Здравейте, попаднах случайно тук вчера и поразгледах някой теми, чудех се какво заглавие да дам на моя въпрос, като рискувам да има подобна тема вече. НО преди да изложа ситуацията и да разкажа конкретната история, искам да ви поздравя, за интересния сайт и за добрите и полезни мнения, надявам се, че и аз ще получа съвета, който ми е нужен и различните гледни точки, който ще са ми от полза при вземането на решение и действията, които ще предприема.
Та сега по темата...
Преди може би близо вече повече от 2 години се запознах с въпросното момиче, тя започна работа при нас, като дълго време работихме заедно на това място. Още тогава ми привлече вниманието и я харесах, но тогава тя беше обвързана и контактите ни се ограничаваха най-вече до периода ни на работа, така беше в началото.
Впоследствие в процеса на работа, където неминуемо преминаваше голяма част от деня на всички ни, което е нормално за България, покрай колежката ми с която въпросното момиче са много добри приятелки разбира се, започнахме доста често и да поизлизаме и да се срещаме и извън работно време. Но сега като се позамисля, по една или друга причина, както и явно поради стечения на обстоятелствата, само двамата не излизахме особено често. Така в известна степен явно се заформи някакво приятелство между нас, така вероятно го разбира тя, дори и сега.
В началото може би не съм бил с нагласата да бъда непременно с нея и да искам само това, може би и защото не беше сама, но вследствие на прекарваното време и опознаването помежду ни, все повече ми допадаше и започваше да се вкоренява чувството за по сериозно отношение с нея.
Така в продължение на известно време продължавахме да поддържаме тези си отношения и работихме заедно. След това аз напуснах и се преместих да работя другаде, поддържахме връзка и се виждахме, но пак не особено често и изключително рядко сами, тя все още беше обвързана. Често споделяше за някой неща, които я дразнят във човека с който е и въобще някой подобни неща. Междувременно тя също напусна работата, където се запознахме и започна другаде.
Но не след дълго и на двама ни се наложи да напуснем отново, тогава аз си бях намерил работа, на която съм и в момента и познавайки шефовете и от преди ѝ предложих ако иска да дойде да работи при тях (тъй като беше останала известно време без работа). Така отново заработихме заедно.
Междувременно преди да се случи това имах връзка (макар че е сложно да определя каква точно поради ред причини, но ако е нужно ще разкажа и за това). Тя знаеше за тази връзка, често дори ми даваше някакви съвети и ме питаше за нещата, тя също имаше проблеми с нейната връзка и споделяше. Така се стигна до момента, в който и двамата бяхме свободни. (Да вметна, че взехме и сестра ѝ също да работи с нас).
И наскоро сестра и я приеха по спешност в болница, преди това баща им почина, бях до нея и в тези тежки моменти и се стремях да помагам с каквото мога и да може да разчита на мен. Ходих с нея до болницата, успокоявах я и така веднъж докато си тръгвахме и се опитвах да и вдъхна вяра и да я накарам да не се притеснява, хващайки я за ръката, неусетно пръстите ни се преплетоха и така за няколко секунди. В създалата се ситуация, нямаше рязко отдръпване на никой от нас, срещнаха ни се погледите и продължихме...
Същевременно тя реши да напусне работа, аз бях в отпуска и не успяхме да се видим. Бях решил да говоря с нея. Използвах повода, че тъкмо си взех държавния изпит и се дипломирах и я поканих да излезем и да се видим. (Мисля че е нужно да кажа, че тя е наясно за какви чувства става въпрос). Но тя започна да отлага виждането, като имаше доводи, които може да приличат и на оправдания, да избягва да се срещнем, но които и може да са верни, затова не мога да съдя без да съм сигурен.
И сега възниква въпроса, какво следва да правя, при условие, че мисля че знае, за какво искам да се видим и да говорим и вероятно отбягва това, защото възприемането ѝ е за чисто приятелски отношения.
Ще съм благодарен да чуя мнения и съвети по въпроса.
Извинявам се за доста дългата история, но се стремях да дам добра представа за картината и да обхвана и възпроизведа нещата максимално от началото до сега, но рискувам и да съм пропуснал нещо...
Среща и разговор в прав текст. Когато тя приеме да се видите.
Разговорът ще сложи картите на масата.
Разбира се, такъв подход може да я уплаши и накара да се отдръпне, ако не е готова.
Има и непреки пътища, поглъщащи сума ти време, но позволяващи на другата страна да се изясни със себе си или просто да се отвори към теб, ако до момента е имала колебания. Сам трябва да усетиш как да действаш.
Съветите на странични хора, които не познават нито теб, нито нея, могат да ти дадат само различни варианти, но най-надежден е вътрешния ти глас.
Имаш две решения едното (което подкрепям и самият аз ) е направо да си признаеш чувствата ,защото после може д ае късно както при моя случай давай пич смело ! А вторият начин е време нещата лека по лека да вървят ти си решаваш,но веднъж се живее признай си чувствата 🙂 ! УСПЕХ И ДА ПИШЕШ КАКВО Е СТАНАЛО 🙂 !