Здравейте. Аз съм момче на 23 и съм студент в чужбина. Там имах приятелка, но когато се разделихме с нея, след 3 години връзка, се "облегнах" на една колежка българка. Момичето е на 21. Учим една специалност и се познаваме вече 3 години. По-близки сме от 1. Ще я кръстя условно Ива (кратко):).

Ива е умна, привлекателна, обича да учи. Момиче мечта, ще кажете. Имаше си приятел, но това не ми пречеше да излизаме заедно тримата и да ги гледам заедно. Ходихме си на гости. Мразя да категоризирам хората, но той не блести с особен интелект, красота или планове за бъдещето. С нея в чужбина прекарвахме заедно много от времето си, но заради моето уважение към двамата не съм се възползвал от близостта ми с нея (само приятелска).

Когато се върнахме в България за лятото, тя се отдели от мен, като мислих, че е заради него, защото може да ревнува отношенията ни. Така 2 месеца от лятната ваканция не се чувахме и не се виждахме. Обаждах ѝ се, но все ми отделяше по половин час... Стана ми тъпо и оставих топката в нейните ръце.

Така до началото на учебната година. Видяхме се в университета, излязохме за по кафе и ми каза, че са се разделили, защото той ѝ изневерил... 2 пъти. Хванала си друг. Отново нищо особено. така я гледах отстрани пак как си пише чува с него и е щастлива. Не щеш ли се раздели с него след 1 месец. Причините, които ми изтъкна са банално малоумни. Май просто пича е загубил топките си и гръбнака (различен от властния и натискащ я номер 1).

Аз излязох с приятели, напих се и ѝ се обадих. Сещате се какво направих. Споделих ѝ чувствата си. Всички. Знам. Жалко е, но понякога 1 чашка дава кураж. А, бе беше около бутилка 😀 На следващият ден се гледахме странно, но тя не ме отблъсна дефинитивно. Каза, че не е мислила, че има нещо към нея (лъже). И че ще ѝ трябва време да ме опознае по този по-различен начин. Просто каза, че не знае какво иска.

Наши общи приятели ѝ казвали, че се държи особено около мен и аз около нея. Ставали сме някак си по-добри и усмихнати. даже сме изглеждали влюбени, но всички останали май освен мен са го видели. Тя 100 % ме е усетила, защото винаги е имала леко флиртуващи подхвърляния, независимо дали има гадже. Пък и с нея съм се държал по-специално. И в 3 през нощта да иска нещо, ще ѝ го дам. По приятелски, но каращи ме да се замисля. Смесени стигнали.

Излизахме, карахме се, извинявахме се и накрая се целунахме, натискахме и даже преспахме заедно без секс. Така няколко дни. Накрая го направихме. Беше уникално. Усетих, че ѝ хареса. Обичам да доставям удоволствие 1-во на партньорката си. Постарах се. И така няколко пъти - тя го искаше :Р Похвалила се е на приятелки, че е било "уникално". Червих се като идиот, като ме видят. Все пак е интимна подробност.

Всички много се радваха за нас, но не знаеха, че нейното условие е, че ще спим заедно, ще правим секс, ще се целуваме, учим но няма да сме гаджета WTF?! Съгласих се, като дебил, независимо, че не ми хареса. Прибрахме се в БГ за Коледа. Спахме заедно пак и тя ми каза, че не е редно повече така. Или била с някого, или не. Съгласих с нея. Беше гузна и ме търсеше. Аз ѝ казах, че в Бг се променя и не ме кефи как се държи с мен.

Общи познати казват, че използва хората. Интересното е, че сега пак не ми звъни, лаконична е, критикува ме много и сякаш ме използва единствено, когато няма какво да прави. Аз не ѝ лакействам повече, по-директен съм, но не я търся, за да не ѝ досаждам. Тя сигурно го възприема като отдръпване, а тя ме игнорира. Не искам да стана като момък 2, който е изгубил и последната капка мъжко достойнство.

Тя лъже за какво ли не. И това ме огорчава. Защото разкривайки всичко и тя признавайки, че гледаме в обща посока очаквах малко по-различно отношение. Аз търпя, за да не изгубя и малкото останало. Много съм объркан. В главата ми се случват много неща, както си личи по разкъсания разказ. Съжалявам за затруднението, което ви създавам.

Влюбен съм в нея или поне привлечен лудо... страст, но както е супер мила в чужбина, гушка ме, целува ме, търси контакт и т.н., така тук става много различен човек, който ме отблъсна. Все още момче 2 ѝ пише, чува се с момче 1 (гаджета 4 години и още го обича на 100%). Тя обожава да е сред мъже, които да я ласкаят, за да влязат в гащичките. Тя си знае стойността. Хитра е, ама много.

Опитва се да ме кара да ревнувам казвайки кой ѝ пише, кой е бил як и т.н. Май няма много уважение. Ама нормално, виждала ме е как плача за бившата си, когато бях смазан. Типично е, че не ѝ слиза телефона от ръцете. Аз не съм зле изглеждащ, даже бих казал, че съм хубав (не само според мен), чаровен, мил, но леко неуверен.

Опитвам се да анализирам всичко и сякаш виждам истинските намерения на хората, но не когато съм влюбен в тях :Р. Интелигентен съм (не си личи по разказа :Р), държа се добре и също така съм от много добро семейство - родителите ми са ми дали добри основи в много отношения - ценности, финанси (над средното финансово равнище за България) и т.н.

Тя с разведени родители, има пари заради тях, доста разлигавена, но има амбиции или се прави. Много си приличаме в отношения. Много ме боли, защото май се влюбих в неправилния човек и не знам какво да направя. Приятелството дали да го пазя още, макар, че май в БГ е едностранно? Лягам и ставам с мисълта за нея.

Пита ме "чувстваш ли се използван?" - това не е ли лудост?! Не иска да приключи отношения с момче 2 (ценяла приятелството му (сякаш същото е с мен, но съм далеч по-перспективен дори като приятел)), към когото беше обсебваща, а към мен не беше. Надявах се, че секса и близостта ще ни обвърже повече. В чужбина има време за мен, прави мили жестове, а тук сякаш не съществувам.

Искам да и угодя, но усещам, че губя себе си. Ясно е, че се интересува повече от себе си, докато аз съм просто резервен вариант. Само помпам самочувствието ѝ, а знае че аз съм ценител на красивите жени и съм бил само с такива. Понякога не издържам и ѝ казвам, че  егоистка. Изглежда ми адски независима. Което е доста странно, при положение, че си споделя мъките (май станах и кош за душевен боклук, но тя ме траеше, ще трая и аз).

Като съм с нея хем съм щастлив, хем чакам да ми каже нещо гадно. Драма да има, братче. Много мисля за нея, но вече се чувствам по-добре. Свикнах с мисълта, че съм използван, но кажете как да продължа отношенията си с нея, защото ще ми е доста гадно да я гледам в унито, а да се разминаваме. Искам да я виждам често, да се разхождаме, да излизаме с приятели, да я запозная с родителите си, дори да започнем да живеем заедно (поне го исках докато не видях колко различна е).

Въобще, нахвърляйте ми предложения, моля. Няма кого да попитам, а ме мъчи доста. Благодаря и Честита Нова Година. Нека сме по-умни, добри и щастливи през 2014!

spodelime