Здравейте!
Не знам защо пиша тук... случайно попаднах на този сайт и нещо ме накара да пиша.
Ето какво ми се случи.
Преди повече от година се влюбих в едно момиче. Тя е по-голяма от мен с почти три години. Познавам я, или по-скоро, знам я от повече 5 години, но когато я видя... ме жегна.
Повече от 7 месеца крих чувствата си от нея, понеже сме от една компания, аз съм по-малък от нея и все неща, поради които смятах, че не може да има нищо. В крайна сметка тя разбра за чувствата ми, когато разбра, тя не реагира по никакъв начин общо взето. Времето си минаваше. След 3-4 месеца отново повдигнахме темата, вече беше на ясно, че имам чувства към нея.
След дълга вечер, прекарана в компанията на хора, ние в крайна сметка останахме сами. Започнахме лека полека да говорим за това, какво изпитвам за нея. Стигнахме и до края. Тя ми каза, че такива неща не се решават само с приказки. Ясно ми беше какво трябва да направя - да, целунах я. После още един път, а нейния отговор беше: "Е, сега вече знаем." Последва и нещо от сорта на: "Не изпитах магията. Когато се целувахме отворих очи и видях... теб! Приемам те като .... (моето име), просто приятел."
Тук се съкруших, макар и да не го показах.
Следващата вечер пак излязохме. Говорихме за станалото предната вчер. Тя беше... твърда. Като че искаше да ми покаже, че не трябва да си правя илюзии и че това е края, макар и да не е имало нищо.
Проблема е, че ние сме от една компания. Понаваме се от доста време, 4-5 години. Според мен тя се води от акъла на други, за това не се решава да е с мен. Мисли, че ако не се получи между нас, то хората от компанията ни ще започнат да заемат страни и ще се изпокараме.
Аз казах, че колкото зависи от мен, то това няма да се случи, но не...
А аз исках само да пробваме. Да получа шанса си. Да пробваме, да видя, че наистина няма да излезе нищо - ок, тогава ще го разбера наистина.
Попринцип съм много млад. Нямам и 19 още. Хората ще си кажат: "А, поредната тинейджърска любовна история, през която и аз съм преминавал." Може и така да е, но ми е много криво.
Мислех си, че мога да посрещам проблемите с готовност, а точно тази случка ми показа, че не е така. Вече два, а дори почва и трети месец, се чувствам зле. Постоянно мисля за нея, поддържам контакт с нея. Тя се държи приятелски. Всеки ден комуникираме. Аз не се опитвам да го показвам, но ми личи, така мисля. Мисля, че и тя знае защо се чувствам така, но не иска да повдига въпроса. Като че ли го избягва.
Много ми е криво. Постоянно си мисля защо не мога да съм с нея. Къде сгреших. Връщам се назад във времето и търся грешките си, какво обърках. Мисля си, ако бях постъпил в дадена ситуация по друг начин, дали сега щях да съм най-щастиливия човек на света... И продължавам да си давам празни надежди. Да си мисля, дали може да има нещо между нас, в бъдеще.
И друга мисъл ме тормози. А какво ще стане с мен, когато тя си намери приятел, ако това се случи. Как ще реагирам? Какво ще си помисля?
Това ще ме съсипе...
Направо не знам какво да правя. Да продължавам ли да я обичам? Да се отдръпна ли от нея? Мога ли да се надявам на нещо. По някакъв начин да спечеля сърцето й, макар и след време....
Моля за съвет от хора, попадали в подобна ситиацуя.
Здравей, приятел!
Няколко пъти четох историята, не само защото я редактирам, но ми е интересна и някакси изпълнена с чувства. Поздравления за изчерпателното обяснение на ситуацията. Дано и другите потребители осъзнаят, че за да им се помогне е нужно да дават повече информация. Историите в този сайт взеха да стават много тъжни, което не пречи от тях човек да извлича ползи и поуки.
Трудно ми е да дам мнение по темата. Фактът, че сте от една компания е много объркващ. От една страна е нормално в една компания да се оформят връзки. От друга обаче хората в една компания започват да се чувстват много близки. Започват да се познават твърде много и стават големи приятели. Момчетата вече на са толкова интересни на момичетата.
Какво да те посъветвам? Говори с нея, с говорене нещата се изясняват. На някой купон, когато всички сте по-така… се опитай да се доближиш до нея. Тогава чувствата са засилени и ако тя има нещо към теб, повярвай ми, ще се проличи. Ако не те харесва, няма какво да направиш, за да й се харесаш. Жените са такива и това няма да се промени.
Естествено, дръж се по-твърдо, не й се моли, не й се обяснявай в любов и т.н. Ако е писано нещата ще се получат от само себе си. Ако в процеса на съблазняване не изпитваш удоволствие и ако нещата сами не вървят, значи нещо не е наред. В случая проблемно е момичето. В повечето случаи са проблемни момичетата, защото по природа повечето не знаят какво искат.
Пак ти казвам, не й се моли и подобни – жените се плашат от това. По природа имат нужда от сериозен мъж, към който да изпитват уважение. Трябва да успееш да я накараш да те уважава и да си й интересен. Това става само с едно средство – увереността. А увереността е обратното на това, което правим повечето мъже, когато се влюбим.
Успех!
Lover, не съм съгласен с тебе за говоренето. Според мене с говорене тези неща не стават. Поне от опит мога да кажа, че без много говорене всичко върви много по-гладко.
