Здравейте!!!
Моля за съвет как да завържа контакт с едно момиче.
Историята е следната: Скоро станах студент с цел да уча и въобще не съм си мислил чак толкова на темата да имам каквито и да е различни отношения с когото и да било от колегите, освен чисто колегиални. Пък и нямах интерес да гледам сериозно на някоя колежка, защото тъкмо бях прекратил сериозна връзка.
Още първите дни забелязах едно момиче от друга група, с която имаме заедно лекции. Направи ми впечатление още от пръв поглед. Хареса ми, ама си казах, какво пък те много момичета ми харесват, това не означава, че трябва да я свалям. След известно време, случайно я видях преди изпит и реших да я заговоря. Беше ми неудобно да не се изложа в разговора, ама рискувах и за щастие разговора се разви добре.
Оказа се, че след разговора ни видях много общи неща в характерите и мисленето ни и едно много силно привличане. Интересното в случая е, че това беше преди около 3 месеца и от тогава много често мисля за нея. Дори първите дни след този разговор имах чувството, че не мога да се съсредоточа в нищо друго, а само тя ми беше в главата.
Сега след като започнах следващия си семестър , отново започнах да я виждам. Когато имаме лекции постоянно това ми е в главата , но не знам какво да правя. По принцип не съм от прекалено срамежливите, ама в случая наистина се чувствам тъпо. Като се опитам да се заговоря на някоя тема с нея имам чувството, че забравям думите. Започвам да говоря някакви неща, които и на мен самия ми се струват глупави.
Не знам почти нищо за нея и въпреки че на няколко пъти я заговарям, дори не и знам името. Знам, че не ми излиза от главата и това чувство всъщност ми е приятно. Като се сетя, че никакъв по-сериозен контакт нямам с нея и започвам да се чувствам много глупаво. Не знам дали е обвързана и т.н. Интересното, което наблюдавам, е че се споглеждаме от време на време и си засичаме погледите и съответно си отмествам моя, незнайно защо.
Истината е, че наистина имам желание да завържа контакт с нея, но не знам как да стане, като си забравям граматиката. Много ме притеснява това да не го направя, като поредния и сваляч. Искам просто да го направя добре и да проличи, че отношението ми е напълно сериозно.
Досега не съм се обръщал към никого за подобен съвет. Иначе, в много случаи съм давал такива съвети на приятели. Надявам се , че някой ще ме посъветва как да завържа по сериозен разговор.
Ти искаш всичко да е перфектно, но ако не опиташ, няма как да стане. Няма перфектни неща. Трябва да се действа спрямо момента и да се импровизира дори. За това ти е нужен опит, който се придобива след много опити и грешки. Така че – опитай и ако не стане – продължи напред.
Аз мисля да добавя само едно… просто бъди себе си … тя ще го забележи и оцени…и гледай да не използваш някакви заучени фрази и разни такива,в противен случай рискуваш да се покажеш като поредния селски сваляч….Късмет с мацката!
До колкото разбрах, проблема ти е, че си неспокоен в присъствието и, притесняваш се можеби? Не е толкова страшно…
Няма смисъл да си мислиш какво ще и кажеш или какво ще направиш. Сещам се когато аз се притеснявах от една мацка, цял ден мислих какво ще и кажа начих го на изуст бях заучил дори движенията си, мимиките си и прочее. Като се видяхме, не можах да и кажа здрасти. Казах и, много бързо дори аз почти не се разбрах „искаш ли да излезем“ и без да чакам отговор се обърнах да си тръгвам, тя каза „моля“ помислих си „айде изложихме се“, погледнах я оплашено и повторих малко по-бавно, тя каза „да, искам, и случайно в момента съм свободна“. Нищо не стана, поцелувахме се и това беше.
И така, не мисли какво да и кажеш. Трябва да се отпуснеш. Аз правя така обличам се така, че да се харесвам максимално, срещам се с приятели и приятелки(те са много важни, така ще говориш със жени които не те притеснява“, спомням си смешни неща от живота си, и като се видим аз имам самочувствие, че изглеждам добре, загрял съм с разговорите, и настроението ми е приповдигнато. Може би и при теб ще проработи, ако все още не ти стига, самовнуши си, че тя е твоя и няма как да ти откаже“ Повтаряй си го и ще си повярваш(лъжата казана 3 пъти става истина).
