Ако някога си искал от непозната, за сега, жена, да ти даде телефонния си номер, вероятно си забелязал един интересен феномен. В случай на отказ много малко жени казват направо: "не". Вместо това те казват всичко, за което се сетите, освен: "да".
Интересно ще ми е, ако ти си някакво изключение от правилата и никога през живота си не си чувал отговор от сорта на:
- Извинявай, но нямам телефон.
- По-добре ти ми дай телефона си и аз сама ще ти позвъня.
- Разбира се: 123-45-67.
Разбирай това така: ако веднага не си получил от жената положителна реакция, когато си поискал телефонния й номер, значи имаш проблем. Да даде домашния си телефонен номер за жената означава да позволи на някой да направи съществена крачка към навлизане в личния й живот; нормално е тя да се опита да не ти даде такава възможност, ако само едва-едва се е заинтригувала от теб.
Но на жените им е трудно да отказват направо. За това е необходимо твърдост и сила на волята. Много по-просто е да ти даде грешен номер или да каже, че няма телефон. Тогава как е най-добре да й поискаш телефонния номер? Много психолози практици съветват да бъдете толкова директни, колкото позволява ситуацията.
Бих искал де се срещнем още веднъж. Ще ми кажете ли, кога бих могъл да позвъня?
Това звучи честно и работи прекрасно.
Има и вариант. Той е следният:
Кажете само - къде и кога ще мога да видя още веднъж усмивката ви? Кажете само това - или поне телефонния си номер!
Много изобретателни са и сценариите, в които използваш объркването на жената и тя ти дава телефонния си номер, преди още да е разбрала какво точно става и преди да разбере, че питаш точно нея. Това може да звучи, например, по следния начин:
Извинете, но аз забравям дори собствения си телефон. Може ли да си запиша Вашия?
Има още един метод - да пристъпиш към момичето с озадачен вид и да кажеш:
Извинете, да имате аспирин? - Не? А аналгин? - Също не? - А телефон?
Понякога работи.
Но аз често правя нещата по-прости, тъй като такива словесни ходове могат да останат неразбрани, в зависимост от чувството й за хумор. Обикновено се опитвам да завържа разговор и да потърся нещата, които ни обединяват (кучето, музиката, предстоящите празници), а след това най-логично е да й поискаш телефона за "връзка в случай на нужда" по този въпрос.
И най-вече - Помни! - думите не са най-важното. Много по-важно е - как ги казваш.
По-нататък... Ако тя ти е казала телефонния си номер, то изчезни по най-бързия възможен начин. Повече не е необходимо да се намираш около нея, тъй като на този етап вече си направил необходимото. Нека сега тя да мисли за теб, а ти - изчезни, преди да си направил или казал нищо, което да я накара да премисли.
Тази статия ще има продължение...
Източник: lover.ru
Това, че жените правят номера дори в това отношение е безспорно. Най-гадното е, когато въпреки всичко си даде телефона, а после или не ти вдига, или те върти като ти вдигне. Трудно им е да казват „не“, но за жалост само в това отношение 😉
ми… аз не съм попадал в ситуация, в която да не ми се даде телефон… и на живо и online винаги съм го взимал без затруднение 🙂 Със всеки нормален човек като си поговориш с него около 10 минути (естествено гледаш да вкараш хумор в разговора… няма да си говорите за домашното по английски) ще ти даде номера си като си го поискаш 🙂
Ами да си призная честно, явно съм изключение, защото в интерес на истината, никога не съм чувал „нямам телефон, дай си твоя“ или грубата гавра – „123-45-67“. Случвало се е да използвам това, че нямам телефон в момента (което си е било вярно, когато съм го казвал.. почти винаги) и съм давал своя. Винаги са ми се обаждали! Ако се сещате за по-ефективен старт за бъдещите ви отношения от това тя да ви се обади.. обадете ми се 😉
Аз си имам друг номер. На сутринта когато се раделяме след крачмата я изпращам, но не до тях! Няколко преки преи това. Неискаме да я принуждаваме да ни показва къде виже нали така ? Вадя си телефона, отклучвам го и подавам. Ако се забави повече от секунда преди да започне да пише, казвам само: Номера ти! Нека да напише каквото поиска! После слагам само един знак, не изписвам цялото и име. Няма нужда да се губят секунди в неловко мълчалито писане.НИКОГА НЕ И ЗВАНЕТЕ ВЕДНАГА !!! Нека да напише каквото поиска. Никакви форми на проверка, никакви „а това е моят“ след като сте натиснали вече зелената слушалка. Не! „Ще ти званна“ и се вратвате и тръгвате. Никакви изпращане с поглед, никакво обръщане даже! При мен работи 🙂