113 мнения за “Когато обичаш, но не си вярваш!”

1. Лошо ми стана, докато изчета цялата история. Много интересна история, между другото. Ще се хареса на читателите, сигурен съм.

   Според мен имаш шанс с Иван, ако не си е хванал сериозна приятелка в България. Старата любов трудно угасва, а и щом си красива – ще се поддаде.

   Друг е въпросът дали всичко ще е същото след толкова много време, но това си зависи изцяло от вас. Опитай и времето ще покаже 🙂

2. Не мога да ви разбера вас жените, опитвам се със всички сили, но не мога! Защо ти е трябвало да заминаваш? Защо не остана с него? Защо не остана в България, като ти е казал за интервюто? И най-отвратителното и тъжното във цялата история- защо, по дяволите, си се хванала с тоя грък? Какво си мислиш, че правиш? Гърция, и аз мразя проклетата гърция, мразя и музиката им! Сама си си виновна, Тина!

   Върни се, обади му се, вижте се, дай всичко от себе си и бъди с него… Няма да успееш да се оттървеш от мисълта за него! Не прави глупости. Знам, че си жена и в природата ви е да действате импулсивно и после да сажелявате и да плачете, но се опитай да мислиш с красивата си, женска глава!

   Ако коментара ми е прозвочал грубо, искрено сажелявам! Но това, че наше момиче се е хванало с гръг ме потресе. Честно казано ми се повръща, само като си помисля, че нашите жени лягат или още по-лошо се женят за чужденци! Това е… няма такава силна дума с която да изразя неодобрението си!

3. Eй, историята ти е като сценарий на някой филм.Интересно ми беше и много колоритно.Запознанство със стриптизьорка, невероятна памет в малките часове на утрото, богат бизнесмен със скъпа кола…невероятно просто.

   Пожелавам ти много успехи и…умната.

   Lover, как да няма сериозна приятелка Иван.Нали 2 деца и жена има 😕

4. Леле леле знам една подобна истиря ама твоето мацка е баси чудото яко си полудела за тоя.

5. Верно, че жената и децата били на Иван. Аз първия път останах с впечатлението, че на на гърка. Както и да е – не съм гледал достатъчно сериали и тук за мен става много сложно. Затова няма да се обаждам.

6. Ехх малката ми пикличка… Какво да ти кажа, освен че твоята история ме трогна адски много и с малко изречения можеш да опишеш невероятните си чувства и преживявания.
   Забелязах, че нарочно те е оставил да чакаш 1 час, след това 1 час пред НДК, само за да те провери… Ти си минала стоически теста, което го е зарадвало повече от всичко в този момент…
   Приеми с Люлинската си главичка, че това е човекът, който има нужда от теб до болка, а може би и ти… Ако и ти се чувстваш така направи каквото трябва да се направи, защото съм сигурен, че той е готов да отиде до Ада и обратно за теб…

   Направи си услуга и на теб и на неспокойната си душа и заеми местото си до него, което той винаги е пазел…. Послушай ме и всичко ще бъде перфектно… 🙂

7. Здравей,
   току-що прочетох цялата история, наистина е невероятна и е мноооооооого добре и увлекателно написана.
   Бих казал че звучи като сценарий на романтичен филм или драма, но както и да е трябва да се радваш че ти се е случило нещо такова, едва ли са много хората които могат да изживечт нещо толкова неочаквано, случайно и качествено:)
   Съвет немога да дам понеже нямам повече опит от теб, но ще ти кажа какво съм проумял до сега в моя живот.
   Идва момент, когато се обръщаш на зад и се вглеждаш в миналото си. В този момент имаш 2 варианта : единия е да се усмихнеш и да кажеш че си чист пред себе си , а другия е да кажеш „може би трябваше да опитам още веднъж да направя ––- (нещо си)“.
   Та в този ред на мисли , ако не искаш да изпадаш във втората ситуация, трябва да си сигурна че си опитала всичко, което зависи от теб:)
   Ако мислиш че си опитала всичко възможно, то тогава можеш само да се усмихнеш и да се радваш че не си се предала, а ако мислиш че има какво още да направиш … (за себе си или за вас) , тогава какво чакаш ….?
   Ако пробваш всичко , означава че след 5 години , отново ще може да напишеш тази прекрасна и увлекателна история, но лошото е че края ще е пак същия:)
   Поздрави и успех:)

8. Защо жените, и особено красивите сте такива твърдоглави създания. Имаш всичко за да го върнеш обратно: красива си, негов тип си и най-важното той още се интересува от тебе. Спри да си толко упорита и излез с него и го накарай да забрави за всичко освен за теб. 🙂 Щях да кажа, че е минус че не си учила, ама Manowar ще ме нагребе 😀

9. Не знам какво да кажа…

   Разбирам те… Беше тъжно, докато четях историята ти…

   Аз бих постъпила по същия начин… Е, може би без това да си пробия езика и други места 🙂 Но не това е същественото… Твърдоглави сте и двамата, горди сте, обичате се, но не и колкото обичате себе си и гордостта си…и няма да си го признаете, нито един на друг, нито на себе си…

   Знаеш…това никога няма да спре.
   Ти винаги ще го чувстваш такъв, какъвто е от самото начало и това няма да се промени. Ти също ще бъдеш за него това, което винаги си била и никога няма да може да те погледне, без да му трепне сърцето. И когато тази мисъл минава през главата ти (средно около осемнадесет хиляди пъти дневно, освен през времето, когато нямаш нищо за правене – тогава дори не те напуска…), хем ти е ужасно тъжно и страшно, че винаги ще си емоционално обвързана с него, хем си много благодарна, че това е така – че вие винаги един за друг ще сте Иван и Тина или както там са ви истинските имена…

   И аз бих заминала с гръка или с всеки друг, с когото все едно му казвам „Виждаш ли – мога и без теб!“, почти като че ли е истина…
   Mr.Souza ме беше обвинил, че от гордост изпускам много хубави моменти…може и така да е, но хубавите моменти са нищо, ако не са поднесени правилно…ако в последствие нещо в подхода ти горчи, както и до днес ти горчат думите му за бельото ти и всички други дребни забележки…
   И аз бих го загубила, за да проверя дали наистина някога съм го имала…
   Истината е, че хората си отиват, те не ни чакат както в приказката „ако обичаш едно нещо, пусни го да си иде, пък ако е твое….пък ако не е…“
   Наши са…и какво от това?! Какво като ни обичат като за последно и ни целуват все едно никога преди това не са целували?! Накрая винаги завършват с някоя Ваня…и пак ни обичат, още повече от преди…и какво от това…жена им си им гледа децата, чисти им къщата, а на тях им стига просто да я понасят, не да не могат без нея…да не мислиш, че мъже като Иван се женят по любов и страдат ежедневно, блъскайки си главата как да направят щастлива жена си…не, те са студени и хладнокръвни, но не до толкова, че да нямат нужда от такива жени – които знаят кога да замълчат и които правят любов все едно утре света ще се срути…но накрая пак се връщат при жените си…
   Той затова те и обича, миличка – защото не си скучна, защото не си гледаща го като куче в очите и чакаща всеки негов жест, защото си непокорна, защото, ако не те покани на море, както трябва, няма да ти мигне окото да тръгнеш с друг, даже отвътре да ти се къса душичката, защото никой друг не го кара да чака един час, защото си позволяваш да отиваш на срещата ви с мократа коса или да си лягаш с грима, защото си ти!!! защото не си Ваня… и ако беше всичко онова, което той ще си вземе за жена…той просто нямаше да те обича толкова…кое избираш?!

   И аз бих го оставила…но никога завинаги…бих го посрещала всяка нощ и бих го напускала всяка сутрин…Аз бих била с него отново, защото това ме прави жива, защото ми е нужно, за да съм щастлива…Никога не бих си и помисляла да го разделям от жена му и децата…Даже не от алтруизъм и съчувствие към тях, а пак от чист егоизъм – защото знам, че не сме един за друг, че ако не е забранено, вече няма да е същото, ако дойде при мен за постоянно, просто ще свърши в момента, в който започне…Аз бих се прибрала и бих наваксала всеки пропуснат миг, бих била с човека, когото обичам, защото животът е кратък и е престъпно да пилеем време…
   Аз бих…но това не съм аз, това си ти…

   За човек, който няма какво да каже, май вече доста поговорих…

10. Поувлече се, да 🙂 Но пък за човек, който няма какво да каже доста увлекателно пишеш. Не по-малко от авторката на темата :Р А по темата: според мен просто в женската природа много сериозно е заложен мазохизма. Вие не сте спокойни, ако всичко е прекалено розово и нещата вървят прекалено гладко. Няма ли драми и сълзи, просто в един момент ще ви доскучее. А иначе мен лично идеята да се оженя за жена, която просто да трябва да понасям ме ужасява и по-скоро бих живял сам.

11. Прочетох историята на tina и мога да кажа, че това е една наистина трогателна история и както казва mittel е като сценарии на романтичен филм. (Обещавам да не плача :)).
    Само че не съм съгласен с мнението на priZdrachna.(Иначе ми харесва поетизма в него). Доколкото разбрах от коментара ти priZdrachna, ти смяташ, че tina трябва да едновременно да е с него и да не е с него. И това просто, защото тя е типичното „лошо“ момиче, защото всичко в характера и предполага, че тя трябва да постъпва нелогично. Твърдиш, че това заради което се е влюбил Иван в Тина, е и това, което ги разделя -нейната непредвидимост и нелогична последователност на действията и сигурно си права. Но трябва ли да изключваме хепи енда в историята, ще има ли и заживели щастливо. Трябва ли е само защото и двамата са две упорити, ама наистина упорити магарета да се лишат един от друг.
    Не знам за теб, но на мен ми се иска хепи енд.
    Този, който трябва да направи първата крачка според мен е Тина (все пак е заминала с гърка напук на Иван).
    Тина според мен си струва да се бориш, защото между вас има нещо истинско (може да е онова, което наричаме любов :)) Направи първата крачка, направи втора, ако трябва. Опитай, пък ако не стане,поне няма да се питаш до края на живота си „Какво щеше да стане ако…..“.