Leviathan, помсли над следното нещо. Кои неща са ценни? Какво ценим?
Например златото. А защо? Защото се намира рядко. Желязото? Не особено, защото го има в изобилие. Ако на земята имаше толкова злато колкото и желязо, златото щеше да струва колкото и желязото, може би дори по-малко, защото желязото е всъщност по-полезно за нас. От него правим стомана, кораби, самолети, небостъргачи. Златото е ценно само защото е кът. (Е, не само, но можем сто пъти по-лесно да си представим живота без злато отколкото без стомана.)
В човешките отношения важи същото златно правило. Когато си прекалено достъпен не си ценен.
Ти ужасно се нуждаеш от момичето и си абсолятно достъпен. Виждате се или си говорите всеки ден. С това няма да я впечатлиш!
И още едно нещо. За една жена не е чак толкова важно колко я обичаш. (Това става важно, когато вече сте гаджета и нещата се задълбочат.) Но когато я сваляш, по-важно е тя да чувства силно привличане, а това колко ти примираш за нея не е нещо, което ще създаде привличане. Вярвай ми, знам какво говоря! Даже напротив, ако ти умираш за нея и ти личи, това по-скоро би убило привличането. Тръпката у жените е най-силна, когато си мислят, че могат да те имат, но не са сигурни.
Когато й казваш, че имаш силни чувства всъщност сваляш напрежението и на нея й става безинтересно.
Не си мисли, че ако не я притежавяш ще дойде края на света или че никога не можеш да я иваш. Няма такива филми като никога.
Но те съветвам да помислиш малко за други момичета. Малко да разтовариш напрежението вътре в себе си. Просто се виждай повече с други жени, ей тъй, на майтап, флиртувай за кеф. Сигурен съм, че с другите жени ще си много по куул, защото си влюбен в твоето момиче и за другите няма да ти дреме много. Виж как нещата работят с тези, за които не ти пука. И се опитай да си направиш съответните поуки.
И хич не мисли какво ти конкретно си сгрешил в някакви си там ситуации. Нищо не си сгрешил освен, че нямаш опит и правилна настойка. Тъй че поработи върху това.
Ами, какво да ви кажа.
Мисля, че следващите няколко пъти, когато говорихме за това, всъщност май бяха само два, тя мисля, че ми покажа, че не може да има нищо и да не си правя илюзии.
Неща от сорта на „станалото станало“, „не се обвинявай“, „не гледай назад“.
Всеки ден контактуваме, да. Може би правя грешка с това. Може би правя грешка и с това, че ми е трудно да се държа така, че не се е случило нищо. Държа се… дръпнат, когато съм покрай нея, да не кажа детински.
Истината в цялата история е, че аз си изтървах шанса, изтървах момента, и е вярно. В тази компания влязох преди повече от година. Наскоро се замислих за нещо, което тя беше казала след първия път, когато се видяхме, понеже не се бяхме виждали около 2 години и повече. Нещо от сорта на „Абе, ти на колко години точно беше..“.
Трябваше да действам преди 7-8 месеца, не сега. Сега.. само ще гледам назаде и ще го мисля. В тая компания исках да ме приемат всички, исках да съм близко и до нея. Когато пътува, понеже тя учи в друг град, да ходя на гости на всички от компанията, беше истински празник, понеже се срещах с нея. Точно и тогава правех всичко възможно за да ме приемат…
А сега…сега не искам да съм покрай тях. Когато я видя и ме стяга.
И кво, в крайна сметка, когато бях приет в някакъв кръг от хора, който може би е идеалния за мене, аз не искам да съм там, заради това момиче… Честно казано, не знам и аз кво искам. Най-много да ме удря пубертета сега чак, въпреки, че мислех, че съм го изкарал и че съм по-зрял за годините си, ама то никога не е късно. 🙂
Забравих да добавя нещо, което може би е от много голямо значение.
Въпреки, че съм много млад, вече съм си изградил характер, който, разбира се, се променя също. Но истината е… че съм гаден сцоиопат… Допускам хора до себе си, само ако видя нещо в тях. Само, ако реша, че наистина искам тия хора да са ми приятели. Не сикам просто бройка, да има хора около мен, колко да не заспя просто… И точно тези хора, от въпросната компания, точно тия 5 човека ги приех като такива. Отворих се за тях. Мислех, че искам да прекарам всичките си дни с тия хора и че всички дни ще са розови, както бяха до преди 2-3 месеца…
Но честно казано не се замислях, че някой ден ще дойде момента, в който ще трябва да говоря с това момиче и че възможните изходи са два.
Друг мой проблем е, че аз не гледам на нешата, както една част от мъжете/момчетата.
Аз бях, а и още съм, на принциша, че за да има нещо, то трябва да е истинско, да си заслужава. Някак си не ме влече флирт за една вечер. Да, хубаво е, харесва ми отчасти и все пак. Като се замислиш, че днеска е едно, а утре няма да го има въобще – не ми се нрави.
Точно и за това хръвлих страшно много емоции, чувуства и нерви през последната една година по това момиче. Човек ще си каже: „абе, ти си луд, вие дори и не сте ходили, кви глупости говориш“. Излизали сме заедно всички, пили сме, тя е флиртувала с други момчета пред очите ми. През тоя период от една година дори и ходи с едно момче, макар и доста краткотрайно, но аз си давах някакви надежди и се държах, не показвах кво ми е и кво чувствам… ама сега ми личи и тя го вижда, но не си го признава. Ясно и е защо в последните два месеца ми е криво. Ясно и е защо, когато всичките се съберем на една маса, аз стоя на края, не говоря с никого и си отвличам вниманието от техните разговори, но не иска да си го признае първо пред самата себе си, а после пред мен.
