Нека си го признаем най-сетне, всички малко или много сме позьори и стойкаджии, всички малко или много се самозалъгваме или изкривяваме истината. Да, всеки един от нас притежава много от тези качества, но някои ги прикриват, а други ги показват. Въпросът е защо?
Защото това е част от нашето его, от нашето наранено его, което се противопоставя на истината и съзнанието и крещи "Не, това не си ти, ти си нещо по-добро, ти би постъпил така..." и т.н. Не случайно важи приказката в този случай "Тихите води са най-дълбоки.", както и "Под меките и пухкави лапи на котката се крият твърди и остри нокти."
Да, тези неща са факт, но защо ние се самозалъгваме. Защото сме жертва на ценовата система и постоянно си мислим: "Какво ще си кажат за мен? Какво си мислят за мен? Как ме приемат хората?". Да, това са въпросите, които си задава нашето его (гордост). И ние започваме да влизаме в калъпа, стереотипа, който ни го налагат медиите и околните.
Виждаме как момчета и момичета вървят срещу природата, като взимат хормонални стероиди, като правят пластични операции и си слагат силикон. По-страшното е, че те вървят срещу своята същност, срещу своето съзнание с една-единствена цел да влезнат в калъпа на общоприетите норми.
Въпросът е дали този образ, който си създават хората ще издържи пред законите на природата, дали ще издържи пред изпитанията на живота, дали ще издържи пред зовът на съзнанието.
Да, той ще издържи, но до време. Когато ударите на реалността започнат да го блъскат по-силно и по-често, тогава този образ ще изпадне в един тежък нокаут. По-страшното е, че ще изпадне под назиданието на съзнанието, което е подтискал толкова дълго време. Както е казано "Падането от високо е най-болезнено."
Нека не отричаме нашето его, а да си признаем най-смирено "Да, ние имаме тези качества и тези недостатъци, те са нашата същност и ни правят такива каквито сме - уникални и неповторими". Колкото повече се отдалечаваме от реалността и колкото повече се вкарваме във филма, колкото повече заглушаваме и отричаме нашите слабости и недостатъци толкова ще е по болезнено падането. Толкова по-голямо ще е раздвоението в нашата същност.
Бъдете истински такива каквито сте, а не такива каквито ви казват да бъдете. Тогава ще заживеете в хармония и спокойствие, които са доста търсени в тези времена на хаос и напрежение.
Много точно казано! Колкото по-рано в живота си човек се научи да се приема такъв, какъвто е, толкова по-добре за него. Още повече, че когато успеем да признаем пред себе си (поне някои от) недостатъците си, това ни дава възможност да започнем да работим над тях и реално да променим нещо в себе си, а не просто да замазваме, да си намираме оправдания защо сме такива и да ходим с маска всеки ден навсякъде… Най-хубавото нещо е човек да се чувства добре в собствената си кожа, да е приел това, което е и да се чувства щастлив така. Истината е, че колкото и да „позира“, всеки един от нас дълбоко в себе си усеща и знае каква е истината и не е истински щастлив…
Човек без недостатъци не би бил човек !
Знам си недостатъците и си ги обичкам !!!