Чудя се как да започна. Събота е. Изтощен съм. Цяла седмица бачкане, стрес, късане на нерви и не на последно място тонове негативни емоции. Ще кажете, тоя к'во е тръгнал да хленчи сега.
Мисля, че просто си търся оправдание за краткото, накъсано и непълно представяне на проблема, с който се боря вече една година. Да, става дума за жена. Красива, умна, магнетична... неее, глупости... по-скоро кльощава, дребно гърда вещица, която ме държи в жестока любовна хватка, смучеща жизнените ми сили. И май не съм единствения.
Накратко - искам я! Пак накратко - няма да я имам.
Ред причини: Омъжена е! Флиртаджийка, магьосница, прикрита и загадъчна, свикнала да я обичат и да й засвидетелстват внимание, а не обратното. Омъжена. Знае, че ме притежава и знае, как умело да ме унижава. Да ме боде там, където най-много боли. И най-лошото - Омъжена е! А и как ме прави на марионетка...с едно елементарно средство, изгарящата ме ревност. Споменах ли, че е Омъжена. (Мале добре, че никой тук не ме познава. Ужас!)
Не ми се пишат 3000 епизода сапунена опера. Знам, би било полезно за мен. Ще ми посочите грешките, ще знам върху какво да поработя. Само дето смятам, че е крайно късно. А и съм крайно изтощен, емоционално и дори физически. Може да ви е смешно, но дори не мога да се храня напоследък. Не мога и да спя. Тежка форма на влюбеност.
Мисля всеки го е преживял на някакъв етап от живота си. Да не споменавам аз на кой етап съм. Далеч съм от тинейджърската възраст.
Вчера взех решение да престана. Просто да спра да се самоунищожавам. Казах й го. Всъщност споделям абсолютно всичко с нея. (Не, не хленча. Опитвам се да бъда мъж. Да владея емоциите си. Не че успявам.) Обиди се. Стана й тъпо. Предполагам ще ме порицаете остро.
Така е. Не мога да задържам нищо в себе си. Казвам си всичко като послушно дете. Нищо в мен не може да лъже; нито устата ми, нито тялото ми, нито гласа ми, нито ръцете, с които я докосвам, нито устните, с които я целувам. Не мога...особено когато обичам. С други думи, не владея играта. Срам и позор.
Хубаво съм го решил. Да се отдръпна и да престана да се излагам. Но как? Не знам как се разлюбва. Дори не знам дали е възможно. В Понеделник пак ще седи пред мен. С бляскава усмивка, топли кафеви очи, нежен глас като кадифе. Как? И Не. Не бих си сменил работата. Прекалено много си я харесвам.
Някой, някакви идеи? Защото на мен ми идва само една. Да си избода очите да си сложа тапи в ушите и тампони в носа. Да. Аромата й също ме омагьосва. Надушвам я още преди да вляза в офиса. Дори ме възбужда. Като животно съм станал. На някой може да му е смешно, но на мен ми се плаче. Не веднъж съм ставал за срамотите. Спрях дори да я прегръщам, да я докосвам, да се доближавам до нея.
Е, някой, някакви идеи? Тази да се гръмна може да ми я спестите.
Абе човек, ти самоуважение нямаш ли?!
На колко си години?
Понеже нямам нерви 1000 пъти да обяснявам едно и също, виж, прочети внимателно тези статии, които са написани от човека с най-тежкия случай, разглеждан досега в блога:
Невъзможна любов…? – Моята тъжна история
http://www.lover-bg.com/88/
Няма невъзможни неща!!!
http://www.lover-bg.com/135/
Несподелена любов – как да я забравя?
http://www.lover-bg.com/1158/
Старата песен на нов глас
http://www.lover-bg.com/2041/
sweet-tooth, щом сам си стигнал до извода, че няма нужда да се гърмиш, значи нещата не са чак толкова зле 😉 Даже според мен ти сам си тръгнал вече по „правилния път“, но се нуждаеш от някакъв вид поощрение… Ами добре тогава!
Понеже няколко пъти си натъртил, че е омъжена – точно в това се състои най-големия проблем!!! Да не мислиш, че ще се разведе с мъжа си заради теб?!? ГЛУПОСТИ!!! Просто си играе с теб, кучката! Както и да е…
Сам казваш, че не владееш играта – ОК, никой не се е родил научен… Пък и според мен си поне на 30, така че малко ти е късно тепърва да ставаш PUA, но поне вземи попрочети това-онова из сайта и ще намериш доста случаи, подобни на твоя…
Сега малко по-конкретно. Влюбил си се – да, гадно е, но не е непреодолимо. И недей да правиш грешката да си сменяш работата!!! Явно си един от малкото щастливци на света, които работят това, което харесват 🙂 Оттук трябва да започнеш – бъди щастлив във всяка една секунда! НЕДЕЙ да се унижаваш до такава степен, че щастието ти да зависи от някаква си жена, и то не първа красавица (цитирам – „…кльощава, дребно гърда вещица…“ – хахаха, яко 🙂 🙂 🙂 ).
Обаче си допуснал една огромна грешка – КАК ТАКА ЩЕ СПОДЕЛЯШ ВСИЧКО С НЕЯ?!? ТИ ДОСТОЙНСТВО НЯМАШ ЛИ???
Искам да се спра и на следното:
„Обиди се. Стана й тъпо. Предполагам ще ме порицаете остро. “
Напротив, аз лично няма да те порицая – точно това е начинът да се спасиш от зависимостта й!!! Огледай се, ослушай се и 100% ще откриеш в нея поне 3-4 качества, които няма да ти харесат, а ако направо те отвратят – още по-добре 😉
И накрая за финал – хубаво е да имаш флирт в работата, но трябва и двете страни да спазват някакво минимално благоприличие… Доколкото разбирам от поста ти, тя това не го прави. Което говори лошо за нея. Ти си просто жертва – има такива жени, които виждат някой слаб мъж и го правят на две стотинки без никаква конкретна причина – ей така, заради идеята!
Е, точно сега е времето да й докажеш, че е грешала!!! Успех.
Браво Valenc, напълно съм съгласен с теб….