12. Viliyo, искам да попитам – Как си представяш точно така наречения хепи енд?

    Кой от тях ще направи компромиса, когато се наложи? Кой ще отстъпи?

    „Трябва ли е само защото и двамата са две упорити, ама наистина упорити магарета да се лишат един от друг.“ – ти го казваш сам…

13. Е как кой – Тина. Все пак тя е отишла на море с гърка. А иначе хепи енд може би в живота няма, но това което имам предвид е просто двамата да са заедно. Това е за мен хепи енд.(Частта с „и заживели щастливо“ е май само в приказките 🙁 )

14. Ааа…да са заедно, викаш…ама това кога, как, по колко…няма такива величини в твоята приказка…това принца по колко издръжка ще праща за децата или бившата стриптизьорка-принцеса какво ще прави като се върне…или викаш абе, да се обичат хората и да се раждат деца в България, пък другото не е важно…

    Освен това аз не казвам да е с него или не, казвам аз какво бих направила и кое ми се струва най-близко до реалността….само тя ще си реши кое е за нея правилно…

    Ще ти кажа от сега нещо – тя компромис няма да направи, не чакай на нея…била заминала с гръка на море…а това, че междувременно той малко се е пооженил, понаправил е няколко деца и още от преди нея е бил с други за пред света и я е крил…е няма проблеми! Да беше отишъл да я потърси в Гърция като толкова я иска – ей го, няма и 132 000кв километра…

    Какво значи „просто двамата да са заедно“? Никога не е просто…Сега пак ще кажете, че ние жените всичко усложняваме…

15. Мда, очевидно сме на различни мнения. :))). Ако съдя по разказа издръжката за децата ще е най-малкия проблем (все пак в историята Иван е описан като заможен). Не казвам, че няма да има проблеми – особено, че човекът е женен. Напълно е възможно да държи повече на семейството си отколкото на, човек с такъв своеволен характер. (Предполагам, че и Тина ще се съгласи с това определение).
    Аз давам моята гледна точка за това как Тина да си върне Иван. А защо ли?
    Защото така разбрах аз от разказа и. Защото (надявам се ще се съгласиш), далеч по-приятно е да си с любимия човек и обичта ти да е споделена отколкото да страдаш някъде сам.
    Харесвам твоите лирични коментари, но те далеч не помагат в ситуацията „Първата ми мисъл всяка сутрин е той, последната заспивайки.“.
    Сега на въпросите „Защо тя да направи първата крачка.“ и „Да беше отишъл да я потърси в Гърция“. Според мен по десетобалната система това да заминеш с друг в друга държава напук на този, когото обичаш получава 10 в категорията най-глупави и безмислени постъпки. И понеже тази игра се играе от двама, които си прехвърлят топка (метафорично естествено, освен ако не обичат волейбол :)), за мен постъпката на Тина е равносилна на това да спука топката, докато е в нейното поле (надявам се всички да разберат за какво говоря, че и аз вече се оплетох :)).
    Така де, сега е неин ред да подава.
    И колко са прости нещата – свеждаме всичко до собствения си егоизъм ( в случая на Тина ) и разсъждаваме само и единствено над въпросите „Какво искаме“; „Как да го постигнем?“ и „Струва ли си?“ . На последния въпрос ясен отговор е „Първата ми мисъл всяка сутрин е той, последната заспивайки.“

16. Добре 🙂 убеди ме…

    Знаеш ли, аз всъщност съм си по принцип убедена в това, и ако си чел коментарите ми (това как прозвуча, все едно ако си чел мемоарите ми..) , и друг път съм писала, че се боря за това, което искам и нямам задръжки да си го взимам, ако съм убедена, че ще ме направи щастлива…егоистично е, и отгоре на всичкото никога не можеш да си сигурен дали наистина това е, което ще те направи щастлив, но…
    Не се отказвам пред „няма начин“ и „невъзможно“, а може би понякога трябва…
    Но просто тук го играя „адвокат на дявола“, затова така пиша понякога… 😉 иначе и аз обичам, когато любовта възтържествува, тъй като смятам, че последното се случва безобразно рядко в наши дни…

    И още нещо…като казвам деца и издръжка, последното, което имам предвид са пари, децата нямат нужда само от пари, за да израснат нормални и обичани…а и човек малко отговорност за това, което направи, трябва да поема в тоя живот…

    Тина, намери една здрава топка и му я хвърли, да видим дали не е забравил как се играе…

17. Защо той да ходи до Гърция? Малко ли е направил за да „и отвори очите “ ?
    За някой неща си има време и място и ако не прецениш и не се възползваш от ситуацията – губиш. Тръпката остава, но след 5 години едва ли нещата при него са същите.

18. Хах. Продължавай да си „адвокат на дявола“. Нека да има различни мнения пък може и да измислим нова „Теория на относителността“ 😀 😀

19. Самия факт, че й е търсил работа, показва много сериозно намерение от негова страна пак да са заедно, по някакъв, дори не много задоволителен начин…. Но пък и тя си е права, да не иска да му стане любовница и да го дели с друга, и да изгуби потомното. Тина, според мен отдавна си направила избора си, помисли, защо е станало така, защо избра гръка и ще видиш, че този принц от мечтите ти, не те е оценил навреме и ти си избрала този, който ще се погрижи за теб и ще те цени, въпреки, че не си го обичала никога. Ще се върнеш при принца и много скоро пак ще се разочароваш, ама не се знае гръка дали ще те вземе обратно. Според мен трай си и прави само таен секс с този, това е, той за друго не става.

20. Lover, извинявай! Извинявайте и вие дето я прочетохте!
    Докато писах историята главата ми бръмчеше от всичките толкова ценни за мен спомени. За това на няколко места се губи смисъла.

    Manowar, коментарът ти никъде не прозвуча грубо. Малко или много приличам на онази девойка дето искаш да й напълниш врата с шамари. Докато набирам номера му сърцето ми бие като шевна машина. В момента в който отговори мозъкът ми дава на късо. Пелтеча, заеквам, а след това си бия главата в стената.

    MrSouza, от коментара ти останах с впечатлението, че не се съмняваш за чувствата му докато за моите се запитваш.

    Кажете вярвате ли, че история от рода „Хубава жена“ се случват в истинският живот?

    Mittel, знаеш ли, щастлива съм че го срещнах -не знам дали това ми стига. Но не бих искала да си давам много напразни надежди.

    PriZdrachna, искрено се радвам, че „нямаш какво да кажеш“. Имам чувството, че ме познаваш по-добре от мен самата. Много ме ободри коментарът ти. Не ми минава през ума да го разделям от жена му и децата.

    Незнам дали бих му хвърлила топката. Та той дори не ми вярва. Попита ме в кое съм се влюбила в к..а му или в парите. На такъв въпрос какъв отговор да му дадеш?

    Държайки се инфантилно + това, че съм бивша стриптизьорка шансът за каквото и да е е равен на нула

21. Puff, питомното повярвай ми , не си заслужава. Понякога е по-добре да си сам отколкото с неправилният човек. Пък и питомното, заслужава да срещне някой който отговаря на чуствата му.

22. Viliyo, със „Своеволен“ характер ме лъскае 🙂
    Вярваш ли, че след като съм спукала топката имам право да подавам?

23. Malvolio, извини ме, но едва сега виждам че си писал след първото ми мнение…преди това не ми е излизал коментарът ти…да, теб те отвращава тази мисъл, но затова написах мъже като Иван…не мисля, че ти си като него…
    а относно жените и драмите и мазохизма – това е точно така…не мисля че се проявява при всички жени, но при болшинството е факт

24. Тина, а ти какво искаш точно знаеш ли? Нали разбираш, че тези 5 години в гърция с човек, когото не желаеш са били едни от твоите най-важни години, а ти си ги изживяла ( според мен ) просто дай да минават и без цел. Вземи си опита, който си натрупала и направи нещо полезно за теб, не оставяй просто времето да минава покрай теб, колкото и лесно да живееш.
    Според мен не е целта на живота просто да го изживееш възможно най-лесно и безпрепятствено.
    ПризДрачна – аз не обвинявам, просто споделям наблюдението си, което ми се струва че е било правилно.Много често хората правят нещата без да се замислят защо ги правят и без да мислят за последствията и болката, която ще допринесат както на другите, така и на себе си, но всичко се записва в книгата….. Така че никой няма ползва от прекомерната гордост или самосъжаление… Всички сме еднакви независимо паричния ни капацитет или мозъчния ни багаж – чувстваме нещата по един и същи начин и имаме нужда от едни и същи елементи от Менделеевата таблица, за да живеем…
    Така че Тина не си мисли, че си по-доле в йерархията от него

25. Mr.Souza, Няма проблеми, аз приемам градивните критики.

    Но ми позволи да не се съглася с теб… Според мен не всички сме еднакви, не всички чувстваме нещата по един и същи начин. Не за всички нивото на емоционалност е едно и също.
    Имам колежка която се ожени в Америка за документи и за да получи по висок социален статус. Не я виня, нямам право да съдя, всеки изживява живота си така, както смята за добре, може би в България не се е оправяла и й е било тежко, но аз лично по-скоро бих умряла от глад и мизерия, от колкото да се оженя на майната си без чувства само за пари. Тя е жертвала, каквото аз не бих, от нейната гледна точка си заслужава.

