Здравейте всички. Както се казва, който каквото си направи, друг не може да му го направи. Аз съм самотна майка, вече от половин година, имам страхотно момченце на 5 год. Тъй като остана без баща, а е много щура натура и има постоянна нужда от движения, тичане, скачане и разни такива, се заех със задачата да намеря доверен човек срещу заплащане, който да може да се занимава с него през почивните дни, като спортуват заедно.
Слава богу, попаднах на един готин мъж /33 г., а аз съм на 40/, и двамата се разбират чудесно. Вече му гласувам пълно доверие и ги оставям даже без мен да карат колела и да ритат топка. Проблемът е, че се влюбих в него силно. Без да му мисля много, почти му признах за чувството си, обаче не получих никакъв отговор - нито да, нито не. Просто си замълча.
Въобще не ми стана ясно какво мисли той по въпроса. В същото време се държи мило с мен, а и с детето ми. Дали ме харесва - не знам, а ми минава мисълта, че може да се страхува, че ако се обвърже с мен, ще си загуби работата при нас. Как да разбера какво се случва в душата му и да го накарам да говори? А направо се разтапям, като ги гледам как двамата с детето са като първи приятели, като баща и син.
Ужас, сама се натресох в тази ситуация. МОЛЯ, МОЛЯ, МОЛЯ, мъже и жени, давайте съвет.
Уоууу, доста интересен казус!!! samotna mama, аз ще споделя част от опита си, който е минимален, но все пак може би ще ти помогне…
И друг път съм споменавал в този форум, че поради естеството на работата ми (а и на характера ми 😉 ), не обичам да кисна по заведения и там да се запознавам с разни жени – предпочитам да го правя по интернет – вече има доста сайтове, предназначени точно за това…
Когато за първи път излязох на среща „на сляпо“ (беше преди около година и 8 месеца) жената беше точно такава – разведена, с момиченце на 7 годинки… Обаче не ми каза още в самото начало, докато само си пишехме, а едва на първата среща… която остана и последна, тъй като аз буквално се шокирах, когато ми го изтърси! Наистина, samotna mama, може да си най-прекрасната жена на света, но АЗ например не търся това – търся жена, която не е раждала досега… И точно тук се състои големият проблем – ПОВЕЧЕТО МЪЖЕ МИСЛЯТ (И ДЕЙСТВАТ!) КАТО МЕН!!! Това ти не можеш да го промениш по никакъв начин!!! Просто мъжете (извинявам се на своя пол, но ще кажа някои неща на жената – такива, каквито са…) обичат децата, но… само когато са ТЕХНИ!!! Не искам да те отчайвам – сигурно има и мъже, които биха се грижили и за чуждо дете като за свое, но те са малцинство. Ще бъде нещо доста повече от късмет, ако успееш да откриеш такъв…
И друго искам да кажа – странно защо, но точно на мен, който НЕ ТЪРСИ жена с дете в сайтовете за запознанства, ми „връзват“ точно такива жени – вече съм отказал на цели 8!!! А 7 от тях бяха… какво да ви кажа – СТРАХОТНИ ЖЕНИ!!! И като визия, и като излъчване, и като интелект… Обаче аз съм си инат – НЯМА да направя компромис и да отглеждам чуждо дете!!! Съжалявам, samotna mama, но като мен мислят поне 90% от мъжете… Не знам дали всички мислят като мен, но аз имам една-единствена причина за това – ПРОСТО НЕ ИСКАМ ДА ПОЛАГАМ ГРИЖИ ЗА ДЕТЕ, КОЕТО НЕ Е МОЕ, ДОКАТО БИОЛОГИЧНИЯТ МУ БАЩА СИ РАЗВЯВА БАЙРЯКА, ЖИВЕЕ СИ ЖИВОТА И ВЪОБЩЕ – ПРАВИ КАКВОТО СИ ИСКА!!! А и в края на краищата и самотната майката би трябвало да се чувства виновна за това положение – ДЕТЕ СЕ РАЖДА САМО КОГАТО СИ СИГУРНА, ЧЕ МОЖЕШ ДА МУ ДАДЕШ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБНА!!! Семейството не се състои само от майка и дете – винаги трябва да има и баща! И в тоя ред на мисли искам да се обърна към жените като цяло – ВНИМАВАЙТЕ МНОГО, КОГАТО РЕШИТЕ ДА РОДИТЕ ДЕТЕ НА НЯКОГО! Ако не сте преценили правилно ситуацията, обричате това дете на страдание…
Въпреки тежките думи, които написах /казах/, ти желая успех samotna mama!!!
