На 34 години съм и имам брак от 12 години, страхотен мъж, чудесно дете... Но колкото и да звучи добре, преди 1 година всичко в живота ми започна да се обърква.
Ето го и него... Бяхме просто колеги, той със 7 години по-малък от мен, кипящ от енергия, емоционален, авантюристично настроен. От "просто колеги" с течение на времето станахме близки приятели, които гледат по еднакъв начин на живота - миг, който трябва да се изживее пълноценно. Аз със стабилно, щастливо семейство, а той - красива, млада, умна приятелка... Всичко изглеждаше неразрушимо.
Но ето, че магия.
Предизвикателството беше и за двама ни. Преди година, прибирайки се от служебно Коледно празненство всичко започна. Ей така, уж на шега. Само докосване, изненадваща целувка, нежност и решихме, че ще е грешка да не опитаме нещо, което беше толкова сладко. Мислех си "може при секса да бъдем разочаровани и опита бързо да приключи, като останем "просто приятели"". Уви, никога не бях изживявала по-страстен, всеотдаен, взаимен и изпепеляващ секс. Предположението ми се срина.
Взе да става като наркотик. Но не беше само секса. Крадяхме минути в асансьора, леко докосване разминавайки се в коридора, погледи, страст, нежност, взаимност. Аз бях той, а той - аз. Сливахме се в едно. Никой не хранеше надежди за взаимно бъдеще, просто се наслаждавахме на времето. Той градеше планове за бъдещето си с приятелката си - кредити, жилища, съвместно съжителство, брак, а аз - радвах се на детето и на съпруга ми.
Но нещата станаха сложни - беше като филм.
Една лятна августовска нощ, седейки голи и прегърнати под звездите в една вила в планината, видяхме падащи звезди. Пожелах си той винаги да бъде част от живота ми.
И ето, оказа се, че съм бременна. Нямаше как да е от мъжа ми, бях го правила единствено с "другият" и то в онази нощ с желанието.
И така започнаха другите серии от моят филм... мъжът ми разбра всичко, "другият" се раздели с приятелката си и започна периода, в който и двамата не знаехме как да продължим.
Толкова го обичах, че бях готова да застана срещу мъж, дете, родители, приятели, но само да бъда с него. А той... той се луташе. Може би е трудно да се нагърбиш с този товар: 7 години по-голяма жена, едно дете, което ще страда по баща си, още едно на път (пък макар и твое), жилище на кредит. А може би просто любовта е била само в моята глава.
Накрая той избра нея - бившата си приятелка, а беше толкова сигурен, че имат големи различия в характера. За изненада на всички, моят мъж ми прости и каза, че би живял с мен независимо от това, че детето не е негово и ако аз не искам да се разделим, той винаги ще бъде до мен, защото иска да спасим семейството си.
"Другият" беше вече сигурен, колебанието го нямаше, но искаше да останем близки приятели.
Сега вече минаха 2 месеца, знам че имам най-верният приятел до себе си в лицето на мъжа ми, но съм тъжна. Няма я магията, страстта. Душата ми е самотна... и чакам дете, дете от друг мъж. Не мога да намеря спокойствие, още много го обичам. Но боли повече, защото всеки ден го виждам, а в очите му виждам облекчението, че е взел решението.
Такъв е живота. Радвай се на това което става с теб. Гледай от добрата страна
Засрами се!
Била си омъжена и майка, какво си търсила с друг?. Това са безотговорни и детски постъпки.
Уви, вече се е случило. Не бъди нещастна, а щастлива, че до теб седи най-смелия мъж, който познаваш!… Който ти е простил за изневярата!
Имаш и ново дете, бъди по-отговорна оттук нататък и помни народната поговорка „от играчка следва плачка“.
Ето точно такива разкази ме карат да се замисля ,за това колко непредвидим е живота.
Всъщност с теб се случва нещо прекрасно ……ще ставаш майка,нормално е да си раздвоена и несигурна ,но според мен трябва да си и много щастлива.
Първо защото носиш любовта в себе си и после точно тя ще бъде отгледана ………вероятно от най-добрият ти приятел в жиовта.
Бих искала да ти дам кураж и да мога да ти обещая ,
, че нещата в твоя живот ще се подредят………но не мога да намеря точните думи.
Благодаря за подкрепата, знам че времето лекува и съм наясно, че този човек никога нямаше да ми даде сигурността, която ми дава съпруга ми, но от него получавах друго- караше ме да се чувствам жива. Най- болно ми става сега от факта, че вече аз съм една от всички наоколо и това, че ще имам дете от него не прави отнушенията ни по- специални. Може би при мъжете нещата стоят по друг начин или моите очаквания са прекалено големи?
