Здравейте!
Случайно попаднах на този блог, допадна ми. Реших да споделя нещичко. Установявам, че напоследък все повече хора споделят с непознати лични неща. Може би, защото така едно мнение, макар и през личната призма на пишещия, е възможно най-обективно. Разбира се, анонимността е нещо интересно в нета, но това е друга тема. Та по въпроса... ще се опитам да съм кратка... хи хи хи хи... все пак дамите са доста разговорчиви и словоохотливи...
Общо взето съм открит човек, приемам новостите с интерес и така се регистрирах преди време в сайт за запознанства. Ясно ми е, че много малък процент от хората там са искрени, защото ги е страх да бъдат себе си... както съм и аз самата понякога, но тайничко се надявах да се запозная с истински, реален в това което е "декларирал" като инфо за себе си и готин...
Е, запознах се, както се казва "внимавай какво си пожелаваш...". Направих грешно представяне в началото, казах, че търся "само секс"... какви ги говоря, няма такова нещо като само секс... не и за мен, но си мислех, че така ще го предразположа да бъде себе си. Наивница, човек е такъв, какъвто иска да бъде, защото така е решил, а не заради мен... както и да е... първата ни среща мина страхотно.
Смяхме се и говорихме много часове, изпрати ме и толкоз. След това той пое инициативата и поиска да се видим. Аз почнах да бягам по тъч линията и да се правя на луда, че имам много ангажименти, накрая, не издържах и му казах, че това не съм аз. Казах му, че съжалявам, че съм го подвела и че не съм точно такава, каквато се представих в началото /визирайки какво търся/, че го харесвам и че не искам да е "само секс", че бих искала да е повече от това.
И така след дълги убеждения от негова страна, се видяхме отново и отново, като на третата среща правихме ужасен секс... хи хи хи... това е важно за мен, ето и защо го споменавам, но пък понеже, както казах, много ми допадна като личност и понеже в дебелите книги пише, че не винаги става първия път, реших да му дам шанс. И от този ден нататък всичко е страхотно, дори ми подари страхотен подарък за РД, не беше го забравил!
Какво ме притеснява ли?! Ами... трудна работа. Той не говори за взаимоотношенията ни. Излизаме си на кино, каквото се сетиш, разбираме се страхотно, говорим си за всичко, чувствам го близък, вече не се правя на анализатор и психолог, а съм си себе си, защото така ми е по-лесно и защото смятам че така е редно. Докато той, със сигурност е себе си, със сигурност се чувства добре с мен, за тези неща не се говори, чувства се.
Но той нищо не показва, като му направя комплимент, като че ли го притеснявам или не е свикнал. Като му кажа, че бих искала по-често да се виждаме, че не ми стига 1 или 2 пъти седмично, защото си мисля за него, желая го... той почва да бяга... когато говорим за други неща, няма проблем, когато подметна нещо за нас, макар че не е най-точното "нас", той не ми отговаря на казаното, а сменя темата. Дали го е страх от нещо или просто за него наистина всичко е само секс... бих искала да знам истината.
Вярно, тя понякога не ни харесва, но я предпочитам. Мисля тези дни да го попитам, просто чакам подходящ момент. Може да се окаже, че всичко е плод на моята фантазия и че всичко е наред, просто аз бързам, искам всичко и сега 🙂 ... Може той просто да не обича да говори за тези неща и с това да го притеснявам, а може да се окаже вариант Х, който въобще ни ме е минавал през главата, не знам. Неизвестността ме побърква и все пак чакам, проявявам търпеливост, доколкото ми е възможно, направо не знам...
Вярно, избора си е мой, вярно винаги ако реша бих могла да прекратя, но не искам. Харесвам го като личност, като мислене, като отношение, като амбиции, като секс, като чувство за хумор, като визия... Ето, това е моята дилема, какво става?
Даааам, това е винаги нашата женска дилема. Всичко е наред…какво ли не е наред?!?