„Оттук трябва да започнеш – бъди щастлив във всяка една секунда! НЕДЕЙ да се унижаваш до такава степен, че щастието ти да зависи от някаква си жена, и то не първа красавица (цитирам – „…кльощава, дребно гърда вещица…“ – хахаха, яко 🙂 🙂 🙂 ).“
Sweeth-tooth искам да ти кажа ,че преди време и аз попаднах във такава ситуация.Хлътнах по една колежка ( по-голяма от мен със 8 години) ,която не беше женена , но се оказа доста обиграна.И аз като теб и тичах подир задника и се самонавивах за разни работи.Във службата се трепех като вол ,като вършех доста и от нейните задължения воден от силни любовни чувства и благородни цели. В един момент така беше обсебила мислите ми ,че ми беше трудно да извършвам нормални ежедневни дейности (сега като се сетя ми е смешно ама тогава).Няколко пъти се опитах да я отрежа , но тя все успяваше някак си да ме „примами“ (не беше някаква красавица , но със невинно понякога почти детинско държание направо си ме „омагьосваше“ ) и се започваше старата история.Доста неприятна ситуация си беше , но при мен се случи така ,че не я виждах известно време и през това време излизах умишлено и със други момичета и имах време да си подредя мислите.
Просто трябва да си я избиеш от главата – да спреш да я идеализираш и да се опиташ да се отпуснеш малко.
Кажи си „Аз съм готин пич, мацките ме харесват ,тая не е нищо осбено ще има и други“ или нещо такова.
Не изпадай във зависимост от нея , ние мъжете имаме тая склонност все да търсим идеалната и сме готови да дадем едва ли не живота си за нея , което е погрешно и колегата го е казал – „Трябва да има равнопоставенст“
Концентрирай се върху собствените си сили и способности , запитай се на ум „Какво дава тя за мен и какво и давам аз на нея“ . Не се заблуждавай , че тя има някаква сила , с която те държи, няма такова нещо просто изчисти съзнанието си и остави инстинкта ти за самосъхранение да заработи.
Та това ,което ти казах не е нищо ново на мен ми трябваше известно време да го осъная ,а и го има добре описано във сайта.
@ Sweet-tooth – слушай сега.
Прочети първият коментар, който пак аз съм го писал. Отиди на линковете и прочети съветите там. Ще ти помогнат.
Ти си мъж. Дръж се като такъв и спазвай принципите си. Сигурен съм, че ще мине време и ще намериш много по-стойностна жена, която да те харесва исински. Тогава вече всичко ще се оправи.
Мдаа, очаквах звучни, ободряващи шамари и се учудвам, че са твърде малко. Благодаря. Мисля че доста ме щадите. Благодаря и за подкрепата. Явно всеки е минал по трънливия път и има какво да сподели.
Monolith прегледах публикациите към който си дал линкове. Уж се рових за нещо подобно, но не попаднах на тях в началото. Първото ми впечатление е, че и при случая с leviathan, мацката е две години по-възрастна (да. забравих да го спомена)…хммм, а защо така? На мен това ми се случва за втори път и мацката винаги е по-възрастна от мен. Мирише ми на инфантилност…всъщност нека поема малко отговоност и да го кажа така, понамирисваМ на инфантилност 🙂
За самоуважението к’во да кажа. Ами уважавам се. Особено когато не съм я виждал два три дена, много се уважавам. Даже сутрин, когато тръгвам на работа се чувствам като тежко въоражен орк в стоманена ризница, който може да прегази всичко и всеки и да остане невъзмутим дори при вида на огнедишащ дракон закусващ с малки розови бебета. В Понеделник съм ок. Тя не съществува, във Вторник, усещам присъствието й, но съм ок. Сряда…чат-пат. Елате да ме видите в Четвъртък или Петък обаче. Дори и шефа ми забелязва, че нещо не е наред с мен. „Виждаш ми се унил нещо“. Ще ви кажа какво мисля. Нещата са мноооого лесни на теория. Дори и аз съмия съм ги проповядвал на мой познат, който беше в подобна ситуация преди година. За съжаление любовта е нещо, което не действа на ниво интелект, дори подозирам че не е и на ниво психика. Аз го усещам с цялото си тяло. С биологичния си апарат. За това ви казах, че съм като животно. Усещам миризмата й и се възбуждам. Някакъв дълбок инстинкт за възпроизвеждане, който ме кара да се треса като болен от малария. Всъщност както и да е. Шибаната природа ме е направила да обичам и да ревнувам. Fine, good, let’s play the game…и щом болката е част от играта, нека да е така. Мисля че тя си знае работата най-добре. Всъщност мога да пофилософствам за болката и ролята й в израстването и самоусъвършенстването на човека, но вие сте си доста умнички. Не ви трябват врели-некипели от един самозванец.
Благодаря на всички за отзивите и добрите препоръки. Стискайте палци. Утре е денят в който ще започна да убивам нещо много хубаво в мен. Бавно и мъчително…а колко хубаво би било да е бързо, хладнокръвно и безболезнено. Ще трябва да я гледам как флиртува, как с готовност си дава бузките за целуки на някой друг докато хвърля кос поглед за да се наслади на изопнатата ми от ревност физиономия. И да ме е яд, че сам с моята слабост проправям път към п*****а й за някое курварче усещащо ситуацията и надушващо лесната плячка. Вече се досещам какво ще кажете. Бъди безразличен, покажи й че владееш положението и си над кокетните й игрички. А дали да си артист е достатъчно? Ще пробвам. Може пък и да си повярвам 🙂 Защото ако не си повярвам и тя няма да ми повярва.
И така, отивам да я загубя с достойнство и усмивка на лицето. Писна ми да гоня някаква сянка. Ще се обърна…току виж сянката ме последвала. Не, не храня надежди. И без това тогава няма да има никакво значение вече.
Между другото няма да ви досаждам повече с личните си проблеми. Дори се срамувам от поста си по-горе.
А, и още нещо. За да не останете с грешно впечатление, тя не е кльощава дребногърда вещица. Просто ми се иска да я виждам такава. Дори я обиждам постоянно имено на тама тяло и красота. Разбира се момичето го намира за забавно, защото си знае цената. А и останалите в офиса доста й качват акциите. Пичка си е от където и да я погледнеш. А малките й цици са жестоки, няма спор. И кльощавото й дупе е жестоко, пак няма спор. И други неща са й жестоки. За мен обаче ще трябва да си остане кльощава, дребногърда, дори воняща вещица. Valenc, ще следя за негативните качества. Не че като ги открия ще престана да надушвам жестокия секс лъхащ от тялото й, но кой знае, може да е от полза.
