Ще започна с това, че съм ученик в 12 клас. С въпросното момиче сме заедно в един клас от 5-ти, което ще рече, че вече се познаваме от доста време. В първоначалните години тя не беше нищо кой знае какво за мене, просто едно момиче от моя клас.
Но като поотрастнахме и с течение на времето в края на 9-ти клас аз започнах да проявявам интерес към нея. След това лятото бях доста надалеч от нея, но затова не липсваха нощните чатове в скайп и фейсбук. Няколко дни преди започването на учебната година в 10 клас (15 септември) около 10 септември излязохме няколко пъти само двамата и на 15 я целунах и последваха 3 уникални дни в училище.
За жалост на 18 сеп. тя каза, че трябва да поговорим и тогава каза, че ме има за приятел и прочие, което мене много ме нарани. И така до средата на 11 клас не си говорихме. Не защото чувствата ми си бяха отишли, просто сили нямах пак да и говоря.
И така времето си минаваше и в края на 11 клас аз отново реших да предприема някакви действия относно нея. Започнахме да си говорим по-често, шегувахме се в училище, беше прекрасно. В края на учебната година аз и написах писмо (близо 2 страници), в което казах всичко по силите си да опиша цялото наше изживяване пред годините.
Два дни ни звук, ни стон. Пробвах да и се обадя, понеже имах огромно желание да я чуя, а и отвътре не издържах да разбера какво ще ми каже, но тя не отговори на повикванията ми. След това последва съобщение по фейсбук, което гласеше, че аз съм и най-добрия и приятел и няма как да има нещо повече с мене.
Отново последва едно самотно и ужасно лято, не само че тя не беше в България, а и не се чувахме изобщо. И ето ни вече 12 клас. Чувствата са ми все още така силни както при първата целувка, така и когато писах писмото с цялата си обич. Отново си говорим в училище, смеем се... Но не знам как да постъпя. Дали да се откажа, защото вече сме гледали този филм неведнъж, или отново да се хвърля с гърди напред и каквото сабя покаже?
През годините съм излизал и с 3 други момичета, които след втората седмица вече не искам да съм с тях. Мисля само за момичето от моя клас. Не съм си представял, че до такава степен мога да искам да съм с даден човек, дори и след толкова много неща, които преживяхме заедно. Ако някой може да даде обективна оценка и да помогне, съм в състояние да съм му вечно благодарен (:
Веднага ти давам обективна оценка на ситуацията.Ти си влюбен в нея ,а тя в теб не.Проблема тук е ,че два пъти те е отрязала значи проблема си ти.На твое място не бих се измъчвал толкова продължително време.Моят съвет е или да пробваш още веднъж или директно да и кажеш ,че не можеш да бъдеш просто приятел с нея.Независимо от отговора й ,приятелю,ти трябва да се държиш мъжката.Ако те отреже отново, просто забрави за нея и толкова.Не си струва мъченията за човек ,който може би никога няма те оцени!
Опитай друга тактика, игнорирай я напълно. Като се видите само здравей и нищо друго.Ще ти е трудно тъйкато сте в един клас но постарай се. Когато тя те заговори орговаряй кратко, да, не, ще видим , добре и т.н. Тя знае че си до нея, когато е тъжна или има нужда да говори с някой ти си и под ръка.Трябва да се почуства леко пренебрегната и да поревнува малко.Тогава ти гарантирам че тя ще започне да те търси и най вероятно ще те попита какво става и защо си се отдръпнал. Тогава и кажи че неможе просто да сте приятели и по добре да не сте толкова близки зада може да я забравиш по лесно. Ако след това спре да те търси , по добре найстина я забрави.