Здравейте, историята ми дълга, но ще опитам да я разкажа в резюме.

Значи имам връзка или имах не знам дали е свършила, но ще кажем имах от точно 1 година, която примерно да е приключила преди 2 дни. На въпросното момиче аз съм и първата голяма любов, тя може би ме сваляше 1 година преди да ме "излъже" от момента, в който сме се запознали преди 2 год - така се бъзикам аз с нея.

1 година и беше нужна и на мен, тъй като преди това съм бил приключил друга дълга връзка, от която бях наранен и въобще не ми беше до момичета, не че нещо лично към нея и да съм и се правил на интересен. И така всичко е перфектно, ние сме заедно, с времето осъзнах, че тя наистина е един уникален и прекрасен човек, за който мъжете може само мечтаят, просто тя е едно малко слънчице и е супер искрен, чист, нежен и възпитан човек, като изключим че не може да готви - тя е убийствено добрата партийка.

Обаче има и друг проблем, когато я дразня с тъпите ми мъжки работи и глупости и по някакъв начин едва ли не я провокирам и тя почва да ми вика, което адски ме изнервя и ме обижда, защото мразя да ми вика някой, както едва ли някой от тука би му харесало...

Та, тя наистина ми викаше в последните 2 месеца, през който аз и казвах наистина, че к'вото и да ѝ казвам, к'вото и да правя, както и да се държа с нея, че нещата може да се обяснят по нормален начин и да няма нужда да се стигна до скандали от едното нищо и просто да се изнервя положението, но тя така и не спря. И така при поредното викане, аз ѝ казах да не ме занимава и да спре да ме напада и ѝ благодарих за това, което е било, и че явно съм най-големия проблем в живота ѝ.

При което тя ме попита това ли е края, ала бала, и аз ѝ казах - да, естествено афектиран от нейното отношение към мен, защото съм правил всичко, което може да си представи човек за нея и бих продължил да го правя, просто защото обичам да я виждам щастлива и това ме прави мен щастлив, но т'ва няма значение за вас.

Казах ѝ "да", при което тя ме попита "зарязваш ме, така ли?" ( т'ва се случва за 2-ри път през цялата ни връзка първия беше още в началото, защото не бях сигурен дали искам да се обвържа може би към 2т-а седмица) и аз ѝ казах да няма какво да се прави, и тя ме попита пак "и к'во за 30-ти път, така ли?" (пита ме преувеличено) и аз и отговорих малко кофти наистина тука признавам вината си, казах ѝ че и 40 пъти ще я зарежа щом се отнася и държи така с мен, защото дори тя беше човека, който казваше, че когато се обичат 2-ма души никога не си викат.

И така разделихме се нещо, което аз пожелах, не се виждахме 1 седмица, нито вест, нито нищо по телефона и двамата учим в различни градове. Един ден през тази седмица си писахме във фейса и си казахме, че се обожаваме, обичаме, липсваме си и т.н. Само мили неща... И тази седмица през уикенда се прибрахме в родния ни град, където се видяхме, когато се видяхме се прегърнахме, целунахме, хванахме се за ръка и започнахме да вървим без да си говорим, просто вървяхме, около 5-10 минути, през който спирахме да се целунем и прегърнем и да забърша насълзените и очи.

И така седнахме на една пейка започнахме да си говорим и аз и обясних как се чувствам от нейното държание и че прекалява някой път и че с това си викане не ме прави щастлив и т.н. Тя ревеше още повече ала бала и накрая ми каза, че сега всъщност тя иска да се разделим (всъщност за това ми звънна по телефона да ми го каже, защото нямало да може да ми го каже в лицето). И тя ми каза че имала нужда от почивка, да си починем, защото била наранена от думите ми (дразня се в това, че за нея са важни думите, а не нещата който съм правил за нея, когато и говоря за спомените ни и ме моли да спра да говоря, защото я боляло и почва да плаче).

Та била много объркана и афектирана от думите ми не искала да продължаваме така да се караме, ако не сме се били разделили сега и да си починем един от друг за известно време, сме щели да стигнем до такъв момент, в който да се мразим, да не искаме да се виждаме, да се ненавиждаме едва ли не, един с друг.

Също се чувствала доста виновна, заради това че аз не съм бил щастлив с нея, заради отношението ѝ към мен, при което аз исках тя просто спре да ми вика и да обяснява като хората, да не се държи с мен като с някой дебил. И така въпреки, че си казахме че се разделяме ние не спряхме да се целуваме през вечерта продължихме да вървим, да се целуваме, да се обичаме, да се прегръщаме и ревейки и двамата. Оставих я до тях и си казахме чао, при което чао останахме още 30 мин в колата, защото не искахме да се отделим един от друг и накрая тя се качи в тях...

