Здравейте!
Надали някой ме помни, но преди близо година бях писал в този сайт за това как бях влюбен в едно момиче повече от година и как тя ме отхвърли. След това, може би след 4-5 месеца отново писах, как с това момиче в крайна сметка тръгнахме.
И ето ме днес, късно, по никое време. Преби около 6 месеца се разделихме с това момиче, като нашата връзка трая едва 5 месеца, като последния беше чиста болка.
Като се замисля, може би така е по-добре, въпреки че все още съм влюбен в нея и бих направил всичко, че да сме заедно пак... Но... като се замисля, през тия месеци, когато бяхме заедно, аз постоянно бях неспокоен, че тя не иска да е с мен, всяко едно скарване го приемах като повод, чрез който тя иска най-малкото да ми покаже, че не иска да е с мен... Една несигурност и общо взето.. може би лека форма на параноя.
С нея имахме забавни моменти. Предвид това, че тя не е особено открит човек и не показва много любовта си - имаше моменти, в които правеше точно това. Показваше, че има някакви чувства към мен.
Ето, че вече сме заедно 4 месеца. Идва момента, в който аз ще поема към града, в който тя учи с идеята да си намеря работа и да живеем заедно. (За протокола - с нея сме приятели от повече от 3 години, движим се в една компания и общо взето нейната квартира е място, на което съм бил преди това десетки и десетки пъти.)
Та, идва моментът, в който се нанасям - от първия ден тя има здравословни, дори до известна степен опасни проблеми. Съответно е много остро настроена към всички, в това число и мен. С течение на времето обаче нещата не се променят, нейното държание става все по-остро и студено спрямо мен. Дори само с мен, всъщност. С всичките ни приятели се държи нормално, дори и в мое присъствие, но когато останем двамата - тя е студена и страни от мен. Тук идва момента, в който разбирам какво става.
Започват велики разговори за това какво ще става с нас, какво ще правим... Нейната позиция е - известно време да бъдем просто като приятели, тъй като тя не е сигурна какво изпитва. Дали тази обич, която изпитва е обич към приятел или нещо повече... Което за мен е ясно до какво ще доведе... Но пък в следващия момент чувам неща от сорта на това, че тя работи за мое добро, търси решение на проблема и взаимоотношенията ни да се оправят, надява се да бъдем заедно, да не си мисля, че сме скъсали...
Което веднага ми вдигаше главата и си мислех, че нещата ще се оправят... А всъщност, в периода, когато тя ми ги е казвала тези неща, вече е била решила, че ще скъсаме, просто е търсила начин да ми го каже... Била го е решила през последния месец, откакто бяхме заедно...
Поводите? Че не сме един за друг, че аз не мога да бъда неин приятел, че не могла да свикне с идеята, че ще живеем заедно...
И какво правим сега? - Скъсахме през Октомври. До ден днешен аз и тя живеем под един покрив, в същата квартира... Просто като приятели...
Какво е положението? - Тя е доволна, че сме скъсали и сме приятели... Аз още я обичам... И честно казано, още не съм преодолял скъсването ни. По-скоро, него го преодолях, но не и обичта си към нея.
Интересното е, че тя искаше да си останем приятели. В периода ни след скъсването ни тя се дистанцира от мен, беше студена и комуникацията ни беше от чиста куртоазия... Все едно аз съм скъсал с нея и тя се мъчи да се дистанцира от мен, да ме забрави... Като оправдание ми казваше, че и било много кофти и не била преодоляла раздялата ни... Та тя скъса с мен! Тя не ме търсеше, освен, ако аз нея потърся, не проявяваше инициатива за каквото и да било, свързано с нас, ако аз не проявя.
И до ден днешен разговорите ни и комуникацията ни си остават долу-горе от чиста куртоазия. На базата на старо приятелство, а закона за това, че ако се разделиш с някого, по един или друг повод след това отношенията се развалят...
Откакто сме скъсали се чудя дали да прекратя отношенията си с нея... Не със скандал и демонстративно поведение, а просто да се оттегля. Дали всъщност печеля нещо, като сме "приятели" и дали губя нещо, всъщност, ако прекратя това "приятелство"...
В едно съм убеден - знам, че ако аз престана да контактува с нея, тя няма да поднови приятелството ни! Ако аз си замина от квартирата и не и пиша, тя няма да го направи. Ако аз не и се обадя, тя няма да се обади. Може би след две седмици, да пита как съм. Никога не би ми казала: "искаш ли да излезем, като приятели?" Не....