    Мислиш ли, че аз и тя чувстваме нещата по един и същи начин?

26. Разбира се, че сте различни и гледате по различен начин на живота, но ако някой те удари, го чувствате по един и същи начин. Ако си сложиш ягода в устата – пак същото – това имах в предвид, а не мирогледа…
    Разбира се, че всеки един от нас е различен и уникален по своя начин, просто всички имаме нужда от вода, определен брой въглехидрати, белтъчини и т.н…. и разбира се:
    Ненапразно една древна елинска легенда гласи:
    „Някога, преди много години,
    когато светът бил много по-друг,
    хората не изглеждали както сега.
    Мъжът и жената били съединени в едно,
    човекът бил двоен, с две лица – мъжко и женско,
    обърнати на различни страни,
    с две тела и две сърца,
    които туптели в еднакъв ритъм.
    Но Зевс, неизвестно защо,
    се разгневил на човека,
    ударил го с мълния и го разсякъл на две.
    И от тогава до днес те ходият по земята,
    страдат и всеки търси своята половинка.“

    И наистина – всеки търси своята половинка, т.е. онзи човек, който е неговото друго „АЗ“,
    идеалният приятел, любим и съпруг.

27. А относно твоята колежка, която се е оженила за САЩ, мога да ти кажа, че ако имаше пари, нейния проблем щеше да избие по друг начин, вероятно като спи с всяко момче, което пожелае и после да го изостави. Просто тя си е момиче с проблемите, което имането или нямането на пари не решава……….
    Наистина е много лошо в БГ за момичетата, които нямат пари и им се налага да ги търсят, наистина ги разбирам, особено красавиците, които от малки са разбрали каква власт имат над голям процент от елементарните мъже, но и тази ситуация обърква нормалните мъже и както обичате да казвате – “ вече не останаха свестни мъже „….. Еми направете нещо по въпроса вместо само да се оплаквате типично по български…….

    Кажи Тина – не разбра ли какво трябва да направиш сега? Какво искаш ти? Защо се подтискаш ненужно? Просто отиди и си вземи своя мъж, макар и за час!

28. Невероятна история, наистина ме зашемети. Много си силна Тина, за всичко което си направила със себе си и компромисите, кото си преживяла. Много ме впечатли и първият коментар на Mr.Souza. Звучи все едно го е преживял и ти говори от свой опит. Мисля че наистина трябва да го послушаш:

    Mr.Souza: „Приеми с Люлинската си главичка, че това е човекът, който има нужда от теб до болка, а може би и ти… Ако и ти се чувстваш така направи каквото трябва да се направи, защото съм сигурен, че той е готов да отиде до Ада и обратно за теб…

    Направи си услуга и на теб и на неспокойната си душа и заеми местото си до него, което той винаги е пазел…. Послушай ме и всичко ще бъде перфектно… “

    Послушай го, Тина!

    Успех! Заслужаваш да си щастлива, каквото и да си преживяла.

29. Ок Mr.Souza. Ще ми се е да е така както казваш. Но той не веднъж ясно ми обясни, че нищо между нас не може да се случи. Единствено може да опитаме да бъдем приятели. Не за час, а за секунда само да му видя топлите очи би ме направило най-щастливата жена на света. Какво искам – не знам. Амнезия може би, тъй като не мога да върна времето на зад. Щастлива съм, че го познавам! Благодаря на Този от горе, че ми се случи! Но не вярвам, по-скоро не искам да повярвам, че нещо повече от това би се случило тъй като достатъчно ме боли сърцето.
    Въпреки това го попитах какво е почуствал когато ме е видял и се моля отговора му да е далеч от това което каза ти за да изтрия фантазиите породени от увереността с която ме съветваш.
    И както казва Snowflake- на теб случило ли те се е нещо подобно? И би ли представил една стриптизьорка пред пред себе си пък камо ли пред света като жената която обичаш? Не вярвам да си го позволиш.

30. tina, бори се за любовта си. Тя е чиста и има бъдеще. Ще ви бъде трудно докато започнете отново да си вярвате, но не оставай нещата не довършени и любовта не доизживяна, както виждаш до този момент не ти се отдава да се правиш на сърдита и слава Богу. Смятам, че е трябвало да изживеете всичко това, разделени и двамата да станете по- осъзнати и готови за една сериозна и щастлива връзва.
    Успех, миличка!

31. …интересна статия …интересни коментари. Тина, един истински мъж би направил компромис веднъж, би направил може би и 2-и път… но за 3-и… не мисля, че ако го направи ще може да се нарече пред себе си истински. Не е проблема в разликата в социалното или финансово положение… просто човека е принципен. Съдейки по написаното за него, мисля че е от този тип мъже и именно като такъв е своеволен, егоистичен… дори студен (в очите на другите), краен в мислите и действията си и не на последно място себеуважаващ се… Точно това последното е първо по сила. Обяснявам ти го от чисто мъжка гледна точка, никой… ама никой.. уважаващ себе си мъж, не би тръгнал след някоя жена! Не, че не го иска… не, че не би се сещал след време за това, но просто не би могъл да си го позволи. На практика, това е тънката червена линия, разграничаваща истинските от останалите мъже… Предполагам се досещаш за резултата, ако той би си позволил да я пресече. Волята е нещо твърде силно, а тези които умеят да боравят с нея са могъщи. И като такива, не биха позволили останалите чувства в тях да вземат превес, с цената на каквото и който и да било.
    Както бях чел някъде в нета, коментара на една една жена, цитирам: „…с истински мъж се живее трудно, той рядко прави компромиси, бързо взима решения и не съжалява никога за тях…“ Ще ти остане хубав спомен и ще бъдеш истински щастлива ако успееш да го замениш с подобен. Успех!

32. Според мен си постъпила глупаво,че си заминала…
    Та ти можеше да си сега на мястото на жена му.Важно ,е че все още има чувства към теб.Опитай се да го спечелиш пак.Покажи му,че той е единственият мъж за теб.

33. ve4nata_obi4, човекът е женен, по дяволите. На никой ли вече не му пука да разбива семейства??? И ми е странно, че всички настървено одобрявате борбата за този мъж, но ти как ще се почувстваш, когато имаш връзка с няко, а някоя влюбена девойка от миналото му изведнъж връхлети във ВАШИЯ живот, за да се „бори“. Каква ще бъде реакцията ти? „Давай, моето момиче, бой до последна капка кръв! Любовта не признава правила“. Обратното. В любовта има голяма доза етика, затова е ЛЮБОВ, а не ЕГОЦЕНТРИЗЪМ. Но даже да пренебрегнем жената, какво правим с двете деца? Можеш ли да лишиш 2 деца от баща и съвестта ти да е спокойна след това? Или на тях просто ще им бъде представена новата им „майка“? Пък да се стегнат малко и да го приемат мъжки, все пак за любов става въпрос тук.
    tina, историята ти е много красива, и моля те, за момент не си помисляй, че идвам с факлата и камъните да избия всички „непочтени жени-съблазнителки“. Както и това, че си била стриптизиорка няма никакво значение – интелектът няма възраст и професия, а ти си интелигентна жена, и то много емоционална. Но трябва да се съглася с manuel_de_la_mare – истинският мъж след жена не тръгва. Той се изолира от външния свят, ще си страда цял живот, ще се мъчи, но неговото чувство за гордост е това, което го прави незаменим. Истинският мъж казва „Обичаш ли ме

34. ….ще ме следваш“. Не го ли последваш, това му говори достатъчно и той няма да те разубеждава, нито ще пита защо. Можеш да се бориш, ако така прецениш, ако имаш нуждата от това, но любовта трябва да носи радост на двама души, а не радост на двама души, но болка на още трима други покрай тях. В любовта няма егоизъм. Няма аз искам и затова ще си правя каквото си реша и каквото желая, а другите… е, всъщност какво ме интересуват другите… Понякога двама души са родени един за друг, но не са създадени да бъдат заедно. Запазваш спомена. Прощаваш си, усмихваш се и продължаваш. Животът е красив, защото ни е даден, не защото някой е до нас. Престани да се самообвиняваш, ти не си виновна за нищо. И когато утре се събудиш сутринта, отиди до огледалото, усмихни се на себе си и не пропускай ден, в който да си кажеш, че си красива, че обичаш и си обичана. Любовта се ражда отвътре навън. Обичай първо себе си. Едва тогава можеш да допуснеш някой друг да те обича, защото той не те изгражда, той те допълва, завършва цялостта. Успех, tina.

35. Glosator , аз ,ако обичам някого,честно казано нищо няма да ме спре да се боря за любовта му.Пък и тя е можела преди 5 години да остане с него,но както и да е не е останала……Пък и той,ако не обича жена си,а обича tina, нека се съберат в това няма нищо лошо.А според мен той има чувства само към tina.Tina,моят съвет е да се бориш за любовта на човека,когото обичаш.Живееш 5 години с човек,когото НЕ обичаш ,мъчиш се,пък и ИВАН мисля,че се мъчи със жена си и не я обича.Като сев върнеш в България,вижте се ,кажи му,че още го обичаш,и той те обича то се вижда от километри.Аз така бих постъпила.Бих се борила за любовта му.