„заех се със задачата да намеря доверен човек срещу заплащане, който да може да се занимава с него през почивните дни, като спортуват заедно.“ – Ами той човекът си прави точно това. Грижи се за детето като някакъв доплнителен платен ангажимент и толкоз. Освен това той е твърде млад за теб – и съжелявам че ти го казвам – но когато ти станеш на 45 и започнеш да погрозняваш, този 33 годишен пич ще е в разцвета на силите си. Дори и по някакво странно стечение на обстоятелствата да имате връзка, мислиш ли, че той ще си стои при теб, или ще те изостави заради някоя по-млада?
Поради това, което и Валенс каза преди малко, най-добре ще е да намериш мъж, който също като тебе има деца и е самотен и също така е на твоите години и който търси зряла жена за връзка, а не за забавление и опит.
И такива работи общо взето…
Valen това че има едно дете, не значи че немогат с уважаемия господин да си направят още едно и ето проблемът ти е решен? Така той ще се грижи и за собственото си дете и за братчето му, аз лично не виждам проблем ?
А това че мъжете търсели такива или онакива жени е пълна глупост, човече я се поспри малко, не слагай всички под общ знаменател. Туко виж си изцепил нещо от сорта че и девствено момиче искаш което да ти е верно до гроб.
А колкото до казуса, трябва просто да си поговорите сериозно няма какво друго да направите, големи хора сте ще се разберете, минало е времето на свалки и удари под пояса. Просто седнете на една маса и решете проблемът като възрастни. АКО на мъжът не му стиска ( доста често срещано явление в наши дни) нека жената действа. Просто го попитай дали иска да живеете заедно и т.н.
А това да загуби работата си е пълна ама пълна глупост, Мама той би трябвало да осъзнава че ако се съберете ще получава много повече от това което взима в момента. И все пак внимавай да не се окаже че той ходи след теб само за някой друг лев….
Рядко пиша тук, но коментара на Valenc ме „раздразни“ доста повече от самата статия. Като искам предварително да уточня, че това е моята гледна точка и нямам нищо лично против Valenc или който и да било, като той също има правото на свое виждане над нещата.
Колега, приеми искрените ми извинения, но смятам че си тесногръд и пуритански настроен. Не защото живеем във времена, в които разводите са нещо нормално или защото аз не мисля като теб. Просто звучиш като човек със „широко затворени очи“
С какво според теб една разведена жена е по-лоша от една омъжена или неомъжена? Дали вината за развода е нейна (тя винаги е обща)? Какво променя факта, че е раждала? Това, че сама си гледа детето доказва, че е истинска жена, отговорна, любяща, всеотдайна, способна да се справя с живота, независима и силна – все качества заслужаващи уважение и възхищение. Което означава, че ако роди дете от теб ще бъде също толкова прекрасна майка. Ти каква жена си търсиш? Лигла, която се страхува да взема решения, няма собствено мнение и е изцяло зависима от теб? Такава жена не може да ти даде нищо, освен храна за егото ти. Говоря от личен опит, защото бившата ми приятелка беше именно такава. А настоящата е по-голяма от мен, разведена и о, да! с дете. И повярвай ми – двете нямат нищо общо!