Най-голямата пародия е, че живеем под един покрив... Аз никога няма да я забравя, след като всеки ден се виждаме за добро утро и за добър вече и като прекарваме време заедно в "безобидни разговори"... А какво правим в момента, в който тя каже, че си има приятел...? Аз всъщност съм много ревнив и тъй като нямам претенции за нея към нищо общо взето, няма и да направя нищо, освен, че ще ми стане много криво от това...
И до тук, моята весела история....
Лошо се е получило. Може би тя е очаквала от теб нещо друго. Може би те е сравнявала с друг. Минало е. Махай се от нея. Нищо не печелиш от „приятелсвото“ с нея. Само ще те боли още повече…
Понякога сме много загубени като сме влюбени.
Има и други жени на света – забавни, чаровни, красиви, които няма да са като нея.
Много е тъжно усещането, че в едни отношения само ти си активната страна и в момента, в които преустановиш, всичко свършва…Просто спри – да, супер лесно на думи, нали…но това ужасно те уморява, натъжава, изцежда….само ти да правиш всичко…нищо не прави и нищо не очаквай, това са отношения на доизживяване…отиди си и я остави – и двамата ще си отдъхнете облекчено…не агонизирай да я гледаш с други, ти самият си сляп за всяка друга, докато живееш с нея, а кой знае дали животът няма да те срещне утре с друго прекрасно момиче, където обаче всичко да е…споделено! ти няма да забележиш това момиче, докато още се измъчваш…време е да спреш…
Много кофти пич… имам си на представа какво говориш. Съгласен съм с горните 2 поста… Прекрътяваш взаимотношения си с нея… Бъдете добри познати и това е… Мене бившата ми така ми го н***** , че сърцето ми щеше да експлодира.. и какво направих аз.. изтрих и телофоните, скаип , фацебоок и всякакви други комуникациии ( не съм стигал с кусане на снимки като по филмите защото са си някакъв спомен 🙂 ) Просто да не я виждам, да не се сещам за нея и да не мога да се свържа с нея. ( не че не и помнех телефона на изуст ама това е друг въпрос ) И в момента не ми пука ама ич… И да я вида на улицата нищо няма да ми трепне ….
leviathan – Ае момче, я се стегни! Кви са тея сълзливи историй? Ти си мъж, нямаш право да бъдеш наранен! Знам, че е гадно и на мен ми са се случвали такива работи, вече 6 години минаха и още ме боли от подобна на твоята история. Няма се плашиш всичко ще е шестак!
Боли те, превърни болката в злоба! Озлоби се! Излей всичко което имаш на главата й. Накарай я да я боли поне колкото тебе, че постъпила така!
Това трябва да ти мотив да намериш, друга жена и да й покажеш, че има много по-добри от нея. Покажи и, че много е сгрешила като те е разходила! Ти можеш да имаш всяка жена! Но какво за бога правиш ти мъжки? Самосажелваш се и проклинаш садбата и любовта! Сам се тровиш и се измъчваш! Как може да си причиняваш болка, сам на себе си?
Знам, че е трудно, знам всичко знам. Но ти трябва да си изправиш главата и да бъдеш още по-голям мъж отколкото си бил преди да се запознаеш с нея. Не разбираш ли, че сам себе си проваляш?
Сега искам да блъснеш по масата в всички сили и да извикаш „КОЙ СЪМ АЗ“. Ще полочиш отговор. „Ти си най-големия мъж на света“. Ще ти итръпне връта, ще настръхнеш. Ще си облечеш най-хубавите дрехи който имаш, ще се направиш колкото се може по готин, ще излезеш и ще свалиш някоя страхотна мацка! Ще я заведеш във вас и ще правите умопомрачаващ секс! Искам да го правиш със злоба със хъс… Искам да бъдеш Вълка, а не изплашеното зайче. Полодей бе, откачи искам да избухнеш… И да направиш точно това което искаш!
Притисни бившата си в ъгъла и я целуни! След това и кажи, че нищо не струва за тебе, кажи и, че я мразиш, че не я имаш за човек! Сам ще си повярваш на това! И другия път като я видиш да пие кафе в кухнята ще влезеш и ще се държиш като истински мъж! Няма да се поддаваш на чуставата бъди студен, безчуствен, коравосърдечен!!! Тва е голямаа истина приятелю!
Ти си машина и нямаш нужда от нея! Тя е поредната жена с която си спал нищо повече! Ясно?
Не си намирай оправдания! Искам най късно в други ден да пишеш какво си направил и как вече не ти пука за нея!
Знам, че ще получа критиката на много от дамите и господата който членуват в блога. Но това е изхода от грозната ситуация в която си затънал, аверче!