Ние обичаме да правим от мухата слон, да търсим под вола теле и всички други животински метафори…обичаме да си усложняваме живота и да намираме проблеми там, където ги няма. Всъщност ако излизате от две седмици, проблем няма. Ако излизате от 2 години и той нищо не казва за вас, тогава има проблем. А ти не видях да споменаваш от колко време продължава това. Предполагам не много дълго все още.
Защо просто не оставиш намира връзката ви и не я живееш вместо само да я анализираш?
Очевидно той иска не само да прави секс с теб, а и да ходите на кино, да си говорите и да ви е забавно заедно. Дори след глупостите, които си му наприказвала след първата ви среща, той пак не се е отказал от тебе, а е настоял да се видите. Карай го малко по-лежерно и не се чувствай виновна, че си щастлива, а не знаеш как, защо, до кога…
Най-хубавите ми връзки са били именно такива – когато не се замислям, когато не се напрягам да търся отговори на въпроси от типа „До кога ще продължи тази приказка?“, когато приемам нещата като „тук и сега“, пък до когато, до тогава. Опитай и може да ти хареса. Знам, за нас жените е много трудно да не си блъскаме хубавите главици с дилеми дали сега това е принцът, дали сме намерили мъжа на живота си и дали той споделя нашите чувства.
Сега нали ти е хубаво, нали не ти липсва нищо… Не го разваляй!
Това ви е един от главните проблеми, на вас жените. Прекалено много мислите и разваляте всичко! Защо те интересува, какво мисли за вас? Нали ви е готино заедно, нямате проблеми, разбирате се, правите хубав секс. Значи всичко е наред!
Така не ти е хубаво, по-добре ли щеше да е ако беше някой лиглю и постоянно ти се обеснява в любов, гради планове за бъдещето, живее в мечтите. Не, нямаше да ти е по-добре. Щеше да го махнеш, нямаше да ти е интерен, щеше да те оплаши с любовта си. На вас жените колкото по-малко ви се разкриваме и колкото по-малко ви казваме, толкова по-добре! Практиката го доказва, и не само моята.
Ти си с него, защото ти харесва като личност и т.н.т. Защо се тровиш с такива мисли и въпроси. Няма смисъл, връзката я има, взимай от нея колкото можеш повече, има ли значение колко ще продължи. Ще продължи докато на един от двама ви му умръзне. По-добре това да си ти и да не сажеяваш, че не си изживяла всичко а си се тровила с въпроси. А ако връзката продължи много, да се ожените да имете деца? Още по-добре. Това което ти се върти в малката женска главичка, само те подтиска и не ти дава да изживееш всичко като хората!
Рене Дю Балзак е казал – живота е като отрупана маса с лакомства, трябва да грабиш с пълни шепи. Същото важи и за връзката.
Имам въпрос. Какво, за вас жените значи ужасен секс?
абсолютно съм съгласна с manowar…а ти е казал колко те обича, а си му била шута с някаква абсолютно нелепа причина…
Но, manowar, не си съвсем прав…Ние имаме нужда да се тормозим, нещо да ни човърка, да пречи на любовта…Да се питаме ама сега защо така не ни говори за любов и не ни се кълне във вечна вярност и топли чувства, а после пък защо е толкова досаден и само някакви тъпотии говори…Трябва да има драма! Ех, не ви е лесно и на вас с нас…
Какво е ужасен секс…много неща могат да бъдат ужасен секс…най-малкото секс, който си е съвсем обикновен, но просто двама души не си пасват…или е твърде кратко, или е твърде бързо, имам предвид, не сме съвсем възбудени, а вие твърде много избързвате…или просто сте неопитни и не знаете къде и как да ни хванете и какво точно да правите и си личи, че сте в небрано лозе…или какви ли не други неща, аз слава Богу не съм правила такъв чак ужасен секс, но така съм чувала от приятелки…но нека не забравяме, че сексът, особено за нас жените, се случва в главата, така че ако там ни осигурите комфорт и ни предразположите и възбудите, няма да има проблеми…е, ако сексът е ужасен, естествено вината е и на двамата, не само на мъжа или на жената…
Да чуем за авторката какво означава ужасен секс…
Сещам се на кое се казва ужасен секс. Първия път с приятелката ми. Все още като си спомня и си навеждъм главата.