(Господи, сигурно си мислите, че само искам да я чукам. Не, просто съм хлътнал по нея и т’ва е)
Край!
Не виждам нищо срамно в постовете ти -всеки си е губил акъла поне един път. Който не е- нищо не е преживял 🙂
А играта…… не я владееш, защото явно имаш чувства… Тия игри са за „напреднали“ хора, които не влагат чувства, а просто гонят цел – така мисля аз, де 😉
За мен „играещите“ не си заслужават усилията, ако си наложиш да го проумееш, може и да ти помогне – на мен преди време ми свърши добра работа 😉
Дали са ти много добри съвети според мен – най-важното е да се пребориш вътре сам със себе си. Трудно е, отнема време, но е най-качествено, защото, каквото и друго да приложиш, проблемът ти пак ще изскочи и то с нова сила.
А проблемът, че е омъжена ти е най-малкият 😉
Абе, тая да не би да е женена?!
Сега сериозно, пич… Много грешно разсъждаваш… Слаб си.. Зависим си… Отиваш по думите ти да убиваш някакви хубави неща у себе си.. Защо? За да няма какво да дадеш на следващата, която ще бъде едрогърда фея и ще го заслужава, но няма да има какво да заслужи, защото то вече ще е мъртво?
А сега загадка специално за най-верните почитатели на нашето предаване…
Кой човек на тая грешна земя заслужава аз да се променям към лошо заради него, да вървя срещу себе си и заради него да потъпквам себе си, гордостта си, самоуважението си и безбройните красиви неща, които виреят у мен и моята същност (предвождани от Скромността, разбира се)?:
а) Никой
б) Абсолютно никой
в) НИ-КОЙ!!!^%@(*^!>_!!?&%^
Защо аз трябва да наказвам себе си (щото да спра да обичам си е наказание, откъдето и да го погледнеш, дори за дух като моя, който в миналия си живот си е пил редовно следобедния черен чай с Леополд фон Захер-Мазох) само защото другите хора са лоши и не заслужават доброто ми отношение? Ей това – признавам – едно време и на мен ми беше дилема – дали да се държа лошо с лошите или вместо да си губя времето в лошо държание с лоши хора, да се занимавам с добри хора, които ме правят добра и мен и ме вдъхновяват към добри светли дела…Отказах се от вариант едно само поради една-единствена причина, а именно защото установих, че колкото и лошо да се държа с лошите, това значи, че се държа два пъти по-лошо със себе си, а аз обичам себе си – защо да си причинявам негативни мисли и емоции, да се товаря допълнително и да страдам излишно след като мога да съм заета с къде къде по-приятни занимания, като това да обичам хора, които заслужават любовта ми и доброто ми отношение?!
А пък ето това как ме разсмя сутрешно понеделнишки просто не е истина:
„И тaĸa, oтивaм дa я зaгyбя c дocтoйнcтвo и ycмивĸa нa лицeтo.“
Велико просто!!! …и гордо някакси….рицарско и оркско едновременно…саможертвено и езическо на моменти…като древен ритуал за жертвопринушение на Боговете на мълниите, любовните несгоди, махмурлука и Седемте морета…
…ъъъъ…с едно мънинко така уточненийце, така нали само между другото…
Можеш да загубиш нещо, което имаш – старо, но златно…онова, дето го нямаш – няма как да го загубиш при никакви обстоятелства…така, както аз няма начин да загубя в момента сто милиона евро…просто ноу уей…това им е хубавото на хората без достойнство бай дъ уей – че няма какво да загубят…да му мислим ние… 😉
Та докъде бях стигнала….искаш шамари, ще ги имаш споко, приЗдрачна за какво е назначена на щат…
Искам да ти кажа, че е много некоректно да идваш тука да искаш помощ и отгоре на всичкото да ни заблуждаваш и лъжеш нагло в очите дето се вика…в Клуба на анонимните алкохолици и любовчии се влиза с открито сърце и без задни помисли…почти ти се вързахме, че наистина си влюбен в тая жена…а твоето е всичко друго, но не и любов…ти просто си се нашмъркал яко със страдание и хленч и си безумно зависим от амфетаминовата буря от емоции, в които тая мацка те е завъртяла….то не е хлипане, то не е мъка по бленуваното създание на съседното бюро, то не са мокри сънища в работно време за просване на създанието на същото това скверно бюро, на което би я принесъл в жертва, за да се спасиш от мъките на любовта…но тя проклетницата, не се дава, а вместо това ти е напипала слабото място и нагло флиртува ли флиртува, правейки те все по-зависим от себе си и парфюма си…
Но не това е проблемът…лошото е, че на тебе ти харесва…ти си изтощен до смърт, но няма да си вземеш отпуск нито от работата си, нито от емоциите, защото това колкото те изцежда, толкова те и зарежда и отчаяно искаш и търсиш още…а уикендите ходиш като ранено животно из вас и не можеш да проумееш на кого по дяволите му е хрумнало работната седмица да има само 5 дни и цели два за почивка вместо далеч по-приемливата схема 6+1 или даже 6,5 + 0,5…
Ти не я обичаш.