Приятел, зарежи тая работа. Май май само те върти и те пази за резервен вариант.
Сега ще кажеш, че много добре я познаваш и не е такава. Може и да си прав, но може и да не си.
И да тръгне с теб ще е от съжаление и само ще си изгубите времето. Като приятелка ще ти е по-ценна, повярвай ми.
Постепенно намали контактите с нея. Явно си доста влюбен и в момента е най-добре да спреш да се виждаш с нея, но не мисля, че е добре да го правиш изведнъж.
Пак ти повтарям, виждай се с други жени и не взимай свалките твърде насериозно докато нещата не са станали сериозни.
Разбирам, че си „инвестирал“ много емоции в това момиче. Такива истории има един куп. Но си вземи бележка. Никога не взимай една жена на сериозно докато не си спал с нея. Жените имат нужда от внимание и ако видят, че около тях се навърта някой влюбен, който не смее да направи първата стъпка те го използват до дупка, докато той не се престраши и тогава му казват, че няма шансове.
Следващия път когато видиш, че се влюбваш действай бързо. По-добре да те отреже в началото, отколокото да си правиш илюзии с месеци и накрая да ти бият шута.
Можеш да отлагаш и да си играеш с едно жена месеци наред и да поддържаш интригата само ако не ти пука за нея. Ако си влюбен, тя ще го разбере интуитивно и веднага ще приеме бавенето за неувереност, което всъщност е и истината, и ще й стане безинтересно.
Помисили сериозно върху нещата, които ти казваме тука. Само ще ти е от полза.
@All That Jazz – Съгласен съм с теб за говоренето, но пак зависи и от типа на момичето и от това какво целиш и искаш от нея.
Изглежда си по-напред с материала от всички ни тук. Радвам се, че си част от този социален сайт. Имаме нужда от хора като теб, ще можеш да помогнеш на много други.
Съгласен съм с всички!! Много добри съвети му дадохте… До преди 1 година бях в подобна ситуация и си взех доста поуки от тогава до сега… И всичко, което в момента чета тук е абсолютно вярно.
Добре,съжалявам,но искам и аз да ти патм нещо(май не му е тук мястото,ама нейсе..).Значи,ходех до преди седмица с едно момиче.Всичко беше чудесно и прекрасно и т.н.Обаче се разделихме защото тя е влюбена в друг и въпросния друг й липсвал безумно много.Аз това го знаех,тя ми го каза още миналото лято,но аз се борих,и борих,и борих.Правих какви ли не жестове за нея,за да мога да спечеля любовта й,но май нещо не стана.Та въпроса ми е-да продължавам ли да се опитвам(макар че тя каза че засега иска да е сама) или да зарежа цялата работа?И само да добавя,че ние като се виждаме,което става почти всеки ден,се държим така все едно все още ходим-в смисъл че се гушкаме,целуваме,ала-бала…Благодаря предварително.
Към автора на статията.
Тук май сте само мъже в този сайт, но аз като жена реших да се включа с мнение.
Моят съвет е да не се занимаваш с това момиче, след като сте в една компания от толкова време и не е прехвръкнала искрата досега, тепърва няма да се случи. Ти ми се струва, че се пренавиваш…по-добре се виждай с други жени и се дистанцирай малко от срещи с тази компания, за да успееш да я позабравиш. Тя не иска нищо с теб, а и ти нищо не пишеш за нея – тя има ли гадже, с някой от приятелите ти ходила ли е…? почни да водиш други момичета в компанията ви и да им обръщаш специално внимание и следи тя как ще реагира и си направи сам изводите. Ако няма никаква реакция от рода на раздразнение, опити да привлече вниманието на мъжете към себе си и т.н. значи, че тя въобще не те забелязва. Тя не е НАЙ-СТРАХОТНАТА ЖЕНА НА СВЕТА, така че животът продължава. Виждай се с други момичета, търси у тях привлекателни черти за теб и ще видиш, че ще се почувстваш мноооооого по-добре и по-самоуверен.
А към Osmosis, няма смисъл да продължаваш с това момиче, след като сте били няколко месеца заедно, а тя все още говори за бившето си гадже, явно си бил само временен заместител. Когато чувствата са били много силни и връзката приключи внезапно и насилствено преди да си ги изживял, изтлял така да се каже веднага след това имаш нужда от много силна тръпка или силна доза адреналин, за да се задържиш на повърхността. Ако нейният случай е такъв просто ти е загубила времето и душата, ако си вложил сериозни чувства в тази връзка. По-добре я зарежи. тя има нужда от време да се възстанови, а и явно все още гледа назад, може би предишният човек й е оставил вратичка или пък тя смята, че има шансове при него.
@melisa – Много благодаря за добрите съвети, които даваш на хората. Само с едно нещо не съм съгласен. Това, че едно момиче се дразни, ако те види с друга, не е достатъчно условие да се докаже, че това момиче има нещо към теб.