Тъкмо бяхме скъсали с една по която бях яко хлътнал. Не знам каде съм, тъпу ми е, ядосън съм. По принцип изобщо не псувам, тогава псувах даже и запалката си, защото не пали от първия път. И тя се появи, красива, умна, интелигентна, беше и интересно да ме слуша(поне така изглеждаше). Испихме две бутилки вино, тогава бяхме само познати, доведох я в нас на кафе, направихме си няколко шота и продължихме с тайвандска свирка(това е коктейл). Нямах никакво жалание за секс. Цял ден се ядосвах с мотора ми(не искаше да върви), уморен от работа, мръсен, мириша на бензин(мотора ми пръскаше бензин като сменям скоростите). А тя възбудена до безобразие, имах чуството, че ще свърши без дори да я гледам. Разбрах на кеде утиват работите, не можех да подбия репотацията на жоро-бързия(така ме наричат). Утидохме в банята. После в спалнята, аз не мога да се възбудя. Наложи се принодитлно да си докарам ерекция. Бях почти заспал, не можех да правя нищо. А тя се убива да свършва. Колкото повече свършва толкова повече, иска да продължаваме. Около 4 чеса се смили над мен, клетникът. На сутринта, освен, че ме болеше главата, ме болеше простата и „камшика“. Това беше най-неприятни и незадоволителен секс в животът ми. Споменах ли, че не съм свършил нито един път?
Е, да…това също е хубав пример за ужасен секс… 🙂
А имам един въпрос…защо просто не я отби? Не можеш ли под някакъв предлог тип „отлагане на удоволствието“ да я отложиш за другия път, та още повече да те иска и да се чуди какво става…или вие мъжете, направо вие под достойнството да откажете секс на възбудена жена?
Жоро, и аз мисля, че е трябвало да отложиш. Очевидно ти е била много навита и няма къде да избяга. Аз когато не ми се прави секс си отказвам, особено ако усещам, че има мегдан и за следващ път. Последното момиче с което спах (разказвах ти за нея) ме беше поканила да спя у тях след като пихме до късно пред блока и. Тогава друга ми беше в главата, беше късно и бях пил повечко. С две думи, изобщо не ми беше до секс, въпреки, че момичето е мацка и половина. Отказах и и отидох у нас да се наспя. След това усетих, че ми се кефи още повече и следващия път правихме страхотен секс. Хора сме все пак, не машини, ама като си си изградил вече репутация на машина ше си носиш кръста. 😛
priZdrachna – Не можеш да си представиш, какво щеше да стане. После две седмици не трябваше да се показвам на вън. Не можех да откажа. Още на другия ден целия град щеше да научи. Жоро-бързия, отказва секс. Щяха да почнат, злословия, предположения. Повечето щяха да си помислят, че вече не мога да си свърша работата. Щях да загубя позиции, пред жените, дори и пред мъжете. Пък и как да оставя горкото момиче, не знам какво е чуството при незадоволеност при вас жените, но предполагам, че никак не е приятно. Мислех си, че ще се размина само с малко орален секс, колкото да свършуи един път. Но тя се уля, искаше още и вече нямаше връщане на зад!
Точно тогава в пияната ми тиква се въртеше мисълта – как я мислиш тая работа глупако, не можеш, нямаш право да отказваш, забранено ти е, нищо няма да ти стане, ти не си „колю ма**то“, трябва да си пазиш репотацията, коя жена ще те иска ако разбере, че не си вършиш работата, нямаш право на избор!
Malvolio – ако говориш за тази която си мисля, не знам как си и отказал приятелю. Аз никага не бих сабрал сили да и откажа. Сигорно съм мек човек.