Живей си в страдание и се опиянявай от него – и аз го правя и знам колко е хубаво! – но моля те, само не ни заблуждавай, а и себе си така леко покрай нас, че я обичаш…защото животинския ти нагон, породен от невъзможността да сграбчиш плячката в лапи, тъй като тя винаги е на крачка пред теб и да се опияняваш от парфюма й през тънка невидима преграда в плен на похотта (уау! поетично ми е днес няк’во…), има общо с любовта, колкото педофилията с любовта към децата…
…защото ако утре тая леко омъжена, цитирам по памет „лесно достъпна за всякакви курварчета плячка и нацелуваните й от други бузки“ изведнъж ти падне в ръцете, разведена и твоя, ти, моето момче, изобщо няма да знаеш какво да я правиш и скоропостижно ще забравиш колко много я обичаш и колко много я искаш…защото тя ще си е същата…просто вече няма да е…невъзможно твоя…
…той бил обичал и бил ревнувал…ама какво ревнуваш като жената вечер се прибира и се чука с мъжа си…или ти я ревнуваш на избирателен принцип – вкъщи може, навън не…
Казваш какво не искаш…а какво искаш от нея? Да се разведе, да напусне работа и да ти народи дузина малки зелени бебета оркчета (бел.ред. какво изобщо е орк?! като Шрек ли???) и да заживеете щастливо и честито през девет царства в десето? Ако е това, тогава се бори…ама все ми се струва, че плановете ти не са чак толкова дългосрочни…
Както казва една приятелка, като бях малка, бърках любовта със секса…така че, моля ви не наричайте любов всеки порив на нагона, хормона, феромона и всякакъв друг мон…
„C дpyги дyми, нe влaдeя игpaтa. Cpaм и пoзop.“
Мдааа…срам и позор е, че жените играят игра…трижди по-срамно и позорно обаче знаете ли кое е, мили момчета…че жени, които не играят, а са искрени, чистосърдечни и открити, а не подмолни, прикрити и умишлено предизвикващи ревност като героинята в тази приказка, която мени облика си с лекота от прелестна принцеса на прокълната вещица и обратно…ами тези жени никога няма да осъмнат с подобна публикация в някой форум, излязла изпод пръстите на някой измъчен от псевдо-любов Ромео…никога няма да заслужат такова засвидетелстване на бурни емоции…това ли искате? И пак опираме до старата максима, че не е луд, който яде баницата, а който му я дава… Момичето не е виновно – много добре си прави и очевидно тактиката действа – ти си в краката й, а още една дузина кандидат-любовчии, с които да провокира ревността ти, са се наредили на опашка и ходят като палета подире й… тази е направо от майсторския клас…
Мдаааа….има много хляб за размисъл в тази публикация…а слабият мъжки ангел направо горкият страда в днешно време от остра имунна недостатъчност и става все по-болнав…
Ще се зарадвам искрено и лично отявленият женомразец Валенс да се изкаже компетентно по темата и след като пламенно обясни колко са подли жените дето играят игрички и почти ги прати на клада, сега да вземе да анализира и мъжете, които им се връзват…
Хубава седмица на всички…и запомнете – хората не ни се падат добри или лоши от вътрешността на шоколадово яйце или от небесната томбола, организирана веднъж на месец от Господ и неговите пророци…хората в живота си – поне приятелите и гаджетата, ако не родителите и колегите – ние си ги избираме и ако има някой да обвиняваме за слабостта и глупостта си, то това не е Вселенската Неправда, а сме ние самите…така че ходете с каквито боклуци си искате, всички го правим в някакъв момент – но поне поемайте отговорност за действията си пред другите и пред себе си…недейте да звучите все едно някой друг ви е набутал в мизерията и сега не знаете как да се измъкнете от нея и да тръгнете да убивате всякакви знайни и незнайни работи…
Абе…, не е женска солидарност…… ,ама…… горният пост е точно в десетката 🙂
Защо имам чувството, че изпитваш нежна умраза към нея. Спокойно и аз съм го изпитвал. Бога ми само да я докопам маймуната, заради която загубих сума време от безценния си живот, мръсницата заради която дръпнах с всичка сила на зад и с пари и с приятели дори със семейство. Как да я накажа, как да си отмъстя.
Ъъъъ, кучка, как ме гаделичка, как ме дразни само, ох как ме гледа с големите си влажни и слатки грозно зъркели, ужасна е, грозотия нетърпима, боже какви крака, характера и е ужасен, колко е хубава, о много е дребна, не е истина какво тяло. Противоречиш си нали, с всичка сила се опитваш да я изкараш на ужасното същество, но пък знаеш, че е прекрасна. Хванал си я за косата и я мъкнеш на вън от мислите си и когато се върнеш я виждаш как се хили безцерамонно насреща ти.
Първо се усъзнай. Да на тебе говоря не се оглеждай! Застани пред огледалото, махни глупавото си влюбено изражение и попитай, оня изтурмозения пред теб. Какво си мисли, че прави. От къде на къде, голям силен, корав мъжага като теб, ше се дава на няква си най-обикновенна жена(да най-обикновенна, нищо повече, дори най-обикновенната жена на света). Тя пък за каква се мисли, че ще ти се подиграва с отвратителната си усмивка лепната на мазното и лице.
Стегни се бре, ако всички бяхме като теб в момента(защото ти ще си я избиеш от главата съвсем скоро) щях да си ухапя топките. Сега успокой се, седни една вечер и се напукай като бясна мечка. В свети понеделник, не и обръщай внимание. Никакво, чу ли ме добре, НИКАКВО. Кажи и пренебрежително зрасти и се махай от там. Ако нещо те заговори и се усмели да те попита нещо, отговори и с една дума и се изпарявай. Мисли за нея, като за колежка, няква си там, задръстена на всичкото отгоре умъжена колежка. Няма смисъл да и придаваш важности и да я гледаш като идиот.
Ако те пита какво е станало, кажи и, нали те из***ках какво, искаш още. Като те зачекне, че си и казал неща които НЕ Е ТРЯБВАЛО ДА И КАЗВАШ. Кажи и казвам много неща на много жени. Това, ще я раздразни и ще почне да те обсипва с различни неудобни въпроси. Отговаряй и така, че да я забиеш. Да изкараш пред нея, че няма нищо специално. Ако тя ти повярва и ти ще си повярваш и в никакъв случай, не се опитавай да я умилостивиш богинята. Не си мисли, че тя ще зареже мъжът си и ще живеете мирно и щасливо за винаги. И да стане така, съмнявам се, че искаш на да си на мястото на мъжът и.
Сега кажи кой е мъжът тука. Не те чувам, кой е големия мъж, кой е мъжът бе. Ти ли си, Я пак кой е мъжът. На кого не му пука за тая овца, Точно така на теб не ти пука.
Не съм чел останалите коментари, прекалено обемни ми идват, но пич, вземи се стегни! Всичко е в главата ти и само ти можеш да го оправиш. Ти избираш как да я виждаш тази мацка, от теб зависи. Трябва да си повярваш, че не ти трябва, не да се залъгваш, а да повярваш и всичко ще се оправи. Докато се събудиш и другите жени ще дойдат 🙂
Никой друг не може да ти помогне, ти си най-големият враг на себе си. Просто трябва да си кажеш сам на себе си, че не искаш повече да имаш нищо общо с нея и да го направиш! Друг начин няма.
Слушай съветите ни и няма да сбъркаш.
Абе, Sweet-tooth, ти на колко години си?!
