И този път май наистина всичко свърши. На 1-ви юни 2008 година тръгнах с едно момиче, което тогава беше на 16, а аз на 20 години. Отначало всичко вървеше идеално, но направих грешката, че преспах с друго момиче 3-4 месеца след като тръгнахме. Уж ми прости тогава... След 6 месеца тя почна вече да ме вика да ходя в тях. И така стана, че малко по малко направо си заживях в тях. Проблеми с родителите й съм нямал. Сядахме на масата заедно, спяхме с нея в едно легло, просто всичко си беше сън.
Малко по малко нещата като чи ли се промениха, почнахме да се караме за глупости, а и аз много ревнувах. Може би главно заради това ставаха и скандалите. И 20 дена преди да направим 1 година връзка, в един отвратителен ден, станах за работа (работех в един хлебозавод, карах хляб с бус и ставах е 3:00 всяка сутрин) и както всяка сутрин преди да отида на работа я целувам за чао, докато тя още спи и заминавам. Сутринта като се събуди си говорихме по телефона тя ми каза "обичам те" и след обед като се видяхме се сдърпахме пак и тя каза "Не те обичам вече, и искам да се разделим", при което на мене ми писна от чалъми и си позволих да я ударя в ръката, за което до ден днешен съжалявам.
Направих го безсъзнателно, не съм искал. При което наистина се разделихме за 26 дена. Аз просто се бях побъркал тогава, ходих при гледачки да ми кажат какво ще стане, ходих в църквата всеки ден да паля свещ. Плачех постоянно и правих опити да се оправим. Ходих до тях цветя и носих, молих я да ми прости, и така стана че един ден се оправихме. Почнах пак да спя в тях ходихме пак 2 месеца и малко и пак се разделихме. Пак щото много ревнувам, тогава пак същата история, бяхме се разделили за 1 месец и 15 дена някъде. Това става миналата година лятото.
Тогава тя тръгна с едно лапе 2 години по малко от нея, тя беше станала вече на 17. Пак я търсих, търсих, но нищо. И накрая вече се отказах. Хванах си друга приятелка но нямах чувства към нея, нямах и никакъв интерес. Но ей така си ходих с нея, понеже да отбия номера, пък и тази, която искам, да се дразни. Вече се бях отказал, но пак си ходих при гледачки. Всичките ми казаха, че ще се оправи всичко и че тя ще ме потърси. И така стана, тя ме потърси сама. И се върнах пак при нея. Казваше, че съжалява, че не иска повече да се разделяме, че ме обича, ходихме пак известно време.
И след 2 месеца пак се разделихме, пак за 1 месец бяхме разделени. Виждахме се в дискотеката, но аз ходех все с различни момичета, да се дразни. Тогава се сдърпахме, скарахме се още повече. Това беше 3-тия път, когато се разделихме. Ходех пак при гледачки, това беше сега декември месец (може да ви е смешно, но аз вярвам на такива, а и ми дава надежда и спокойствие). И на 22 декември се оправихме пак и стана така, както гледачката ми беше казала. Всичко си вървеше идеално както винаги, бях спрял да ревнувам, това, което на нея най й пречеше. Не мога да си обясня защо като се оправим и първия месец всичко върви идеално и след като мине 1 месец почват пак цупенията, скарванията и проблемите и все по 2 месеца караме и се разделяме.
Сега последната случка беше на 1-ви февруари съботата, искаше да отиде на дискотека със съученички (демек без мене), аз й казах да върви. А тя наща се целувала с някакъв, при което на другия ден ми се обади да отида до у тях да говорим нещо, искала нещо да ми каже. Отидох аз и тя ми вика да си призная снощи се целувах с един в дискотеката, започна да реве, каза че съжалявала, че не знае защо го е направила, че не може да си го прости, че не може да ме погледне в очите. Аз се ядосах, но не го показах... държах се на ниво. Казах й че това, че си признава, е нещо, защото за иска много смелост да си признаеш, не всеки може, важното е да си осъзнае грешката и да не се повтаря повече.