Просто човека е перфектен и ти му търсиш кусури! 😀
manowar, типично мъжки комплекс…как ще й откажа…еми, ей така, ще й откажеш…и следващият път ще опъне един палатков лагер пред вас и ще обяви гладна стачка докато не й свалиш дрехите…особено пък след като всички други, които тя познава, се опитват да направят само това…
Много ми дреме какво ще кажат хората, аз не правя секс, за да задоволявам хорското мнение, а защото ми се прави…
priZdrachna, за себе си е прав. Ако и аз имах неговата репутация градена толкова време с толкоз пот (и други секрети), и аз сиурно щях да постъпя така. Но тъй като съм в големия град ,където никой не те знае и нямам чак такива репутации за които да се грижа…
Иначе manowar, за същата мацка става въпрос. И аз едва си повярвах като и отказах.
SolarGirl, кво стана с твоя човек? Някво развитие, че тука го обърнахме на лаф-моабет и ти разводнихме статийката 🙂
Здравейте! Супер гот ми стана като видях че и мойто въпросче е вече видимо за аудиторията. Коментарите са ви страхотни, благодаря!. Задали сте ми два основни въпроса, какво е кофти секс и какво става с нас по-нататък….ами…едно по едно….кофти секс е такъв, в който колкото и да се стараеш липсва нещо, не си достатъчно възбуден, в последствие не си задоволен, стараеш, мориш се, потиш се, правиш каквото смяташ че се очаква от теб и пак не е гот….но аз като гърмян заек си казах, все пак всички знаем, че първия път не винаги се получава, а и трябват двама за това…….и след известно време….около седмица пак правихме, ето тогава беше като за първи път и супер гот, а по-късно в разговор, установихме, че и двамата сме се чувствали еднакво първия път…….но да не изпадам в детайли….хи хи хи хи…..а втората част….какво става по нататък…ами нищо, все още не съм задала въпроса, който ме притеснява….интересното е, че все по-малко мисля за това, а повече за самия него….влюбвам се…така ми се струва…../само една заб. при мен нещата не са както става обикновенно, мислите и чувствата ми си играят с мен, понякога първо се влюбвам и после имам връзка, а понякога първо започвам с привличането и страхотния секс, а в последствие опознавам човека и се влюбвам, а понякога когато не ми допадне или човека или секса, просто прекратявам контакта, искам всичко да е в колко се може балансирано/ ….. мисля си, че той е от хората, които много не говорят за чувствата си и емоциите си…ако някой си мисли, че искам да чуя едва ли не в стихове обяснение за любов, обещания за „докато смъртта ни раздели“ и цяла група от дечица – НЕ! просто, като вече достатъчно зрял човек, бих искала да знам какво става….в същото време, колкото повече го опознавам, толкова повече обръщам внимание на жестовете му, на сигналите на тялото по време на нежности и като че ли, получавам отговора и се чувствам страхотно…..
Е, това е за сега…..
пп.Понеже съм взискателна, доста, питам се дали взискателността според вас е недостатък на характера?! Интересно ми е, това е. Аз самата смятам, че е страхотно качество, защото така успяваш да получаваш каквото искаш, а ако не го получаваш, то продължаваш да търсиш….като имам предвид в житейски аспект, не само за връзките ни с хората.
Забравих 🙂 на „Някой си там“. Не става въпрос за това дали е перфектен или не, а и аз не търся кусури, а по-скоро за това защо и не е ли по лесно, когато сме откровенни?! Що се касае до него, да той наистина е страхотен и това, че сме в момента заедно много ме радва, а кусурите всеки един от нас си ги има, няма перфектни хора. Дори понякога недостатъците ни правят чаровни….всичко е въпрос на гледна точка и интерпретация, не мислиш ли?!
SolarGirl – Зависи към какво си взискателна. Хубаво е ако се отнася за дрехи, храна, коли, мотори и дурги подобни. Но прекалената взискателност, няма да ти помогне във връзките.
Далеч съм от мисълтъ, да оправдавам мъжкото съсловие. Но ние(също като вас) имеме различни настроения, различни характери, различни разбирания, имаме си проблеми и не винаги можем да блестим със безупречно държание. По някога сме, мили и нежни, по някога се държим с пренебрежение, друк път сме направо груби. Но пък вие така ни харесвате!
Стреми се да виждаш и забелязваш само хубавите работи. Така ще е по-добре и за двама ви(не говоря конкретно за човека с който си а по принцип). Аз май нямам право да давам такива съвети защото аз виждам и помня само негативните неща.