Може би аз съм един от малкото (както твърдиш), които нямат предразсъдъци и не обвиняват детето за развода на родителите му. Един от онези 10%, които не смятат, че бащата на детето е безотговорен глупак, а предполагат че просто не е бил готов да поеме отговорност, че не се е разбирал с майката или че има други приоритети в живота си (което не го оправдава, но разни хора… нали знаеш). Аз съм малцинство, но съм убеден, че една жена не трябва да бъде отхвърлена от обществото ако е взела прибързано решение да се ожени и това е довело до прекрасният факт, че е станала майка. В крайна сметка тя е осъзнала грешката си. Нужно ли е да плаща цял живот за нея и да прекара дните си в изолация, самосъжалявайки се и отглеждайки детето си настрана от обществото, защото то я заклеймява? Нима тя няма чувства, емоции и нужди? Нима вече са и чужди човешките желания за социални контакти и контакти с другия пол? Според теб тя е станала половин човек и не заслужава твоето внимание. Сега обаче ще ти кажа самата истина. Да, тя е половин човек, защото е дала половината си сърце – дала го е на своето дете, а майчинската любов е най-святата и безгранична любов. Такава, каквато ще изпитва тя и към твоето дете.
samotna mama, не знам какво да те посъветвам, освен да научиш повече за този мъж. Има ли друга жена в живота му, какъв е начина му на мислене и изобщо как е настроен към евентуално обвързване. Може-би си го уплашила с откровеното признаване на чувствата си, ние мъжете се плашим от такива неща 😉 Дай му време, дай му свобода и шанс да свикне с мисълта. Остави нещата да се случват, а ако той е готов на компромиси ще „узрее“ за тази връзка и нещата ще си дойдат на мястото от самосебе си!
Още веднъж към Valenc: стискам ти ръката, приятелю! Имаш право на мнение, както и аз. Явно и двамата сме по-емоционални и се надявам, че няма да оставя лоши чувства с тази публикация!
Реших да пиша по две причини – това е една от малкото статии, които не засягат пубертетски проблеми, а коментарите по нея също са интересни. Преди да кажа какво мисля искам да уточня нещо, за да е ясно на каква база се гради мнението ми. Аз съм на 22 години, но повечето ми приятели са около 30-35, включително и мъжете с които съм излизала. С някои сме обсъждали съвсем хипотетично гледането на чуждо дете. Това наистина ги ужасява, още повече че имат и особено отношение към раждалите жени…Това е нещо, което казват самите те, не ми е хрумнало ей така и Valenc не е изключение, а представлява 95% от мъжете. Сега, ето и мнението ми:
Valenc е направил огромна услуга на тази жена, като е написал много ясно и открито какво е отношението на мъжете към разведени майки с деца. Всички останали с криворазбрания си хуманизъм само влошавате положението като й давате празни надежди. При положение, че е зрял човек с дете, което е огромна, огромна грижа и отговорност в мноооого дългосрочен план последното, което й трябва са розови илюзии за принца, който толкова ще се влюби в нея, че ще заобича и детето й.
Това става само по филмите.
Да, мъжете биха се влюбвали в нея. Тя може да е най-красивата, умна и обичана жена, но никога няма да я приемат като жена с която ще бъдат за дълго, с която ще остареят. Повечето мъже имат способността да разъждават рационално въпреки чувствата и увлеченията си. Препоръчвам същото и на samotna mama. Човекът не е животно, освен инстинкти и чувства има и разум, логика – не бъди примитивна и се научи да поставяш разума на преден план и ако случващото се не е противопоказно за теб и близките ти, тогава се остави на чувствата.
Тази жена има нужда здраво да стъпи на земята, защото има дете за гледане и докато то не стане самостоятелен човек тя трябва да е в състояние да му отделя грижи и внимание. Не й пълнете главата с розови мехури, защото когато те се спукат ще я налегне или депресия или разочарование или апатия..или най-малкото няма да се чувства добре, а всяко нейно „разклащане“ се отразява зле на детето.
samotna mama, проумей най-важното – ти можеш да си обичана, можеш да имаш връзка с мъж въпреки че имаш дете. Но с дете и на 40 години шанса да намериш нещо различно от авантюра клони към нула. Моя съвет е да изолираш напълно детето от тези авантюри. Ти си жена и е безумно да стоиш сама само защото си майка, имай срещи, имай пълноценен живот, но не допускай тези мъже до сина си, той не трябва да знае за тях…те са част от друг твой живот.
