Здравейте. Нов съм тук и предполагам трябва малко предистория.

От малък започнах да слушам диско, техно, електро и все в този стил. Говорим за времето когато чалга културата още прохождаше. С "Радка пиратка", "100 патрона" и подобните им. За това сложих и диското в кюпа. Все пак стари касетки от младите "бунтарски" години на родителите ми. Та така с времето никога не бях запленен от въпросната чалга култура.

Докато съумявах(ме) да спретнем нещо домашно със съученици и приятели (малко на брой не-чалгари) си беше добре. От дъжд на вятър се зарибявах с малко рок и метъл, но в повечето случаи заради ритъма, барабаните, бас соло и т.н. От части и самата култура ме привлича(ше), но не и до толкова, за да започна да наизустявам текстове и имена на песни/банди.

Но... станах студент в друг град.

Та така както се сещате проблема не е липса на приятели или среда, а става дума за липсата на контингент. На фона на 10 чалга заведения, дори може би 12 има ЕДНО, в което мога да намеря хора, които обичат музика като моята, от там нови познати и... абе, знаете си го, няма да обяснявам.

Висок съм, бях нацепен*, не пуша**, не пия ***, не съм грозен, доста представителки от противоположния пол си ми пращат перверзни погледи, но за жалост очакват аз да направя първата крачка.

* Няколко години интензивно игране на компютърни игри ми уби тонус, а с времето си ми спаднаха мускулите. Добре поне, че не станаха на мас.

** Освен от дъжд на вятър някое масе в компания.

*** Не се наливам. Обичам само определени видове алкохол и го пия за аромата, а не толкова за опияняващото чувство.

Единствения ми порок и предполагам най-лошия е, че последните няколко години прекарвах много от времето си, било то свободно или не забит, играейки компютърни игри. За разлика от другите пороци, цигари, алкохол, комар, дори твърда дрога, това явно убива и социалния живот. Преди с моите хора да се пръснем по студентство кой къде поне веднъж в седмицата си излизахме, някои (не)познати момичета и така... но сега положението ми стана лошо.

От известно време ми писнаха всякакъв вид игри, сериали, филми ... , но в главата ми се върти мисълта "а каква ми е алтернативата" и отново забивам глава в поредната безсмислена игра и така си минава деня.

Напоследък не излизам много много, а и понякога няма с кой. Имам нужда от насоки къде човек може соло да намери що годе свестни момичета, с които да се запознае? Няма да се лъжем търся си момиче за легло, но ако има вариант да е свястна, бих пробвал нещо по-сериозно.

Имам си квартира, желание... но това не е за сайта в момента. Имам леки проблеми с правенето на първата крачка, но с малко практика мога да го превъзмогна. Не съм свикнал да движа соло, но когато живота ти сложи стена на пътя - взимаш чука и пробваш пак и пак...

Само, че нямам представа къде е подходящо и къде не. Вървя си по централната улица и на среща ми 3 съвсем обикновено изглеждащи момичета. Нито като излезли от списание, нито напудрени цуцолани (надявам се да не прозвучи по лошия начин). Но една от тях ми хвана окото. В такива моменти ми се иска да има още един доверен човек с мен, за да започнем разговора. Или поне да ми вдъхне малко кураж за едно "здрасти".

Друг случай - прежалих се с един познат да ида на чалга дискотека. Сложих слушалките и седнахме да пийнем по един парфюм. Отсреща ни цели 5 момичета седнали на "резервната скамейка". Гледаме се, усмихват ни се, даже си ни махнаха (махането "ела"), но и двамата се сконфузихме явно от 2:5.  Тук приемам критики и се надявам на съвети как се действа в такива ситуации? Било то 1:3 или 2:5.

Не си падам по разни книги със заучени фрази и т.н. Предпочитам да го карам естествено независимо дали ще се получи или не. Може би това понякога ми изиграва лоша шега. Не обичам, а може би и не ми се отдава лицемерието, романтиката и игрането на роли.

Съжалявам, но си позагубих мисълта. Попаднах на този сайт случайно в около 2 през нощта и май съм стигнал до там, че една изповед пред непознати, с лека надежда някой да даде що-годе използваем съвет, а не "dude, you suck!".

споделяне във facebook