Никаква критика няма да получиш, поне не и от мен…
Единственото, с което не мога да си позволя да се съглася, е че трябва да я нараняваш – запази достойнството си, бъди мъж – един мъж не удря жени, той не е комплексар, един мъж знае кой е, колко струва, какво може да даде и какво заслужава…Той не се самосъжалява, той не губи време да плаче, когато може да е щастлив…Дръж се с нея галантно, нека не си каже „леле къв простак, добре, че се отървах“, а „какво изгубих…“
Пък и честно казано, не виждам какво толкова е направила, че да я нараняваш…Не можем да виним хората за това, че не ни обичат, нали? Не можем да им се сърдим – в крайна сметка си зависи само и единствено от нас дали ще ни обикнат или не, а не от тях, ако зависеше от тях, щяха или да обичат всички, или да мразят всички…отношението – според човека…
Кажи й „обичам те и си отивам“, не с въпросителна нотка, не чакай да ти каже „остани“…кажи й го и си тръгни…
иди пред огледалото и си задай въпроса „Аз това ли заслужавам?“….ако отговорът е да, стой и се измъчвай, пълзи и се моли за любовта й, чакай и се надявай….ако е не – само от теб зависи да си щастлив, но не чакай нищо – направи сам всичко, което искаш…
Виж, в момента аз също имам много неприятни проблеми и не аз съм човекът, който да ти даде акъл, но това много ми прилича на ситуацията, в която аз бях този, който се прави на луд. Искам да кажа, че тя може да те е ползвала само за опит, докато си намери гадже, просто да не си губи времето. След като всичко се изчерпа, обаче, тя няма какво повече да научи…
priZdrachna – Кой говори за бой? Прочети ми коментара още веднъж!
Исках да кажа, че трябва да и покаже колко е сгрешила и от това да я боли.
Написах го с малко по-остър тон защото мъжете, нищо не чуват в такив моменти ако не им се скараш!
не, не…не съм имала предвид, че си казал да я набие…не съм разбрала това от поста ти, спокойно…
беше това отделно мое разсъждение за мъжете, които избесняват срещу жените…просто не бях съгласна с това, че трябва и е ефективно да опитва да я нарани, да я боли и тн дори и само с думи, защото не вярвам, че когато не ти пука за някого, той въобще може да направи нещо, с което да те нарани…а не мисля, че на нея й пука особено…можеш да нараниш само някого, който има чувства към теб…нали така
Айде здравейте пак.
Само да ви кажа едно две неща за нея, че нали за тва си говорим.
Тъпото е, че тя е най-добра приятелка на сестра ми от 7-8 години. Както също и на друго момиче, с което се познаваме още от деца и сме живяли врата до врата 17-18 години. Тоест, най-близките ми хора в момента, са нейни приятели също, понеже сме в една компания.
За това да ме е използвала за опит или просто докато си намери някой друг – твърдо не. Тя общо взето до сега е разкарвала всичките си приятели по един или друг повод. Къде тя виновна, къде те.. няма значение. Аз исках да съм с нея още лятото на 2007-а, но си мълчах, все пак сме в една компания (тука за протокола, аз бях най-късно появилия се в тая компания), тя е по-голяма от мен с повече от 2 години… Абе чудна работа. Началото на 2008-а имахме дълги разговори, една вечер на целуване, в която, в крайна сметка, тя ме отряза и каза, че не трябва да сме заедно. Мнаха 4-5 месеца и по неясни за мен причини – тя стана по-близка с мен, започнахме да излизаме само двамата, да се бъзикаме, абе да бървят нещата… И в крайна сметка тръгнахме. От там нататък го знаете.
Та за използване от нейна страна не може и да става дума, тъй като или е много голям артист или е имала много дълбок замисъл и е голяма лицемерка… което не е възможно, защото в момента от скъсването ни до сега компанията ни се разби на лагери, всеки защитава едни, друг пък оправдава другата страна, някакви стари проблеми в компанията, подтискани с години, излязоха на яве… Общо взето, нашето скъсване освободи много напрежение в компанията, но не в добрия смисъл, направо всичко в един момент гръмна…. И още си седи изгоряло, до кога, никой не знае. Витае само едно… лицемерие… абе, грозна работа… Кофти е човек да губи любовта си, още повече пък приятелите си, който е смятал за даденост., ама излиа, че не е така. Имаме още много да учим, поне аз де.
Поздрави!