Надявам се да разбереш, че това което ти казвам аз е с добра умисъл. Много е лесно да ти кажа колко е хубава любовта, как този мъж си умира да стане татко на твоето дете и как всичко ще е прекрасно, но това няма да ти помогне. Самозалъгването е най-лошото нещо, което можеш да си причиниш. Вземи се в ръце. Начинът по който разсъждаваш не е уместен за възрастта и положението ти. Разбирам, че когато човек е увлечен става по-мечтателен и вятърничев, но това не трябва да влияе на самоконтрола ти. Когато си насаме със себе си мечтай колкото си искаш, но не позволявай на тези мечти да дават отражение върху решенията, които вземаш за теб и за сина ти. Разделяй нещата. Няма значение как и защо си останала сама – това е свършен факт, важното е да се фокусираш над това, което предстои. А предстои да отгледаш нормален, физически, психически и емоционално здрав човек, което не знам дали осъзнаваш колко трудна задача е. Ако си умна жена, която умее да мисли в перспектива ще извлечеш ползата от написаното.
lil_kitty абе хора вие какви приятели имате ? НЕМОГА да разбера как може да сте толкова тесногръди. lil_kitty ти в какъв объркан свят живееш, казваш всичките ми приятели ЛЕЛЕ…. честно с такива приятели врагове не ти трябват. Нямам нищо против твоето мнение и възръстта ти, но мисля че все още си едно наивно дете,( нищо лично ) което не е имало дългогодишна връзка, а да говори и да обсъждаш раждането на дете ми се струва просто ГОЛЯМА глупост на твойте години. Нима ти мислиш че си готова да гледаш дете, а би ли се справила като самотна майка ? Мисля че си много далече от истината.
На „40 години можело само авантюра“ леле мале това просто ме разби от всякъде знаеш ли че има жени който на 50 изглеждат два пъти по добре от теб в момента ? Аи са по умни, успели и се раздават много повече, не виждам какъв е проблемът тук.
Защо всеки си мисли че щом една жена е раждала има дете или е над 20 години животът и е свършил. Аз имам един приятел, и се оказа че неможе да има деца, тогава жена му го остави разведоха се и т.н. Мина се време и моят приятел се запозна с една самотна майка с две дечица и вече от няколко години са заедно и мисля че той обича децата адски адски много дал им е името си, грижи се за тях и всичко каквото ти трябвало да прави един баща. Нима двойките който осиновяват деца не ги обичат или не се грижат за тях? Я вземете да помислите малко, кой как си представя живота си след 20 години и тогава говорете.
SmileBG, както виждам изпитваш трудности да свържеш в логично изречение потока от хаотични мисли, който те залива.
Възрастта и умствения потенциал нямат нищо общо така че въпреки години си имам правото да коментирам каквото и както намеря за добре и то достатъчно сериозно. Защо ли? Защото мога.
Къде точно прочете, че аз съм готова или имам желание да гледам дете на този етап от живота си? Не си задавай сам тези, които после сам да си оспорваш. Не че е проблем, но е малко…налудничаво.
Твърде е елементарно в принципен спор да обсъждаш личностни качества като това колко съм хубава, умна и успяла. Да се конкурираш с момиче не е най-мъжкото на което си способен…предполагам:)
Къде споменах, че samotna mama не изглежда добре заради годините си?…вятърните мелници ти стават навик:)
Приятелят ти е изключение. Тук не обсъждаме частните случаи, а обсъждаме общото.
И още нещо SmileBG…емоционалността ти истински ме забавлява:))
П.П. Не мога се пише разделно за разлика от НЕГРАМОТЕН.