„Aбe, Sweet-tooth, ти нa ĸoлĸo гoдини cи?!“ – Monolith, според мен е поне на 30 😉 Но дори и да съм прав, няма значение – „Възрастта не е порок“!
sweet-tooth, повечето хора са ти дали добри съвети, послушай ги… Но не мога да се съглася с това, че вината е само и единствено твоя!!!
Въпросната особа няма НИ-КАК-ВО право да си играе така с чувствата ти! Много по-коректно от нейна страна е да ти каже „Не ми харесваш/разкарай се/можем да сме само приятели“ или някоя друга подобна простотия, но НЯМА ПРАВО да те разиграва, разбираш ли? Държанието й е курвенско (във всеки офис има подобна, спокойно 😉 ) и ти не си длъжен да го търпиш…
P.S. Понеже забелязвам нездрав интерес към собствената си особа – ПриЗдрачна, пак ли страдаш от липса на внимание, та искаш аз да ти обърна специално 😉
Валенс, това шит тест ли е 🙂 Ех, доживях да видя кариерата ти на ПУА в разцвета и блясъка й…сега мога да умра спокойна…
Все пак мисля да го отмина с игнор и да те попитам отново какво мислиш за мъжете, които се връзват на така наречените от теб „курвенски номера“? Ти, естествено, разбра въпроса още първия път… Ако нямаш какво да кажеш, по-добре замълчи…
Не е длъжен да търпи, но търпи – факт! Няма право да го разиграва, но го разиграва – факт! Не трябва да даваме баницата, но я даваме, а човекът не е луд и си я хапва – факт! Животът е несправедлив, а хората са лоши – приемете го и се научете да сте малко повече егоисти и да се предпазвате от самоунищожение…
Хубав ден на всички!
Уф, мамка му. Мислех да не се обаждам повече, но поста на priZdrachna ме подразни малко. Женките с дух на войни са кът. А така хубаво умеят да ритат с кубинки в лицето, че го помниш с години.
Сега по същество: Не е точно женена. Леко омъжена е. А това че я ревнувам си е съвсем нормално. Ревноста не започва в момента, в който си поставиш подписа в брачния договор. Тя си е просто инстинкт, който се е развивал в течение на дълги години еволюция. Има си го дори и при птиците и бозайниците. И тъй като не съм умен, предлагам на заинтересованите да прочетат The dangerous passion на David M. Buss.
Относно това да се променяш заради хората, които обичаш. Ами тук си имам своя теория. Щом не мога да събудя любов в сърцето на същество, което харесвам толкова много, но от друга страна някакви откачалки ме търсят за щяло и нещяло и дрънкат колко съм готин и т.н. смятам това за безусловен знак, че нещо не е съвсем наред с мен и трябва да направя нещо по въпроса. Защото утре ще ми се случи същото. И след 2 години отново и след 5 пак и пак и пак. Това не означава, че трябва да намразвам някого или себе си. Просто е хубаво човек да се погледне през очите на другите и да разбере какво му куца. За това и поста тук, за това и глуповатата мелодраматичност на изказванията ми…просто така ще усетите що за човек има там на отсрещния интерфейс.
Сега като се замисля, едва ли ще спра да си я обичам. Това би било равносилно на измятане в другата крайност. Да я намразя. Което всъщност и тя самата предположи, че ще се случи.
Един въпрос към вас. Останало ли ви мъничко любов все още за тези, които сте обичали някога, но по една или друга причина сте се разделили? При мен има винаги нещо там вътре, което ме кара да ги чувствам близки.
А ето и всъщност кое ме подразни: (priZdrachna) „Иcĸaм дa ти ĸaжa, чe e мнoгo нeĸopeĸтнo дa идвaш тyĸa дa иcĸaш пoмoщ и oтгope нa вcичĸoтo дa ни зaблyждaвaш и лъжeш нaглo в oчитe дeтo ce виĸa…” Хмммммммм…мислех да започна да се цупя, да ритам с крака и да блъскам с ръце като малко дете, на което му подават горчиво лекарство в устата. Обаче разбирам че говориш от личен опит и сама си стигнала до извода, че това не е любов а някакъв вид абстиненция, дори мазохизъм. Съмнявам се. Пък и за какво ще искам тогава да я разлюбвам? Хайде, нека да е така както казваш. Нека пускайки я на свобода от моите чувства да започна наистина да я обичам. Само дето не знам кому е нужна някаква си платоническа, трансцедентална, ялова любов. А и защо всички се опитват да ме убеждават, че любовта няма нищо общо с ебането? Това го твърдят особено женените мъже. Че от какъв зор ще искам да чукам ( осъществявайки инстинкта си за възпроизвеждане…знам звучи грозно) жена, за която не давам пукната пара. Естествено е да искам да онодя тази, която ми е в мислите, сърцето и къде ли още не.
А що се отнася до дългосрочноста на плановете ми, тук дори не ми се спори. Дългосрочни са. Всички си ги имаме. Иначе за какво ще драпаме толкова. Жени бол. Ако е за онождането ще отида да си намеря друга. Подозирам че тук те подвежда женското ти мислене и опит относно протичането на една връзка. Знам как е. ‘Ти ме свали и ме наеби, пък ще видим нататък дали ще те заобичам и дали ще се получи нещо хубаво.’ И това директно се проектира като нормалното стандартно поведение у противоположния пол.
При мен, а предполагам, че и при други мъже е малко по-различно. ‘Мамка му то се е видяло че тази ми е взела акъла и ще ми става жена. Дай да видим как да я сваля сега.’
Не ми се ще да завършвам така. Може и да не се появя повече да коментирам.
Искам да релативирам всичко негативно казано по-горе по адрес на „вещицата”.
Страшно я уважавам и жестоко я обичам. Първата жена, която проявява пълно разбиране.
За жалост така съм я наплашил, че й представлява трудност да общува с мен лице в лице. Виждам и широко отворените очи когато ме заговаря и чета скованост, неловкост, страх. Предпочита текста. Страх я е, че ще я нацелувам или ще направя някоя друга глупост.
Това, че играе с мен е по-скоро някакъв филм, в който сам се вкарвам.
Какво всъщност да направи, когато е желана и обичана от всички. Да ги блъска и рита и да им бълва обиди в лицата ли? Ми ще си дава бузките естествено. И друго ще дава. Аз като не мога да обичам безусловно, отивам да подсмърчам, да пиша във форумите и да търся к’во не е наред с мен.
