Здравейте,
Пускам темата за да я анализираме заедно. Целта ми не е да се събера отново с това момиче. Идеята е да не повтаряме едни грешки.
Преди около месец се сближих с едно момиче. В случая момичето е приятелка на момиче, с което излизах преди. Стана постепенно. Малко чат, кафе, по едно питие след работа... до момента, в който ми каза: "не искам да те виждам повече". Същия ден, вечерта, ме държа на телефона 45 минути. Продължихме да се виждаме.
Не сам бързал, нито сам я притискал - показвах нежност и внимание, тя наистина го заслужава. Преди две седмици ме покани да прекарам нощта с нея. След тази нощ нещата тръгнаха още повече. Бях все по внимателен с нея. Показвах и й казвах, че е специална за мен, че е нещо повече.
След това, една вечер се държа грубо. Нищо не казах, но явно съм показал, че сам засегнат. Извини ми се, каза че го е направила нарочно, но съжалява. След един два или дена я изпратих до тях, но не и се обадих. Почти винаги и се обаждам след като я изпратя до тях. На сутринта не я закарах до някъде си. Каза, че прекратяваме, чувствала се виновна пред приятелката си, имала съвест и тн.
Знам къде сбърках:
- Много внимание и заинтересованост от моя страна, Това се усеща, аз исках да го усети за да е различно.
- Прекалено откровен и открит. Казах й, че няма да я лъжа за нищо, ако искам нещо да спестя просто ще замълча. Не се случи да замълча на неин въпрос - т.е, казвах си всичко 🙂
- Обсебване - казах й "мисля постоянно за теб" . То си беше така. Но защо трябва да го споменаваме?
- Показах и недвусмислено че в момента само тя ме интересува. Спрях да излизам с други момичета.
Хайде, нека да потърсим още.
Благодаря ти, че споделяш опит. Сайтът има нужда именно от такива публикации.
Много добре си си анализирал и открил грешките. Явно е била комплексарка, която иска да ти е винаги качена на главата.
Добре че си се отървал. В началото на една връзка, никога момичето не трябва да е сигурно, че си нейн. Иначе започват проблемите.
Браво!
Държал си се мъжки до въпросната вечер, а след това си омекнал и си се разтопил.
П.П. Към горния пост -> Защо да е комплексарка? Съвсем нормално да загуби интерес към някой, който „мисли постоянно за нея“. Емоцията се губи.
Принципно никога не бива да знае, че си неин. Дори след години връзка, пак е хубаво да не се чувства съвсем сигурна в това. Какво е препоръчително и тя да те държи в същото положение… всичко с мярка, разбира се.
Всичко добре си го анализирал, само не знам защо си го нарпвил в такъв случа, но може… човек се увлича понякога.
Само не мога да се съглася с втората ти точна, че е лошо да си открит и откровен. Винаги трябва да си такъв според мен и в същия момент да си на ниво.. комбинацията от двете е много привлекателно качество.
Тръгвам отзад напред по постовете:
Блак Диамонд – идеята ми беше: Тя трърди че е различна, нека да видим дали наистина е различна 🙂 Относно втората точка – хубаво е да си открит, но се слага граници за да остане индивидуалност и интерес. Не говоря за лицемерие и подлост. По скоро за запазване на лично пространство.
Дъ Дарк Саид: Момичето демонтрира трърдост, но всъшност има нужда от нежност и аз се опитвам да я дам. Прекалено. Срещали сте момичета които играят лошото момиче – нахакани, отворени а в същото време търсещи нежност и внимание. По скоро борба в самата нея, след поредната разочароваща връзка. И в един момент – страната на нахаканото и уверено момиче взема връх. Естествено след провокация. По лесно е 🙂
Почистване: По скоро защитна реакция , не комплекси.
Всяка жена казва, че е различна. На жените им е потребност да са уникални! Ако чуеш жена да ти каже, че е като всички останали – да знаеш, че ти прави шит-тест.
Браво че си ги осъзнал тези грешки и то бързо..Аз свалям едно момиче от година и нещо, даже 2 и мога да ти кажа че ми трябваше доста повече време от теб за да осъзная че допускам същите грешки..Момичетата не са виновни, просто ние им убиваме тръпката с постоянното си внимание и с това че сме прекалено „лесни“ и готови на всичко за тях, а и при тях се получава някаква защитна реакция (както каза Warner) . Не трябва да се прекалява. И още нещо да кажа – няма неповторима и единствена жена, видите ли че няма да се получи нищо, бягайте от там за да не страдате дълго – казвам го от личен опит. Любовта е нещо рядко което ни се случва и трябва да се борим за нея, но всичко трябва да си е с мярка и когато дойде момента да се откажем. Аз понеже никога не се отказвам от целите си вече близо 2 години страдам заради едно момиче и това е може би най голямата грешка досега в живота ми.
KaPPaDoNa
2 години са страшно много време…
Имаше момиче с което не се получиха нещата и от тогава не искам да ме боли повече…
„Жената курва е като цигарата… Пушиш и хвърляш, жената която обичаш е като въздуха…“
Мога да кажа ,че в момента пуша и ми е добре …стига с тоя чист въздух . Има време за всичко 🙂
Warner не мисля че можеш дас и сигурен за това дали е твърда или избива комплекс, понякога едното е провокирано от другото. И още нещо, не мисля че винаги трябва да я изпращаш и да я караш докадето и скимне.
КаППаДона: Две години са много време – според мен си бил много много влюбен.
Има и нещо друго една история – един приятел излизаше с едно момиче . Красива и повърхностна. Неговите думи бяха : как ме дразни тази, ще я махна. Обаче момичето му каза – не мога така, толкова те обичам и те напускам. Той откачи тогава. Разбирате ли? Той е готов да я напусне, но в момента, в който решението дойде от нея той се побърка. Казва се НАРАНЕНО САМОЛЮБИЕ, НАКЪРНЕНА МЪЖКА ЧЕСТ. Ако се поддадем на тези чуства става ужасно. Дали не е подобна ситуация за теб КаППаДона. Това е лично мнение. Ако не ти се коментира – извини ме,
За да сам откровен – на мен ми трябваха 3 години за да осъзная някои прости истини / с нека се изразя така: С жената на живота ми/ Това че не се отказваш – хубаво е, но понякога „дали победата си заслужава войната“. Помисли колко енергия и сили и нерви си разходвал. Пак лично преживяно 🙂
Смаил: Категорично съгласен 🙂 Ама ни е хубаво като видим благодарност в очите им 🙂