Наистина не очаквах, че публикацията ми ще получи такова внимание и също съм изненадана от мъжкото участие. Благодаря на всички, които са си написали мненията, на накои от тях се смях, заради други се поразплаках, на трети пък не обърнах внимание. Първо искам да уточня, че не по мое решение съм останала сама с детето си, съпругът ми почина вследствие на нещастен инцидент. Т.е. не си развява байракът никъде. После искам да се присъединя към някои от мненията и да кажа, че не само 20-годишните имат право, желание, нужда да живеят живота си така, както искат. Казвали сами, че на колкото повече години става човек, толкова повече му се живее и му се правят луди неща /е, разбира се има изключения/ Аз не съм нито сбръчкана, нито уморена, нито без амбиции, нито без желания, напротив, чувствам се пълна с енергия. А относно въпросния обект на моите чувства и отношението му към сина ми, мога само да пожелая на децата с бащи да получават такова отношение и внимание , каквото получава моето дете от него. Както самият той си призна, се разтапя, когато детето го погледне и му каже нещо от сорта – айде да видим сега кой от нас е по-бърз, ти гониш!
Да, съгласна съм, че и тези, които ме критикуват, и тези, които ме насърчават да действам, имат право. Въпросът е, кое е правилното, и как да комбинирам поведението – жена-майка, тъй като в някои случаи, както вече установих, тези две линии се различават.
samotna mama, приеми моите най-искрени извинения! Съжалявам за това, което се е случило със съпруга ти… Сега, след като хвърляш светлина върху това, осъзнавам, че мнението ми изглежда доста… повърхностно може би, не знам точно, но със сигурност доста не на място 🙁 И все пак – това е МОЕТО мнение, без да съм искал да обидя някого нарочно или неволно! Що се отнася до мъжа, в който си се влюбила, искай отговор – това е най-малкото, което може да направи. А може би просто се е изплашил и му трябва време…
Искам да се обърна и към още един човек, чийто постинг ме накара да се замисля за някои неща. Phoenix, естествено, че не се обиждам – всеки си има право на мнение – ти си защитаваш твоето, аз – моето. И преди други „колеги“ от форума са ме „обвинявали“ в пуританщина, но аз това не го и крия – просто са ми такива разбиранията! И съм напълно съгласен с теб, че една самотна майка е „…истинска жена, отговорна, любяща, всеотдайна, способна да се справя с живота, независима и силна…“ Самотните майки безспорно заслужават огромно уважение, но просто АЗ не търся това! Повярвай ми, аз не се имам за „обществото“, т.е. – моето мнение не е общественото мнение, в никакъв случай! Абсолютно съм съгласен и с това, че самотните майки също имат право да живеят така, както пожелаят, без да се притесняват от това, но – пак ще повторя – АЗ не бих го направил… Защо – няма да уточнявам.
Още нещо – имам колежка, сега е на 40, но когато започнах работа във фирмата, в която работя и сега, тя беше на 36 години. Та въпросната особа е много препатил, но въпреки това много готин и много точен човек, да не говорим за ТТ-данните й 😉 Прилича на Моника Белучи – най-общо казано… Та тя е разведена, със син, който в момента е на 16, значи при постъпването ми на работа и запознанството ни момчето е било на 13 години. Малко преди аз да започна работа, т.е. – животът да ме сблъска с тази жена, тя е започнала връзка с мъж, малко по-млад от нея – 3 години им е разликата, в нейна полза. Значи, наблюдавам и живота вече повече от 3 години и половина и едно ще ви кажа – ТЯ е наясно, че по-добър няма да може да си намери!!! А въпросният мъж… ами какво да ви кажа – няма постоянна работа, живее при майка си и баща си, постоянно се карат със сина й – изобщо… не е Г-н Идеалния. Обаче тя си го обича И Е НАЯСНО, че със син на 16 (вече) години едва ли ще успее да си намери по-добър… Не знам, част от другите ми колежки я смятат за комплексарка, тъй като с нейната външност, споменах вече за нея, може да си хване едва ли не всеки, но НЕЯ Я Е СТРАХ!!! Естественият страх на всеки разумен човек – СТРАХЪТ ДА НЕ ОСТАНЕШ САМ! И затова приема глупостите му, това, че е незрял, това, че е „мамино синче“ и т.н. Говорил съм си с нея за връзката й и тя твърди, че единственото, което няма да му прости, е изневярата – и аз й вярвам!
