Здравейте! От много години чета този блог и много ми е помогнал. Ето реших се да напиша и аз нещо. Една история. История за глупостта и несигурността. Историята на това, как може човек да си пропилее шансовете и да изпусне завинаги любовта. Не пиша, защото искам мнение. Аз си знам грешките. Просто искам да ви покажа какво да не правите. Защото ще приключите като мен. С водка в ръка и питайки се само едно. Ами ако...
Та всичко започна така. На 25 години съм. Живея и работя в чужбина. Та на едно работно пътуване точно преди една година се запознах с нея. Тя не е българка и не е от държавата, в която живея. В началото ми направи впечатление, много красива, умна, няма как да я подминете. Но тогава работната конференция приключи след няколко дни и с нея си разменихме само няколко думи, като колеги. А и тогава аз нямах намерение да започвам каквото и да е с нея, имах си мадама за развлечение. Пък и нали разбирате, живеем на 2000 километра един от друг.
Искам и да отбележа, че спецификата на работата ми е такава, че не мога да си позволя интимни отношения с колежки. Просто означава край на кариерата ми, ако се разчуе. Което по/нататък щеше да се окаже решаващо за моя идиотизъм. Минаха 2/3 месеца така, добавихме се във фейсбук, визитки и до там. Честно ви казвам, дори бях забравил, че се бяхме запознали.
И така един ден тя ми писа. Просто така. Искала да ми каже, че била съгласна с моето изказване в един сайт относно една тема. Правилен коментар било и тя мислела като мен, ала бала. И си казвам ок, нали, отговорих и така няколко дена все тя ми пише първа и в продължение на цял ден. Искам да кажа сумарно да сме си пишели по 2/3 часа на ден. Опознавахме се, задавахме си въпроси основни, малко и за работа говорехме и така.
Аз тогава не му придавах значение много, понеже чата ми край няма, пиша си със много хора. Но ме учуди малко, как жена като нея въобще може да ми пише. Понеже тя е 9 поне и със сигурност бях решил, че мъже не и липсват. Та още в първите дни на нашите чатове разбрах, че има дете, но е разведена. С времето ми каза, че мъжът и бил много лош човек, не знам си какво, реших тогава, а бе сигурно я е оставил и сега го нарежда само.
И тогава като чух за детето си казвам по-добре да не си пиша много с нея, че знае ли човек, дете има и не ми се влиза в проблеми. Пък и разстоянието е фактор непреодолим, си мислех аз. И така все няколко седмици гледам да не и пиша никак, ама всеки ден, ей бога ми, където ме хване онлайн само ми пише. И понеже ми е колежка айде да отговоря, да не бъда груб, че има да я виждам още.
И така в един момент почнахме да си пишем постоянно, по цял ден. И се виждахме после по работни срещи няколко пъти за по 3-4 дена. Обаче аз винаги си повтарях “човек, недей нищо с нея прави, само си обсъждайте работата и край, дете има, мъж бивш психопат, не ти трябват проблеми“. Та така 2-3 месеца всеки ден тя ми пише, заговаряме се и бързо започнахме да говорим за всичко. Та разбрах, че съм във френд зоната, когато ми разказа за бившия си и как никога не иска повече мъже, само я наранявали ала бала и как била нещастна, но не искала връзка.
Казах си ок, във френд зоната съм най-накрая, че иначе в моята работа не е добре да почвам нещо. И да ви кажа, никак не ми пукаше за нейните терзания и си пишех с нея от скука, ама и от възпитание и отговарях, слушах и глупостите и се опитвах да и дам съвети. И може би тук тя си помисли, че искам нещо. Явно обърка вежливостта ми с нещо друго. Не знам. И започна да ме пробва явно, вече си бяхме писали така всеки ден по цял ден 3-4 месеца, скайп, телефони, и сега вече не мога да излъжа, бях свикнал с нея и вече имах интерес и наистина почвах да се влюбвам много яко.
И така де, тя ми каза един ден мога ли да ти кажа, че много те обичам, но като брат. Аз се изсмях и си викам тая съвсем майтап си прави, но викам ок, и аз те обичам... като сестра. Да се по майтапя с нея. Тя има проблем да казва обичам те на мъж, и го замаскирва все така като брат явно в моя случай. Но разговорите скоро не бяха като приятели, а като женени направо. Само дето не бяхме правили секс.
