В момента съм ученик последна година и съм изложен на голям вътрешен "тормоз". Всичко започна преди около 3 години. Имаше едно момиче от другият клас с което се шегувахме, закачахме. Бил съм със съвсем различно мислене тогава и не си спомням как точно е станало всичко. Започнахме нашата връзка, която беше изключително забавна. Наистина бях във възторг, защото тя е адски красива, а за това колко е красива отвътре дори и не ми се говори просто нямам думи да опиша.
Тя е изключително точен човек, който знае какво иска. Докато аз не бях такъв, макар че и сега мисля, че не съм. Всичко беше невероятно. С нея имах невероятни моменти, които наистина ще останат завинаги в моето съзнание. Както казах по-рано тя беше от другия клас, представяте си какво е било в училище. Всички съученици знаеха и бяха свидетели пряко на нашата връзка.
Но всичко приключи след около половин година. Аз наистина държах адски много на нея, но сега се убеждавам че не е било достатъчно. Наскоро разбрах от едно момиче, с което са си приказвали каква точно е била причината да се разделим, защото аз наистина не бях напълно наясно, или може би съм бил адски неадекватен след раздялата, може би защото наистина я обичах.
Причината се състои в това, че първите ми години в гимназията, знаете всеки го удря хормона, особено момчетата. Да пипне това, да погледне това - нали интересно му е. Но аз прекалявах, оливах се и всичко това изпробвах върху други момичета. Аз съм изключително общителен и я е дразнило това, че аз си говоря с другите момичета по един си мой начин, не знам може би всичко идва от чар ли не знам, просто мога да ги накарам така все едно мога да дам всичко за тях.
Може би това наистина и е правело впечатление, но аз наистина не съм имал някакви помисли за тях, особено докато бях с нея. А и бях по-малък както казах вече със съвсем различна философия за живота, а и не съм осъзнавал какво наистина съм и причинявал. Може би в резултат на моята искрена любов към нея, всичко се обърна във война. След раздялата се държах като пълен пе*ераст. От мен бликаше такава грубост, аз се опитвах да и съсипя настроението по всевъзможни навици, не знам може би от това, че ме е наранила прекалено много.
След това всичко поутихна. Но пак всичко започна... Аз признах, че наистина съжалявам за всичко което съм и сторил и че съм адски щастлив от това, че съм бил с нея. Тя започна да ме поглежда с онзи неин поглед, да ме докосва нежно по ръцете и тялото. Аз се чувствах както преди. Когато бях с други момичета след нея, аз ги сравнявах с нея, което съответно е било голяма грешка за тези мои връзки и е рефлектирало много отрицателно, но всичко това след последващи размисли, след всяка следваща моя раздяла.
Та да се върна пак към това момиче, което ме подлудява. Наскоро преди 1 месец тя се раздели с приятеля си. Наскоро бях на банкет и бях отишъл пийнал на училище и започнах да и налитам и да правя неща които не бих направил в трезво състояние, е бих но не и ако не сме заедно, но тя ми казваше да спра и да се осъзная. Аз отново почнах да мисля само за нея, искам да поправя щетите които съм и нанесъл, искам да направя нещата които съм пропуснал.
Искам просто да бъда с нея, но едно не мога да разбера: Защо отново се върнах в миналото, когато бях с нея? Дали наистина, където е горяло пак ще пламне. Искам отново да бъдем заедно, да и докажа, че наистина мога да бъда един сериозен вече мъж, който да я обича, уважава и да показва съответно това.
Но не и да я боготворя, защото винаги в една връзка мъжът и жената трябва да са равни. Не може единия да бъде по-обичан от другия. И това е... Наистина се нуждая от вашата помощ приятели. Кажете как да постъпя? Как да ѝ кажа, че отново не спирам да мисля за нея, че я желая? Кажете ми? Не искам да съжалявам за пропуснатия шанс, след това цял живот. Посъветвайте ме как да постъпя, приятели.