36. ve4nata_obi4, аз обаче все още не откривам отговор на въпроса си ТИ как ще реагираш? ТИ ще се отдръпнеш ли? Защото, ако ти си на мястото на съпругата и това те нарани, и те изпълни с гняв към тези двама души, с болка от това, което правят, ако ти би изпаднала в това състояни, не окуражавай подобен род действия, защото е възможно ти да си от другата страна. И тогава любовта им няма да е извинение за теб, няма да компенсира болката, която са ти причинили, а и за момент не си помисляй, че децата ще плеснат с ръце от радост и ще кажат „Еее, верно ли бе, тати? Ти си влюбен! Супер! Еми, сори, мамо, тате и без това не е щастлив с теб, що не се държиш на положение, не си стегнеш багажа сама и спреш да му пречиш?“
    Както казах, даже да пренебрегнем жената, децата ще го приемат много тежко. Аз знам какво става по време на развод, а онези деца даже бяха големи – на 15 и 17 години. Повярвай ми, ще ти се отрови и любов, и всичко. Те няма да ти позволят да си принцесата, не, ти ставаш злата мащеха и всеки ден ще трябва да присъстваш на болката и гнева им.

37. На негово място ,ако съм няма да се отдръпна,напротив .Пък и той я обича от това няма по – важно.

38. ve4nata_obi4, ти се изреди на местата на всички протагонисти в историята, само на мястото на човека, за който те питам, не се постави – съпругата. Което мен ме кара да си мисля, че съпругата сте я оте**ли като човек, който диша и съществува, въобще. А, да… и отговаря на въпроса ми по-изчерпателно отколкото директен отговор би го направил.

39. Съгласна съм с Glosator. Единственото реалистично мнение до тук, което не бърка живота с Братя Грим, Спящата красавица, Снежанка, Седемте джуджета и Трите прасенца…

    Защото в нито една от тези приказки не се казва, че принцът и принцесата заживели супер щастливо и честито след тежкия развод на принца и подялбата на семейното имущество и правата за попечителство над малките принцчета…

    Иван няма да зареже жена си – факт… ve4nata_obi4, дори няма никакво значение за него дали е щастлив с жена си или не…както вече казах по-горе, мъже като него на последно място ги е*е да са щастливи, когато се женят…обаче определено им пука за имиджът им пред обществото, за гордостта и честта си, защото без тях са нищо и няма да имат уважението на околните….един безскрупулен мъж не се пита „Дали да ходя да си живея със старата ми любов и да взема да зарежа тоя подреден живот, който имам и за който съм се борил със зъби и нокти…“ – пред него такава дилема не-сто-и!
    Също така не мисля, че си права, че тя можеше да е на мястото на жена му..не, не можеше да е там…нито защото той щеше да го позволи, нито защото тя щеше да се примири!

    Тина, бори се за щастието си…То наистина е в теб, както казва Glosator, и не ти е нужен той да ти го дава, той ти е бил нужен в този живот да ти покаже, че можеш да обичаш, че заслужаваш да бъдеш обичана, показал ти е на какво си способна….научи си урока и потърси следващия човек, който ще разтърси света ти…а него приеми като нещо невероятно, което просто е трябвало да ти се случи и запази хубавия спомен..сигурна съм, че от тази история ще излезеш много по-силна!

40. Glosator, нима си толкова силен и можеш да спреш сърцето си да обича? Би могъл да му заповядаш да притъпи болката, но ако недоизживееш тази любов до край ти ще и бъдеш в плен цял живот. С болката се живее, не се умира, но винаги ти напомня за себе си.
    Искам и аз да вярвам в семейните ценности, но в живота нещата са различни. Има изкушения на всякъде, важното е да умееш да им устояваш. Това какво ще се случи между Иван и Тина зависи от тях двамата, но те трябва да се срещнат и да си изяснят взаимоотношенията.
    Тина, може да ти предложи да сте любовници….. не подкрепям подобно решение, но е важно ти какво искаш. Това е твоя живот, ти взимаш решението и носиш отговорност за последствията.

41. :))) Не, ужас, като кажат, че сестра ти е… „лека жена“, ходи доказвай, че нямаш сестра. Както и да е.
    Hubdvelka, на жените грешката им е, че се обясняват много. И понеже и при мен е имало гоненица като при tina, един ден седнах и се замислих – Какво правя?
    1. Зарязвам си живота заради мъж.
    2. Оставям университета на заден план сама и само да съм при него (той обаче това за мен не го прави, защото е зает и си има живот – и ТАКА ТРЯБВА!)
    3. Седя си сама и го чакам по 7 месеца да се върне от чужбина и да намери време за мен…. и т.н. тинейджърски изпълнения, какво да очакваш от някакво 19 годишно хлапе… Изредих всичко и си зададох въпроса – Това АЗ ли съм? Аз ли съм наистина този малодушен човек, който винаги стои и чака и се страхува да бъде самостоятелен и да направлява себе си? О, не… 🙂 Разделихме се. После той както никога започна да се обажда, изведнъж започнаха приказки за любов, за съдба, за предопределеност – WOW.
    Стига толкова драми. Жените живеят в емоцията си вместо в интелекта си – а интелект си имат предостатъчно.
    Но най-важното е – винаги, когато си решила да постъпиш по определен начин, първо се замисли дали, ако някой постъпи така с теб, ти би била спокойна и това няма да те разтърси. Ако признаеш пред себе си, че ако някоя жена връхлети в живота ти да се бори за женен мъж с две деца, би те разстроило – то значи, че нямаш право да постъпваш с нея така както не би искала да постъпят с теб. Ако знаеш колко боли да те порежат с нож, как е възможно ти да порежеш някого?
    Както казах и на tina – да, тя би мога да се бори, ако силно вярва в това, ако има нужда от това. Но това няма да я направи щастлива. Тези отношения вече са отровени и от двамата. Когато в една връзка има прекалено много гордост и интелект и от двете страни, хората обикновено не са заедно.
    А и priZdrachna у беше направила един анализ на въпросният мъж, с който напълно се съгласявам. Иван я е научил, че може да обича. Това е прекрасно. Поставил е основата. Сега тя трябва да научи себе си, че може да бъде щастлива.

42. Абе, дори не е проблемът в това, че е женен или какъвто и да било…Всичко е поправимо с изключение на обратната захапка…

    Проблемът е, че тая любов никога не е била разрешена, та да знаеш възможна ли е или не е… Много ясно, че когато ти е забранено, всичко е супер – тайно е, невъзможно е, лудо е, горещо е, взимате всеки миг все едно е последен, щото кой знае, може наистина да е, радвате се един на друг, и колкото по-хубаво е, толкова е по-лошо, защото не можете да сте заедно, а по дяволите, толкова е страхотно и скрито…даже практически няма за какво да се скарате – нищо не делите…Иван е супер пич, защото е далечен, невъзможен…а дали ако ти влезе в къщата и почнеш да откриваш всички малки очарования на семейното съжителство, ще продължаваш да го харесваш както когато идва от бизнес среща, завърта ти главата и си заминава…не знаеш…няма и как да знаеш, защото тая връзка никога не е имала шанса и проклятието да е „нормална“…но не бива да се бърка изпепеляващата страст с възможността с някого да имаш общо бъдеще…

    А представяш ли си ако и мъжете и жените живееха в интелекта си, а не в емоцията…тогава нямаше да е любов, а бизнес…

    Но си напълно права – трябва да се запиташ това аз ли съм…трябва да си зададеш въпроса Харесвам ли се такава, каквато той ме прави…
    Аз също съм се влюбвала…но съм се намразвала, заради слабостта си, заради това, което ставам…както меноар не се е понасял след като е видял всички щети, които онази му е причинила…Любовта трябва да те издига, да те прави Господар на света – най-вече на твоя собствен свят, на твоята мини-вселена…не да те скапва, комплексира – че не си достатъчно добра за него, че си стриптийзьорка…трябва в ръцете му да си принцеса!
    Затова и най-хубавата връзка е онази, която те кара да изкараш на бял свят най-доброто от себе си, да те вдъхнови да си именно такава, каквато се искаш и се харесваш и да стъпваш едва по земята, не да вървиш с наведена глава…

43. manuel de la mare, съгласна съм с теб за класификацията „истински мъж“ И дай Боже да го заменя с друг. Това бе и пожеланието му за рожденият ми ден. Грешката ми е, че несъзнателно сравнявам всичко с него и естествено никой не е като него- тъй като е уникален по собствен начин така както всички ние сме. Последицата от това е че още преди да се запозная с някой той вече е изключен като възможен. Надявам се времето да промени това.

    Hubavelka, не вярвам да ме постави в неудобната ситуация да избирам между елементарните си етични принципи и желанието ми да бъда с него.

    Glosator, Той е козирог, а аз везни с Луна и Уран в първи дом- да емоционална съм и импулсивна. 🙂

    Един разговор:

    Той- Само да не беше …
    Аз – Никога нямаше да се срещнем, тъй че не съжалявам.
    Той – Не знаеш… Можеше….. Щяхме

    Не го разбирайте като проявя на комплексираност, но нямаше да го направя щастлив АКО.. Щях да му скъсам нервите. Тъй че се радвам че е срещнал красиво момиче с което да продължи… Радвам се когато ми разказва колко много малката приличала на него.

    Когато разбрах, че очаква дете (което дойде като гръм от ясно небе тъй като не ми бе казал, че се е оженил) престанах да му се обаждам защото вярвах, че нямам право. Той ме потърси отбелязвайки, че не съм му се обаждала от тогава.

    Тъй че ще си запазя привилегията дадена ми от него да му се обаждам и да се радвам когато ми разказва възбудено какво колело си бил поръчал и как направил тур на България с него- това ме прави щастлива.

    priZdrachna- тъжна история е, но се радвам че ми се случи. Направи ме по-добър човек. Научи ме какво е то да обичаш. Ще я запазя кота красива мечта полуизживяна, и ще се надявам отново да ми се случи.