И така на поредната работна среща, дискотечка, едно друго и хайде да пробвам нещо, ама все си казвах, по-добре не, и без това няма да стане, по-добре да си останем близки, но една връзка поради редица обстоятелства е невъзможна, разстоянието, дете и т.н. по-добре да си останем само приятели, отколкото да я загубя. И тук показах среден пръст на сърцето си, което е най-голямата ми грешка. И така просто времето минаваше, аз подтиснах любовта си, казвайки си че нищо няма да излезе.
И така продължавахме да си пишем, да се виждаме, мамка му какъв съм пе*ал дори да спим и да се прегръщаме в едно легло и аз все не правех нищо, понеже тя много ме объркваше, все като брат и съм бил, не можела без мене, искала ме завинаги в живота и ама все нали не искала връзка, ала бала не знам си к'во. И аз затова все си казвах, ако пробвам нещо ще я загубя завинаги, а не мога да живея без нея. Бях яко влюбен, целият ми живот, мислите ми, всичко се въртеше около нея.
И при нея беше така. Знам. Но явно и двамата се страхувахме да си кажем нещата в очите. Беше ни просто страх да не се разчуе или пък как ще продължи всичко при все че живеем толкова далече един от друг. И като че ли да не се изгубим взаимно продължавахме да си казваме, че се обичаме, всеки ден, но да не става нищо.
Винаги съм знаел едно нещо, че няма да се случат нещата и тя рано или късно ще срещне друг мъж, който е наблизо така да го кажем. А аз ще си остана само като (хаха ще умра от смях), като брат. Брат и сестра. Е*ати тъпотията. И така един ден като ми каза, че харесвала еди кой-си и го искала просто щях да умра от злоба и ярост. Но просто и затворих телефона. Казах си мамка му, знаех си. А вече беше минала една година от както уж се обичаме, хаха колко съм жалък.
Но я обичам толкова много. И не мога да я напсувам и да си тръгна. Не мога да я гледам с други. Не мога. Тя явно ме приема вярно като брат. Или е искала и тя нещо повече, но и двамата сме подтиснали чувствата си, поради горе изброената специфика. Може би ме чакала да направя нещо, но аз не направих нищо. И изгубих единствената жена, която съм обичал истински. Но сам съм си виновен. Просто тя ме объркваше, хем съм и бил брат, хем айде да спим в едно легло, хем не искала мъже, после ме била обичала.
Не знам до ден днешен какво ставаше. Само че исках друго да кажа... един ден просто си тръгнах, казах и сбогом. И това беше. Със седмици тя ми пишеше, че ме обича, какво става и т.н. Но сърцето ми умря. Нямаше връщане назад. И едно нещо се питам, абе мамка му, да я бях хванал и нали знаете. Но не. Не ми достигна кураж.
Не правете като мен. Ако искате някого, идете и си го вземете. Мисленето и туткането и претеглянето водят понякога до такава ситуация, като моята. Толкова е нелепо. И всеки ден не мога да проумея как е могло да бъда такъв идиот. Да я бях хванал, пък ако ми бие плесница, здраве да е. Но не. От страх да не я изгубя от живота си , аз просто убих сърцето си и накрая я изтрих сам от живота си, понеже болката е твърде голяма. Тъпо, а? 🙂
П.С. Историята е малко объркана. Надявам се да сте ме разбрали. Все пак ще поискам Вашето мнение, как мислите. Тя от началото ли ме е приемала като брат, или е чакала нещо да направя. Какви бяха тези знаци, тя не е знаела какво иска ли точно или просто ме е разигравала като някой с който да си пише от скука. Това не мога да си обясня. Просто вече не знам какво да мисля, но едно е ясно - тя не е повече в живота ми.
Така или иначе това от което се страхувах като дявол от тамян се случи. Просто искам да си обясня. Ясно е, че сбърках, не правейки нищо. Но тя толкова ме объркваше с действията си. Просто искам да чуя чуждо мнение. Каквото и да е. Разигравам до ден днешен различни версии в главата си, а бе какво по дяволите беше това и какво стана не мога да проумея.
Тотално объркан съм от тази игра с нея. Отвратен от уж грешките ми, ама все си мисля, че каквото и да бях направил, тая нямаше да бъде. Само се влюбих и се самоубих после ритуално. Водката не помага.
Поздрави,
Милан Кардош
Човек сам носи отговорност за действията си, сам поставя бариери и ограничения.
Аз бих послушал сърцето си.
Самосъжаленията и бутилките с водка, няма да помогнат. Може би все още не е късно, ако не за друго, поне за откровен разговор.