Нека всички, които смятат, че да си взискателен е хубаво, бъдат на първо място взискателни към себе си…Нека първо видим ние какво даваме и предлагаме, а после да претегляме какво получаваме отсреща…защото обикновено…получаваме, каквото заслужаваме!
Manowar – Взискателна съм към себе си. Държа на това да съм коректна, истинска, откровенна, разбира се, тези неща другата страна не винаги ги знае, важното е аз какво знам. Не съм взискателна към дрехи, храна, коли, мотори и тем подобни. Вярно финансовото състояние не е за пренебрегване, но ако коментираме това ще се отклоним от основното, а то според мен, е че пари се изкарват и харчат, че хубавите материални неща в този материален свят не са за омаловажаване, но те не са най-важното. Като цяло съм позитивен и толерантен човек. Не съм лесна хапка, поради факта, че очаквам поне толкова колкото аз съм постигнала…което за мен не е малко, е за други може да е нищо…..виждам хубавите неща, усмихвам се много, харесвам си живота и не забравям кофтите неща, но ги слагам там някъде, където да ги има за урок и опит, но не и за да са водещи в ситуация или събитие. Миналото е такова, защото трябва да си остане там, където е. Бъдещето е доста необозримо и неясно, ето защо според мен, човек трябва да живее сега и да иска настоящето да е ок.
priZdrachna – Благодаря ти! Много хубаво казано.
„Нека първо видим ние какво даваме и предлагаме, а после да претегляме какво получаваме отсреща…“ – Това важи за всичко и за всички нас. Смятам, че съм интелигентен човек и не живея в химери. Трябва преди всичко да си истински, да даваш всичко от себе си и тогава да очакваш. В противен случай ситуацията започва да прилича на каприз, изисквания и какво ли още не….
„……защото обикновено…получаваме, каквото заслужаваме!“ – а тук си права 50:50, понякога получаваме и неща, които не сме очаквали, може би сме заслужавали, а може би не.
Моята теория за живота е че той е една интересна приказка. Ние си пишем историята, начина ни на мислене. Отношението към нас и към околните. Всичко има значение и всяка една ситуация е следствие на избора ни, на отношението към на самите, респективно и към другите. Нищо не е ей така, нито е „каквото заслужаваме“. Кой определя това?! Не сме ли самите ние???
Имах предвид друго… Че не можеш да се държиш с някого по определен начин и после да си казваш „е, сега защо този човек не ме търси“ или пък „защо получавам такова отношение, този човек явно е едикакъв си“. За мен едикакви си хора няма, хората са различни спрямо това какъв човек и какво отношение имат срещу себе си. И тяхното поведение рефлектира.
Тоест ако ти си егоист, не очаквай хората да се раздават за теб и тн… Не можем да обвиняваме другите защо се държат така или иначе с нас. Много е просто – защото ние така сме си го направили, защото ние това сме си заслужили. Аз с едни хора съм много точна, с други – адски несериозна. Това не е защото аз по принцип съм несериозна или пък се раздавам за всички. Кой каквото заслужава…
Това исках да кажа с горния си коментар…
Моята теория за живота е малко по-друга…Няма лошо, колкото хора, толкова и мнения. Аз вярвам в предопределените неща и в това, че не всичко ни е подвластно, нещо, за което наскоро спорихме с manowar. Иначе за другото ще се съглас
…съглася с теб – всичко в живота е въпрос на избор. Изборът, който правим, когато попаднем в дадена ситуация. Той ни прави добри или лоши.
Направи правилният избор! Не тормози момчето с въпроси за вас, не тормози и себе си… 🙂
priZdrachna – С риск да се повторя: благодаря ти, отново! Разбире се, напълно съм съгласна с теб, че колкото хора има, толкова и мнения. Относно въпросите в мен…хи хи хи хи…., но те никога не спират да излизат в съзнанието…..относно момчето вече реших, а както виждам и други хора мислят така, а именно че няма смисъл от излишни въпроси…..винаги съм искала просто да си живея живота, като гледам как вървят нещата с него, май, най сетне ще успея да го реализирам……
Трудно е човек да се промени, дори и съзнателно. Живееш 1/3 от живота си по един начин и изведнъж установяваш, че искаш промяна. Съзнателен избор. Искаш спокойствие на съзнанието и баланс в душата си. Трудничко си е, но пък казват че осъзнаването е най-трудната част. След това реализацията е доста по-лесен процес…..
