Срещнах го преди около година. Аз съм момиче на 21 г и когато срещнах въпросния мъж (25 г) бях момиче, което се гордееше със себе си, с външността си, с приятелите си, с живота си... Но постоянно си мислех, че липсата на мъж и връзка в живота ми обезсмислят всичко останало.
И така срещнах го преди около година, запознахме се в бар, по начин който беше приказен и не съм вярвала, че съществува. Отдадох му се напълно, с всяка една част на съществото си. И все още му се отдавам така, но се оказах учител, "мъж-а" във връзката, защото преди мен той е нямал такава сериозна.
Получих от него неща, които не съм получавала от мъж преди. Обичаше всеки мои недостатък, за който мислех, че никой никога няма да обикне. Имах силата, желанието и волята да го науча как да е до мен. А той - да ми покаже истинското щастие.
Всичко вървеше по план, докато силите ми не почнаха да свършват, търпението ми се изчерпа. Да, правила съм хиляди грешки, но съм му дала милион причини да се чувства истински мъж и истински обичан. Уморих се след всяка негова грешка да прощавам, а той дори да не иска прошка, да стои да и се моля да направи една малка крачка, с която да ме накара да му простя безкористно.
Той никога не я направи. След всяка наша кавга, той става безкрайно горд и непреклонен и мненията му винаги са крайни, а моята реакция... от страх да не го загубя, забравям болката си и недоволството и падам на колене... падам, за да се моля да остане до мен, да не си отива, защото без него няма живот.
След хиляди свеждания на глава се питам - каква е тази любов, щом той виждайки ме страдаща никога не преглъща себе си, за да изтрие болката. Каква е тази любов щом унижаваш жената до себе си до положение да се моли да простиш собствените си грешки.
Той никога няма да види това, никога няма да събере смелост да падне на колене, а аз бих паднала преди него само и само да не го боли.
Пиша това с надеждата, че ще намеря сили да подложа тази любов на най-трудното изпитание.
Изпитанието да се бори за мен, да почувства поне веднаж страхът от това, че може да ме загуби. Ако това е краят то по-добре, защото свърши ли всичко то значи краят ни е бил пред очите ни, но аз съм била сляпа прекалено дълго.
krasi89pld, не се бави повече, а го подложи на това „последно изпитание“, както сама го наричаш! Според мен връзката ви се е изчерпала и няма смисъл да се правиш на героиня, но все пак… пробвай. Но за последно! Един уважаващ себе си човек трябва да знае кога да сложи край. Успех!!!
Даваш твърде малко полезна информация, за да ти се даде някакъв добър съвет. Но ако искаш да постигнеш нещо – седнете някой път и поговорете като зрели хора. Бъди искрена с него, обясни му проблемите, как се чувстваш. Обсъдете ги, помислете как може да бъде занапред, кое би могло да се промени и имате ли желание да го променяте. Това с „последното изпитание“ е твърде детско, звучи като от сапунен сериал, а и на практика не дава никакви резултати.
И ти си като мене – изживяваш се като жертвата във вашите отношения. При нас е същото, той никога, ама никога не е виновен за нищо! Кара ме да се чувствам някакси така, сякаш всеки момент ще си отиде! И аз безброй пъти падам на колене пред него – даже най прясната случка е от преди час…Вчера се разсърдих и се разделихме. Днес му звъня с молба, той се съгласи, сякаш нищо не е било, но по тона и смеха му разбрах, че си мисли за мене „в кърпа съм му вързана“ . И аз съм де, но мъжете не бива да го осъзнават това – те трябва да се боят да не ни изгубят и да ни преследват, а не ние – тях. Не знам как да обърна нещата. И аз съм подлагала на изпитания – мълча седмица, две, не го търся…мазохистично, нали? И той ме търси на десетия ден, правим секс и всъщност нищо не се променя!
Стискам ти палци! Ако си сигурна, че това е ТОЙ, не се оплаквай, той си е такъв! Ако ли не е, ще трябва време да го разбереш и да го пуснеш да си отиде…
eй ей!
1.Това не е блог за любов и любовни проблеми, а за сваляне и секс – нито една от двойките не е задължителна предпоставка за другата двойка.. и все пак последните 2?! или може би 3 страници с публикации имат думата любов още в заглавието. Не ме разбирайте погрешно, не мразя любовта и романтиката, даже може да се каже че съм романтик, но това не е мястото 🙂
2.По-важното, това е блог за сваляне на жени, а не за решаване на проблемите им със свалячи и ако някой погледне последните…
изпитвам същото към моя човек … просто вече незнам какво да правя …. идентични са нещата в моя случай … преглътвам себе си заради него ….. 🙁
За този случай има само една приказка.
Откажеш ли се от себе си, отказваш се и от живота си. Тогава вече няма да си ти а просто една бездушна марионетка.
Сами си преценете дали бихте искали да се превърнете в това.
С този така коментиран последен тест нищо няма да се получи. Никой мъж не обича да му поставят условия или да се чувства заплашван по някакъв начин. Това би засегнало егото му.