Жените са… как да го кажа – завиждат и се дразнят при подобни ситуации. Естествено, че ако видиш бившия с друга не е приятно. Опитът ми е показал, че в момента, в който изчезне новото момиче – нещата са си по старому. Странно, но факт!
Естествено има и изключения, но според мен това вече е доста обичайна стратегия и жените се усещат, че нарочно ги дразнят. По-добрата стратегия според мен е да се държи в пълно неведение какво се случва около бившия.
Ако при това положение прояви интерес веднага, то определено има някакви остатъчни чувства и огънят може отново да се запали 🙂
Искам да се хвана за нещо, което каза melisa – тя не е най-страхотната жена на света.
Абсолютно вярно. Няма такова нещо като най-страхотната жена на света. Има много страхотни жени, и ако с една от тях не се е получило с друга ще стане.
От друга страна е важно ти да си убеден, че си страхотен мъж. Дори и да не си, ако си мислиш за себе си като такъв жените около теб ще започнат да те възприемат като такъв.
Това правило явно важи и за жените. В една книга предназначена за жени, как да намерят страхотен мъж, прочетох, че една от „техниките“ е да вярват, че те самите са страхотни.
Много жени, особено красиви жени, си мислят че са страхотни (всъщност често пъти няма нищо страхотно в тях освен външния вид, не винаги дори и това), но те се държат все едно са страхотни и много мъже ги възприемат като страхотни.
Има също жени, което изглеждат доста добре, но нямат самочувствие и мъжете не им обръщат толкова внимание.
За остатъчните чувства мога да кажа, че почти винаги ги има и един опитен играч и разбирач на психологията на нещата може да се възползва от това.
Работа е там, че опитният играч рядко би попаднал в ситуциите, които се описват тук, а непитния не може да обърне нещата именно защото е неопитен и затова е най-добре за почне наново с друга жена.
Любовта не е магия, която се случва по някакъв божствен начин. Всичко е психология и човек може да се научи как да създава привличане и, което е по-трудно, как да го запазва.
Аз ще ти дам съвет – от личен опит:
Вече съм омъжена но с моят мъж бяхме приятели от една компания, повярвайте ми – никога не предполагах, че ще станем семейство.
При нас стана нещо подобно, но ние сме на една възраст, а проблема беше, че той е от др. съседен малък град. Неговата стратегия беше да ми остане истински приятел, защото той наистина ме е обичал. Това е истинската любов – да пренебрегнеш себе си заради любимия!!!! С времето (4-5години) осъзнах наистина какъв човек има до мен и, че на него наистина мога да се доверя изцяло, защото ако направя грешка – не ме е упреквал, а ме поправя и ми помага да я преодолея. Споделях с него най-лични и интимни ситуации „сигурно му е било много трудно“, но успяваше да ме насочи в правилната посока и след посрещане на Новата няма да кажя коя година – след наздравицата с шампанското с цялата компания, той ме дръпна и ми предложи брак.
Първата ми мисъл беше, че ако се оженим, остатакът от живота ми ще бъде именно с този мъж, а аз можех да разчитам на него, да му се доверявам, както и той на мен и повече ще бъдем приятели и най-вече се чувствах сигурна с него. Може би и под въздействието на алкохола жеста ми се стори прекрасен(това беше най-вълшебната вечер в моят, надявам се и в нашият живот.
Така, че ако наистина изпитваш силни чувства, ти трябва огромно търпение и жертвоготовност, но и лично достойнство – небива да ставаш подложка, а само приятел. Не се отдръпвай напротив говори й, интересувай се от нейния живот, стани част от него като приятел, преготви се психически за това. Ето така ще разбереш дали я обичаш или е моментно увлечение.Накарай я да ти се довери и и покажи, че уважаваш нейния избор и го приемаш – така ще те уважава (след което да те оцени и заобича)
ПОЖЕЛАВАМ ТИ УСПЕХ !!!!
съгласна съм с вивка. в малкото случаи, в които мога да кажа че найстина съм се уличала по мъж, е било по приятел
Здравей единствения съвет който мога да ти дам е да се опиташ да си намериш друго момиче .. по малка съм от теб сигурно имаш по голям опит от мен но все пак ако тя няма чувства към теб ти не можеш да промениш нещата и не си виновен за това просто сърцето и те е приело като приятел.. моя най-добър приятел има чувства към мен и .. на мен ми е криво но просто си го оби4ам като брат4е а .. сигурно и с нея е така .. не знам опитай да не мислиш толкова много за нея
Прави ми впечатление, че никой до сега не спомена теорията за стълбата?
http://ladderwiki.com/w/index.php/Original_Ladder_Theory
или на бг: http://bglog.net/psychology/11164
На мен ми се случи нещо подобно – по-голямо момиче от мен( за жалост явно и с приятел). Радвам се на всяка секунда с нея, чуствам се зле, когато не е около мен. Всичкото това продължи около 3 месеца и на мен ми писна и исках да знам какво става с живота ми. Първо да кажа All that Jazz – Много си добър човек! Нещо като David DeAngelo в български измерения.
Психологията му е майката! Лошото е, че аз като мислещ се за добър психолог се издъних. Досега си въобразявах, че мога да кажа какво изпитва човек само като го погледна. В 90% от случаите винаги се оказвах прав, но 10 оставащи процента са доста важни.