    Коментарите ви в началото ме объркаха, тъй като мнозинството ме съветваше да опитам отново, но в крайна сметка стигнахме до единодушно решение 🙂

44. tina, ти си страхотен човек (и това ти го казва някой, за когото хората са в най-добрия случай безинтересни). Не ме интересува, че не е по темата, не се сдържах. Линчувайте ме.

45. Тина, това, че сравняваш всички мъже с него показва че не искаш да приемеш реалността, че с Иван нямате общо бъдеще. Трябва да се насилиш да приемеш реалността, за да можеш да продължиш и да имаш пълноценен емоционален живот с друг мъж. Ти сега сама се настройваш, че той е абсолютно неповторим и така отрязваш възможността да откриеш неповторимостта на друг мъж, с който можете да си паснете. Аз съм сигурен, че на всеки 1000 мъже има поне един който е достоен за тебе 😉 Но ти просто си се затворила за възможността да срещнеш някой от тях. Не заслужаваш такова наказание.

46. Колко сте колегиални скъпи дами – глосатор и приздрачна, наистина…. Честно казано от защитните изявления на глосатор ми се догади чак…. Толкова морал на едно место не бях виждал досега…. Явно си го преживявала, дано не ти се повтаря..
    Тина според мен неговия брак ще приключи и то доста скоро с или без твое участие…..

47. @ Mr Souza
    “ Si tacuisses, philosophus mansisses“
    /Ако беше мълчал, щеше да останеш философ/

48. Да, много правилен коментар, Глосатор, особено ако бяхме блогът на стоиците, философи и мъдреци… Но не сме – факт.
    Оценявам, че твоят Свободно Избираем Предмет от първи до четвърти клас е бил латинският и сега много искаш да споделиш с нас придобитите знания. Но избирайки да не отговориш по темата, ти слагаш край на възможността дискусията да бъде продължена. Което убива хубавите теми. А и не решава по никакъв начин проблема на слона 😉

    Mr.Souza, аз лично ти гарантирам, че този мъж специално няма да се разведе никога…защо да го прави като може да има всичко и така? Хора като него не се женят с наивната мисъл да бъдат щастливи…логично, няма и да се разведе, воден от същата подбуда…

49. priZdrachna,
    „Вас ви дразни подобен похват?
    Изигран, аз съм всъщност богат.
    Йезуитът е доблестен гад.
    ОТ ТРАГИЗЪМ СМЕ СМЕШНИ НАГЛЕД.
    НЯМА ИСТИНИ БЕЗ МАСКАРАД.
    А на влюбен умът му е в ред“ 😉

    Разликата между дискусията и душевната мастурбация е в дозата.
    „Колко сте колегиални скъпи дами – глосатор и приздрачна, наистина…. Честно казано от защитните изявления на глосатор ми се догади чак…. Толкова морал на едно место не бях виждал досега….“
    Не виждам аргументация в горецитираното. Само един силнопримативен човек (за целта на тезата допускаме, че е човек).
    П.П. Пак си хванала хобота на слона и надигаш глас. А, да, забравих….
    „Това ли е всичко?“ 😉

50. А така, Глосатор! Мачкай ги тия теми, остави ги без въздух…какво ще се отварят толкова и ще се борят за съществуване…

    Аз разбирам, че сарказмът на неразбрания философ ти действа успокояващо, както на мен ми действа ментовият чай и торбичките с морска сол, и че правото ти на коменар допринася за хармонизиране на душевния ти мир, но това не може да се каже за дискусиите, както вече подчертах…остави тези нисши създания да те обвиняват в излишък на морал и просто не им отговаряй, давайки шанс на темите за трансплантация на живителна мисъл и нов живот…

    Кажи сега „а на влюбен умът му е в ред“ как беше на латински, че са ме изпитвали в 3ти клас на него и така и не го научих…

51. Последните 2 поста мисля, че са малко в страни от темата, но наистина и придават колорит. Наистина сте страхотни, но аз искам да попитам отново Mr.Souza, защото някои от неговите мнения звучат така убедително все едно познава много отблизо случая на Тина и кара всички мечтателки като мен за Хепи Енд да се рамечтават.

    „Mr.Souza:Тина според мен неговия брак ще приключи и то доста скоро с или без твое участие…..“

    Доста категорично звучиш?

    Наистина, както писах и в предният си пост имам чувство все едно Mr.Souza го е преживял същото и говори от собствен опит, и все едно му се случва нещо индентично и на него? Ако приема, че е така и човека говори от опит все пак ми е интересно, Mr.Souza как можеш да си сигурен, че неговия брак ще приключи без да познаваш Иван и Тина лично?

52. „Mr.Souza как можеш да си сигурен, че неговия брак ще приключи без да познаваш Иван и Тина лично?“

    В мен все повече набира сила подозрението, че Mr.Souza всъщност е въпросния Иван. С такава категоричност, едва ли не от 1-во лице, коментира темата, че няма как да не го заподозре човек. 🙂

    Според мен този романс вече и приключен. Пича си е хванал живота в ръце и Тина, ти също трябва да направиш същото. Сигурен съм, че ще го направиш. Остават ти хубавите спомени от случилото се и евентуално „приятелство“ с Иван. Но не се вкопчвай в миналото си! Спомените са хубаво нещо, но животът е в настоящето. Не се опитвай да намериш заместник на Иван. Не сравнявай всеки следващ с него, защото никой няма да е като него. Не обричай на неуспех всяка следваща кандидатура, преди да си и дала шанс. Рано или късно ще срещнеш човека и ще бъдеш щастлива. Но трябва да осъзнаеш, че щастието ти зависи също и от теб, а не само от този с когото си. Пожелавам ти го!

53. Не съм аз човека, но понякога живота е като математиката… Просто трябва да знаеш лемите и правилата и понякога ще се засекат и ще дадат решението, също така и разчитам на вътрешното си усещане, което до сега ме е подвело само веднъж, когато бях влюбен……

54. Аз също се усъмних в теб Mr.Souza. Заради някои малки думички и изрази, които съм чувала единствено от неговите устни. Въпреки, че нещата които казваше ми звучаха невероятно той да ги изрече, както невероятно ми звучеше да попадне точно на този блог точно на тази история. …

    Glosator, мога да кажа същото и за теб!

55. Е, то тогава обикновено ще ни подведе, когато най имаме нужда от него и най-малко сме обективни…мамка му и чувство…

56. Malvolio, знам че е така, но съм безсилна да го променя. Доколкото до щастието вярвам, че ние сами го създаваме в главите си и никой не може да ни направи щастливи, ако не го направим сами.

    Времето лекува всичко 😉

57. Хех нали, Еми!

58. Така е, Тинче. Хем си знаем, че сами се вкарваме в тоя филм и пак не можем да излезем от него. С времето не само раните заздравяват, ами се научаваш да не допускаш толкова лесно да те наранят. Моя съвет е не да се опитваш да го забравиш, а напротив, да се отдадеш изцяло на емоциите си, каквито и да са те. Когато ги потискаш в себе си, ще те измъчват по-дълго.

59. Тина, времето само по себе си не лекува. Има хора, което и след десет години не могат да преодолеят болезнена раздяла. Трябва вътршено да правиш опити да приемеш реалността. Ти сега просто не искаш да приемеш нещата такива каквито са.

    Има и нещо друго. Рибата в морето винаги изглежда по~голяма от уловената. Дай си сметка, че този мъж в твоето съзнание е по~истински и по~неповторим, защото ти си изградила този образ за него и защото сега той е недостъпен за тебе.

60. Глупавото е че не знам дали искам да се „излекувам“. Не понеже се надявам на нещо, а понеже се чуствам запълнена по някакъв странен начин.
    Колко глупаво звучи!
    Безнадежден случай съм!

61. И лисицата казала:
    -Това грозде е кисело! – понеже не можела до го достигне. 🙂

    Знам, че най-вероятно съм го създала аз в съзнанието си, но той не притежава нищо, което да ме привлече толкова. Дори напротив притежава всичко за да ме отблъсне, да ме извади от кожата ми и пак той е господар на съзнанието ми. С което потвърждавам тезата на Malvolio за сълзите и драмата в женската природа 🙂

62. Нямам предвид, че гроздето е кисело. Вярвам ти че е много сочно и сладко. Просто лисицата не иска да приеме факта, че гроздето е хем много хубаво, хем недостъпно и затова прибягва до самозаблуда. А аз нямам предвид това…

63. Джаз, „Дай си сметка, че този мъж в твоето съзнание е по~истински и по~неповторим, защото ти си изградила този образ за него “ от тук съдя, че говориш за самозаблуда същата като за гроздето. Можеш да опиташ отново да ми обясниш, на нас блондинките не ни е много лесно 😀 да хванем смисъла.

64. Ооо, ма що не каза още от начало, че си блондинка, да не се пънем толкоз! 🙂

65. Хаха 🙂 Мислех, че си е проличало :p

66. Абе, имах аз известни подозрения, но все пак успя да ме заблудиш. Явно все пак си тъмно руса. 😀

67. Сигурен съм, че Иван притежава много качества, но това, че той е най~страхотния мъж е илюзия, което ти сама си създала. Сигурен съм, че има много други мъже, с които ти би могла да изпитваш същите емоции като с Иван. Но ти не искаш да се откажеш от илюзията. Времето само по себе си няма да накара илюзията да си отиде. Но в един момент ще си кажеш „стига толкова, искам да съм щастлива“ и тогава ще осъзнаеш, че освен Иван има и други мъже. И въпросът е защо да не пробваш да изоставиш илюзията още сега, а трябва да чакаш момента, когато ще ти „писне“ да продължаваш така…

68. Тъмно руса съм – позна :p

    Джаз, съгласна съм за виното от Бургундия. В голяма степен си прав. Ще ти обясня къде не съм съгласна с теб и ще се постарая да не влезнем в дълбоки води. Лека нощ за сега!

