Здравейте,
нека започна с това, че съм жена. Много ми се иска да чуя мъжко мнение - как виждате вие нещата, как ги чувствате, дали наистина мъжете са по-малко чувствителни от жените?
Проблема ми е там, че скоро бях изоставена след 4 г. връзка. Аз така и не разбрах дали причината е в мен или се е появила друга жена, това си го знае той. Човекът просто спря да се обажда все едно сме имали само мимолетен флирт.
Седмица преди това ми казваш е, че ме обича, звънеше, пишеше и изведнъж... се изпари. Разбирахме се, обичахме се, той казваше колко му е хубаво с мен. Аз се раздавах за него до край, правех и невъзможното за да се чувства щастлив.
Помагах му с каквото можех, гледах винаги да му угаждам и да се старая да бъда максимално перфектна за него. Винаги е казвал, че ме обича и уважава, а ето какво стана накрая. Това което ми е интересно да чуя като чуждо мнение е: Дори да се е появила друга, може ли така с лека ръка да ме забрави? Дали някога ще се сети да ме потърси?
Толкова много мисли ме измъчват. Връщам лентата назад и търся грешката в мен, но не мисля, че нещо фатално е имало между нас. С всеки изминал ден се убеждавам, че явно се е появила друга жена в живота му. Най ме боли, че бях изоставена като ненужна вещ след всичките усилия от моя страна да го правя щастлив.
Обидата от отхвърлянето е по-голяма от всичко. Аз поставих сърцето и душата си в краката му, а той ги потъпка. Възможно ли е появата на друга да изтрие от спомените и сърцето му всичко, което правех за него? Дали ще бъда оценена някога, дори и късно, дали ще ме потърси отново?
Били ли сте в подобна ситуация и как мислите?
Не едва ли, има хора като мен които при докосване или като се сетят за любимото момиче им се свива стомахът и за сега търся помощ :/
Предполагам, че с опитите си да му угодиш на всяка цена , си понижила интереса му към теб. Нали той е мъжът, той трябва да ти угажда, а не ти на него. Действията ти, наподобяващи пълно подчинение и пълно господство над личността ти, са породили този ефект. Аз, като мъж ти казвам, че уважавам жени, които уважават, не само мен, но и себе си.
Продължи напред както можеш и както искаш. Ако е писано ще бъдете заедно. Много често хората разбират грешката си след време и после се опитват по някакъв начин да я оправят. Ти бъди силна
По-полезен съвет няма на къде
Виж, много е гадно, но ти сигурна ли си, че всичко е станало със замах, раз праз и край. Че то по категорично от смъртта?! Не ми се вярва. Или ни спестяваш нещо, или е имало признаци и преди това……….Я си направи един списък на един лист може с плюс и минус, къде са Ви се срещали интересите и къде не, и какво си харесвала у него и какво той у теб, как се е държал. Иначе това се лекува много просто – просто го питаш, какво стана бе, що така, най любезно. Нито той ти дължи нещо, нито ти на него……но това са 4 години. Поне причината имаш право да я знаеш и ще ти я каже, убедена съм. Само дето от това дето пишеш излиза, че се е изпарил. Той на друга планета да беше отишъл щеше да има следа……………..
Ще се осъзнае и ще го боли много, но вече ще е късно и ти ще си го забравила.. а той горкият ще му се иска да си скъса ризата от яд !
Страно, но същия въпрос задават и много мъже, когато ги напусне жена им или просто биват отрязани от любимото момиче.
Сподели, моля те, ако си намерила отговор на въпроса си (и не е крайно срамен). По принцип всички, и мъже и жени, си имат чувства. За съжаление това не означава, че им пука за чувствата на другите. Хората са си егоисти и мислят първо за собствения си вътрешен комфорт.
Би било хубаво да намериш отговор на въпросите си. Истината, колкото и страшна да е, ще те освободи от тежеста в душата ти.
Послушай donCvetann и се научи да уважаваш себе си. Ако го видиш на улицата му се усмихни. Кажи му „Хей как си“ „Какво стана“ „Защо стана“. И нека да види веселите ти очи а не упрека и болката. Нека да се почувства в безопасност, да не вижда, че искаш да го линчуваш, а че просто ти е интересно, какво се е объркало. Не го притискай, побъбри си с него, като със стар приятел. (Баси готиния съвет. Ще взема и аз да го последвам 🙂
Желая ти много приключения през новата година и куп сервилни типове следващи те с възбудени погледи. Време е за жертви мацка 🙂 Ти си на ход!
И аз изживявам нещо подобно – и то за втори път през живота си. Ужасно е! Всичко е ОК и изведнъж спря да вдига телефона, на пише sms-и … все едно ме няма. Последния ми смс беше „За всички прекрасни моменти, заслужавам поне едно „сбогом“. Толкова ли е трудно да отговори „край, всичко свърши“ … тази неизвестност, надежда и хиляди мисли в главата ми ме съсипват
За sweet-tooth.
Случайно се зачетох във форума. Наистина страхотен съвет. И аз ще го последвам. Сериозно.