Без значение дали ти си скъсал/а или той/тя краят на една връзка е винаги болезнен. Има причина да се тъпчеш с шоколад или да си изкарваш яда да стената. Връзките обаче винаги свършват поради някоя причина, която обаче не си спомняме щом вземем да плачем и да се тръшкаме (като че ли се молим тъпия рекламен блок по българските телевизии да свърши по-бързо).
Защо винаги е трудно да се забрави една връзка? Всъщност самото момче/момиче ли ни липсва или самата връзка с някой?
Една връзка изпълва с комфорт и сигурност живота ни. Не сме сигурни за нашето бъдеще, нашата работа, нашите финанси. Очакваме от момчето или момичето да са винаги до нас, да ни подкрепят, да ни прегръщат и да са винаги с нас в трудни моменти. Да не говорим, че да си самотен е изтощително!
Имала съм доста моменти, в които съм се надявала да намеря някое момче, което просто да остане до мен през нощта, докато спра да плача или просто да си изям пицата с някой.
За повечето от нас да прекратиш една връзка е нещо ужасно. Това значи да промениш ежедневието си. Означава да кажеш "довиждане" на хубавото събуждане сутрин, романтичните вечери и "здрасти" на един напълно нов живот. Чувстваме се уязвими и самотни и сме готови да се върнем при старото си гадже само, за да не спим сами. Същото бившо гадже, което не ни е давало точно това, от което се нуждаем.
Как да продължим напред?
Просто: Трябва да разберем точно какво ни липсва. Дали точно това гадже или въобще това да имаме гадже. Най-често това е второто.
Изправи се срещу проблема: Ти не го искаш, искаш някой друг. Някой по-добър. Да бъдеш сам не е лесно, но да се върнеш към старата си връзка не е решението. Понякога трябва да излезем от комфортната си зона, за да открием точно това, което ще ни направи щастливи.
Има разлика между простия комфорт и любовта и когато един ден се събудиш и го разбереш, тогава ще знаеш какво точно искаш.
Какво мислите вие? След като скъсате наистина ли ви липсва самия човек или просто комфорта на връзката?
Мисля че си много права, в повечето случай на хората им липсва човека до тях. Страхуват се от самотата и това да посрещат проблемите сами.
Аз също трудно мога да живея без гадже и любов, но отдавна съм си направил самодиагностика.
Наистина е по добре известно време сам обаче, отколкото с “комфортна“ връзка с неправилен човек!
Чисто технологично погледнато човек се замисля за другия до себе си, когато използва дясната половина на това, което е над раменете му ;)… т.е. разсъждава на емоционална основа, в картини, образи, музика.
За да преодолее отсъствието на човека до себе си или липсата на такава връзка помага включването на лявата ти половина на главата, т.е. рационалната, аналитична, пресмятаща, пишеща, запомняща чужди езици. Така, че занимавайки се е пресмятане, играейки на игри активиращи аналитичното ти и логично мислене или пишеш… се отдалечаваш до не малка степен от негативните емоционални състояния провокирани от липсата на някой или на нещо.
И от тук се сещам за вицовете за студентите в ТУ 🙂