Влюбен съм в колежката си и не съм сигурен дали и тя е влюбена в мен или си играе с мен? Работим заедно от 4 години в една фирма (приятелката ми също) и от две години я желая, преди 2 години я поканих да види как съм си обзавел стаята си (приятелката ми я нямаше за известно време), тя дойде исках да и кажа че я харесвам но не можах, говорихме си за работа.
След една седмица не издържах и пак я поканих и тогава и казах че я харесвам и се опитах да я целуна, тя се обърна леко и целунах по бузата, попитаме защо го направих, отговорът ми беше: ами за да ти покажа че съм сериозен 🙂 тя отвърна със и аз те харесвам (погледна на долу срамежливо), но имам приятел (а аз знаех, познавах ме се) знам отговорих и аз имам, но те харесвам и тя пак ме пита защо ме целуна, ами защото те харесвам, отговорих и аз... Разговор около 10 минути така и после каза ще си ми най-добрия приятел и че трябва да става щеше да ходи на почивка със приятеля си за 10 дена. Изпратих я.
След 10 дена се видяхме и я поканих, но не дойде, поканих я на разходка и ми отговори, не мога какво да кажа на приятеля ми, ако искам да говоря да говоря на работа с нея... Казах и че не искам да говоря на работа за нас, тя не. След известно време приятелката ми почна на работа и като ни видя как се гледаме и се смеем и ме пита дали има нещо между нас?
Отговорих не просто сме приятели, но тя естествено не ми повярва и бяха се скарали (не заради мен) колежката ми и се навикала за нещо и приятелката ми спря да ѝ говори. Но аз си продължавах да си говоря с колежката, почнахме да се караме заради нея естествено с приятелката ми и тя я намрази... Колежката дочула, че се караме заради нея и се опита да ме пита какво става, но аз бях я отрязал и я винях нея, че ако става нещо е заради нея и трябва да се извини на приятелката ми. И бяхме си спрели да си говорим известно време.
Не издържах дълго и почнах пак да я заговарям и тя си говореше, почнахме пак да се гледаме дълго в очите, да се докосваме, да се смеем и накарах двете с приятелката ми да се разберат. Извиниха се една на друга, но естествено беше само за пред мен (те пак не се понасят). Не знам дали и тя има същите чувства към мен или просто аз съм само влюбения?Почти съм сигурен, че и тя е влюбена в мен, но какво от това.
Тя никога няма да си го признае. Няколко пъти я каня на кафе винаги намира оправдание и ми отказва, иска да говори с мен, но не отваря тема за нещо, ако и пиша тя тогава ми пише иначе не ми пише. Не знам какво да правя, ако я игнорирам и тя ще ядоса и почва да блъска и да вика (правила го е като и спра да и говоря). Знам че ще и мине, ако го направя,но дали е правилното решение, не сме си говорили около 2 месеца и бягахме един от друг като мишка и котка (много тежко ми беше)?
Ако продължа да съм мил с нея всичко е добре, но мен ме дразни факта, че нищо повече от това не може да стане, единствено работа ни свързва, че тя не иска да се виждаме извън работа, дали има страх от мен или от някой друг? Не знам какво да правя.
Като за начало ще е най-добре да спреш да губиш времето на човекът до теб.
Здравей, бил съм няколко пъти в такива ситуации
1. съгласен съм с Хендсом, прав е. Лъжеш човека до теб и и губиш времето на дамат.
2. Ако искаш да успееш, отговора е доста прост. Срещу теб е човек с връзка. Да, тя те харесва (може и да е влюбена), но явно е свестна и не иска изпълнение за 1 нощ. За да е с теб – тя трябва да се откаже от своята връзка, а за целта ти трябва да и покажеш че може да разчита на теб и ти си правилния човек, заради който да зареже битието си, до сега…
3. дамата, която искаш определено търси анжимент тип „брак“.. Така, че ако мислиш че това ще е връзка – кво толкова, ако не се получи ще я зарежа – и на нея и губиш времто
4. ако си харесваш фирмата в която работиш – и полжително развитие и при отрацително, някой ще си изгуби работата..
Благодаря за коментара ти Лион(и Хендсом),прав си донякаде.Първо със сегашната ми „приятелка“(не ми е гадже)тя е женена, обичам я , но просто не мога да имам бъдеще с нея и тя го знае, когато бяхме скарани с колежката тя беше тази която ме накара да се пречупя и да говоря с нея(настояваше),дава ми свобода, аз да реша какво искам и ме разбира, знае че харесвам колежката си и знае че и тя ме харесва(затова я ревнува)знае че я обичам и затова съм с нея(с приятелката ми).
Не мисля че губя времето на сегашната ми приятелка.Проблема е че мисля че нямам бъдеще и с колежката(понякога ме дразни като характер), явно я желая и то силно, искам да бъда с нея да я докосвам(веднъж ме отряза исках да я пипна за г…за и ме отряза не искала да я докосвам)но не мисля че ще ми откаже ако се пробвам пак:), няма нищо против ако си играя с косата и или ръцете и(само някой да не види, че се притеснява много, нормално е).
Прав си и затова че си търси ангажимент тип брак…..За фирмата не ме грижа чак толкова, тук съм може би заради нея все още…за нея е важно да е в тази фирма, на добра позиция е и трудно би си намерила такава работа.Дилемата ми е дали да рискувам да я имам?Знам че ако изкача планината ще видя една
пустош(случвало се е)да желаеш нещо и след като го имаш, да разбереш че не е било кой знае какво. Ще я
Ще я нараня и то много, а съм и казвал че не искам да го правя.Незнам дали да се дръпна(да не я закачам)ще помисли че вече ми е минало и не я харесвам вече или да поговоря с нея, но какво да и кажа?По принцип ме отбягва извън работа,но мога да я накарам да поговорим(знае че се нервя, като ми откаже).
Най-добре ще е и за двама ви, да си намериш друг връх, който да покориш.
Реално погледнато ти си влюбен или просто изпитваш желания да преспиш с нея. И в двата случая, ако тя ти се отдаде (нямам предвид само да спи с теб) и се съгласи на някакъв тип връзка с теб, след време може да осъзнаеш, че напразно си си губил времето и да се чудиш как да я отрежеш.
Когато сме влюбени малко или много издигаме човекът на пиедестал. Ако откликнат на „любовта“ ни, започваме да опознаваме отсрещният човек и да виждаме истинската му същност, която се разминава с тази от идеализираната от нас такава. Това води пък до измъчване и разочарование.
Изпитвал съм го доста пъти.