Прегърнах я, целунах я и я гушках, а тя само това повтаря, че не може да ме погледне в очите и реве. Попитах я дали иска да излезем вечерта, тя каза, че не искала, защото искала да си остане сама. Обаче аз дочух, че щяла да излиза с тоя дето се целувала в дискотеката. И пречаках я аз на горната улица над тях и видях как спира една кола и тя се качи в колата. При което ходих до у тях, приказвах с майка й аз и казах къде съм я видял. И вечерта по късно приказвах с нея по телефона, казах и че е използвачка, защото аз като й угаждам да излизаме, подаръци, насам натам, като я разкарвам, съм добър и не мисля, че заслужавам това да ме лъже.
Аз даже й подарък за нова година не получих от нея. Тя се ядоса като и казах, така и вика като съм използвачка, ела си вземи всичките неща дето си ми подарил. Ще ти ги смъкна в една торба пред блока, отидох аз и торбата беше пред входа. Взех си я и от тогава не съм я чувал нито виждал. И не знам какво да правя. Това ми е първата голяма любов. Гадно ми е, но и не знам какво да правя и как да постъпя. Не знам ще се върне ли при мен. Ще съжалява ли? Аз съм първия, с който е ходила толкова време и първия, с който е живяла. Тя е на 18 години вече, аз на 22. Дали ще се осъзнае? Ще чакам вашите мнения и препоръки 🙂 Благодаря за отделеното време.
Всичко е било много вълнуващо и драматично, но сега просто е моментът да продължиш напред. И гледай следващата да е по-стабилна емоционално. Ти пък от своя страна престани да бъдеш такъв ревнивец! Няма нещо по-лошо от това единият постоянно да следи другият, има нещо сбъркано. То като се стигне дотам, значи всичко е свършило. В такива положения най-правилното е да продължиш напред. Поразгледай сайта, интересувай се от пикъп и от самоусъвършенстване и дано се промениш към по-добро.
А да, и още нещо – не удряй жени – ето защо: http://www.lover-bg.com/2939/
Пич забравия. Недей и са обажда нито недеи я вижда недей да палиш свещи общо взето недей да мислиш за нея следващите 3 4 месеца през това време веми си хвани нова приятелка, защото с тази вече знае че винаги си готов и ще ти прай въртели и ще те разиграва.
Ето затова уважавам този сайт.Реални, житейски истории за разлика от други сайтове където се лети в небето и се развиват някакви безумни теории.Значи маняк ти си на 20 години и имаш такъв проблем.Е аз съм на 21 и имах подобна история.Знаеш ли какво трябва да направиш.
Трябва да я забравиш,да продължиш напред има и други жени по света.И още един съвет от мене-Не лижи тама където е плюто,демек сега ще ти разкажа една история.Почти същата е като твоята няма какво да ти разказвам разликата беше там че аз и бих шута и продължих напред поднових дейности които бях занемарил.Тренирах повече излизах с приятели и правехме атака на куровляка,тренирах за да си закаля характера.Недей се излага пич ти си на 20 тя на 16 това ако ми го спретне някоя малка пача няма да мога да си го простя в близките няколко години.
Съжалявам, че трябва да ти го кажа … Тя от четвъртия месец те е подхванала и от тогава си й станал просто играчка, резерва, човекът който огажда на всички нейни прищевки и от който тя има ПОЛЗА.
Извод: Като изневеряваш – намери начин тя да НЕ РАЗБИРА, подсигури се!
