Здравейте, започвам с малко предистория, за да може да вникнете в ситуацията, в която се намирам.
Преди около две години излизах с едно момиче. "Връзката" ни продължи близо месец. Слагам кавички, защото не беше точно връзка излизахме, чувахме се редовно, но не влагах кои знае какво... Бях приключил доста дълга връзка буквални дни преди да се запозная с нея и бях малко в безтегловност.
Та след месец тя ми каза, че иска да е сама, аз съм бил страхотен, нямало никакъв проблем в мен, просто тя не била наясно какво иска от живота, не искала в момента сериозна връзка и т.н. Аз казах: добре и това беше... Въпреки всичко всичко тя продължи да поддържа контакт с мен, главно чрез Интернет.
Но не след дълго, сложих край на абсолютно всякаква комуникация помежду ни. И така близо 2 години никаква комуникация, освен за всеки мой повод - имен ден или рожден ден, тя ми изпращаше смс да ми честити.
И сега директно на проблема ми. Наскоро по погрешка и писах в скайп и тя отговори мигновено. Проведохме дълъг разговор на неангажиращи теми и изведнъж бясно нахлуха спомени за нея. Писахме си още няколко пъти с нея и аз и предложих да излезем, тя прие с охота.
Срещата мина доста приятно. Още щом се видяхме, аз понечих да подам ръка, а тя се спусна и ме прегърна. След това и подарих скромен подарък, нещо съвсем символично, на което тя искрено се зарадва (поне такъв вид даде). Гледах да не съм много настъпателен и не се опитах да я целуна. И така разделихме се, тя ми каза, че е прекарала много приятно и да и се обадя да пием кафе, ако имам път към града, в който учи.
И от тук нататък започна голяма каша!
Как според Вас да действам занапред? В момента гледам да не губя контакт и всеки ден да и пиша смс-и или по скайп. Тя от момичета, които трудно показват емоциите си и очаква инициативата да е у мъжа. Проблема е и в разстоянието, не ми е проблем да отида до там, но как да го направя. Дали да го представя, все едно сам там по работа или да и кажа директно, че отивам при нея?
Извинявам се, че мисълта ми е силно неподредена, но в такава ситуация съм изпадал в ранните си младежки години и дори не съм предполагал, че някога ще ми случи отново.
Е бате кви са тия подаръци..
„гледам да не губя връзката“ и и пиша всеки ден смс-и…. а до вчера никаква комуникация в продължение на 2 години – дай го малко по-леко.
Иначе видимо тя ти се кефи. Почни първо да ходиш „по работа“ или по някаква друга причина в нейния град, по-натам може да и кажеш, че идваш вече идваш само заради нея. НЕ прекалявай с идванията. Трябва и тя да идва малко в твоя град. И т.н. и т.н.
Напълно си прав!
Просто нито бях планирал да възобновявам взаимоотношенията си с нея, нито очаквах , тя да прояви някакво внимание … Подаръка по скоро беше сполучлива шега, а с смсите и аз мисля, че се престаравам .
Дали ми се кефи не съм много сигурен, ако аз не я потърся , тя не го прави първа …
Най – забавното обаче е това, че именно аз съм човека, който съветва повечето ми приятели по подобни въпроси, а сега влезах във филма като петокласник 😀
„Дали ми се кефи не съм много сигурен, ако аз не я потърся , тя не го прави първа …“
не знам дали си чел „книгата на Дон Жуан“ но там пишеше нещо от типа – ниско ниво на интерес – NEXT. Или казано по друг начин – винаги пази сърцето си.