Поздрави
Заблудила те е. Предполагам, че и тя не е знаела точно какво иска, особено имайки предвид нейната история. Но все пак една жена, ако толкова много те иска не мисля, че ще ти каже, че те обича като брат… И въпреки това, точно в този момент ти е трябвало да кажеш, че не я приемаш като такава. Според мен това ти е основната грешка, може и да те е пробвала, знае ли човек… След като си и казал, че я приемаш като сестра на жените много малко им трябва да го повярват и тогава наистина да се озовеш във френд зоната откъдето измъкване няма. И ти си бил объркан. Разбираемо е. Просто сте се разминали, случва се. Не се обвинявай, може би така е трябвало да стане. Нещата винаги се случват или не поради причина. Не се питай какво е можело да стане, ако си действал еди как си… Минало свършено. Концентрирай се в бъдещето и мисли в перскептива. Иначе, колкото повече ограничиш контактите с това момиче, толкова по – добре. Ако я изживееш и сметнеш, че можете да бъдете само приятели ОК, не губете връзка, но ако сметнеш, че това е невъзможно най – добре я изтрий от живота си колкото и трудно да е това! Успех и горе главата 🙂
Благодаря за коментарите. По принцип съм съгласен, че един разговор не би навредил. А и вече ми е все едно. Мисля, че тя няма да приеме нещата, които ще и кажа. Сама ще се отдалечи от мен. Или ще каже, че е трябвало да кажа нещо по-рано. Но според мен тя от самото начало не е знаела какво точно иска и само ме въртеше. Но не мога да я гледам само като приятелка. След месец е следващата работна среща, ще и кажа всичко , майната му. Така или иначе и дадох пълен игнор вече над месец. Така че нещата са приключили, но просто ако и кажа всичко, поне ще разбере защо. Все още ми е трудно, но времето лекува всичко. Надявам се да я забравя по-бързо.
Приятелю ,пиша ти ваобще без да чета коментарите ,тъй като ми се събра много информация в главата и искам да ти напиша всичко това а ме е страх да не пропусна нещо малко ,но от голямо значение…. Според мен никоя жена не пише туко така от нищото , още повече ,че ти е чела коментар някъде (значи те е проучила и си и направил голямо впечатление) ,според мен си постъпил добре от една страна ,че си си запазил работата ( да тъпо е ,че ти го пиша и така мисля ,но представи си ,че нищо не излезе , струва ли си ?НЕ ) .Незнам как си към децата , аз имах една авантюра с една жена доста по голяма от мен с дете на 2г. и някак си неможех да си го представя изведнаж ,щрак да бъда баща на 2г. дете.Всичко вътре в мен се бонтуваше беше доста странно и лудо.Относно това ,че те е наричала брат е видимо прикриване на симпатия и чувства! Искала е да те пробва ,било я е страх и ако беше твърд и пробваше без да ти пука какво ,щв се случи , съжалявам че ти го казвам ,може би ще те разстроя ,но щеше да я спечелиш !!! Гаранция! Относно разстоянието ти сам трябва да решиш и прецениш до колко голям рпоблем е за теб , видимо е ,че яко си налапал въдицата ,но просто я забрави трудно е но времето ще заличи болката и ще останат спомените и накрая може би ще си благодарен !Никой никога не идва без причина в живота ни!Това е от мен,приятел ако има нещо ние винаги сме на среща ! За това сме Мъже ! 🙂
Относно разговора с нея направи го ! Разкажи и всичко ,а ако толкова много я искаш все още пусни и някоя сълза… кажи и ,че си бил адски объркан и си мислел само как да не я нараниш повече и да не се отдръпне от теб ,такива неща ,че тя е станала нещо много важно след като си я опознал и ,че много малко хора биха постъпили така ала бала … и да пишеш после колега успехи !!!
Александър, благодаря за коментарите. Тя ме е тествалаэсэдетето, билоэме харесвало, ала бала. Ок,казвала ми е примерно-искам да ме-целуваши да си до мен, обичам те и познатия-репертоар, но същевременно казва ти си ми брат, не съм те гледала като партньор, ама на мене тоя контраст ми е странен, говори и прааи взаимно противоречащи си неща. Кво мислиш за това?
Наистина си се самоубил ритуално.
Четох коментарите до тук… Ако тепърва тръгнеш да и се обясняваш, я губиш! Жените не обичат такива работи и това само ще я отблъсне, а ти не искаш и не трябва да се отказваш. Заслужава ли си толкова време мъки и накрая да се откажеш току-така? Откажи се да търсиш логиката в жените, защото такава просто няма да откриеш.