69. Много странно, че си прочела постинга ми с примера с Бургундското вино. Аз не го виждам и мислех, че е изчезнал, както и още няколко други злополучни опити да ти отговоря…

70. Като редактор, какъвто ако не се лъжа си, ми е странно защо не си забелязал, че „злополучният“ ти пост виси като спам. За съжаление само него успях да прочета. Смятам да спра темата до тук с „най-страхотния мъж“, тъй като искам да изчакам неговия отзвук, след като му показах историята.
    Единствено искам да обособя, че разказах за много лютиви моменти, повявай има много повече и много по-лютиви. Приемам го като черта от характера му да казва всичко по този начин без да си дава сметка за емоциите които предизвиква отсреща. Искам да кажа…, че е реален в моите представи до колкото това е възможно за краткото време през което имах шанса да го опозная.

71. Можеше да опиташ да дадеш пример и с бира или шоколад 😉 Чула съм твърдения, че белгийските са най-добри. Само се закачам 🙂 но не си мислете че защитената тема на редакторите е наистина защитена. Единствено не мога до постна нещо, но мога да прочета всеки един ваш.

72. Ама ние не си и мислим 😉 всеки от нас може да влиза и без да е логнат, което е показателно…нищо, скоро ще я направим с пръстови отпечатъци и скан на ириса…

    Чакай да видим правилно ли съм разбрала…показала си му историята в блога…какво целиш?

73. Здравейте и много ви поздрави от Слънчев бряг 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 Така, след като открих морския сезон, имам един въпрос към Тина – момиче, ти да не би случайно да си Везна? Защото, ако е така, за нас е много, ама мнооооого характерно самонавиването… Направо до маниакалност 😉 И това много пречи, от личен опит ти казвам.

74. Значи и аз съм Везна! А нашите толкова години ме лъжат, че съм родена през май..тцтцтц…ще им поискам сметка лично след 2 дни…

75. Е, вече не виси 😉 Не му е било писано да оцелее…

    Белгийският шоколад си го бива, но от дидактически съображения примерът с гроздето е по~подходящ.

    Успех с Иван!

76. Valenc, Везни съм…. за самонавиването не знам….на теб така ли и изглежда?

    Важното е че стигна до мен, Джаз.

    Правилно си разбрала ПриЗдрачна. С което не целя нещо конкретно. След като го споделих с вас защо не и с него? Просто се надявам да получа отговор на няколко „Защо”. Като, защо и двамата бяхме готови за бой и си вървяхме на опаки. Поне за мен мога да дам няколко тъпи примера:
    Когато пътувах до няколко града с него, където той имаше работа, го изчаках в един парк. Когато той свърши си съчиних, че съм видяла едно толлллкова красиво момче за което му разказвах въодушевено за да го подразня и за да видя реякцията му (нямаше такава).
    На именният му ден си включех ай си кю, написах пошлото „ Честит имен ден” и изчаках десетина минути преди да го изпратя. Целях да го нервирам и успях – месеци не си разговаряхме за което.
    За да му кажа, че последната ни нощ заедно прекарах гледайки го как диша и издиша докато той не се събуди. За да му кажа, че бях позеленяла от ревност когато дойде в бара с онази девойка ( не бе Ваня), която правела най-страхотните ***, което разбира се ми сподели в най-неподходящият момент. За да разбера защо след като нищо не го привлича в мен ме насърчаваше да му казвам, че го обичам, когато знаеше, че е така? Защо търпи досадните ми обаждания вече толкова години? И какво по дяволите му мисли цяла седмица?
    Явно целя много.

77. Искам да избягаме! Да избягаме от всичко! Да се намерим на оная ничия ивица пясък,която разделя живота от вечността.Само ти и аз! Без нищо по телата си! По-истински от всички! Искам да те накарам да си грешен!
    Ще се погледнем с потъмнели от желание очи.Ще ме притиснеш към себе си така както аз го искам- почти до болка. Телата ни ще полудеят – в едничкото стремление да се превърнат в едно.Устните ни ще се впиват, ще пулсират под напора на възбудата, ще търсят плът. Ще са толкова горещи – изгарящи от страст! И тогава ще се слеем – така както се сливат морето и небето …..

    Наистина лудост е да искам!

    Нямам право да искам!

78. Ужасяващо е…

    Престани вече… Не разбираш ли, че не може така!!! Не разбираш ли, че това не е реалността, в която хората са научени от благоприличие да редуват лоши и хубави моменти! Не можеш да вземеш само най-доброто от най-доброто и да кажеш – ето, това е нашата връзка и аз искам тя да продължи! Нямаш право!
    Ще кажеш, най-доброто ли е да идва в бара с друга?
    Най-доброто е да те кара да се чувстваш жива, обичана, специална….дори когато ревнуваш, пак е проявление на любовта ти към него…и е много по-добро от милото отношение на хиляди мъже като гръка, което отношение не предизвиква в душата ти и блед повей, камо ли буря и урагани от чувства и емоции…

    Няма подходящ момент да кажеш на една жена, че едикоя си прави страхотни свирки! Просто няма такъв момент!

    Търпи досадните ти обаждания, защото те са най-хубавото, което изобщо може да се случи на такъв като него, за да може, както каза Пуфф веднъж, да знае, че не е умрял! Че още е жив и че още може нещо да го трогне…

    Удави в сълзи представата за този мъж! Ядосай се, вбеси се, никой няма право да ти причинява това! Никой няма право да те затваря в клетка (той те е затворил там, но ти пък си хлопнала катинара и си глътнала ключа, да не би случайно един ден да има опасност да излезеш…) Не можеш ли да събереш достатъчно гняв към някого, който ти забранява да обичаш друг, толкова ли си добра?!?

    Бъди щастлива на инат! Това си е твоят живот, по дяволите! Не пропилявай всеки ден в мисли за него, пропускайки красивите неща, които преминават покрай теб, оставайки сляпа за хиляди нови възможности да бъдещ щастлива…

    Искала да разбере защо…Защото те обича…И какво от това?!?!?! Какво като го разбереш, по-леко ли ще ти стане от това?! Или по-спокойно на душата… Ще си кажеш ли „Е, добре, сега след като разбрах, че и двамата много се обичаме, вече мога с чисто сърце да ходя да си градя живота с някой друг…“

    Защо се дразнели…защото такава ви е цялата любов! – Дразнеща! Болезнена… И винаги ще ви е такава…Не очаквай някога да те погали с перце… Той така показва, че обича – като те наранява…защото сте инати и защото искате да докажете един на друг, че сте силни и можете без другия…какво искате да докажете?! на кого…

    Той не ти е проблемът…Ти самата си си проблем…Ти си ужасена от мисълта, че можеш да спреш да го обичаш…Не знаеш какво ще правиш спреш ли да го обичаш, защото до толкова си свикнала да го обичаш, че вече дори и не се замисляш дали го обичаш или не…

    Него ли обичаш изобщо или представата за себе си в неговите ръце?! Щастливата Тина, живата Тина, Тина, която се усмихва като го гледа как спи, Тина, която плаче щом го вижда с друга, Тина, която прави любов с него…Това не е той…това си ти и ти можеш да бъдеш отново такава и без него…

    Знам, че не искаш…знам, че всичко в теб се бунтува…но опитай поне…макар да ти казвам честно – не вярвам да стане…ти не го искаш…

    Ужасно…Просто е ужасно…

79. A така! Кажи й го! Аз кат й разправям…
    Ама според мен като се опитваме да й налеем акъл в русата главица само подхранваме страстите й. Може би трябва да бойкотираме тази тема и току виж като няма пред кого да хленчи, вземе че се вземе в ръце.

80. Имаше един вестник „Лична драма“ по времето на кротката ми младост… в 5 клас…. та сега в ерата на новите технологиите може би е дошло време да му отворим и блог, защото тоя вече не е за съблазняване, за женене е (респективно развеждане, сърцеразбиване, морал и морална инквизиция).
    Къде е дядо Моканина сега, да го питам срещнал ли е бялата лястовичка, че да си направя сметка ще дочакам ли съблазняването отново в този блог или да ходя да чета в душата на чичо Киркегор, където всъщност е бруталната истина…

81. Напротив, Тина има нужда от помощ… Обаче истината е, че ако не си помогнеш сама, никой няма да може да ти помогне 🙁

82. Тина няма нужда от помощ, а от един здрав бой…

    Малволио, да я причакаме и да я ступаме? А тъкмо докато е в несвяст може и да използваме та да я боядисаме кестенява…белким помогне…

83. Тва за боя ми беше на върха на езика в предния ми коментар, ама стиснах зъби и се въздържах.
    Аз в причакването няа участвам, щото има опасност други мераци да ми минат през главата, докато момичето е в несвяст, нямащи нищо общо с боядисване на коси. 🙂

84. Иначе признавам, плана ти да се срещнем наживо, под претекст, че ше причакваме Тина, беше хитър. 😉

85. Искала да разбере защо…Защото те обича…И какво от това?!?!?! Какво като го разбереш, по-леко ли ще ти стане от това?! Или по-спокойно на душата… Ще си кажеш ли „Е, добре, сега след като разбрах, че и двамата много се обичаме, вече мога с чисто сърце да ходя да си градя живота с някой друг…“

    Абсолютно права си!! В момента нямам никакво време за до ти отговоря.

