Хай, аз се казвам Никола и съм на 15 г. Както си вървях с един приятел, видях едно супер яко момиче на моята възраст, мисля. След това естествно и мятах по няколко погледа, както и тя на мене. Е, тогава ме беше срам да се запозная с нея и си казах, че ако я видя пак ще се запозная. След 2 дена пак в синеплекса я видях и така се притесних, въпреки че се споглеждахме не малко пъти, аз пак не се запознах с нея. Моля ви, кажете ми какво да направя, за да се запозная с нея!!! Аз принципно не съм срамежлив, обаче този път не знам кво стана. А, може би, се дължи на това че тя е с приятелките си, не знам. Моля ви, помогнете щото и днес ще излизам, а имам едно такова чувство че ще я видя ....Хелп.
Единственото правилно нещо, което можеш да направиш е да отидеш с нея и да се запознаете. Щом се притесняваш от това, че тя е с приятелки, ако мислиш, че ще се чувстваш по-уверен, ако си с приятели, вземи някой за кураж (той няма защо да си отваря устата) и отивай 🙂 Още по-добре вземи приятелка 😉 Но най-важното.. просто я заговори и гледай да не е за времето, все пак. 🙂
Опитай с това правило:
Засичате си три пъти погледите и тогава отиваш да я заговориш. Това е оптималния момент.
Ами помисли кое е най-лошото, което може да се случи. Отиваш, казваш й здрасти, би ли ми дала телефона си, защото искам да се видим някой път и да поговорим или каквото там й кажеш, все едно. И кое е най-лошо? Ами тя може да ти каже „имам си приятел“ или нещо такова.
Това е най-лошото, което може да стане. Помисли сега, толкова и е страшно? Ако ти каже „не“, каквото от това? Нищо!
И от какво се страхуваш тогава?
Проблемът е, че в главата си имаш тази представа, че ако някой ти каже „не“ – това е голяма трагедия. Най-добрият начин да се подготвиш за следващата среща с нея е да промениш отношението си към отказа и да ти стане все едно.
Преди време бях чел една книга за това как един обикновен човек може да стане силен и могъщ. Основната рецепта беше да свикнеш с мисълта за неизбежната смърт, която може да дойде във всеки един момент. Смъртта, тъй като тя е най-лошото, което може да ни се случи. Идеята беше, че приемеш ли смъртта като постоянен „съветник“ ставаш неуязвим, неудържим и могъщ. Като самураите, които чрез години на медитация са стигали до това ниво.
След като има хора, които са успявали да преодолеят страха от смъртта, значи и страха от едно „не“ трябва да може да се преодолее и то много по-лесно, не мислиш ли? Просто спри да си мислиш, че отказа е нещо срамно, лошо или страшно. Евентуалният отказ на момичето е едно абсолютно нищо. 😉
Препоръчвам ти да проумееш че отказът е нищо. И тествай нещата на практика. Заговори няколко момичета, искай им телефоните. Направи го като суха тренирова за да видиш по-ясно, че техният отказ е нищо. Ако въобще ти откажат, защото ако не ти пука e mf-вероятно да не ти откажат да се видите пак. 😉
виж сладурче аз съм момиче и аз лично мисля че след като така се споглеждате значи има някаква тръпка просто другия път като я видиш отиди при нея и и кажи от доста време се засичаме и мн ме радваш кво ще кажеш да се запознаем и да идем на кафенце ?
Трябва някой да направи първата крачка само с гледане не става 😉 аз съм го правила тва на савсем непознато момче и се получи пробваи и ти ако те харесва ще стане ако не майната и и така ;)и СОРИ АКО ИМА ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ ПРОСТО ПОПРИНЦИП НЕ ПИША НА БГ В НЕТА 🙂
Знаеш ли, приятелю, и аз съм като теб, но помисли какво би спечелил ако опиташ и не ти откажат, и какво би изпуснал ако не опиташ въобще. А ако ти откажат- какво пък, светът не се е сгромолясал, а и тя не знае какво изпуска… Иди и и кажи: Здравей, искаш ли да те почерпя едно кафе /или пастичка/? Ако ти откаже: Извинявай, нещо съм се объркал. Помислих те за Галя /или Петя/. Извинявай! Пак мога да те почерпя, ако нямаш нищо против.
Опитай, пък да става каквото ще…