И един коментар към изказването на Valenc: “Mнoгo пo-ĸopeĸтнo oт нeйнa cтpaнa e дa ти ĸaжe „He ми xapecвaш/paзĸapaй ce/мoжeм дa cмe caмo пpиятeли“
Ако знаеш само колко пъти съм се опитвал да я изкарам извън нерви и да я накарам до го каже в директно в очите ми, без заобикалки. Тя дори не умее да се обиди. Притежава безметежно търпение и благост. А и предполагам не иска да ме обиди. Иначе кой ще и пише стихове за рожденния ден (бъзикам се). Свършихме със стиховете. priZdrachna, спокойно. Не вади големите текезесарски шамари Не са мелодраматични, не идват от ранено рицарско сърце или там каквото си представяш. Би се смяла от сърце ако ги прочетеш.
Хайде със здраве.
Благодаря на всички ви.
„Heĸa пycĸaйĸи я нa cвoбoдa oт мoитe чyвcтвa дa зaпoчнa нaиcтинa дa я oбичaм. Caмo дeтo нe знaм ĸoмy e нyжнa няĸaĸвa cи плaтoничecĸa, тpaнcцeдeнтaлнa, ялoвa любoв. A и зaщo вcичĸи ce oпитвaт дa мe yбeждaвaт, чe любoвтa нямa нищo oбщo c eбaнeтo? Toвa гo твъpдят ocoбeнo жeнeнитe мъжe. Чe oт ĸaĸъв зop щe иcĸaм дa чyĸaм ( ocъщecтвявaйĸи инcтинĸтa cи зa възпpoизвeждaнe…знaм звyчи гpoзнo) жeнa, зa ĸoятo нe дaвaм пyĸнaтa пapa. Ecтecтвeнo e дa иcĸaм дa oнoдя тaзи, ĸoятo ми e в миcлитe, cъpцeтo и ĸъдe ли oщe нe.“
Евала…нямам какво да добавя…
И не, не знам как е с другите жени, но аз лично не пускам в себе си хора, които първо не съм пуснала в сърцето и ума си… еднократният секс отдавна вече съм разбрала, че ми взима повече, отколкото ми дава…
Пожелавам ти търпение и да си над нещата…не слушай никого…прави каквото чувстваш!
„Ecтecтвeнo e дa иcĸaм дa oнoдя тaзи, ĸoятo ми e в миcлитe, cъpцeтo и ĸъдe ли oщe нe.“ – ЕВАЛА 🙂
„Πpи мeн, a пpeдпoлaгaм, чe и пpи дpyги мъжe e мaлĸo пo-paзличнo. ‘Maмĸa мy тo ce e видялo чe тaзи ми e взeлa aĸълa и щe ми cтaвa жeнa. Дaй дa видим ĸaĸ дa я cвaля ceгa.’“ – това също е много вярно!!! Но малко от жените ще го разберат… за съжаление.
И сега малко лично към ПриЗдрачна:
„Baлeнc, тoвa шит тecт ли e Ex, дoживяx дa видя ĸapиepaтa ти нa ΠУA в paзцвeтa и бляcъĸa й…ceгa мoгa дa yмpa cпoĸoйнa…“
Драга, никога не съм бил, не съм и най-важното – НЕ ИСКАМ, да бъда ПУА 🙂
„Bce пaĸ миcля дa гo oтминa c игнop и дa тe пoпитaм oтнoвo ĸaĸвo миcлиш зa мъжeтe, ĸoитo ce вpъзвaт нa тaĸa нapeчeнитe oт тeб „ĸypвeнcĸи нoмepa“? Tи, ecтecтвeнo, paзбpa въпpoca oщe пъpвия път… Aĸo нямaш ĸaĸвo дa ĸaжeш, пo-дoбpe зaмълчи…“
Напротив, имам още много какво да кажа, но ти си известна с това, че никога не успяваш (или не искаш?!?) да вникнеш в гледна точка, която е различна от твоята…
Лека ти вечер!
Чоек не съм, чел коментарите по-долу, ли горе ли нз къде ще се паднат 😀 … ам се чувствам длъжен да ти кажа за кво иде реч… АЗ СЪМ МЪЖА И ..
Шегувам се (wasntme) 😀
Та мисълта ми е … и аз имах дълга такава любовна афера … 2 год. но се и карахме на сичкото отгоре … и аз като теб бях така лудо влюбен … и да не изброявам подразбирай същото като теб ма и малко по-лошо 😀 … ам изтрих и телефона един ден … не и пишех звънях или прочие …. тя започна да ми звъни … сега е сгодена … и продължава да го прави … ма мен чоек вече не ми е интересно …. има толко мн други момичета коит са ми в акъла и в ръцете (ха ха коментар 😀 😀 ) …не ми трябва тя … само ако излезеш по улицата и се огледаш ще забележиш мн красиви, чаровни, забавни, умни, обаятелни, перверзни кучки ако щеш … и действай … хората като теб бракове развалят за тая пуста изневяра … а ти с омъжена жена .. кат здран човал 😀 .. живей си живота .. отърси се от тая чума … дет те е налегнала …. Айде пичове ..