Мдааа… Левиатан, много добре те разбирам човек – аз в момента изпитвам почти същото, с тази разлика че девойката, която обичам, още в началото ми показа, че гледа на мен само като на приятел… И общо взето знам, че оттку нататък просто нямам печеливша стратегия, мога само да се виждам с нея като приятел – жалко звучи, нали? Сигурно и аз съм жалък в момента – не знам, в момента не мога да се самоопределя, цялата ми ценностна система е разклатена… А тя наистина е ЖЕНАТА – може да ми вярвате, вече съм на 30 г. и не съм срещал досега в живота си толкова прекрасно същество – най-вече вътрешно, но и като външност не е лоша 🙂
Хора … Тажно ми е тежко ми е …Разорен сам и аз като някой хора,вече се чудя аз маж ли сам … Мхого страдам ..момичето което обичах до болка не искам да ме види .. кофти ми е .. нищо не мога да направя..Затова давайте савети на мене и на тфа приятелче как да забравим тая кадето ни разбива,…
Разбирам ви и аз хора… 🙁 и аз от толкова време храня чувства към едно момиче и немога да си помисля какво,ще стане,ако повече не е я видя,наистина много хора си мислят,че е лесно „да се махнеш или да я забравиш“,но НЕ не е лесно по дяволите,ЗАЩО…ЗАЩООООООООООО ? защо не мога да спра да мисля и аз,не мога да спра да си я представям,толкова е тежко всичко това за мен,че ме ми оказва супер голямо налягане върху ежедневието ми,Света вече ми е различен….без никакво физическо привличане аз усещам,че това е моята половинка,която искам да виждам всяка сутрин до края на живота ми :(((((((((((((((((((
Трябва да призная,че за всичко сме си виновни мъжете! Имам сходна ситуация като вашата и на мен момичето ми каза,че иска да сме само приятели 🙂 И…аз дори съм съгласен с това,въпреки че я харесвам много…Дори аз бях човекът,който съвсем трезво предложих да преустановиме активните си контакти и от това ми стана много по-добре.В момента,в който си представя обаче,че тя може да е с друг и да му споделя същите неща като на мене,да се забавлява с него…ми става гадно,защото момичето е много специално.Може би трябва да се отучим от това убийствено чувство на собственост,от егоизма си и нещата ще станат,а дори и да нямаме връзката то поне ще се радваме,че бившите ни приятелки са щастливи 🙂
Нямаш си представа жените какво чувство за собственост имат. Така че проблемът може да е най-разнообразен и винаги и двете страни правят грешка. Ако някой обаче продължава да се натиска там, където не го искат – то тогава той сам си създава проблем.
Боже , приятелю все едно, че аз съм го писала само 4е в мъжки вариант и моя приятел започна да страни не живеем все още заедно , но работим в една сфера иии ….леле искренно ти съчуствам…незнам какво да те посъветвам , тъй като и аз имам нужда от съвет ;(
@ Деничка, прочети всички теми на leviathan . 💡 Ето тук:
➡ >>>>>>> http://www.lover-bg.com/author/leviathan/ <<<<<<>>>>>> http://www.lover-bg.com/author/leviathan/page/2/ <<<<<<<
Съветите са написани за мъж, но съм сигурен, че ще ти бъдат от полза и на тебе, като вникнеш в съдържанието.
Аз съм поредният, който страда от любов.Момичето иска да сме само приятели, но дори и като такива, аз не мога да спра да я обичам и не мога без нея, и искам все повече и повече докато дойде един момент ,в който се скараме за нещо дребно с нея и тогава стават много лоши нещата за мен,защото не си говорим и аз много страдам….Тя е малко странен човек,не е открит характер,не споделя много неща от личния си живот,нищо чудно че е зодия Рак,и не разбира аз колко страдам….уфф чудя ся аз мъж ли съм ся…ставам много сантиментален понякога,ама какво да направя като толкова много я обичам…приятелите ми се опитват да ми помогнат,ама колкото и да се опитват,отговора е само вътре в мен…Та минаха 5 пълни месеца откакто осъзнах, че съм влюбен в нея, по едно време си мислех, че всичко отминава,но ето че пак гледам форуми и мисля за нея прекалено много…Проблем е, че се виждам всеки ден с нея и ми е дама за бала,тоест в момента не мога да прекъсна връзка с нея,но съм си наложил да я изтрия от скайп и да не и се обаждам след дипломирането.Дори си деактивирах фб заради нея….както и да е,пиша този коментар изключително набързо,мислех да не пиша, ама много ме заболя просто като четох коментари и откривах толкова прилики с моята история,която ще ме заболят пръстите да ви разправям..
Сори ама аз въобще не мога да ти помогна тъй като и аз съм в подобна ситуация по скоро на мен някой трябва да ми помогне аз съм готов да се самоубия за нея