Та мисълта ми беше – случаят на samotna mama е малко по-различен, но изводът е един и същ – жените с деца имат по-малки шансове от тези, които не са раждали. Тъжно, но факт!
Ако мъжете и жените не бяха толкова „страхливи“ да не загубят „нещо си“, светът щеше да е едно по-добро място.
Специално на самотна_мама ще кажа – бъди по-предизвикателна, флиртувай, естествено недей веднага говори за брак и такива неща, не се хвърляй изцяло отначалото. Общо взето би трябвало да имаш достаъчно опит и акъл как да го направиш, щом си на 40. Пък ако въпросният мъж-гледач обръща внимание само на малкия, и не на тебе – значи ще си остане само гледач и толкова. Насила не става работата.
Valenc, благодаря ти много за подкрепата, която, усещам, съвсем искрено струи от постинга ти, да, приемам извиненията, наистина не уточних причината за моята загуба още от началото. И да, тъй като установих, че съм жена, която държи на себе си и себеуважението си, без да оставям нещата скрити-покрити, предизвиках откровен разговор и признах чувствата си съвсем открито. За съжаление получих отговора, който очаквах, но който не исках – а именно – че човекът си има приятелка, на която държи. Въпреки това, тъй като явно съм много заслепена от чувствата си, аз продължавам по един или друг начин да демонстрирам отношението си към него, а той – малко или много, като че ли се уплаши. Каза, че мисли, че съм готина, и не иска в никакъв случай да ме нарани, но не може да „тъче и на двата фронта едновременно“. Аз пък стигнах даже по-далече – интересно ми е какво мислите, вие, мъже – направих му делово предложение – да отидем тримата заедно на море, като поемам, разбира се, част от неговите разходи, само и само да се съгласи. Имаше един филм – Неприлично предложение май беше –
та и нашата работа такава. Още чакам решението му по въпроса. Хайде, давайте мнения.
Ами според мен ще ти откаже 🙁 Съдейки по това, което пишеш за него и постъпките му, явно е свестен тип, а такива хора наистина държат на връзките си… Иначе не е лошо „неприличното предложение“, което си му направила, но според мен няма да свърши работа. Най-много да го отблъснеш… Давай го по-внимателно, ако искаш да не напусне работата си 😉
samotna mama, очакваш той да приеме връзка или няколко вечери с теб в замяна на море? Подобно предложение е логично, ако имаш само сексуално привличане към него, но ти казваш, че си влюбена…Дори и да приеме, ще се чувстваш ли удовлетворена, ако мъж към който имаш чувства ти отдава внимание само заради меркантилни подбуди?
Как очакваш да предизвикаш неговия интерес като се държиш отчаяно? Отчаяно е меко казано…точната дума е самоунижение. Може би моите схващания са малко консервативни, но си мисля, че мъжа е този, който трябва да убеждава, да гони…
С тази си постъпка ти разменяш ролите и не го оставяш да бъде мъж. Това, че е гледачка на детето ти веднъж го поставя в женската роля, твоята активност и натиск втори път го поставят…е, как искаш да гледа на теб като на жена и да го привличаш след като, когато е с теб той се чувства жената?
За да ме разбереш ще ти го обясня от наша гледна точка. Ако един мъж те потупва по гърба, нарича те „пич“, и се обзалага дали ще те бие на канадска и прави с теб типично мъжки неща ти как ще се чувстваш?…като негов приятел с който може да гледа мача. Всяка жена се впечатлява от джентълментско отношение, защото това я кара да се чувства по-женствена. Твоя случай е аналогичен…
Не разбирам защо ти е било нужно да стигаш до хамалски способи, откритостта не значи да бъдеш груба и да загубиш чувството си такт, когато то е нужно. Ако беше помислила преди да действаш може би щеше да стигнеш до извода, че щом той казва, че има приятелка (при положение, че може да го премълчи) и не иска да злоупотребява с доверието на момичето, то значи съвсем не е типа човек, който ще си купиш. Доста си се изложила пред него.