Като се видите и и кажеш „здравей“ даже и да имаш какво да и кажеш след това изчакай малко. Можеби тя ще започне с нещо, което живо я интересува и така изключваш риска да говориш за нещо за което не и дреме.
Т,ва е.
Ааа, братле, голяяяяма грешка си допуснал според мен!!! Имам предвид това, че сте си говорили няколко пъти, а ти дори не си й се представил – как може поне да не се запознаете?!? И не си мисли, че тя ще бъде водещата страна в това – ТИ си длъжен да го направиш, нали се сещаш защо 😉 Не е кой знае каква работа да си размените имената – оттам нататък ще ти е малко по-лесно… А и не забравяй, че колкото повече чакаш, толкова по-голям шанс има мацката да си намери някой друг (ако е свободна) – не забравяй, че и жените имат нужда от секс – народът го е казал „козата си сака пръч“!
Освен това имам и „диагноза“ за теб – ти си влюбен в това момиче 🙂 🙂 🙂 Което изобщо не е лошо, даже напротив, но трябва много да внимаваш – все пак още не я познаваш и е малко рано да се каже дали изобщо има смисъл да инвестираш чувства в нея – все пак те са най-ценното, което притежава човек…
И така – действай!!! Недей да губиш време! Като за начало се запознайте – това поне не е толкова сложно, но все пак гледай да не е така, все едно само това си целил, когато я заговориш! Някак си между другото се запознайте 🙂 Успех!
Ами проблема ти всъщност е типичен за всички мъже – притеснението от запознанството и повярвай ми – колкото и да си опитен в тези неща, пак чувстваш леко напрежение при запознанството. Виждаш момичето, казваш си – ахх, става все по-хубава с всеки изминал ден – прекалено е хубава – трябва да я заговоря – дали пък няма да се изложа? – ахх, ами ако кажа нещо, което не трябва!? – леле, ще проваля всичко! и т.н. от лошо към по-лошо. По този начин се самонавиваш, че трябва да си мериш приказките и да внимаваш за всяка своя дума, а от там се и притесняваш. Това нещо можеш да го избегнеш, като просто не стигаш до момента, в който си казваш „ахх, ами ако кажа нещо нередно ?“, а това как да го направиш? – Просто я виждаш казваш си „моя е“ и не чакаш повече от 3 секунди преди да отидеш да я заговориш. Това помага много, защото ти вече си прекрачил момента на притеснението от първите думи … Дори и едно здрасти върши работа – от там разговорът тръгва сам. И добра идея е вече да се запознаете и то наистина, както написа Valenec – гледай да е между другото, все едно не отиваш при нея, само и само да се запознаете. Не трябва да вижда, че изгаряш от желание да си говориш с нея и едва ли не за това живееш. Отделяш известно време пред огледалото, отпускаш се, измисляш начин да я поканиш на среща ( може и под предлога, че не си разбрал дадена задача, тя да ти я обясни и ти да й се отплатиш, като я поканиш на кафе, обяд, или вечеря и т.н. … ), виждаш я и не чакаш повече от три секунди, за да отидеш при нея – и по време на самото ходене изобщо не трябва да личи, че си притеснен от нея – просто вървиш с бавни движения, изправени рамене и глава – но без да преиграваш – от там всичко ще потръгне, както трябва. Ако има някакъв проблем – пиши тук и ще се опитаме да ти помогнем с каквото можем 🙂
И Valenc, според мен изобщо не е допуснал грешка с това, че са говорили няколко пъти, а даже не си е казал името, а дори това е в негов плюс 🙂 . Защото мацката сега е леко объркана, хем си мисли, че няма интерес към нея – повечето биха си казали името и биха я поканили веднага на среща, а той говори с нея, а дори не са се запознали. А от време на време си хвърлят погледи, което пък я обърква повече – като я гледа той заявява интерес към нея, а при положение че са си говорили, а дори не си е казал името и е някак си странно. Жените постоянно трябва да са в невидение и да се объркват максимално, защото така си им интересен. Но aaa, наистина не чакай и секунда повече, защото дори да има сега някакъв интерес към теб ще го загуби, ако продължаваш по да се притесняваш от нея.