Та не мога да си обясня следното. Наблюдавах държанието на моята девойка. Когато иска нещо от мен, се забива плътно в мен – физическо разстояние – никакво! Когато иска нещо от мои приятели стои на 20см. Стоим някъде, хваща ме за ръката, бута ме, заиграва се с мен. Всеки ужаващ себи си човек, чел нещо от книги за езика на тялото ще ви каже, че има нещо.
Както и да е – и сега тук си говори липсата на опит. (даже се чудя в коя пещера съм бил през последните 20години) Аз като пълен идиот и обясних, че във вселената ми са навлезли нови емоции откакто съм се запознал с нея и я питам дали тя изпитва някакви чуства към мен, както аз към нея? Отговора се досещате какъв е бил. Направи ми впечатление обаче странното и изражение на лицето и, все едно искаше да заплаче – за пръв път я виждах с такава физиономия.
Та, какво искам да кажа: „Поискай и ще ти се даде“ – това не е вярно, важното е да знаеш как да поискаш. Не казвай какво изпитваш, действай!!!! Никога не задавайте, „да – не“ въпрос както направих, искайте обяснения, накарайте хората да се изразяват. Словото ни е дадено, за да се изразяваме – остане ли и частичка съмнение във вас, питайте – няма да умрете!!!
Почни да четеш книги за съблазняване, за женска психология, мъжка психология – разбери себе си, бъди горд с това, което си, бъди alpha man!!!
Това горното ми се случи вчера 🙂 Като човек смятащ, че аз съм този, който трябва да управлява емоциите си още се чудя защо гърдите ме стягат толкова…
А да, тя ми зададе следният въпрос: „Няма проблем да останем приятели, нали?“ Е тук искам да кажа „How lame is that?“ Естествено казах да, но като препрочитам теорията за стълбата се чудя – бе да му е… и май… аз искам ли да съм интелектуална курва или искам да продължа напред?
Сега не мога да си обясня следното, ще бъда ли интелектуална курва при положение, че вече съм си признал чуствата?
И като си говорим за стълби – научете се да се качвате направо на стълбата на мъжете, с които би спала – приятели след това лесно се става, но обратното ми изглежда като Mission impossible.
Гледай философски на нещата – щом не те иска, тя губи. Пропуснала си е шанса да получи нещо качествено в своя живот. Прав и път… (последното не разбрах дали го казах на теб читателю или го казах на болката в гърдите ми)
Поздрави!
Хей, приятел, виждам, че не ти е никак лесно, но животът продължава! Трябва сам да вземеш решение, какво искаш и колко от себе си си готов да жертваш. Смятам, че All That Jazz и Мислител са казали доста много и хубави неща като съвети! Изборът по кой път да поемеш остава изцяло твой!
@Мислител, смяташ ли, че жените са запознати с „Теотия на стълбата“. Това е мъжко четиво. Ако си я чел по-внимателно, ще видиш, че там анализите са от типа на „мъжа прави еди какво си и се озовава еди къде си на стълбата“, има и „мъжа вижда жената Х, после и жената Y и ….“, но второто са по-редките случаи. Запознат съм от 5-6 години с „Теория на стълбата“ (сега съм на 22) и мога да ти кажа, че това е по-скоро анализаторска система, отколкото система за успешни свалки. Така че, тя е малко или много неприложима тук, като източник от който може да се даде съвет.
Всички имате право, но според мен, риятелю, момичето достатъчно красноречиво ти е показало, че няма смисъл да се надяваш на някакви кой знае колко различни отношения от тези досега. Просто се отдръпни от нея (но не и от компанията си) и се опитай да промениш чувствата си. Успех от мен!
Здравей,мисля,че те разбирам.Не си заслужава да страдаш.Жените са като рибите-нямат брой.Току-що забелязах,че твоето писмо е от април-доста време е минало оттогава,но все пак ще продължа,защото ми е тежко,а и вече с никого не мога да споделям.Аз съм на доста години,досега не съм имала стабилна връзка,а моите връстници имат поне по 2 деца.Не просто не ми вървеше в любовта, такава не е имало.Бях болна и това ми попречи донякъде.Имах няколко връзки(дори връзки е силно казано)Във всяка от тях допусках една и съща грешка-твърде рано разкривах чувствата си.Винаги се чувствах съсипана още когато разбирах че интерпретираме близостта си по различен начин.Съсипах и последната си връзка-не беше трудно-приятелят ми беше по-малък(не с 3,не с 5 ,а с 11 г.)и вече беше обезверен(заради нещастна любов преди 2 г)И започна голямото надлъгване.За пореден път късам с него,надявам се-за последен.Досега при провалите на връзките си изпадах в тевки депресии,сега чувствам само тъга.Просто любовта не е приоритет в живота ми.Имам грандиозни планове за себе си.Само за мен.Вярвам в себе си.Но,да си призная,ако знаех какви разочарования ми предстоят-отдавна да съм се погрижила за себе си.Сега се боря,до последно.Живея в изолация,разговорите ми са само служебни.Приемам ,че е временно положение,но всъщност дори не ми се говори.Досега се надявах ,че нещата ще потръгнат,но вече е време да стъпя на земята-тъжно,но не и болезнено.Тъгата е поносима,болката не.
А за теб-от това ,което прочетох разбирам,че момичето не е за теб.И то не защото е по-голяма.Както ти писах-има много жени и момичета,рано е да се отчайваш.Повярвай ми,много е мъчително да си снякого,който не споделя чувствата ти,дори да сте перфектни в леглото.Просто не е достатъчно,и по-добре е да се спре от рано,защото осле е много-по-трудно и мъчително.