Най-вероятно сте се заблудили и сте взели желаното за действително. Според мен сте постъпили егистично и безотговорно…
И съзнателно не сте направили нищо…Дори не сте ползвали презерватив…
В очакване на чудото…
И сте се надявали то да стане…Да…ама не…
Чувствате се дискомфортно и това е нормално…
Но поне веднъж запитахте ли се какво чувства Вашия съпруг? И какви усилия ще му струва да остане да живее с Вас и с чуждото дете?
Ако ролите бяха разменени-съпругът Ви да очаква дете от друга жена…как ли бихте реагирали?
Един ден какво ще обясните на децата си, когато започнат да Ви задават въпроси?
Друг път мислете повече, преди да се отдадете на мига…
Привет на всички! 🙂
Четейки изповедта на уважаемата госпожа, веднъж, два пъти, си направих следните изводи:
1. Според мен, нейният брак изобщо не е бил стабилен, както го представя. Или представите й за стабилен брак са били изключително погрешни. Според моята скромна особа, един стабилен брак или връзка създава такава пълнота у човека, че у него въобще не възниква необходимостта от разни мигове. Разбира се, че хората сме различни, имаме „различен ангел“, както се казва и тук може да се открие нова дискусия, какво е това „стабилен брак“ всъщност и какъв тип хора въобще могат да го изградят…
2. Има хора, които просто „влетяват“ във всяко предизвикателство, независимо дали са обвързани или не. И двамата участници в случката, според мен спадат към този тип хора. Ловци на мигове, на изживявания, т.е. хора с по-силно изразена чувствена натура. Такива хора са най-често хората на изкуството, нека да се сетим какъв малък процент от актьори, художници, музиканти са имали само един брак. Това е природа, която не може да бъде управлявана при тях, те се отдават на стихията, на емоцията, на бурята с гръмотевици, после ближат рани… Всичко това е напълно обяснимо, просто има хора, които неволно могат да разрушат и най-хубавите неща в живота си.
3. Бих искал да попитам госпожата, тя споменава, че успоредно на връзката си, се е радвала и на брака си. Дали наистина двете връзки са били взаимно допълващи за нея, или просто е била умела актриса пред съпруга си… Реторични въпроси, които може би е трябвало да бъдат задавани в миналото, когато им е било времето. Пак се връщам на първи я извод, за стабилността на брака… по-скоро мнима стабилност, която при първия полъх просто е рухнала…
4. Поздравявам съпруга! Поздравявам го и като мъж, и като човек! Това показва, че той наистина обича жена си, държи на нея, държи на семейството! Аз, ако ми се случи нещо подобно също може би бих простил, бих запазил семейството си. Това издава вече кой е стожерът в това семейство, кой е източникът на стабилност. Обаче са нужни двама.
Пожелавам на това семейство да се закрепи наистина! Болката на жената ще отмине, нормално е да поболи, нека да си роди едно здраво детенце, да си го отгледат да го обичат!
Вие защо не разберете , че тази жена има нужда от подкрепа.
Не мислите ли ,че дори и да е допуснала грешка в момента, та дори и по късно тя ще си я плати?
dorita, ти си специална за своето семейство и хората които държат на теб,след време нещата ще се подредят…………можеш да благодариш на…(и аз не знам на кого ), че имаш такъв съпруг и да се надяваш той да отгледа това дете като свое собственно!
Явно мъжа й е слабак и не я удовлетворява и тя не може да го признае дори пред себе си, което е нормална защитна реакция.
Аз ако бях на мястото на мъжа щях да я изритам от живота си, като запазя децата за мен – ако трябва и с адвокати ще го направя. След тва ще си намеря нова жена, дето да ми роди и тя деца. И да гледа и старите ми деца и новите (т.е. нейните) с еднаква по големина обич.
Интересното е че мъжа ако е слабак не може да направи тва щото знае че трудно може да си намери жена. Каква ирония….
Ако питаш мен миличка имаш едно решение. Ползвай си мъжа да те изхранва и направи още деца на други алфа мъже. Живота така работи.
Не ми се влиза в спор, но не мисля ,че този мъж е слабак……напротив той не бяга от проблема а намира алтернативно решение.
За да приемеш едно „чуждо“ дете като свое се изисква много повече смелост от колкото да изоставиш майката“ прелюбодейка“.
В тази ситуация е имало поне няколко възможни варианта……..но мисля ,че те са избрали най-правилния за тях……… на този етап от време.
П.С А ако тя беше слаба жена която не умее да признава грешките си……..едва ли щеше да задържи това бебе и едвали щеше да признае пред мъжа си за неговото съществуване.