    Ще се оглеждам, като излизам 😉

86. Tina, да те питам аз нещо?

    Страдаш ли сега? Ако отговорът е „да“ хересва ли ти да страдаш по този начин? Не искаш ли да спреш да страдаш?

87. Естествено, че й харесва…то пък оставаше и да не й харесва и пак да го прави…харесва й толкова, колкото на наркоманите, като се надрусат…

    Ех, Малволио, аз така и Джаз го излъгах, че уж ще ходим да гласуваме 😉 Що не си мълчиш и не се правиш, че се връзваш…

88. Така… Предлагаш да го удавя в гнева си и след това да го заровя дълбоко в спомените си, а що не го асфалтирам отгоре за по-сигурно.
    Спомних си една случка с едно малко момиченце дето млатеше котето си. „ Спи Мацо”- викаше то, а проклетата твар не щеше. Та дай да утрепем клетото създание, че не е така както го искаме. Това момиченце ми напомняш ПриЗдрачна- не знам защо :).
    Та така…. асфалтирам го и се отваааааарям за любов- сори ама много тъпо звучи.
    Да ви кажа, господинът по който бях хлътнала преди Иван не го бях асфалтирала, а когато се появи от нищото Иван ме халоса по главата така че забравих за който и да било. Някой пак ще ме халоса- убедена съм!
    Аз си я имам тъй наречената от вас клетка и не съм нещастна нито страдам. Ок мъчно ми е че не мога да съм с него, но пък заради него се събуждам със усмивка и със същата си лягам.
    Ще се съглася, че и алкохолиците казват „ Аж хлъп ням пробуем шъш чашката хлъп!”
    Хленча ли?! – неграмотна съм и не знам как да ви предам това което чувствам и мисля.

89. За бойкотирането нямам нищо против тъй като се увлякох! 😉 както и за боядисването ….

90. Нищо не си разбрала, русокоске…

    Не е нужно да убиваш него…и аз не бих убила котето – бих убила себе си и чувствата си от гняв, че не ми е позволено да обичам никого повече…ама аз и ти сме различни, още в първия коментар ти казах какво бих направила, но и че то най-вероятно няма нищо общо с това, което би направила ти…но тук няма правилно и грешно – различни хора, различен подход, различна степен на харесване на страданието…то и аз обичам да страдам, ама ти се оля…
    ти си прекалено добра, наистина..и прекалено лоша със себе си…дали го заслужаваш? не мисля…но ти явно си на друго мнение…
    и аз съм добра…но не колкото теб…аз бих се вбесила и от някакво чувство за самосъхранение бих се разгневила срещу себе си и бих обичала на инат и на сила, ако трябва…аз съм толкова егоцентрична, че бих си казала как пък няма той да се прибира всяка вечер при жена си и децата си, да има още хиляда жени, а аз да страдам самичка затворена в собствената си клетка и да бълнувам името му…и бих се хванала за това чувство, че пропускам безценни години от живота си и за тази гордост като удавник за сламка и бих я използвала, за да изплувам…но ти си толкова щастлива и опиянена в страданието си, че не ти й минава през главата да се бориш, да плуваш към светлината, примирението ти ме изпълва с ужас…

    Защо да убиваме клетото коте Иван след като вече уточнихме, че не той е проблемът, а самата ти си си проблемът и твоята нагласа…

    „Ок мъчно ми е че не мога да съм с него, но пък заради него се събуждам със усмивка и със същата си лягам.“ – къде отидоха приказките, че нямаме нужда от други хора, за да се чувстваме щастливи, защото както Глосатор беше казала Щастието се ражда отвътре навън, а ти хитро се беше съгласила, опитвайки се да заблудиш всички ни, че наистина го вярваш…

    Ти обаче си на принципа клин клин избива, имаш нужда друг мъж да ти покаже колко си стойностна и колко щастлива можеш да си, сама не можеш да си го докажеш на себе си..няма лошо, чакай някой клин да те халоса по главата..обаче достойни клинове не се срещат всеки ден, не всеки ден ще намериш някой да се държи толкова лошо с теб…а до тогава ще пропуснеш много много добри хора покрай себе си…жалко, че ще си твърде сляпа, за да ги видиш…

91. ЗиЗи (ще рече priZdrachna, „дезоле боку“, ама трябваше да ти посмекча малко коравия близнашки образ с нещо по-меко; можеш да ми викаш ГоГо в отговор, и едно „дезоле“ на All that Jazz, че му розводнявам блога отново), недей млати душевно Тина, защото не го заслужава. Сигурно отстрани изглежда, че всичко е в нейни ръце, но това не е така. Има хора, които не могат да беснеят на гърба на друг, не само защото не им е философия, а и защото гневът ги изтощава.
    В Панчатантра (много моля тантризмът да не се свежда само до тантрическия секс) се казва, че всеки човек има в себе си и мъж, и жена, съответно жената търси мъж, който да се свърже с мъжа в нея, защото именно това `и липсва. Когато се обградиш с армия солидарни приятелки (доколкото жена може да бъде приятел с друга жена), няма да се получи целебното възкръсване на феникса от пепелта, тъй като има незавършеност. Трябва да се появи някой друг не за да рипне Тина от радост и да полее щастливия случай с неговата сперма, а за да излезе от този свят, в който са само тя и Иван. Не я чакай да се ядоса – няма да се ядоса. Това аз и ти може и да го направим с успех, но не всички са Близнаци и трябва да им бъде позволена тази свобода 😉 (че и Близнаците сме едни цветя непорочни…)
    Тина, да не си посмяла да си боядисваш косата тъмна, нали всички ще разберат, че си умна. Живей, моето момиче. Както казва Зизи – няма редно и нередно. Има само ТИ и твоето щастие. Когато се научиш сама да си доставяш щастие, никога повече няма да зависиш от мъж. И от мен да знаеш – джиткай си. Всички сме ревали и всички сме изпадали в истерии. Ако хората можехме да оставим проблемите си в един общ куп и да видим за какво става въпрос при чуждите, щяхме да си приберем нашите обратно 😉

92. Глосатор, je t’en prie, обаче няма нужда да смекчаваш каквото и когото и да било…не съм спала с теб, за да си позволим подобно фамилиарничене, така че се въздържай за бъдеще…

    С други хора не се запълва празнината оставена от някого! Не можеш да разчиташ на друг мъж да те изведе от света, който си построила само за вас двамата, трябва да излезеш сама оттам, напълно доброволно и съзнателно! Иначе тази страница остава незатворена и става страшно…

    Аз не беснея на чужд гръб, беснея само на своя собствен, когато ми се случи да се вкарам в подобна ситуация, щото както са казали старите хора Каквото сам си направиш, и Господ не може да ти го направи… Но за пореден път повтарям – това съм аз, не претендирам, че всички трябва да се ядосват като мен, да страдат като мен или да живеят като мен…

    Ама кво ли съм седнала и аз да давам съвети, ами не си гледам собствените каши…то съвети се дават на хора, които искат да чуят…

    Айде вървете си със здраве, отивам да стягам куфарите и на есен ще дойда да видя до къде сте го докарали…

    Пожелавам ви равновесие!

93. Ха! Мислех, че Зизи е Петя. Мислех си и че е телец, а ся пък някви близнаци… да не е телци близнаци? 🙂

    Тинке, верно джиткай си! Кат ти е кеф да страдаш, страдай си! Ако по някое време вземе, че ти писне, сама ще направиш, каквото трябва, за да промениш положението. Ся да те убеждаваме да правиш, тва което за нас е правилно май няа мноу смисъл.

94. Няма и да спиш с мен, нали после не мога да се оттърва 😉 Но те разбирам, ЗиЗи, как да не те смекча, кажи. Нали в противен случай трябва да ти кажа „право куме та в очи“, че да обясняваш на една жена (всъщност на когото и да било), че трябва да `и хвърлиш един бой, а докато е в несвяст да `и боядисаш косата тъмна белким поумнеела в момент, в който истински я боли е такава брутална липса на съпричастност, че чак ме разтърси (аз затова и пиша, да си починеш малко от поста „пазителката на морала в квартала“).
    Защото когато ти не беше добре емоционално и беше объркана, толкова объркана, че пусна цяла тема за емоционалното си състояние, никой не дойде да те гори на клада със „Зизеееей, Зизе, ма ти си била полублондинка, моме…“ Напротив – срещна само съпричастност. И тя ти помогна. Пожелавам ти нежност и мекота.
    „Този, който се самопровъзгласи за съдник, бива смачкан от смеха на боговете“, Алберт Айнщайн

95. Малволио, телец съм, ама остави Деси да си мисли, че съм близнаци…нека не я лишаваме от едничката радост в живота – астрологията и съчувствието…и аз така като открих блога, бях изпълнена с възторг, нека вилнее и съпричастничи с всички контрагенти в историята – с Тина, с Иван, с децата му, с жена му…

    Уморих се да обяснявам, че никого не съдя…но няма и да съм псевдосъпричастна, когато видя, че някой сам си слага главата в торбата и после крещи „Много е тъмно…“, а когато му кажат „Излез от торбата“, той да каже „Ама мен тая торба ме прави щастлив“…

    Който не иска да бъде съден, да ходи да си страда кротко у тях си..аз съм последната, която ще ви държи ръчичките, ще подсмърча с вас и ще ви бърше нослетата..аз като пусна тема и като поискам съвет (между другото долно е да ме уязвяваш по този начин с минали неща, ама ти си го знаеш, че е долно…), поне го слушам тоя съвет – може да не го изпълнявам, ама чувам какво ми се говори…а ние какво – да съчувстваме понеже е пуснала тема…съжалявам, толкова съчувствие у мен няма, та да го раздавам с шепи…да ти имам и на тебе съчувствието, жено…“живей си, кефи се, не разбивай семейства, един ден ще намериш нов донор на сперма…“ страааааашно просто..нямам думи….