И един въпрос: как така :“Аз с едни хора съм много точна, с други – адски несериозна.“, това какво е, интересно ми е. Ти си такава каквато си. Ако има хора, които образно казано са несериозни с мен, аз не съм с тях такава. Просто спирам да контактувам с тях изобщо. Толкова е лесно. Не бива да имаме много лица. Ние сме такива каквито искаме, вярно. Само че ми се струва доста странно поведение, в което сме на крайностите….сериозни и несериозни, добри и лоше…..обичащи и мразещи….знам ли….интересно ми е…..
Не, не. Аз съвсем не съм такава, каквато съм. 🙂 Ти не си такава… Никой не е…
Ти каква си с учителите си, шефовете си, професорите, изобщо с хората, от които зависиш, които са над теб в йерархията? Същата ли си с приятелите си, с хората, които зависят от теб? А с гаджетата, с родителите си?
Не си…няма и как да бъдеш – отношенията ти с тези хора са различни… А с хора, с които би трябвало да имаш еднаква йерархия на отношенията?
Ненавиждам, когато чуя някой да оправдава друг човек така „Е, той не ми се обади, но какво пък…той си е такъв…несериозен си е по принцип“
Няма такова нещо! Той на теб не ти звъни, защото примерно не го кефиш достатъчно, но на някоя друга ще има стимул да звънне и ще намери начин, тоест, счупен му е телефонът пак не е оправдание. Да ми се обади от съседите!
Не можеш винаги с всеки просто да прекратиш отношения… На едни мъже съм им разбивала сърцето и съм се подигравала с чувствата им (макар и неволно понякога…), а други са ме смачквали мен.
Аз каква съм? Една и съща ли съм… Не, не съм и това е нормално. Нашата природа е многолика. И това е хубаво…
Не можеш да си еднакъв с всички. Нашите действия са отражения на действията на другите. Техните пък – на нашите…
Хи хи хи….и да и не, но е безсмислено да спорим. Защото сме многолики. Защото сме различни и защото аз съм еднаква със всички. Само степента на толерантност, начина на изказ и чувствата ми са различни. Но аз ако не харесвам някой, не му го казвам, а намирам подходящ момент и начин да прекратя отношенията си с него/нея. А ако обстоятелствата ме „принуждават“, например колега/жка с която си в една стая поне 8ч, тогава просто намирам начин, да няма конфронтации и естеството на контактите ни да е само в рамките на служебните. Тогява няма техните действия/нашите действия. Всеки един човек живее в свой свят, вселена ако искаш. Той не прави нещо заради теб, а заради себе си. Защото така е сметнал, че трябва да постъпи, но не заради теб. Древните Толтеки са го казали по хубаво от мен.
Ще ти дам един много тривиален пример: в градския транспорт си, пълно е, хората се бутат, агресивни са, простаци, невъзпитани и некоректни един към друг, това дали е в следствие на твойто присъствие, защото и ти допринасяш все пак за бутаницата защото си още един човек качил се в транспортното средство или няма нищо общо с теб, ами само с това как те се чувстват, какво мислят и какво ги вълнува в момента?!
Ето затова не се возя в градски транспорт…
Миличка, тук говорим все пак за междуличностни отношения, а не дали майката на улицата бие детето си, защото ти си минала покрай нея или защото мъжа й вчера й е отказал секс…
Виж…Искам да те попитам – Ти еднаква ли си с всички мъже? Ако кажеш да, много бих се учудила…
За някои ти е жал, други много уважаваш, но приемаш само като приятели. Трети използваш само за секс, но нямате грам какво да си кажете.
От четвърти си глътваш граматиката и ти се подкосяват краката само като ги видиш.