Дейстия и последствия…. Радвай се на хубавите спомени от действията и си носи последствията. Поне следващия път , първо ще прецениш , дали действието си струва цената ( въпреки че това одавна трябваше да си го разбрала)
Нищо против теб мила, но е факт (пак казвам “нищо против теб“), че точно заради такива като теб страдат и много мъже… И много жени…жени,наранени от мъже, които са продукти на жени като теб, т.е наранени по подобен начин.
Не можеш ли в моменти като моментът, които ти нарече “магия“ да си кажеш на ум с рязкост “А бе аз полудявам ли?!…Стига глупости съм мислила!“ …
Почуствала си била…а де? А защо в същия момент не почувства “магията“ от любовта на съпруга ти и детето ти към теб? Защо не почуства, че един мъж се е решил да остарее с теб? Защо не почуства мечтите на първото ти дете…мечтите с тате и мама… защо не си спомни рисунките му с него, тате и мама за ръчичка? Как може каквато и да е “магия“ да е по-голяма от това, което написах? Всичко това, което е станало е само по твоя вина (пак казвам, че наистина нямам нищо против теб), защото интимният Ви живот не е бил разнообразен по ТВОЯ вина.. или ще кажеш “Ама аз бях заета с работа, няма много време“ – щом е имало време да седите чисто голи с колегата си във вила в планината и по същото време съпругът ти да те чака за да се прибереш и да го целунеш, детенцето също (ако не си ги лъгала, че правиш нещо другаде или си заета еди къде си), значи е имало време да отделиш и за разнообразие със съпруга ти… или какво? Имате дете и това означава, че сте си свършили работата вече? Както и да звучи, както и да го асимилираш…целият живот е един секс, миличка. Ако сексът върви…в каквото и положение да сте, винаги всичко ще е приказка. Или мислиш, че говоря глупости? Първият пример е това, което е станало с колегата ти… Здрав и страстен секс, които те кара да мислиш, че си в Рая… е.. в тоя “Рай“ докато беше под него и чувстваше страстта, не почуства ли поне за миг любовта и доверието на семейството ти към теб? Аз мога да кажа само, че се надявам колкото повече жени като теб има, толкова повече мъже, които Вие жените наричате “изроди“, да има..защото такива заслужавате.
Еми ето…една заченка на дете те накара да се събудиш от този “Рай“ и сега си бием главата, нали?
Който те подкрепя за това, което си направила или се изразява с думите “Гледай напред, бъди щастлива“ е един дол дренки с теб.
Благодаря На БОГ, че не ме срещна с такава като теб, защото бих е ушамарил… и не, не съ груб.. колкото и здраи шамари да летят, нищо няма да управдае постъпка като твоята и аз да изляза лошият.
Ще кажа едно, мила: Радвай се, че имаш мъж, който ти В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕМОЖЕШ да заслужиш повече в този живот, независимо какво би направила. Роди му и 20 деца от него още… ти ще си останеш онази жена, която е постъпила детски във важен етап от животът си и се е вкарала в някакви филми и приказки.
Не целя да те обидя, просто изразявам гледна точка, базирана на твърде МНОГО истина.
Еми и аз ще ти кажа успех, пък ти си знаеш
Не мога да повярвам!Било каквото било,но защо ще раждаш това дете?Мислиш ли,че е честно спрямо мъжа ти…..?Дори и да не ти натяква,един ден горчиво ще се каеш……Дано си размислила.Бог да е с теб.
ако аз бях това дете което ще се роди и знам за тая история нямаше да те погледна а не дай си боже да те нарича това дете МАЙКА КОЯТО СИ Е ЗА ЧИСТ СРАМММ…!!!
А как се чувстваш сега? Аз избрах другия и е много трудно.
А как се чувстваш сега?аз избрах по младия и е много трудно.
Заради подобни боклуци като тази, много мъже са недоверчиви към свестните жени. Това, което си изсрала, е отвратително. Не знам как не те е натирил мъжът ти? Простотиите за „магията“ минават пред малоумниците, но всеки разумен човек знае, че е нечестно да трапосаш чуждо копеле на „добрия“ си съпруг. Дано ти се върне по някакъв начин!
Ами ако мъжът ти не беше ти простил и тоя другия да се измуша тихом мълком,, ти с едно дете и друго на път какво щеше да правиш???Имала си късмет,че мъжът ти се е оказал добър.Благодари на Бога,че ти е простил непростимото.Как ще рискуваш да загърбиш семейството си,мъжа си,,живота си за единия секс,страст и да започнеш да градиш друг живот с друг мъж???Това си е много голям риск и голяма жертва за…..7 години по малък.