Здравейте момци, поздрави за сайтчето/блога или каквото е, радва 🙂
Моята история е следната, преди около 8-9 месеца срещнах едно момиче, което познавам от преди, но поради различни причини бяхме загубили контакт. Взех й телефона, като тогава тя даже предложи да се видим някой път, както и предложи да се видим отново след първата ни среща - имаше интерес. Всичко добре засега, обаче на мен ми липсваше кураж и бях разколебан, нямах смелост да действам точно когато момента беше повече от идеален и въпреки това, винаги когато бях с нея тя търсеше контакт и очевидно все още имаше интерес. Въпреки всичко аз се отдръпнах от нея понеже сметнах това, за най-добрата опция и не я бях чувал от около 4 месеца, даже повече.
В момента обмислям да я поканя да изленеме и най-накрая да и кажа всичко очи в очи.
Кой според вас е най-правилният начин да и предложа да станеме нещо повече от приятели, просто да се отдадем на чувствата и всичко да потръгне?
Благодаря предварително и дано не съм ви отегчил много 😉
Сега само я покани съвсем неангажиращо и бъди вътрешно максимално дистанциран от нея. В смисъл, не очаквай тя да проявява интерес, защото може да е отминал, може да е намерила някой, който е бил по-смел и сега да е хлътнала по него.
Може даже и да ти откаже да се видите.
Ако се съгласи е много добре, но бъди трезв и вътрешно дистанциран, за да можеш най-правилно да оцениш обстановката. И ако забележиш че проявява интерес естествено действай, но не както ти си си наумил – „да й кажеш всичко“. Кое е това всичко? Казвай й възможно най-малко и действай повечко 😉
Имай предвид , че положението сега доста по-кофти, защото тя дори все още да има интерес може би няма да го показва толкова, колкото преди, защото тогава го е показвала и какво… нищо. Тъй че тя може да е по-предпазлива да показва интерес сега. Което означава, че ти трябва да го паказваш, но пак ти казвам, доста внимателно. В никакъв случай не показвай че имаш нужда от нея. Че я намираш секси, привлекателна – да, нужда – не! 😉
All That Jazz – Е много прав!
И тоя път ако покаже интерес няма да се плашиш! Тя е жена и не трябва да те плаши…
Ми не бързай с речите.По-добре я покани и прецени какво мисли тя за това,че си се отдръпнал от нея може да си я наранил с постъпката си.Но ако си изиграеш правилно картите всичко ще е ок не изтървай момента отново бъди уверен в себе си,а щом е имала интерес преди с едно добро впечатление и няколко думи на място кой знае..
Малко е стара темата, но като я погледнах се сетих за един въпрос… Ясно е че трябва да си по дистанциран… ясно че не трябва да и се натрапваш… то тогава как да я поканиш на среща без да бъдеш нахален, без да я плашиш, без да си неуверен, как да излъчваш безразличие?!?
maninblack – лично аз смятам, че това се постига, като и говориш направо, а не някакво учтиво, и да правиш всичко възможно за да ти каже да…Скоро си говорих с една приятелка и я питах нещо подобно – защо като кажа на някоя жена, да не очаква нищо сериозно от мен стават работите, а когато и се „кълна във вечна вярност нищо не става? А тя ми отговори, че когато сме твърдо решени на всяка цена да я спечелим, и когато се кълнем във „вечна вярност“ просто не сме им интересни…повече ги заинтригува обратната страна. Безразличието според мен е в началото, и не се изразява в действия да си обърнеш главата на другата страна като се засечете по пътя, не. Точно тази приятелка ми беше колежка на работа. Постоянно се шегувах с нея, ама така че да я затапвам, уж на майтап но все нещо и казвах за капак. Скоро напуснахме и двамата и ходихме на „прощално“ кафе и ми каза че само с мен си контактува от работа по така…просто бъди себе си (доста трудно и разтегливоІ) и не тръгвай да се омилкваш когато ти каже една мила дума, или пък да си променяш мнението. Дори да не виждаш че си прав дръж на своето… и го прави като на шега…а не на всяка цена… Ние мъжете сме такива индивиди, че си мислим че победата трябва да е на всяка цена… а дистанцията е нужна за да види че си Мъж а не просто приятелче с което да си пие кафето, и най-много да я придружаваш в парка докато има 30 свободни минути преди срещата си с гаджето. Не говори за това че я харесваш обичаш, подари и внимание, жените усещат тези работи, имат много по-добре развити невербални комуникации и разбират много повече за теб от поведението ти, отколкото от приказките ти… успееш ли да я заинтригуваш, ще успееш и да я накараш да е твоя…. а самия начин как….колкото и БЛОГ-ове и форуми да се изпишат пак ще си остане загадка до някъде, приеми го като приключение, не играй като в професионалния спорт, всичко да е премерено претеглено и да си шампиона, а все едно риташ футбол с приятелите си улицата… това е смисъла на играта, да се играе, не да се печели и да си отгоре… така ти остава индивидуалността, нещо високо ценено от жените. В първия момент може да ти се стори че се дърпа, но след това като си получиш наградата ще разбереш че не е било голяма загуба, Успех!!! и Късмет, винаги е нужен, щом става въпрос за жена…