Всички тези караници и ревнуване ги е предизвикала тя и не защото „просто е такава“, а защото ти си сгрешил. Само една грешка може да е фатална. От там нататък се карате, разделяте, тя пуска някоя друга сълзица – първият път й минава номера – и хоп ти й ставаш резервата. Стане ли веднъж – ще стане пак и така докато вече не е извлякла всичко, което може да извлече от теб. И повярвай ми – след този случай има голяма вероятност да се върне и отново да се повтаря старата песен на нов глас и не че ще съжалява, просто ще ти спретне постановка сякаш наистина се разкайва, а ти понеже си хлътнал по нея и си добронамерен веднага ще лапнеш въдичката. Спри, спри, спри, спри … СПРИ, ама наистина СПРИ да се занимаваш с нея, както и с всички тези гледачки и подобни глупости! Няма смисъл да тъпчиш на едно място, та ти си на 22! Имаш възможността да срещнеш други момичета, използвай я, докато още можеш. И си извади изводите от това и всяка една грешка, която си допуснал, ако трябва си я запиши на лист и я пъхни в джоба, да можеш всеки път преди да направиш нещо глупаво, което ще ти пропелее ценно време и нерви да си спомниш какво и как не трябва да правиш. Горе главата и продължавай напред – който търси намира 🙂
АБСОЛЮТНО Е ПРАВ XaXo-XiXi – млад си още, животът е пред теб, кво си тръгнал да се тръшкаш за някаква недорасла… аре да не казвам каква? Пълно е с жени по света! Обаче, когато срещнеш новата изгора, НИКОГА повече не повтаряй грешката да й изневериш, ако наистина държиш на нея…
Mazda323F – Имам просто правило, позволи ли си, да ме изгуби един път, втори път няма. Това ми спестява много главоболия и неприятни истории като твоята. Разбирам, че мозъкът ти е като деференциалното масло на маздата ти(тоест на пяна). Но, вземи се в раце приятелче, как може да търпиш няква мацка да ти се качва на главата.
С теб сме, доста различни, ако мен ми направят нещо такова, ще я намразя и ще искам да я убеся на сутиена и. Щях да съм узлубен към нея, всеки път като я чуя щях да се зверя. А и да се целува с някакъв си там, случвало ми се е, реакцията ми беше, спокойна, но в умът ми протече буря, всички чувства и симпатии които изпитвах към нея се превърнаха в отвръщение, стана ми противна. Беше ме гнус от нея, даже не исках да ме пипа, като ме докосна щях да повърна. Но преди съвсем не бях такъв, преди бях нещо подобно на теб, докато не усъзнах, че това ми пречи и е опасно и вредно за мозъкът ми и съществуването ми. За това, нарочно си изградих гореописаните реакции.
В мен напира глупавия въпрос, защо подяволите си излизал с тая „жена“, какво видя в нея. 16 години, тя е дете приятелю, не я защитавай, и аз щях да искарам сума глупости ако бях хлътнал по някоя мацка. Тя си е дете, всичко и е детинско, даже излъчването, да не говорим, че е глупава до безобразие, не искам да я обиждам, всички сме биле глупави в тая възраст. Тя не знае, в кой свят живее. Остави я да си чупи главата, зарежи я не ти трябва такова чудо…
И двамцата сте ги надробили едни… дето казват „хвани единия, че удари другия“…
Няма да ви анализирам, че ще трябва роман да напиша. Само едно ще ти кажа – след това ти изпълнение с подаръците, не й се надай повече. Не разбираш какво си направил? Казал си й, че си се опитал да я купиш и че си искаш „парите“ (нещата) обратно. Нещо повече – прибрал си торбата, с което окончателно си й дал да разбере, че „разваляш сделката“. Т.е. обезценил си връзката ви до нула, обезценил си всичко, което си вложил в тая връзка, отъждествявайки го със сделка, с някаква торба безполезни вещи! Ако след това чакаш тя да те потърси, ще има да си чакаш, приятел.
Не го прави това никога повече! По-добре не подарявай нищо, отколкото така.
Не случайно хората са казали „направи добро и го хвърли в морето“. Като подаряваш нещо, забрави го веднага. Ако ще търсиш отплата, по-добре не подарявай, подаръкът ти не струва.