Здравейте,
Тъй като съм жена, се надявам да не нарушавам правилата на блога. Моята история е подобна на една от скорошните публикации - "Започване на разговор след години мълчание". Та... каква е работата - по същия начин във Фейсбука се намерихме бивши съученици и един ден се организирахме да се съберем хората от класа. Аз още от преди срещата си чатех с едно от момчетата, но без да имам някакви намерения към него, дори и навремето в училище не съм го харесвала. И така, събрахме се, но на самото излизане всички бяхме впечатлени от срещата след толкова години и на общия фон аз въобще не обърнах внимание на това колко ме кефи това момче. Макар че на събирането известно време си говорихме и с него разни общи приказки от рода на кой какво е направил след като сме напуснали онова училище и т.н., т.е. както с всички останали.
Следващите дни след събирането, с това момче пак продължихме да си чатим, почти всеки ден, а скоро след това отново се организирахме да излезем, този път не всички, а само 4-5 човека. И на това второ излизане аз установих колко много ме кефи тоя човек. Не знам и не мога да преценя дали има нещо от негова страна към мен, не знам дали ме харесва. Много готино си прекарвахме още от началото на срещата, с въпросното момче имахме възможност да оставаме сами без останалите да ни занимават и много готино си говорехме.
Когато тръгнахме да се прибираме, той ме изпрати до нас в 4 часа през нощта и мен ми се струваше, че нещата като че ли тръгват на добре, но още и аз не бях наясно дали и колко ме кефи и искам ли да имам някакви отношения с него, т.е. не обръщах много внимание на това.
След това излизане пак си чатим почти всеки ден, но не сме се виждали оттогава. Става въпрос за около две седмици някъде, като част от това време аз бях на море, той беше в командировка и т.н. Не знам изобщо какво отношение има той към мен, дали ме харесва, дали иска да се занимава с мен...
И при положение че той не отваря въпрос да се видим, редно ли е аз да поставя въпроса, или е по-добре да си трая и да не му се натрапвам? По принцип имам ли някаква надежда при положение че той не проявява някаква инициатива за среща, като се вземе предвид, че е малко притеснителен тип и не е най-големия сваляч? Дори с мен се държи най-свободно така да се каже... Не знам... Виждам че в блога сте се събрали доста мъже с опит в свалянето, моля ви, кажете как бихте реагирали ако жена отвори въпрос за среща и изобщо даде индикации за задълбочаване на отношенията...
По принцип ти като жена не трябва да поемаш инициативата освен ако идеята ти не е просто една авантюра. Но след като момчето е много притеснително можеш да му напишеш между другото, че би било хубаво да се видите пак. На него трябва да му светне, че искаш да се видите. Ако не намери смелост да ти предложи го остави да си страда и да се тръшка, че не те е поканил. 😉
Може после да дойде при нас за съвет 😉
Лично според мен или просто трябва да му намекнеш леко… за това че искаш да го видиш (както те съветва All That Jazz ) или другия вариант е просто ти да поемеш инициативата… няма нищо лошо в това, поне според мен де! Нищо не ти пречи да го поканиш на 1 кафе, ако той е заинтересован ще откликне веднага и ще знае, че изпитваш нещо към него! Според мен така ще ви бъде много по-лесно и на двамата… но ако се страхуваш да направиш първата крачка просто му намекни 🙂
Виж какво прави тоя форум с хората! Ей го Джони оня ден беше като в небрано лозе и искаше помощ, а вече раздава съвети (и с моя милост така беше).
Прав е Джони. Няма нищо лошо в това да го поканиш да излезе. Повечето жени не са много инициативни и аз лично винаги съм приятно изненадан, когато попадна на такава. Все пак не прекалявай! Не се притеснявай да направиш крачка, но следващата остави на него! Все пак редно е той като мъж да поеме поне половината инициатива. От теб се иска само да му покажеш или подскажеш сипматиите си. Ако те харесва и е поне малко мъж, ще поеме щафетата. Ако е толкова плах, че да не го направи, не се занимавай с него! За какво ти е такъв „мъж“? Ако пък не те харесва в интимен план, поне ще го разбереш.
