Въпрос който ме тормози откакто реших да се занимавам с изучаване и интензивно практикуване на секс. Къде е границата, когато обмяната на ласки се превръща в извращение? До къде може да стигнем в играта или същинския акт, без това до се сметне за перверзия? Как да разберем кога се отклоняваме "от правия път"?

Както вече казах, отдавна се питам това. Смятам, че всеки един от вас се е питал същото, някога. Нека разгледаме въпроса по-подробно. Ще започнем с определението за табу...

Табу?!? За всяка култура, всеки народ, всяка общност, всеки човек, табу има различно значение. За някой табу може да е дори, различна поза от мисионерската. Още от сега забелязваме колко е размита границата и колко индивидуално е горе споменатото определение. Неяснотата по въпроса се подсилва от това, че човек се променя. Преди няколко години за мен да вържа ръцете и очите на жена, беше недопустимо и ненормално. Сега правя много "по-недопустими" неща. Всеки знае за себе си, но за да добием ясна представа кое за нас е табу, аз пиша настоящата тема.

Отклонение от нормалното сексуално поведение, звучи глупаво и неправдоподобно. Отклонение в секса може да има само при наличието на някакъв психичен проблем. Девиация. Всъщност не може да става дума за девиация или перверзия, ако действието доставя удоволствие и на двамата, напротив, в секса е задължително да се прави всичко възможно, което доставя приятни усещания и радост и по никакъв начин не наранява нито физически нито психически партньорите. Колко бързо приключихме с табуто! Табу, няма и не трябва да има! Специално за секса, табу, не трябва да съществува. Практиката показва, че колкото по-освободени, или ако щете, разкрепостени са партньорите, толкова по-здрава връзка имат те.

Далеч съм от мисълта, да ви подтиквам към перверзии, опитвам се, да ви убедя в това, че в секса няма нищо забранено.

А как да разберем кое би ни харесало и кое би ни отвратило. Фантазията в тоя случай не върши особено полезна работа, защото много от нас си представят неща, които не биха посмели да направят в реалния живот. Тогава какво е решението, решение няма. Можеш да пробваш и да рискуваш да отвратиш приятелката си и себе си, или да си останеш захлупен и един прекрасен ден, да се окаже, че на нея ѝ е писнало от безинтересния ви полов живот.

За отворените, мацки които смело ще заявят: Не е важно какво правиш в леглото, много по-важено е човекът. Добре, вие си знаете, няма смисъл... И когато правите секс, броейки мухите по тавана със "страхотния" си избраник, се сетете за мен...

Ето и няколко от болестните състояния...

Ексхибиционизъм - Точно обратното на воайорство, докато воайорът наблюдава голи хора и хора правещи секс. Ексхибициониостът обича да се показва гол. Най-често това са мъже, няма как да ги различите освен по начина и на обличане и ройонът им на действие. Най-вероятно ще са облечени със нещо, което лесно се сваля и открива голата, примерно нещо от типа на шлифер. А районът им най-вероятно няма да е на центъра, а в по-скрити и закътани улички. Все пак те знаят, че подобно поведение е незаконно.

Често ексхибиционистът, набелязва жертвата, следи я известно време, за да разучи местата от където минава, избира удобно място за "атаката" и действа. Целта на това деяние е, както се досещате, сексуална възбуда. Породена от изненадата и уплахата на жертвата, след това идва масторбирането. По-принцип на такива хора не им пречи да водят нормален полов живот, и дори някой имат съпруги и деца. Смята се, че това заболяване се придобива по време на пубертета. Причините не са ми известни...

По принцип, ексхибиционистът не иска секс с жертвата, той се възбужда от началната и реакция. Но ако жертвата подходи към него с явно желание да правят секс, болният ще избяга!

