Работил някога в Съединените Американски Щати един известен и много действен хипнотизатор на име Милтън Ериксон.
Ериксон можел да хипнотизира всеки, дори и най-съпротивляващите се пациенти или клиенти.
Какво правел?
Той изкусно се преструвал, че "мисли, бори се и диша" по същия начин както и неговия клиент. И рано или късно пациентите започвали да вярват, че това е така. И тогава Ериксон внушавал на клиента си определени мисли, а клиента охотно ги приемал - толкова охотно, като че това били неговите собствени мисли.
Ако разглеждаме този процес подробно, то в началото на общуването Ериксон буквално ставал огледално отражение на своя клиент и по този начин предизвиквал доверие към себе си (никой няма да спори със собственото си отражение).
Но какво трябва да направи клиента, ако неговото огледално отражение тихо и постепенно започне да прави нещо самостоятелно? Клиентът има само един изход: сега той е длъжен да отразява своето отражение и да се движи и мисли така, както отражението.
Как се прави това? Заемаш позата, която е заел човекът срещу теб и меко и не очевидно копираш неговите движения. Това се прави за по - малко от една секунда. След това започваш да синхронизираш своето дишане с дишането на човека срещу теб. Тоест дишаш с тази честота и дълбочина, каквито са при жертвата ти.
Начинаещите много често допускат следните две основни грешки.
1. Прекалено старателно отразяват "другия".
2. "Другият" не диша.
Ако отразяваш всички жестове на "другия", то човекът срещу теб ще забележи това и може да реши, че или си ненормален, или, че му се подиграваш.
Затова се отразяват предимно микро мимиките и микро жестовете на тялото.
Например "клиентът" отпива от чаша. Ако вече си направил това в синхрон с него, на неговото второ отпиване можеш да използваш друг жест – просто си разтриваш леко брадичката за секунда или две. Основният жест - придвижването на ръката до главата е изкопирано. Няма значение, че не си държал чаша. На неговото трето отпиване ти също можеш да отпиеш от чашата като него, а четвъртото му отпиване можеш да го пропуснеш за да се успокои "клиента", че не се правиш на клоун.
Втората основна грешка е оплакването, че "другият не диша". Щом човекът срещу теб е жив, значи той диша. При мъжете дишането е коремно - погледнете към корема му. Или яката на ризата му. Тя трябва да потрепва в такт с дишането му.
При жените дишането е "гръдно" - погледнете към горната част на гърдите на жената. Трябва да забележите равномерно повдигане и спускане. Това трябва и да копираш.
Ако направиш всичко пресметнато и внимателно, то твоята партньорка ще осъзнава само едно нещо: поради някаква непонятна причина да бъде с теб й е толкова приятно и комфортно, като че те познава от сто години и е влюбена в теб още толкова.
Нещо повече: достатъчно често жената с удивление ще забелязва, че иска да направи нещо за теб, макар че ти не си изразил вербално това си желание.
Източник: lover.ru
Много ми се иска да чуя коментар на някой, който го е опитвал…
Здравеите ами така като чета статията, все едно чета цитат описан взет от НЛП. Искам да ви кажа че хипнозата по – този начин наистина дава резултати. Но те не достигат до това което описва НЛП. Наистина има сближаване с човека на които се прилага. Но не може да се променят мислите на човека ( поне аз не мога, за Ериксон не знам).
Не съм променял на някой мислинето използваики тази хипноза макар че хората понякога ме оприличават с себе си. По – често аз ги оприличавам с мен защото се занимавам близо 2,5г. с тази хипноза и дори понякога осещам, че я правя подсъзнанетелно (което е добре). За това че човека може да се притесни че го копираш. Ами има една друга хипноза която я наричат частично оприличаване ( Пример ТОЙ/ТЯ кръстосва ръце а ВИЕ крака или обратното).
В НЛП са описани много хипнози, но те казват как да променяме мислите на другите. НЛП казва как да променим нашето мислене, Как да постигаме целите си но не дава конкретни стъпки за промяна на поведение на други хора. Защото държи на мнението, че за да промениш другите първо трябва да промениш себе си. Обаче аз виждам проблем в това защото след като мисля като човека (които искам да променя) не се нуждая повече да го променям неговото мислене.
Аке само един метод беше достатъчен за постигане на целта, то в науката щеше да съществува само един метод. Така че според мен тук върши работа златното правило: компилация и импровизация. 🙂