На другия ден просто колкото и да исках да я оставя да си почине от мене и да се опита да забрави думите ми, аз не издържах и ѝ се обадих излязохме, и пак същото 3-4 часа стояхме целувки, прегръдки, обяснения в любов, и накрая пак се разделихме... Дори си мислих, някой, ако гледа отстрани ще си каже, тия просто са много глупави и млади... Та о.к. разделихме се всеки замина за града, в който си учи.

Просто главата ми беше гръмнала не исках, да съм глупака заради който приключва това, не исках да приключва, тя е всичко за мен, тя ме накара отново да повярвам, че има любов и че любовта е най-хубавото нещо, но заради моите думи и т.н. тя пожела да не бъде с мен, моето желание се превърна в нейно и тя прибра отново всичките тези илюзии, които ми беше дала...

Вторият ден, в който се видяхме аз ѝ се обадих, защото когато се разделихме (предния ден) тя ми даде едно много хубаво писмо, в което описва как се е чувствала в нашата връзка, колко много съм значел за нея, че аз съм първата ѝ най-голяма любов, че аз съм едва ли не всичко за нея. Та когато го прочетох, тя ме върна към прекрасните спомени, забравих за това, че ме дразни когато ми вика, забравих за това, че тя ми вика, забравих за себе си, просто исках да не я изгубя, но както разбрахте и втория ден протече по същия начин.

Тя започна да се самообвинява, че всъщност е ужасен човек, аз да не искам да съм с нея, че тя се е държала ужасно, общо взето и двамата се самообвинявахме и открито казахме грешките си, и открито всеки един оспорваше грешките на другия. И така вече 1 ден всеки си е там, където си е. В неделя вечерта говорихме по телефона и тя ми обясни, че сега тя не иска да бъде с мен, иска да открие себе си, чувствала някаква празнина, била наранена, искала да спре да я боли, искала и чакала да дойде един ден в който ще се събуди и ще се сети за това, че аз съм всичко за нея и че иска да бъде с мен.

А тя всъщност ми казва, че го иска това, но в момента била много наранена и не знаела какво да прави, какво ще се случи, дали да продължаваме да се караме и да разрушим всичко и да се намразим... Един вид се опитва някак си да съхрани връзката ни да я опази от пълен крах, но аз не мисля, че такъв ще дойде.

Обясних и че просто единственото което съм искал е тя да се отнася с мен нормално, като човек и да ме цени и уважава, а не да ми вика, че промяната не е нещо голямо и значително, обясних и също че всеки говори много неща, когато е афектиран, но са важни действията, обясних и че всичките тези малки неща който правят денят ни са важни, че това че обожавам всичко в нея, всяка част, черта дори и нейните недостатъци ми харесват и обичам всеки един прекаран миг с нея, и че тези караници се появяват тогава, когато не се виждаме, че сме изнервени от това, че си липсваме и че не можем да бъдем заедно в момента... и че всичко малко, което се събира капка по капка става едно голямо цяло и к'вото и да става нищо друго няма значение и че ние сме двама души, които се обичат, а хората който се обичат понякога се нараняват...

Ефект нулев, тя имала нужда да си почине сега, аз не съм я заслужавал, тя била ужасна, глупости...

Та не знам какво да правя, тъй като не мога да си обясня женската психика, искам да попитам жените попадали ли сте в такава ситуация, в която обичате някого, но просто сте се отдалечили малко и искате почивка, за да спре да ви боли и да се опитате да осъзнаете какво всъщност е за вас този човек... Може ли наистина тя да се самообвинява, заради моите думи и да иска да ме предпази едва ли не от себе си?

Дали, ако наистина я оставя намира и по някакъв начин изчезна от живота и ще почна да ѝ липсвам и да иска да се съберем отново, дали времето ще излекува връзката ни или просто ще ни отдалечи още повече. Кое е по правилно да я оставя намира или всеки ден да ѝ напомням онези наши малко мигове, моментите на щастие когато сме били заедно един до друг?

Общо взето дали някога ще мога да си я върна?

За протокола тя е на 19, а аз на 22.

Благодаря ви и съжалявам за обърканите ми мисли, но пиша всичко така както е. Няма смисъл да крия моите глупави постъпки, не ме обвинявайте аз достатъчно добре осъзнах моята грешка и че мога да изгубя най-прекрасния човек на земята и че я обидих много, но човек не трябва ли да прощава, не може ли да забрави думите ми ѝ моето желание, не може ли да се опита да положи усилието да не ми крещи за щяло и нещяло и че е по-лесно да предпази връзката по този нелеп начин ... като и двамата се разделим...