Пети просто са ти напълно безразлични и не могат да те трогнат по никакъв начин, ако ще да направят челна стойка.
За шести се унижаваш, въпреки че тайно в себе си подозираш, че изобщо не го заслужават…
Това защо е? Защото ти си едикаква си, или защото те те предразполагат да гледаш на тях по някакъв точно определен начин…
Аз знам, че ако звъня нон-стоп на един мъж, ако за добро утро и добър вечер му устройвам скандали и сцени на ревност, ако съм досадна, не полагам грам усилие за нашата връзка, истерична, капризна или просто…луда. В един прекрасен ден всеки уважаващ себе си мъж или ще е ужасно влюбен в истеричната ми същност или още по-вероятно е да си ме зареже като едното нищо и ще съм получила точно това, което сама съм си направила и съм заслужила. Това няма да е, защото той обожава да зарязва страхотни жени като мен, а защото откровено не може да ме понася. Тоест ще е заради мен самата!
Затова ти казах, че получаваме онова, което заслужаваме…което сами сме си постлали, както казват старите хора…
Какъв е изводът…Правете мъжете/жените луди, за да им е интересно и да ви обичат…
priZdrachna – Уви говорим на близки, но непонятни езици. Разбира се, че говорим за взаимоотношения с близки хора. Не за хора от улицата. Но примера беше не случайно такъв! И да, еднаква съм. Хората сме различни, но и си приличаме. Ако намериш човек, с когото да бъдеш себе си за какво са ти другите?! Да има ги всичките мъже описани от теб и какво от това?! Контактувам само с хора които уважавам и с които мога да бъда себе си. Опитвала съм да бъда и с други, защото харесвам едно или друго качество в тях, но накрая всичко е отивало по дяволите и съм разбирала, че не е имало изобщо смисъл да започвам връзка.
А и тези съжаления…нека те цитирам:
– За някои ти е жал – от какъв зор ще ми е жал, защо?! нито имам правото, нито съм човек, който съди, определя и слага етикети – с такива не контактувам;
– Други много уважаваш, но приемаш само като приятели – това са мойто обкръжение, но няма но, те са ми приятели и ги уважавам;
– Трети използваш само за секс, но нямате грам какво да си кажете – да понякога е имало и такива, само за секс, но в това няма нищо лошо, това си е вид сделка: видя ли сте се, харесали сте се, направили сте го, за какво трябва изобщо да си говорите?!
– От четвърти си глътваш граматиката и ти се подкосяват краката само като ги видиш – разбира се и такива съм имала. Лошо няма, готини са, възхищаваш им се, фантазираш, кефиш се, това не значи че няма да бъда себе си. Вярно в началото може и да съм си глътнала граматиката, но това е нормално, това са емоции…в последствие отново съм себе си;
– Пети просто са ти напълно безразлични и не могат да те трогнат по никакъв начин, ако ще да направят челна стойка – това отново са хора, с които не бих контактувала. А и какво значи безразличие, то е следствие от събития, как без да познаваш човек ще го охарактеризираш?!
– За шести се унижаваш, въпреки че тайно в себе си подозираш, че изобщо не го заслужават…- и такива съм имала, но унижението е било до момента, до който съм разбрала че няма смисъл, защото не ме оценяват като човек
като жестове и желание за контакт и отново са отпадали от кръга на познатите ми;
Живота е прекрасен, защо да се принуждавам да бъда с хора, които също не биха желали да бъдат с мен. Хора, с които не бихме могли да имаме допирни точки и защо трябва да се насилва комуникация, като просто я няма.
Винаги съм себе си, съжалявам, ако те разочаровам. Смятам, че това е постижение личностен план. Повярвай ми, не е лесно, но пък е прекрасно!
Не, не ме разочароваш…Аз нямам очаквания към теб.