Садо-мазо - Садист е човек, който обича да причинява болка. Наименованието на тази девиация идва от името на, Мркиз Дю Сад. Садистът, унижава обекта на жаленията си и му причинява болка. Както при ексхибиционизмът, това заболяване сполетява най-често мъже... Всъщност, садистът не мрази обекта. Дори е възможна любов, чиста... Но това е израз на неговата сексуалност. Вероятна причина за този девиация е силна мъка и скръб в миналото. Особено в пубертетската възраст, тогава човешкия мозък е най-уязвим... За по-емоционалните хора съществува реална опасност. Те приемат всичко на вътре и тежко го изживяват.

Прост пример, момче излиза с момиче, в един момент момичето къса с него, по какъв начин, дали ще го унизи или ще му се подиграе или нещо по тая мисъл. Няма особено значение, въпреки че също е фактор. Емоционалното момче, с объркания си мозък, изживява всичко трудно, често си представя как бие или крещи на бившата си. В един момент това започва да му харесва и го прилага на други жени, отначало по-леко хапане, драскане и прочее, докато не се стигне до закоравял садизъм. Този пример не е никак изчерпателен, но ви дава известна светлина за причините пораждащи подобна девизция...

Садистични симптоми се наблюдават и в детска възраст, разбира се, това че детето е настъпило мравка или, че цели врабчета с камъни, не може да се нарече садизъм.

Садистично настроените деца често са затворени в себе си, не общуват с другите, замислени са и неадекватни. Упражняват насилие над същества или предмети, които не могат да им отвърнат: кучета, котки, кукли, риби и прочее. Казват, че това е последствие от семейната среда, не смея да го отрека или да го потвърдя.

Както може би много от вас си мислят. Садист и мазохист биха били чудесна двойка. Садистът обича да причинява болка и да унижава мазохистът, това иска. Е да, но не е така... Голяма част от садистите се възбуждат от молбите и виковете на обектите. Но мазохистът ще иска още, садистът ще му даде още. И е възможно да се стигне до осакатяване и дори смърт.

Повечето от нас, независимо от кой пол, имат малко садистична или мазохистична есенция в съзнанието си. В това няма лошо, дори е хубаво! Всъщност, това, което се наблюдава при нормалните хора, не е точно садизъм или мазохизъм. За това не се притеснявайте, не сте болни, ако обичате да пошляпвате приятелката си по задника или да ви дерат и хапят!

Вампиризъм - Да, има и вампири. Сещам се за фраза от филм. "забравете всичко, което си мислите, че знаете за вампирите, те съществуват". И е вярно, те съществуват. Не както си ги представяте или както сте свикнали да ги виждате по филмите. Те са си съвсем нормални хора, дори повечето не знаят за вампирските си наклонности. Тук вече, най-често вампирите са жени! Има различни стадии на вампиризъм. Някой точно както си ги представяме, партньорите се хапят с цел консумиране на кръв. Всъщност такива случай са изключително редки, или поне не се знае за тях... Сещате те се за някой жени, които обичат да гълтат семенната течност на партньора си. За повечето от тях това е израз за пълно сливане и приемане на партньора. Почти по същата причина вампирите пият кръв, което разбира се им струва скъпо...

Кръвта не е толкова полезна, колкото изглежда, особено когато се консумира, още повече човешката и най-вече сурова. Пълна е с клетъчна утрова, пикочина, вируси, бацили и микроби, както банални (такива, каквито има на всякъде) така и по-сериозните и неприятни. На всичкото отгоре е много богата на желязо, олово, натрии и подобни елементи, които не са полезни в прекомерни количества. Най-малкото оловото и натрия се натрупват в тъканите и мускулите. Вампирите са слаби и бледи, с торбички под очите, често боледуват. Или имат хронични болести.

По леко изразения вампиризъм е възбудата предизвикана от наблюдаването на кръв... Такива хора обичат да правят секс най-вече по време на менструация. Имах позната, която подозирах във вампирски наклонности. Тогава още не бях свикнал да боравя с инструментите и често имах ранички и одрасквания по ръцете, на нея и харесваха. Окей, като се ударя си ближа кръвта, тя си е моя, но тя да ми ближе кръвта ми се стори странно...

Има още много неща да се кажат по въпроса но статията стана огромна... Ще продължа в друга със секс-отклоненията и болестните състояния...

share button