Ани, виж какво, това че в миналото нещата не са вървяли добре не означава, че трябва да се затваряш в себе си. Потърси грешката в себе си. Не казвам, че цялта вина трябва да падне върху тебе. Но ние често пъти търсим вината изцяло в другите. А всъщност е по-добре да помислиш кое в твоето поведение е тласкало нещата на там, че да се се разделиш с бившите ти гаджета.
Аз имах една колежка, за която знам, че отчаяно си търсеше мъж и от нейни приятелки разбарах, че все попадала да кофти мъже, които искали само секс и после я зарязвали и тя вече се бла отчаяла и смятала всички мъже за свине.
Ами какво да ти кажа, за мене тя сама си е виновна. Аз не я познавах добре, но от малкото контакти,които съм имал с нея знам горе-долу що за човек е и как й е изписано на лицето, че адски много се нуждае от внимание и т.н.
Да не навлизам в подробности, защото ще се оплета в обясненията, но просто смени тактиката, промени начина си на мислене, виж къде са проблемите ти, опитай се да подмениш губещия начин на мислене с печеливш.
Ето ти един пример, който веднъж май го бях давал тука или пък не съм… Както и да е.
Значи, всеки човек е преживял достатъчно случки, от които може да заключи, че хората по природа са гадни, зли, отмъстителни, безскрупулни мошеници, заклети егоисти и т.н. На тази база всеки може да си направи извода, че хората са гадни.
От друга страна, има много случки в които хората се разкриват като добри, жертвоготовни, способни на героизъм, готови да рискуват живота си за някой напълно непознат, който е изпаднал в беда. Въз основа на това можем да си съставим съвсем различно мнение за това какви са хората по принцип.
Кое от двете е вярно?
Ами… И аз не знам точно. И двете са вярни.
Но по-важното е коя идея ще те направи по-силна и коя ще те обрече на провал. Мисля, че знаеш отговора.
Здравей приятел!
Изглежда си доста по-различен от мене. Аз като обичам нещо но не мога да го имам почвам да го мразя и ми става противно и отвратително. Доло горе така се случи с бившата ми хлътнах като ученик 6 клас по какичка в 12 но когато скъсахме я намразих и ми стана безкрайно противна!
Вероятно никой от останалите господа няма да се сагласи с това което ще напиша по доло както и аз го смятах за абсурдно дукато не го поочих и разбрах че е вярно!
Четах преди много време за привличането междоженте и мъжете според автора на книгата мозаците ни сахраняват само шорткътове(адреси) на информация(сагласен съм защото не е вазможно милиони милиарди теабайти инфо да се сахранява по аналогичен начин в мозака) според него има информационно поле което сахранява огромни количества инфоирмация посредством свободните радикали в пространствоо тоет мозака ни може да се свързва с околния свят виртуално и да подрежда свободните радикали в пространстовото. мозака влияе на тези радикали с помоща на едно коносовидно образование междо двете полокалба кадето хипоталамоса според автора това е антена към пространството на варианти(науката още не е установила за какво точно служи това образование)… според автора тва пространсто на варианти е мрежа от жизнени пътища който са саздадени от хората от постъпките им фантазиите им тоест сичко се повтаря и това пространство ни определя садбата в зависимост от това на коя жизнена линия сме се прикачили. автора твърди че човек не може сам да си направи садбата но може да си избере одобна за него. но много малко хора вярват на това. ( В интерес на истината отдавна бях забравил тея неща но това което си побликувал ми ги припомни)
Ако се осланяме на горе написаната теория. дукато ти не откажеш на дестроктивната линия която в момента си заел а именно да се изживяваш като маченик не дей очакваш нищо хубаво. чисто и просто трябва да се откажеш от ролята кяото играеш в момента. избери си друга жизнена линия и ще ти кажа как ще го направиш!
Може да си помислите че съм откачалка или нещо такова но като се замисля за миналото излиза че е вярно това което четох в тази книга!
И така на първо мявсто трябва да се оттървеш от чуството за зависимост и да намалиш важноста която си приписал на това момиче. защото сама по себе си тя не е важна за никого просто ти си и приписал тая ваножност. а това саздава излишен потенциал а потенциала бива отстранен от външна сила защото сичко в селената трябва да е в равновесие огледай се и ще видиш че там кадето е нарошено равновесието не се случва нищо хубаво! Ти нарошаваш равновесиото с излишния си потенциал и силата трябва да го отсрани защото и пречи има два варианта да ти отстрани потенциала единия е да ти даде тва което искаш тоест да пренареди жизнения ти път другия е да те закопае още по дълбоко както в случая е направила нея не я интересува дали ще страдаш или ще си най- щасливия човек на света! работата на силата е да даржи сичко в равновесие!
за това намали важноста обеди се сам че тя не е важна за тебе, че се ти е тая дали ше си с нея или не, кажи майната на сичко аз тай или иначе ще съм „най-големия“…
не дей да спираш да я искаш представяй си бдещето си с нея но не я поставяй ан пиадестал! В ума си бъди безразличен към нея!
искай да бъдеш с нея без да ти пука дали ще стане или не!
не се колебай да направиш това което първо ти идва в главата и слушай какво ти се казва от горе няма как да не го осетиш! когато се питаш да направя ли еди кво си забележи какво чуство ти навява тая мисал!