priZdrachna е изключителна! Поздравления за изказаното мнение!!! Тя умее да се дистанцира и да погледне проблема от рзстояние и да предложи различно решение…
Има над какво да се замисли човек…ако има желание и ако има с какво…
С невероятно удоволствие чета нейните коментари…интелигентни, умни, нестандартни, полезни. Такива мнения би изказал само най-добър приятел…
Винаги съм се чудил на това странно свойство на българина да приема себе си за абсолютната и непоклатима нула на скалата. Ако си по-богат от него си престъппник, ако си по-беден си мързелив. Ако караш по-бързо си джигит, ако караш по-бавно си балък. И ей такива разни …
Всеки, който се взема насериозно, има проблем. Дали ше си мисли, че е мноо важно да не ядеш шкембе пред хората (щото ше падне на нечие ниво, все едно се е издигал някога?) или че не моеш да носиш хавлиени чорапи на Витошка или на главната в Пловдив или на който и да е друг мегдан из България.. все едно. Започнахме да се разпадаме точно като на Запад на индивидуалистичнни темерути, всеки живеещ в собствен свят и вземащ се за нещо, дето е само илюзия на заблудената му глава. Скейтърите са различен биологичен вид от… колоездачите? Па метълите са нещо различно от пънкарите, скиорите от сноубордистите? Софиянци са различна работа от пловдивчани, а варненци от шуменци? Тия, дето ядат в МакДоналдс, не са като ония, които ядат баничка с боза, а онези, които си разхождат децата в Мола, не са като тия, дето ги оставят да играят на двора. А сега дайте да започнеме да се избиваме коя от всички категории е “по-горна” от другата за да видиме колко ни е пипето и когато му е безсъдържателен на човек животът какви боклуци се превръщат в заместители на идентичност и смисъл…
Здравейте, най-после ви изчетох, много филосоствате , дано да не е за сметка на секса:) Обращам се към автора на темата: Приятелю, моя мъж ме обича така вече 15 години ,като болен е по мен, без нищо да съм направила ,за да спечеля тази любов, но аз започнах да се привързвам много по-късно към него…в момента той е в процес на отчаян опит да ме разлюби, виждам го как се съсредоточава върху недостатъците ми, как се опитва да подчертае ,че някоя друга е с нещо повече от мен…и т.н. Ще ти кажа следното като човек стоящ от другата страна на нещата, първо е неописуемо да бъдеш обичан по този начин и то години наред, въпреки трудностите, ежедневието , децата и другото което е за съжаление съвсем не всяка жена може да събуди такива чувства у един мъж…Установила съм ,че не големината на гърдите или формата на дупето е най-съществената част в една любовна история, а това ти да бъдеш истински мъж, а тя истинска жена, явно си попаднал точно на такава рядка представителка от нежния пол, затова и така те е омагьосала…Много често виждам мъже в женски тела…,а ти според мен си един стойностен мъж, който дори се осмелява да се порицае публично, но просто не ви е писано, тя както казваш е вече оценена от някой и е омъжена… Съвета ми към теб е да изживееш спокойно любовта си дори и да боли, а не да я разлюбваш така зверски, вие мъжете явно си се надъхвате помежду си..няма нищо по-прекрасно оттова да обичаш ,пък дори и да не са ти споделени чувствата:)Късмет!
Здравейте. Не бях чел коментарите към тази тема отдавна. Благодаря на всички за изказаните мнения и помоща. Четейки последния коментар на Elui ми хрумна един въпрос, който ме занимава от много време и за който определено ще отворя нова тема; Обичат ли жените каkто мъжете или за тях романтичната връзка се свежда до странният за мен психически феномен „привързаност“. Като го чуя това от устата на жена и се изприщвам целия, а мозъкът ми почва да бие аларма и да крещи, бегай, с тази нещо не е наред. Чувал съм го от братовчедка си малко преди свадбата й, чувал съм го от колежки докато бях студент -даже си спомням как се беше развихрил спор за това на един от рожденните ми дни -, чух го дори и вчера докато си пиехме кафето с една приятелка и си бъбрехме безобидно. И да. Чувал съм тази дума ‘привързаност’ само от устата на жена. Жени, вие обичате ли, или просто свиквате с някой, който ви се струва подходящ според определени , изработени с времето, критерии за партньор? Защото не е ли странно, как една жена може да се „привърже“ едновремено към двама дори трима души. Въпроса наистина може да ви се струва глупав и детински – от ваша гледна точка. И все пак е от екзистенциална важност за хора като мен. Нарочно не казвам, че е важен за мъжете като цяло. Познавам много типове, при това големи щастливци, които просто не могат да се влюбват. Спокойствието и щастието им са изписани на вечно усмихнатите им лица. Те просто нямат грижи с жените, защото ги ползват само за ебане. Което разбира се е страшно привлекателно за жените, особенно за тези които говорят за „привързаност“ вместо за любов (имам пред вид щастието, увереноста и спокойствието у мъжа…не това, че са ползвани за качествено семеизпразване). Каква е целта на този въпрост. Целта е да разберем, ние наивните романтици, струва ли си въобще да прахосваме тонове емоции, чувства и к’во ли още не за една жена? (ще го пусна малко по-късно като тема) Хубав ден на всички!
Здравейте,
Почти две години откакто си писал.. Би ли казал сега как са нещата.. за двамата. Питам, защото изживявам същия кошмар, разликата е, че не работим заедно. Аз съм омъжена, той е свободен. Като чета разказа ти, имам чувството, че той е писал…. А по повод привързването.. обичам го.
Здравей,
Почти година от последният ми пост. Видях ти коментара случайно (всъщност търсих запалки в онлайн магазините 🙂 ) Не знам как би ти помогнал моят отговор. Не е съвсем същото… ти го обичаш. Тя мен… едва ли. Гледам как са закача с другите, виждам радоста изписана на лицето й когато я целуват и безсилието да променя нещо ме смазва, задушава ме (е, помагам му и с някоя друга цигара :)) . Разсейвам се с разни неща, разни жени… не че са ми кой знае колко скъпи, ама друго си е да има едно щастливо, любящо същество до теб, което да те перне зад врата когато увесиш нос. Иначе си е все така гадно. Вечер лягам и преди да заспя само тя е там в мислите ми. За нея не знам как е. Мисля, че се е поуспокоила откакто не й показвам чувствата си. Като че ли не се притеснява вече да седи до мен и да ме докосва. Ама к’ва файда от това? Бе жалка история.
Не знам при теб как е. Има ли взаимност? Ако има, покажи му, че е така. Той ще направи необходимото, повярвай ми… ние мъжете сме луди. Той ще намери начин да си с него, без да се чувстваш виновна (или поне не много). Стига да те обича наистина. Любовта мотивира до безумие. Сбогом.
Той го направи.. каза сбогом и така е правилно.
Ох, много ме разчувства историята 🙁 колко тъжно, нали ?
Интересно ми е , сега какви ли са отношенията ви? Как минава едни работен ден? Когато я виждаш,когато тя вижда теб? Как вървят нещата, относно ревноста ? Не че нещо, просто за мен това е много интересно чувство, появява се ей така, и си отива по същия начин.
Mapчe, нaйш к’вo… aмaн oт мним мaзoxизъм!
И Mapчe, нaйш к’вo… aмaн oт ялова любoв!
Toвa нe e yпpeк към тeб, а към форумните Марии въобще.
Toвa e yпpeк към вcички, кoитo нe ocъзнaвaт тeжecттa нa дyмитe и дeйcтвиятa cи, ergo нe мoгaт дa пoeмaт oтгoвopнocт зa тяx.