Така и трябва да бъде, Малволио. 😉 Понякога като ти чета съветите и си викам, че щафетата вече е предадена и може да се пенсионирам 😉
А това ти изречение Lover може да го сложи като мото на блога:
Няма по-добър начин да накараш едно момиче да се почувства глупаво от това да и обясниш чувствата си към нея.
Няма да е лошо. Даже ви подарявам авторските права върху тази тъй мъдра моя мисъл. 😛 Стига ми тая награда, че няма да се налага да го обясняваме отново и отново на всеки следващ отчаяно влюбен младеж хукнал да разкрива сърцето си пред обекта на желанията си.
🙂 🙂 🙂 Както съм казвал и преди – ако знаех за тая мисъл – „Няма по-добър начин да накараш едно момиче да се почувства глупаво от това да и обясниш чувствата си към нея“, преди 4 месеца, щях да си спестя доста безсънни нощи…
А сега към проблема. Nia, преди да направиш каквото и да било, първо си отговори на няколко въпроса:
1.Искаш ли изобщо да си с въпросния младеж или просто това е поредната авантюра?
2.Ако отговорът на горния въпрос е „да“ – следващия, на който трябва да си отговориш, е „Защо искам да съм с него“;
В зависимост от отговора и на втория въпрос следват още няколко, но тях ще си ги знаеш само ти 🙂 Но по принцип нищо не ти пречи ти да поемеш инициативата, рискуваш единствено да те отблъсне, а ако това стане, явно не си е заслужавало изобщо да се занимаваш с него…
Хах Малволио , и аз да дам някой съвет нз колко е правилен ма като се поставя на въпросния човек на мястото .. тея два варианта ми се струват най-добри! И наистина няма нищо лошо една жена да земе малко инициативата наистина прави добро впечатление! Въпреки че има мъже които не харесват такива жени… според мен защото чувстват застрашено своето достойнство . Но секи си е различен и аз като теб харесвам такива момичета! Но те наистина са рядкост …
Честно казано, не мислех да коментирам темата. Най-малкото, не знам какво е „Facebook“. Нашата мила приЗдрачна, ми обясни долу горе, и пак нищо не разбрах. Освен това, в моето училище имаше 4 момичета. Двете ми бяха дами на бала, другите не можех да ги гледам и не съм си помислял дори да поддържам някакви отношения с тях, дори приятелски.
Както, господата по-горе те посъветваха, имаш две възможности. Едната е да поемеш инициативата. Другото е да му намекнеш, че искаш да излезете.
Лично на мен втория вариант ми се струва по-удачен. Възможно е да накърниш достойнството му с първия. Въпреки, че аз нямам нищо против такива действия. За мен е важен крайния резултат, как ще се стигне до него не ми е интересно.
И все пак предложи му директно, само ако не схване намеците ти.
Има безброй начини да му намекнеш. Нещо от сорта.
– Тая вечер искам да изляза с един хубав мъж(и добави нещо с което да се сети, че става въпрос за него. Примерно примерно ако е тъмна коса и сини очи добави „искам да е с тъмна коса и сини очи“).
Ако след това не загрее, бой в кръста с винкела да куца две седмици(шегувам се, въпреки, че ако това не го подсети, заслужава си боя).
Ако пропуснеш винкела, просто му кажи, че искаш да те заведе на някое място, където нямам много хора…
Чесни казано немислех да се намесвам в този разговор, но все пак ако искаш да чуеш едно женско мнение- първо разбери какво мисли за момочетата,които правят първата крачка и ако няма нищо против го покани да излезете, но ако мисли обратното се измъкни от последващия въпрос бях любопитна например. От опит знам, че повечето мъже неразбират от намеци и трябва даги халосаш с нещо силно зада те разберат ( НЕКАЗВАМ ЧЕ НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ТОВА)
azvezda – абсолютно си права, не ПОВЕЧЕТО, а ВСИЧКИ мъже не разбират от намеци 🙂 И това е, защото ние мъжете си казваме всичко направо и не ни е приятен завоалираният стил, който използвате вие жените… И аз не разбирам от намеци, никога не съм разбирал, няма и да разбера!!!