но на първо място трябва да се запиташ дали искаш да си с нея! не дей да обеждаваш сазнанието си че искаш ако почнеш да се обеждаваш значи не я искаш просто се попитай- „ае аз найстина ли искам да съм с нея“ и виш какво чуство ти навява мисалта за нея!
и така искай я без д аи придаваш важност не е нужно да се саоразяваш с някакви норми и да аналзираш това също поражда излишен потенциал прави тва което искаш без да се саобразяваш! Няма да мислиш ако направя еди кво какво ли ще стане рационалния ти ум може да решава задачи и да чете книги но не може да решава подобни вапроси защото той работи логически а много често в връските няма нищо логично!
надявам се да съм бил изчерпателен. опитах се да го згъстя колкото се може повече защото цялата тази теория е на 3 големи книги.
сажелявам ако изглеждам глупаво или като луд.
Ми бате няма какво да кажа! Може и да се каже че аз съм още малък на 12 години но и аз имам апсолутно същата изтория като твоита! Ако питаш мен не се отделяи от нея!? Незнам какво друго да кажа но ти си решаваи!? 🙂 🙂 🙂
Такам странно е малко,че момиче се е регнало в такъв сайт не искам да си помислите че съм нещо обратна или нещо такова….
Не,не съм просто случайно се натъкнах на историиката и я прочетох и от това което видях няма да кажа,че си някой влюбен гълъб а тя е гълъбица.
Преди време и в „наща компаня“ имаше такъв случай от този така наречен случай разбран едно.“С един човек може да си 10 години и пак няма да го познаваш добре“ За това ти казва не се отказвай докажи й , че имаш и друга страна която тя не е виждала и не познава.
И сорка Че Съм Момиче ххахах…
И наистина съм съгласна с първия коментар
Някой жени просто не знаят какво искат или жадуват, за какво мислят или сънуват.
На света има три вида момичета
1 К*рви които искат само пари.
2Не знаят какво искат от живота.
3 Тези които не са нито 1-те нито 2-те.
Потъсия и разбери не страдай и не си давай напразни надежди от тях най-много боли (от личен опит знам)
Не ги защитавам дори и да съм от този пол просто знам що за стока сме си всички,но това не прави момчетата светци защото през последните няколко години забелязах едно мъжете(момчетата) също са тип „ела у нас , а след това се чупи от погледа ми“ никой не защитавам или критикувам просто се изказвам.
П.П. Желаяти успех освен ако вече не си успял е тогава ти Желая от все СЪРЦЕ да излекуваш своята рана и да изкорениш онова чуство на самота и обърканост дори когато си и сред свой хора.
Аз съвсем случайно се натъкнах на този сай не прочетох всичко не горе долу разбрах за какво става на въпрос според мен не спирайте да следвате мечтите си и тези хора който харесвате аз сам 12 години но се опитвам да ви разбера защото и аз си харесвм момче но не съм сигурна. На дали оспях да ви помпогна с нещо ,но се опитах!
Франки, ти си на 12 години така ли? и си харесваш момче? Супер! Я разкажи сега за момчето ? 🙂 ако не е тайна де
Лолинка – много е хубаво дори да има женски коментари в този сайт, това ни помага да разберем как точно мислите, защото понякога трудно ви разбираме 🙂 А последния ти абзац толкова ясно и точно стреля че… цяла вечер си мисля точно затова и колкото повече мисля толкова по-тежко ми става…
„цяла вечер си мисля точно затова и колкото повече мисля толкова по-тежко ми става… “
Тъй ххх … привет на всички … бях забравила за този сайт искрено се извинявам
пробетох този коментар последния фантаси_бой и разбирам,че се чустваш тъжен но не си само ти … странно е сигурно си и по голям от мен а аз съм едва на 16 почти 17 но и моя любовен живот не върви в розово …. направо върви към гроба … и решех да си дам почивка от всичко … за 3 месеца и 20 дена видях зор от всякъде … имам чуството че са си наумили да ме съсипят вс момчета … а отгоре на вс ме вкараха и в болница от тези глупости … разбих си здравето … затова …. не влизах тъй често …. НО хайде да минем към съвета
ти казваш че е трудно да ни разберете но и на нас е същото ( макар че на мен ми е лесно поне на повечето им личи за какво мислят)
както казах за мен жените са 3 типа но това не значи че мъжете не са същите нали ?! както и да е ако я обичаш и не искаш да я загубиш просто последвай сърцето си,но ако тя е надута пуйка недей … това само ще те съсипе… Но знай едно Точно когато си мислиш, че имаш всичко необходимо за да си щастлив, осъзнаваш, че всъщност това „всичко“ е нищо… най-малкото нещо може да те съкруши… и си даваш сметка, че САМОТАТА ВИНАГИ Е БИЛА БЛИЗО ДО ТЕБ, ПРОСТО НЕ СИ Я ЗАБЕЛЯЗВАЛ…
ето аз близо 1 година измина от тази раздяла която ме съкруши и ме поболя и в един момент толкова много съм свикнала да бъда сама че дори и да намеря подходящия човек и точния момент… съм се отказала защото ме е страх за напред …
Виж сега , щом тя се е отдръпнала значи нищо няма да се получи. Спри да мислиш за нея, отдръпни се и ти и така ще я забравиш. А ако не го направиш ще се измъчваш и ще се чустваш гадно. Остави я. Намери си друго момиче и я забрави. Това е моят съвет към теб.