Никой, който обича, не казва наистина сбогом. По-скоро си го изгонила от себе си. Обичайки те той не е имал друг избор, освен да ти уйдиса.
Пoмиcли зa тoвa cлeдвaщия път, кoгaтo чyжди pъцe мачкат циците ти и чyжди ycта лигавят лицето ти, а ти ce зaливaш oт paдocт, чe си желана.
Не говоря за тези на мъжа ти. Тогава ще осъзнаеш нищожността на това „обичам го“ и ще разбереш, че просто си се изгаврила с чувствата на едно човешко същество.
Може и да не съм прав. Дopи нe знaм каква e иcтopиятa ти. Hищo чyднo тeзи дyми въoбщe дa нe ca зa твоите уши (в случая очи). Да ме прощаваш ако е така…ама надали.
И пoнeжe знaм, чe нaй-нeпpиятнoтo зa вac жeнитe e дa ви кapaт дa ce чyвcтвaтe винoвни, иcкaм дa ви пoмoля дa cвикнeтe c тoвa. He e лoшo дa cи винoвeн. Пo-дoбpe винoвнa ceгa oткoлкoтo пpecтъпницa в пocлeдcтвиe. Kaзвaйтe им на тези влюбени момченца иcтинaтa, без заобикалки, пpaвo в oчитe. Щe ги бoли caмo някoлкo седмици, месец, два. Пocлe щe им минe. Щe ca cвoбoдни дa пoтъpcят щacтиeтo cи другаде. Не бъдете тщестлавни, не ги дръжте в неизвестност години наред, не пълнете сърцата им със съмнения и празни надежди, не се самоласкайте с това, че някой е влюбен във вас. Това не е игра! Това е дяволски сериозно.
Kъм 3 metros sobre el cielo, тъй и тъй cъм тpъгнaл дa наказвам… нaиcтинa ли oчaквaш oтгoвop нa тeзи въпpocи? Имaм чyвcтвoтo, чe ca зaдaдeни oт някoй, кoйтo ce зaнимaвa c пpилoжнa пcиxoлoгия. Намери си обект за тестване, накарай го да се влюби в теб и се забавлявай.
И за да не кажете, че упреквам другите, а не виждам себе си, ето и един упрек към такива като мен. Момчета… това че сме влюбени си е нещо лично и засяга единствено и само нас самите. Мацките пет стинки не дават за чувствата ни. Единственото, което можем да посеем в сърцата им признавайки слабостта си, е съжаление, вина и силното желание да избягат от нас. Запазете я тази любов за себе си и не я давайте лесно. Колкото е по-трудна мацката, толкова по-трудни ще сте и вие. Пазете си сърцата. Жените не се интересуват дали сме влюбени в тях. Единственото, което ги интересува, е дали те са влюбени в нас. Какви усещания извикаме в тях, как ги караме да се чувстват, хубаво ли им е, весело ли им е, чувстват ли се като малки палави момиченца когато са покрай нас, тупкат ли им сърчицата от вълнение когато ги докосваме, когато ги целуваме…когато ги е*ем. Това е единственото, което ги интересува.
Всъщност с любовта не се парадира. Тя се показва. С дребни нещица. Но само ако ви дават шошана. Това е единственото, с което една жена доказва, че обича…колкото и грозно да звучи. Всичко останало е Bullshit и прах в очите. Всъщност в голяма част от случаите това е и единствения път към сърцата им.
Нали знаете как се влиза в душата на любимия човек? През рана. Нея жените си я имат по природа. Ползвайте я. (Не само в буквалния смисъл 😉
И още нещо…до голяма степен ние сме виновни за това, че любовта ни се оказва ялова.
Защо ли? Ами защото не сме мъжете, които биха ги въодушевили за приключението любов. Не сме в състояние да разтърсим света им, да влезем с взлом я сърцата им, да ги омагьосаме, да откраднем сънищата им… Накратко казано, ние сме били или все още сме слабаци. А те не искат слабаци. Слабаците са достойни за съжаление, не за любов.
Бъдете честни към себе си и всичко ще си дойде на мястото.
Много обичам да казвам Сбогом. Сбогом!
Искаш да кажеш, че чак сега разбра, че жените са виновни за всичко на този свят.. от времето на Ева насам. И осъзна, че вие не сте чак такива ловци, а плячката не толкова безпомощна. И аз съм на мнение, че не трябва да се осъществява контакт между кастата на омъжените, обвързаните, сложните със сингълите. Да го забранят със закон.. и омъжената да бъде наказана с публичен бой с камъни.. откъде накъде тя ще посяга на свободата на един Свободен и ще се крие зад някаква си ялова любов. Като иска да я полигавят и сърчицето и да тупка щастливо – има толкова много от типа „neangazirasta vrazka”. Този Свободен как така ще свири втора цигулка, та той трябва да свири на поне две първи и няколко резерви..
Не разбрах какво точно трябваше да ти кажат право в очите, та да боляло по-малко.. какво… сори малкия, трябваше да е само секс, не съм очаквала, че егоцентрично същество като теб, ще си помисли, че обича .. и сори, ама когато ми мачкаше гърдите и ме ч****е да не би да не знаеше, че и друг ще ги мачка след теб още същата вечер…и защо като го знаеш продължаваш да стоиш в една стая с мен.
Прав си за раната, но една рана не зараства като бъркаш всеки ден в нея. Щом като ти е светнало какви безчувствени кучки сме, защо не кажеш я се е… и дим да те няма, моля те без това на каква безценна работа си попаднал.. Светът е голям и кучки всякакви, намери си една, сложи й синджира, направи й оркчета и след две три години ще си в друг форум, с леко семейно шкембенце и ще питаш за едно флиртче със себестатусни, не посягай към необвързаните ей.. в такъв филм ще те вкарат, че за цял сериал да стигне :). От къде знам ли.. да ти дам профила на мъжа ми, може да си допаднете и да има какво да си кажете, ей така по мъжки.
И прав си.. нищо не знаеш за мен и за моя случай конкретно, нито за който и да било случай..
Добре. Както кажеш.
И без това никога няма да се разберем; мъжете и жените имам пред вид.
Ако беше тази „Мария“ на която си мислех че говоря щеше да разбереш.
Сега няма значение.
Не се сърди. Всички сме гадове и ангели… според случая 🙂
Сбогом!
Здравей sweet-tooth!
Кажи ми – още ли те държи? Невероятна е твоята история!