиш с въдицата. Но бъди откровен – пред нея и пред себе си и помисли какво ще я правиш после. И не се заблуждавай, че просто ще преспите и ще кажете край и всичко ще си е както преди – в това не съм вярвала и преди да разбера с разочарование, че Феята на зъбчетата няма магически сили, с които вади зъбите, а използва най-обикновени клещи…
Кога ще гложиш край? – След първия път, след петия, след като тя си изпусне нервите и те попита докога ще я мотаеш или подаде молба за напускане? Или когато стане досадна просто ще я уволниш?
Разбира се, че ще те гледа…интересно й е…и мен шефа ми да ме хване за задника и аз ще го гледам…и ще се чудя тоя кво ли иска…а нали знаеш за любопитството, което изяло на котката главата…
Не я притискай, дай й време да свикне с мисълта…може да се е отдръпнала не защото не те харесва като мъж, а защото до сега е гледала на теб със съвсем други очи и изведнъж й е дошло като гръм от ясно небе и шокът е бил голям…и сега се чуди дали…или…и ако да, как…а ако не, защо…
Лошото е, че и да има знаци от нейна страна, дори да опиташ пак, тя може да те изиграе по схемата „Не искам да си разваляме отношенията и да спрем да си търкаме гръбчетата, но нека запазим колегиалността“ – което значи, че вече сърбежът и съпътстващата го болка са станали сериозни и няма да излезеш лесно от тая ситуация…
Затова видиш ли нови знаци и прецениш ли, че искаш и си струва – решително…
Но наистина помисли добре преди това дали това, което искаш сега – да те пожелае, няма да се превърне в най-големият ти кошмар след време…внимавай какво си пожелаваш, дето има един лаф…
И сега в края на урока за Властта, мили деца, трябва да споменем, че Властта е не просто онова нещо, което толкова възбужда жените у мъжете, а и че така казват на онова, което трябва да имаш, за да си господар на себе си и самоконтрола си и да владееш постъпките и нагона си, а не той да владее теб…
Айде със здраве, че ми свърши торбата с морала…няма да ми остане и една капка за мен самата, както всеки път, ама така е като съм толкова щедра да го раздавам на другите…
Я, мислех си, че вече никой не пише по тази тема :).
Е, радвам се, че все още е предизвикала нечий интерес :).
Още повече ме радва и самият коментар на колежката „priZdrachna“. Доста е цветен (почти си я визуализирах) :). Дори съм малко смутен – сякаш си ме изненадала гол и си видяла всичките ми „срамотии“ :).
Е, от друга страна, човек не може да постигне много в живота, ако върши необмислени неща. Е, може да постигнеш, ако Съдбата ти помогне, но пък и Съдбата помага само на смелите ;).
Както и да е! Преди време бях чел някъде статия на някакъв капацитет в областта на взаимоотношенията м/у мъжа и жената. Та там, въпросния чичко обясняваше, че мъжете са като приливите и отливите. В даден момент се отдръпват за известен период от време, след което се завръщат с нова сила.
В момента съм в период на „отлив“. Когато пак яхна приливната вълна, ще се съобразя с наличните обстоятелства.
Апропо!
Аз винаги мога да седна и да се разбера от „А до Я“ с обекта на моите сексуални желания. Няма обаче как да контролирам действията на колегите. Сигурен съм, че ще се намери някой(я) услужлив(а) колега/колежка с не-по малки амбициии да ми направи „добра услуга“.
Борба е това все пак, борба… Борба за най-сладкото изкушение – властта!!!
🙂
Поздрави на всички!
Приятна ваканция! 🙂
Хм… а мен какво ще ме посъветвате, чувствам се в подобна позиция. На 27 съм и наскоро се разделих с дългогодишната си приятелка. Сега много си харесвам една колежка от офиса (не съм й шеф;)), но тя е точно „хем ми се иска, хем не ми стиска“ !??!? Това с въдицата и бавното придърпване е интересно. Благодаря Ви, предварително!