Еми братле и аз съм имал същия проблем(не стана с девойката както и да е ) аз също съм студент и т.н.. Та мисалта ми е колкото повече колежки имаш особено в лекциите толкова повече флиртуваи с тях пред нея и така в един момент, когато и зададеш и най-практичния въпрос „как си“… Тя няма да знае какво да ти отговори. Повярваи ми това съм го……
Започваш с обичайните въпроси как се казваш,откъде си и прочее пък по-нататък берикет версим.
Вече си оплескал нещата – влюбил си се. От там нататък шансовете ти падат катастрофално. Причината е, че тя не се е.
Защото не те познава, не е правила още секс с теб и не знае иска ли те.
А боя, в който си победен преди започване на първата битка е почти с предрешен край.
Все пак ако има надежда (моя брой опити в такова състояние не е бил безкрайност, но всичките са завършили с crash) то грешки ще са:
1) да признаеш, че си влюбен = да признаеш че си победен (кълцат през сърцето с брадвата за това). Причина: 99% от жените не пускат по милост. Ти очакваш, че след като си готов да дадеш всичко, тя ще те разбере. Ще реши, че ти си най-прекрасния. Но тя вижда един, който вече не е предизвикателство = (по-безинтересен).
2) да търсиш взаимност или да се опитваш да я обсебиш – всеки иска свобода. Освен теб в такова състояние – ти си хвърляш свободата и търсиш същото, ама няма да стане. щото отсреща не са влюбени в теб.
3) да изпаднеш в униние, че тя не те обича все още и да очакваш да се смили – както казах, 99% от жените не пускат по милост.
От мен толкова със здраве. По въпросите на успеха не мога да се произнеса, защото не съм експерт там.
Знам че е трудно, защото и аз съм бил в подобно, дори в по-глупаво положение някога.
Първо – опознай себе си. Опитай да се разграничиш от сковаността, която се проявява когато си пред момичето, в което си влюбен – постави се на мястото на страничен наблюдател на самия себе си, но от вътре. Просто се наблюдавай и не се опитвай да си въздействаш. Само това. И в един момент ще се промениш без дори да си полагал усилия конкретно за някаква промяна. Това е по-добре, защото ще си останеш естествен и промяната ще е трайна, защото няма да е наложена със сила, т.е. няма да е неприсъща на тебе.
Второ. Казваш, че си се влюбил без да я познаваш. Ами направи същото и към нея, каквото и към себе си – стани страничен наблюдател и я опознай, възможно най- безпристрастно и ненатрапливо. Просто когато говориш с нея или контактуваш по някакъв начин, проявявай вътрешен интерес, опитай се да усетиш що за личност е тя и не мисли как ще се представиш, просто прояви искрен интерес и думите сами ще ти дойдат на устата. Ако сгрешиш нещо, ако кажеш нещо глупаво и т.п., не забравяй че трябва да си и страничен наблюдател на себе си – това ще ти помогне не само да се опознаете, но и да не се вторачваш в грешките си, а да ги поправяш на момента (но не всички грешки имат нужда от поправяне, понякога трябва просто да ги отминете с усмивка).
Трето. Ако сега се върна във времето, не бих се притеснявал че момичето ще разбере, че съм влюбен. Иска се смелост за това. Има един такъв момент – доверието индуцира доверие. Ако тя е момичето, в което си мислиш, че си се влюбил, тя няма да злоупотреби с доверието ти. А ако не е, то просто няма да има значение, защото не би трябвало да може да те нарани, най-много да се изложи – нали вътре под „опаковката“ тя ще е някаква напълно непозната и въпросът тогава ще е в кого си влюбен в същност? – не в опаковката, но след като не и в съдържанието, значи в някакъв идеал, в илюзия, която няма нищо общо с даденото момиче.
Просто бих й свидетелствал интереса си, но без да го натрапвам. Бих й дал да разбере, че оставям на нея да направи следващата стъпка.
И за разлика от преди, не бих бил ентусиазиран да изпълнявам всяко нейно желание, не бих правил неоправдани жертви (без значение дали тя знае, че правя такива или не). Ако се окаже, че те харесва, желанията й (примерно за помощ в нещо) ще са само повод да сте заедно, така че за нея няма да е никакъв проблем да ги съобрази с реалните ти възможности, само трябва да се престрашиш да говориш открито за тях.