Тя: sega mislq edinstveno za sledvashtiq moment koito shte te vidq i se nadqvam prosto pogledite ni da se sreshnat i vsichko da e tam bez bolka bez obvineniq samo chista lubov
i da mojem da prenebregnem vednuj za vinagi shibanite si inati i moita tupa gordost i da budem shtastlivi
i zn li kakvo ima po mesec i 10 dena nqkude do 8mi mart
i v momenta jiveq za tozi moment i shte napravq vsichko za da mojesh togava da vidish novo momiche v koeto shte se vlubish i koeto nqma da predade lubovta ti nikoga, a ne bokluk koito ne znae koi e

Аз: ne mi pishi
badi shtastliva
s nqkoi drug
shtom az ne te prawq

Тя: ne iskam moq chovek az namerih moq chovek no ne sum dostoina za nego
ne shtastieto e otnositelno lubovta ostava ... ot 1 sedmica gledane na jenski seriali tfa mi se nabi v glavata istinskata lubov ostava
i na tova se nadqvam
molq te ela na 8mi
samo za tova te molq i poiskai da prekarash malko vreme s men

Аз: i ko
da mi dadesh nqkwa iluziq
i psoel da mi kajesh
vsashtnost
osyznah
4e az ne iskam da byda s etb

Тя: nikoga nqma da ti kaja takova neshto ... zashtoto ne moga da go povqrvam i za 1 sec
obbeshtavam ti che shte namerish momiche koeto shte te nakara da budesh shtastliv kakto ne uspqh ...

Аз: samo 6tе ti kaja 4e nqma perfektni 4oveshki otnosheniq, vseki harakter e razli4en, i vsichkite hora bilo te priqteli, partniori, biznes partniori, poznati i t.n. imat svoite malki i golemi konflikti i nikoi ne moje da izbqga ot tqh kolkoto i da iska, zashtoto horata sme razli4ni i wseki e individualen i wseki iska svoeto i dokato se nau4at 2ma dushi da dawat towa koeto im enujno edin na drug ima konflikti

Тя: neka togava tova da e nashiq golqm konflikt za edna golqma lubov koqto shte se vuzrodi ... obeshtavam ti
ako trqbva shte te presledvam oshte 1 godina za da me poiskash pak
znaesh che go moga
ti si moqta ludost
i shte si ostanesh
vseki pravi greshki moite bqha poveche
i shte gi popravq
http://www.youtube.com/watch?v=yEPFxJmDK8A

Аз: nqa zna4enie koi i kolko e gre6al vajnoto e 4e stignahme do tuk
gre6kite sa obshti

Тя: ne znaesh li koe e vajnoto che az nqma da ostavq da svurshim dotuk
kaji mi che sum luda che sum obsebena ot teb kakto i da e nqma da sburkash
moje i da sum izgubila sebe si
no nqma da pozvolq da izgubq teb za vinagi
mrazi me psuvai me

Аз: da be shte ostanem priqteli
vse taq
(:
spoko

Тя: ne me razbirai pogreshno moje da si strahoten priqtel
no ne mi se iska chesno kazano
iskam da se budq s teb
iskam da vijdam pogleda ti vurhu men dokato pravim sex
iskam da te celuvam
iskam da te pravq shtastliv
i shte uspeq da te napravq ..
vupreki vsichko

Аз: dano
da stanat taka kakto gi mislsih ne6tata

Тя: tova e vsichko za koeto jiveq i na koeto se nadqvam
dotogava molq te budi shtastliv lubov moq
vzemi si izpitite usmihvai se ne gubi nai krasivoto neshto na tozi svqt usmivkata ti
ne gubi smisula na jivota mi
i ako si tujen pomni che edno momiche (sig sum che sa poveche no vse pak)
te obicha ujasno mnogo i se gordeee
s teb
i jivee zaradi tova da te nakara da budesh shtastliv
i da moje da e choveka koito zaslujavsh do teb

Аз: ti si 4oveka koito zaslujavam ama neka shtom taka mislish
dano da osyzanesh 4e moje da mi dadesh wsi4ko i dori ne se iska malko usilie za towa
i 4e ti mi go dawash
dano da ne me zabravish
za toq mesec i 10 dena
)

Тя: nikoga !
tova ne se zabravq

Аз: nikoga ne kazwai nikoga

Тя: abe spri da sporish s men be nqma da te ubie znaesh li

Разговор от последния половин час... Между мен и нея за пояснение за това след месец и 10 дена, просто по Коледа купих билети за A State of Trance Sofia на 8-ми Март и ѝ дадох билетите да ги пази, защото тя учи в Сф и да не ги размотаваме на ляво на дясно, а да си стоят там и горе-долу преди това си бяхме обещали к'вото и да става на това парти да сме заедно двамата...

Та сега изводите, до които стигнах за няколко дена, са че тя се е обидила на думите ми, че аз едва ли не се отказвам за секунди от нея, че едва ли не не значи нищо за мен и мога всеки един момент да я зарежа без да ми дреме... За което съжалявам, наистина съжалявам.

Та въпроса ми е какво да правя - да я оставя да помисли? Да пиша всеки ден по някое тънко тънко смс-че, за да знае че си мисля за нея или направо да отида до София и да я мятам от врата за краката? 😀

spodelime