И аз не мисля, че можем да се разберем докрай и затова няма смисъл да задълбаваме. Мисля, че тази дискусия започна от друго нещо, което постепенно беше изместено в разговора и сега, колкото и да дълбаем, няма да достигнем до консенсус. Не е и нужно. Хубаво е, че можеш да си себе си. Каквото и да значи себе си. Хубаво е да намериш хора, с които да се чувстваш себе си, конкретно за теб говоря. Аз на такива хора им казвам – Мъже, които могат да ме накарат да дам най-доброто от себе си, които ме стимулират да бъда точно такава, каквато най харесвам себе си…
И още нещо – това, че някой ти е безразличен, съвсем не значи, че не го познаваш…не знам защо си ме разбрала така, аз имах предвид, че след като го опознаеш, разбираш, че към него изпитваш само безразличие…питаш защо да контактуваш с такъв човек – много просто, защото ти се налага, защото сте колеги в университета и се виждате всеки ден и не можеш да го подминаваш като пътен знак, но и не искаш да му даваш напразни надежди…но както казах, нека не задълбаваме. Всяка от нас има своя интерпретация…
priZdrachna – ок.
SolarGirl – До какво заключение стигна?
manowar – За кое?! За разговора ни с priZdrachna, то е ясно. Различни сме. Няма спор. Приемам всяко едно мнение. Всеки живее живота си, както намери за добре.
Относно моя въпрос то е ясно, че нищо не е ясно…хи хи хи х…… Винаги има два отговора. Единия е моя, единия е неговия. Но като цяло трябва да се правят компромиси. Определено реших, в настоящия момент да изживявам емоцията, а когато дойде подходящото време и настроение, ако до тогава вече не ми го е показал или казал, ще го попитам….егати, понякога се питам дали е толкова сложно или ние, мъжете и жените си го правим?! Разбира се няма откровенни хора на 100%, но понеже винаги съм държала на това, да съм откровенна и пряма, предполагам и за това сигурно се и тормозя….тоест аз си го правя. Още в деня като прочетох всичките ви мнения си казах, ето хора различни по възраст и пол, мислят еднакво, а именно, че няма сми. То и аз така си го бях решила, но все нещичко ме човъркаше…..Наистина ми е гот с него, защо да има напрежение….което разбира се идва от моя страна….
Лао Дзъ е казал, перефразирам, че има два основни типа хора. Едните са тези, които ги задоволява живота който живеят, това което са получили по един или друг начин, без много напрежение. Те нито са прости, нито по-малко значими от другите, нито нещастни, напротив, те са си ок, за себе си.Просто са приели този начин на живот и това ги задоволява и прави щастливи, да ги наречем „нетърсещи“ Другите обаче, към които се причислявам аз, са тези, които нон стоп задават въпроси, получават отговори и задават нови въпроси. Те са „търсещите“, те също са щастливи, също са интелигентни и готини, като първите, но те просто не стоят в покой. Винаги са в движение….за мен, това отговаря на въпросите ми в 99% от случаите, когато питам за нещо, искам да знам и не ми оставя мира, докато не получа отговора. Който отново може да стигне до друг въпрос и така……
Благодаря ви!!!
SolarGirl – Ако искаш да ти каже, че те обича. След секс, го прегърни и му кажи, че ти го обичаш! Ще ти отвърне същото, но това не е полезно за връзката ви, за това по-добре не го прави!
Напълно съм сигорен, че само да ти каже, че те обича и ще го зарежеш!
manowar – Честно казано, аз самата трудно го казвам. Казвам че ми липсва, че е било страхотно, че е невероятен, че се радвам, че сме заедно и тем подобни….но „Обичам те“ е доста сериозно изказване, поне за мен….чувствам се разголена и беззащитна, а и като се замисля, винаги съм искала да го чуя, но не знам какво ще се случи, когато го чуя…..
А и той се притеснява, като му го кажа, като че ли не е свикнал да получава комплименти….абе големи чешити сме….
Относно предпоследния ти коментар, и аз съм същата…явно е типична женска черта да си задаваме всякакви въпроси и отговорите им, вместо да ни успокояват, да ни разбъркват ума и душичката още повече…
И аз съм от отбора на търсещите и често се оказва, че отговорът е просто поредният въпрос… Не си сама 🙂
ОТВОРЕТЕ ОЧИТЕ СИ БЕ – ЧОВЕКА ЖЕНЕН………..