    Харесва ми как изопачаваш думите ми – типично по адвокатски и по женски…например супер яко ми стана като видях как си сменила „белким помогне“ с „белким поумнеела“…нищо, че ти й разправяше, че станало тук бетер „Лична драма“…

    Ако аз потърся съвет (има разлика между съвет и съчувствие) и хората тук ми кажат „Ти грешиш“, ще се замисля дали пък няма нещо вярно в тая работа….но аз не пускам теми, за да ми кажат всички „Евала! Ебаси тъпака е тоя Гошо, как може такива неща да прави…тцтцтц…“ Предимството на този блог е, че в него не членуват една тълпа мои верни приятелки, които удобно да го анатемосат Гошето какъв мръсник е, та да ми стане по-леко на душата, а че е пълен с обективни непознати…не пише никъде, че предлагаме съчувствие…

    Аз бях до тука…ще си изпусна самолета от вас и ще трябва да седя тука и да съчувствам…айде, съчувствайте си…

96. Доста лудост на куп се насъбра + малко злобичка, ама то е нормално – все пак женска му работа си е 🙂

97. ПризДрачна, знам че няма да ме оставиш да кажа последната дума 🙂
    Не Иван е котето, явно не ме разбра. Ти си момиченцето, онова което иска светът да е подреден според представите му. Това момиченце беснее когато нещо го извади от подредеността на представите си. И с всички сили се опитва да го поправи. Или както се пее в оная песен дето ти харесва „ Ех, да имах машината на времето за да се върна и да те изтрия” В примера с котето- да го утрепеш. Не съм в твоите обувки тъй че ще се съглася ако ме опровергаеш. Така си те представям аз. И ако пак ми натриеш носа ще те асфалтирам хехе Само се закачам. Хубаво е че сме толкава различни! Ама ще послушам мама и ще си играя само с момченца- тях поне не си ги представям с камшик в едната ръка, с боя в другата, с малки мустачета и стегнат корсаж да ме гонят нощно време.

    Рекапитулацията е че ще си хвана онзи съвет който най-много ми допада сега (след 5 мин може да е някой друг)
    „Моя съвет е не да се опитваш да го забравиш, а напротив, да се отдадеш изцяло на емоциите си, каквито и да са те. Когато ги потискаш в себе си, ще те измъчват по-дълго.” И тъй като се уморих, обърках и потънах в кенефа до врата мисля, че действа. Изпаднах до крайност, а сега се чувствам някак си лека и спокойна. Не се отказвам от това да чуя и от неговата страна как стоят нещата. Цяла седмица се блъсках какво ще е то. Та така… Може утре ще си извадя главата от торбата.
    Mr. Souza съберат ли се повече от една беж да те няма, че ще извадят очите с тампон ако можеха. Ох, и аз влизам в това число 🙂

98. Glosator, към тебе ще се обърна с “ пич“ надявам се че няма да се обидиш

99. Тина, към теб ще се обърна също с „пич“, защото това е единствената категория жени, които харесвам 😉 Останалите са просто „кифли“, минаващи за цяла торта, които „на мъжете алфи не споделят, те с мъжете алфи спят“ (оууу,йесссс…сссссссс…).
    И бай дъ уей, Тина, дано не си се объркала, че ти „съчувствам“ (което си е баш дипломатичната дума за „съжалявам“). Аз съм съпричастна. Да съжаляваш някого означава да го поставяш на по-ниско ниво от себе си, да си съпричастен е онзи процес, в който достигаш до познанието (разбирането) за някой друг. Затова, аз съм съпричастна, защото искам да те разбера. И с радост ще ти изтрия и носа и очичките, за да не плачеш повече. Както и на всеки един, когото познавам и не познавам (защото съм накарала някой да се усмихне…и за 5 минути да е, това ми е на мен едничката радост, не астрологията, онези 5 минути, когато хората се смеят). Лий Чайлд пише в „Да убиеш присмехулник“ (книгата е носител на Пулицър) – хората не са бели, черни, добри или лоши; има само един тип хора – ХОРА.
    А иначе НЛП е наука и си заслужава да се изучи (затова и откарвам по 2 седмици в четене преди да пусна някоя статия). Но в края на деня, когато останем сами, ние не сме майстори-свалячи, сърцеразбивачи, красавици земни и неземни, нийдита, задръстеняци… ние сме ХОРА.

100. Мдааа…

     Добре си беше преди, когато почти нямаше жени тука и цареше една суха сваляческа обстановка, без драми и трагедии… 😉

101. Между другото, Тина, далеч не си безнадежден случай. Сигурен съм че си на прав път или по~скоро на криволичещ, но все пак водещ в правилната посока 😉

102. Жените никой не може да ви разбере! Искаш него , но се връщаш при другия , той ти казва в БГ ,че ще ти намери работа да се явиш на интервю за да останеш , ти пак в Гърция… Ако на време бе знаела какво да направиш и бе послушала сърцето си ( колкото и изтъркано да звучи е така) то щеше да направиш правилния ход !

     Поздрави

103. Искам да ви благодаря, но първо нека ви разкажа как тъй внезапно ми дойде това желание.

     Днес разглеждах разни новини от любопитство какво става у нас и тъй попаднах на статия дето споменаваха Иван. След още малко ровене намерих снимки от събитието. Посмях се хубаво и все още се смея. Всички бизнес господа бяха облечени в костюми и част от тях носеха вратовръзки. Не и моят човек – обут с кецове и не обръснат, разположил се удобно в центъра. Открояващ се както винаги с неговата непринуденост.
     Ех, как да не му се радва човек!

     Не съм разговаряла с него от периода на последният ми коментар тук. Отговори не получих и тук идва изненадващото – вече не ги търся.

     Да не ви заблудя случайно, отново си мисля за него, въпреки че е рядко. И все още го обичам, но е някак си различно – спокойна съм и далеч по-щастлива. Това „ако” не ме терзае вече. Прочитайки коментарите си ми е трудно да повярвам сега, че аз съм ги писала. Интересно е същото, че се забавлявам с тава. Определено ми погъделичкахте самотната сива клетчица. Поглед от толкова различни гледни точки, въпреки че бе адски объркващо, ми се отрази добре – научих се да разбирам емоциите си.

     Та да не словоохотсвам повече – благодаря ви !

     😉 Наистина ми е трудно да го кажа, ама и на теб ти благодаря ПриЗдрачна!

104. Е, какво друго да кажа освен „Всичко е добре, когато свършва добре“ 🙂
     Само едно малко въпросче терзае глупавата ми главица – гореспоменатият Иван да не би в края на краищата да е Бойко Борисов?!? Щото и той има навика да ходи по кецове на разни партита… Премиерът ни наш, роден 😉

105. Блях .. Иван е секси, аз го оприличавам на Кристиан Бейл и Джеф Бриджис…
     хех надявам се да облекчих терзанията ти 😉

106. Да 🙂 И слава Богу – беше ми писнало от жени, които се прехласват по оня тулуп – премиера ни… (дано сега не ме вкарат в затвора, че сме станали доста полицейска държава 😉 )

107. Дума не искам срещу премиера. 8)

     Иначе – Тина, добре че си преодоляла всичко най-после.

108. Добре де, Monolith, няма да се караме за някакъв си Б.Б. 😉

109. Мир. 🙂

110. Тина, радвам се, че си в мир със себе си…

111. Много се радвам на жени като теб, които найстина могат да обичат, не само да се забавляват с мъжете! Мечтая си да открия съкровище като теб!

112. Здравейте харесвам едно момиче адски много од 6-7 месеца миналата година през септемри и предложих и тя ме отряза с извинението че сега не мислела за момчета и за подобни щуротии и че сме имали разлика 2 години( тя е та 18 аз 16)и така останахме си приятели но месец-два след като ме отряза тя започна по често да ми се обажда да излиза само с мен говорили сме си по 2-3 часа по телефона вечер през деня сме заедно и още какви ли не щуротой. В началото ми беше странно какво прави но после реших да отвърна на това и започнах и аз та я търся по често не да чакам само тя да ми се обажда. След още месец като излизахме само двамата започна с загачки от сорта да ме сръчка на ме бутне или нещо такова и ако не отвърна на това тя се правеше на сърдита но тръгна ли след нея всичко е Ок така тя ми отделя адски много повече внимание като излизаме с общи приятели от колкото на тях.По пазниците и подарих колие и сребърен прастен много се зарадва след това и направих още 1-2 подаръка и всичко продължава със закачките и разговорите между нас.
     Искам съвет да ми дадете какво да правя дали тя ме харесва и иска да станем нещо повече от приятели или това е често приятеско чувство. Питах 1-2 приятели те ми казаха че според тях ме харесва но не я е страх ако станем нещо повече да не се изпокараме и да си загубим и приятелството 🙁 Моля ви посъветвайте ме какво да направя и кажете Мнението си по въпроса.

113. Аз смятам, че тя е преценила, че не иска да те има в живота си като гадже, а като приятел… Аз постъпвам по същия начин с хората, които ме харесват, но аз не–>правя ги мои приятели. От истината малко боли, но това е факт и не е за пренебрегване!:) Вече една година и половина сме приятели с едно момче, което явно в началото като се виждахме мислеше, че може да има нещо между нас, но уви…за да не го нараня започнах да се държа приятелски и да му споделям всичко(включително и за мъже) и разпитвах и него дали харесва някоя и му давах съвети…трябваше малко да се правя на клоун, все едно не знам какво става, за да не го нараня…