и аз съм така,
има едно момче не бих казала че сме в една компания, но често се засичаме. Познаваме се от около 6 години от 3 години съм влюбена в него тои разбра преди около 2. И тои беше директен. Каза че не трябва да си мисля че имам шанс с него че единственото което може да има между нас е само секс. Направих какво ли не за да го спечеля, но нищо не помага. Единственото което оспях да измисля е да сменя даскалото и сега уча мн. по далеч надявам се някои ден ако пак се срещнем да изпита някакви чувства към мен, защото аз съм сигорна че винаги ще го Обичам ;[[.
Здравей,
Попаднах съвсем случайно на твоята история.Наистина много е трогателна.Според мен не се отказвай от нея все пак я обичаш и това е първото ти влюбване,но ако си намери приятел и още те смята за нейн приятел,а не нещо повече, откажи се.Извинявай,че така ти го казвам ама няма смисал да си пропиляваш живота.Надявам се да приеме твоите чувства на сериозно и да сте заедно.
здравей,аз не прочетах всички коментари,които са публикувани, така че предварително се извинявам ако повторя думите на някой. Аз бях в подобна ситуация и всъщност наистина е много гадно. Да го/я гледаш и да знаеш, че не можеш да отидеш да го прегърнеш, целунеш или др. наистина е измъчващо, но знаеш ли какво направих аз ? Аз се пуснах по течението и си казах, че съм опитала,а от тук нататък да става каквото ще… моя съвет е и ти да направиш същото… от начало ще ти е много зле ии странно, но понякога трябва да си твърд и да го направиш, защото иначе ще страдаш.
тази история сигурно вече не е актуална, но коментарите бяха много интересни. Всъщност винаги е интересно да попаднеш на мъжка джорджинка за жените. Е, момчета ето няколко съвета от мен:
1. Преди да си помислите, че искате някоя жена за себе си, първо си припомнете, че има поне още няколко като вас, които също се натискат за нейното сърце. За да ви избере сред тях трябва да покажете нещо повече от другите. Тъй че не е лошо да имате хоби, приятелски компании, специални лични интереси, достатъчно интересни и за нея… може би трябва да притежавате и богата фантазия за да представлявате „нещо интересно“ – малко романтични, малко луди, малко неглиже, малко непредсказуеми и т.н. и задължително опора за трудни моменти…
2. Жената може да не ви хареса, защото носът ви е голям, прекалено слаб сте, нисък или нещо друго, което ви отдалечава от Брат Пит, но животът е показал многократно, че в крайна сметка това остава на заден план, ако компенсирате със оригиналност и др. интересни неща посочени в т.1…
3. Жената се муси и настроението и се разваля често и без причина, тъй че чувството за хумор и способността да превръщате този и неин недостатък в сладко предимство е от особено значение. Изреченията „женска логика“, „женска му работа“ и тем подобни са най-големите препятствия за постигането на целта…
4. Всичко това може да ви се стори голям театър, който никак не ви се занимава да играете и че в него няма нищо истинско, но не забравяйте че зора е веднъж да я спечелите… Влюби ли се веднъж във вас, жената може да понесе цялата ви същност (колкото и ужасна да е), след това…
И не забравяйте, че жената винаги трябва да има какво да губи във ваше лице, ако ви отхвърли или ви лиши от шанс. Тъй, че помислете си какво можете да предложите като умения, настроение, теми за разговор и прочие. Само влюбеното си сърце предлагат много кандидат любовници освен вас…
Поздрави и усмивки, дано да съм помогнала…
Пич заеби всичко свързано с нея ако искаш да я забравиш махни всички взаимоутношения с нея истрии и номера премахни всички начини за връски с нея не излизаи с тази компания намери нови приятели и с времето ще я забравиш.Аз по този начин забравих едно момиче. Една жена се забравя с помоща на друга жена. Може да има други начини но на мен това ми помогна.
Здравейте,
Извинявам се, че пиша по-късно отколкото трябва. Виждам, че коментарите са писани много отдавна.
Та, що се отнася до историята на автора, според мен момичето няма да го заобича. Няма шанс, щом твърдо е решила. Приятелството също е важно, това, че тя не желае нещо повече от това не означава, че ти трябва да я забравиш напълно. Според мен тя може да бъде твоя приятелка и нищо повече. Сигурна съм, че има и по-добри от нея.
Трудно е да се каже просто така, но такъв е животът. Аз съм на 11 и също съм влюбена в едно момче, но… 🙂 Човек не винаги получава това, което иска и въпреки това трябва да се бори. По-добре бъди неин истински приятел. Тя ще те уважава като такъв. Ако е по-лесно за теб, забрави я, отдръпни се от нея за известно време. Пожелавам ти успех! Сигурна съм, че един ден ще намериш истинската си любов и ще бъдеш щастлив с нея. Пожелавам ти го от все сърце!
Поздрави!
Мисля че трябва да не се отказваш от нея разбери тя какво чувства към теб ако те харесва ще се получи ако станеш по твър а не мекошав.Ако не те харесва се опиташ да и се харесаш направи изненада за да и увеличиш вниманието и тя сама ще дойде при теб.Ако не иска да говори за това покажи че искаш да и кажеш но увъртай малко думите.Тя ще разбере за какво става въпрос.Тя ще се интересува от теб.Успех,дано съветити ми ти помогнат.😃😃😃