Ще ти кажа само едно.
Има само един начин да спреш да се тормозиш с глупави въпроси. Бягай и си върни мацката! Не в чата… Бягай при нея! Не й се обяснявай, просто я награби! Майната и на работата ти, майната и на логиката, на разстоянието, на френдзоната, на това какво мисли тя и т.н.! Бягай и си я вземи, без да мислиш, без да казваш, че е късно, без романтични жестове… Just Go!
Любо, мерси за коментара, прав си, най-добре е напред и атака и да си взема каквото искам. Аз това го разбрах и ще го направя следващия път когато я видя, което е скоро. Просто от много мислене се прецаках яко. Затова не трябва да се мисли. И аз съм на мнението, че вече нямам какво да губя и трябва поне да опитам. Пък каквото дал Господ. Иначе ще продължа да се измъчвам.
… В очакване на развръзката… 🙂
И така. Искам да ви кажа какво стана. След като я видях я дръпнах, целунах, тя не се дръпна, обясних и как стоят нещата, че я обичам, вкарах малко драми и накрая още преди да успее да каже каквото и да е и обясних нагледно, че има два варианта – или и тя ме обича или чао. При което тя ме гледа и започна да ми говори, че не ме обича по този начин, тези намеци не значели това ала бала, и забележете колко е нагла- тръгна да ме разубеждава с думите , че едва ли не аз не съм я бил обичал и съм си го втълпил. Леле , полудях, много ясно и и казах ок, щом ще ми казваш какво ми е в главата и сърцето сме чао. При което тя почна да реве, бил съм и най-близкият човек, бил съм много ценен, не можела без мене . И кво да кажа, за да спре да реве, викам ок, ще поддържаме връзка. И тя се успокои. Но естествено аз бях съкрушен и не можех да повярвам. Естествено след няколко дена я пратих на майната и, не защото не ми липсва всеки ден или не я обичам, ами просто защото не мога да приема отхвърлянето и факта, че няма да съм с нея никога. Болката е твърде голяма, затова по-добре да я разкарам завинаги. Според мен нещата стоят така- поради факта, че се бавих като последния идиот, тя ме е обичала и чакала , но по някое време е свикнала, че няма да стане и е изстинала. Или не знам вече, майната му. Как съм и най-близкия човек и нищо повече не иска, не знам. Аз и казах всичко и дадох шанс. Като не иска, кво да направя. Само че най-лошото е, че изгубих човек, който обичам. Тъпотия голяма. Та така де, не правете като мен. Действайте навреме. Щото мине ли му времето ще си причините само болка.
Братко, прочел си историята ми и си намерил много прилики. Завършваш коментара си с „Tя вeчe тe e cлoжилa в зoнa пpиятeли и нямa cмиcъл дa cи гyбиш вpeмeтo c нeя. Aмaн oт тaĸивa жeни, иcĸaт caмo мъжe oĸoлo тяx дa cи пoмпaт caмoчyвcтвиeтo зa нaшa cмeтĸa.“, в което си напълно прав!, а и същото за съжаление важи и за теб. Ако това те успокоява, не си сам в това! Всеки един човек минава или ще мине през такава идиотщина, но так, брате, се изгражда характер, израстват таша*и и гръбнак! Виждам, че си почти наборче, и ти гарантирам 1 нещо, което приеми за истина и не се съмнявай в него. След 5 – 6 години, когато тези момичета се върнат след като им се е разказала играта и кажат „Хайде, Обичам те!“, ние с теб, живи и здрави, ще сме с по една истинска жена, каквато ще ни отива. Жена, а не момиче на 25 с емоции на 15 годишна. Бъди сигурен! Стискам ти палци и ти желая успех! Това е правилното нещо и за теб и за мен! Трудно е, но така (повтарям се) се изгражда характер и се става мъж, по когото жените са луди. Brother in arms, WOLF
wolf_bg, всяко зло за добро,както се казва, важното е в твоя и моя случай , че сме разбрали нещата все някога и продължаваме. Много ме изкефи това, което казваш, прав си много, след 5-6 години, след като за пореден път някой им е таковал мамата, ще разберат нещата и ще се осъзнаят, ама връщане няма да има. Аз и ти ще си стоим с бира в ръка с по една истинска жена до нас и ще си гледаме шампионската лига .
Поздрави и успехи,
Милан