Valenc – Не трудно да се научиш да разбираш какво казва жената.
Примерно аз, добре разбирам какво ми казва жената, разбирам и от намеци…
Но когато слушам няколко жени да говорят се обърквам.
Умът на жените е много странен, той работи паралелно. Могат да разговарят на няколко теми едновременно, без нито една от тях да прилича на друга. Пробвал съм се, заставам близко до няколко жени на една маса, в някой бар. И почвам да слушам. Отначало долу горе хващам мисълта. Но след десетина минути, темите на които говорят едновременно стават няколко, и аз губя нишката. След още няколко минути чувам само бръмчене, безцелно дърдорене. Но те явно се разбират чудесно.
Забелязал ли си, че жените поставят няколко въпроса едновременно. Или правят няколко молби едновременно. Това също много ме трови.
Примерно:
– Жоро, утиди до магазина, купи ми шампоан, изчисти си колата, пусни пералнята, а да докато си в магазина купи кафе, ако искаш към един чеса може да се видим да обядваме заедно, впрочем погледни ми колата, чува се някакъв подозрителен шум от дясно, а нека да е един и половина, днес имам повече работа. Нали знаеш какво кафе. Добре, дай ми целувка, чао, щях да забравя сложи купи ми и балсам…
Ето, запомням до „купи ми шампоан и си изчисти колата“ на татък ми е пълна мъгла. Кой мъж може да запомни всичко това, толкова хаотично и объркано…
Стана ми интересно защо жените са така на дарени от към умение за комуникация. Поразчетох се и намерих отговора.
Според книгата която четох, жените имат два центъра на комуникацията в мозъкът си. И в лявото и в дясното полукълбо. Ние имаме само в дясното. Ако женският мозък се нарани от която и да е страна, тя няма да загуби способноста си за комуникация, тъй като в другото полукълбо има същия център. Но ако мъжкият мозък се нарани от дясната страна, той загубва говора си. След това възникна въпросът защо е така, защо жените имат два центъра а ние само един.
Попаднах на друга книга. В нея това явление се обясняваше с това, че в праисторията на човека, мъжът е бил ловец, а ловната му дружинка е била съставена от 4-5 човека. Между тях не се водили разговори, те са си служили със знаци и викове и говор почти не им е трябвал. А жените са водели заседнал начин на живот. Те са биле пазителките на домът, и комуникацията им е била изключително нужна. Освен това, като по-слаб пол те са нямали друго оръжие срещу себеподобните си освен говора. Говорът също им е бил полезен за отглеждането на децата…
Сега наблюдаваме еволюиране на човешкият мозък, все повече мъже притежават почти паралелно мислене(казвам почти защото абсолютно паралелно няма). Все повече мъже могат да разговарят с жени без да се объркват и уморяват. Такива мъже ние наричаме сладкодумни. Техния речник е много по-богат и способа им за комуникация е по-добър, точно като при жените. За жалост често при такива мъже се наблюдава женственост и дори хомосексуализъм.
Както винаги има и спасение. Единия вариант е да отстраните половината мозък на жена си. Другият е да тренирате, като водите разговори с колкото се може повече жени! Забравете, че ще имате техния способ, но поне ще разбирате що годе какво ви се говори…
Така почти съм съгласна с Valenc защото аз познавам мъже, които разбират от намеци.Както казва manowar това е просто въпрос на навик всеки може дасе научи.
manowar несъм съгласна за теб може де е оберкан начина по които говорим ама за нас ника даже не е има си логика във всяка дума и значение на кое място е.
azvezda – съгласих се с теб, може би има мъже, които разбират от намеци… Аз обаче не съм от тях и нямам намерение да се променям 🙂 Някак си не обичам недоразуменията, които доста често са породени от криворазбрани намеци, а и е много по-лесно, когато си казваш всичко направо – жените трябва да опитат някой ден и доста проблеми ще им се изяснят 🙂