Защо не опита да пофлиртуваш, както ти е писал Monolith? Рокли, токчета, многозначителна усмивка, разхождане по халат след банята – най-най-простичките методи, които обаче действат на всеки тип мъж въпреки че звучат посредствено и като клишета. Просто трябваше да му покажеш дивеча и да го оставиш да гони, трябваше да го провокираш да ловува. Сега, след като сама си се поднесла обезкостена в чинията му смяташ ли, че има апетит? Тези неща са елементарни, би трябвало да ги знаеш по-добре от мен.
Има и друг вариант – той по никакъв начин да не е привлечен от теб и да се оправдава с приятелка, която не се знае дали има, защото иска да те разкара с финес заради работата.
И в двата случая моя съвсет е престани да се предлагаш, дръж се на положение. Мъжете харесват уверени и горди жени, защото ги приемат като предизвикателство…не лази.
lil_kitty, не знам колко си „lil“, но за това последното мнение ти стискам ръката!
Valenc, след последния пост разбрах какво искаше да кажеш в първия. Съгласен съм с теб за много от нещата (както и ти с мен), с изключение на принципните ни позиции, които се различават явно заради лични съображения. Но за това пък живота е интересен и шарен – защото сме различни.
Samotna_mama смятам, че получи доста добри съвети. Едва ли ще кажа нощо ново ако се впусна в подробни обяснения. И темата и коментарите доказват, че има стойностни хора с утвърдени лични позиции. просто намери своята, бори се за нея и я отстоявай!
Благодаря на всички за мненията, съветите са добри, сега просто трябва да накарам мозъка ми да заработи, вместо сърцето ми. Нямам намерение да „лазя“, просто съм влюбена. Такава ситуация е нова за мене, а на този мъж наистина дължа много /просто той имаше „лошия късмет“ да се изпречи на пътя ми/, защото той ми помогна да изляза от дупката, в която неизбежно бях паднала.
samotna mama, ето че сама си стигнала до най-важния извод, а той (според мен) е: Извличай положителното от всяка възможна ситуация! Дори и отрицателният опит е полезен, а щом си опитала, поне няма цял живот да съжалявш и да си мислиш „Еххх, какво ли щеше да стане ако…“. А и си излязла вече от емоционалната (предполагам) дупка, значи най-хубавото тепърва предстои 🙂 И аз миналата година бях в дупка, от която ме измъкна една особа, за която в момента не искам да си спомням, но… станалото, станало! Никой не може да върне времето назад.
Здравей, „samotnа mama“.
Прекарах известно време в искрено забавление, разглеждайки този сайт с мото „Бъди сваляч“ и малко се изненадах, когато прочетох твоята публикация. Мисля си, че не и е мястото тук, както се убедих и от написаните по-долу коментари. Но пък всеки човек е една индивидуалност и всяко едно мнение е ценно по свой си начин.
Моето мнение е, че твоят случай не се различава чак толкова много от всички останали случаи, в които някой се влюбва и се пита дали е взаимно. Погледнато чисто теоретично – наистина голям брой мъже (и жени) предпочитат да имат свое собствено дете и да, голям брой мъже биха предпочели 22 годишно момиче пред 40-годишна жена. И какво от това? Това е само на думи – животът ни предоставя толкова голямо разнообразие от индивидуалности, които не си приличат, че всякакви прогнози и обобщения са твърде празни.
Моят съвет към теб е – винаги се стреми към онова, което би те направило щастлива и никога, ама никога не се страхувай от неуспех. От всички банални цитати, с които е изпълнен интернет, ценя най-много този: „Може да си разочарован ако не успееш, но си обречен ако не опиташ.“
Затова те поздравявам задето си разкрила чувствата си и си била искрена пред човека, в който си влюбена. Според мен беше малко прибързано, но въпреки това те поздравявам. С времето човек научава, че е много по-добре да е искрен пред алтернативата да влиза в роли и да играе игри.
А сега е време малко да „намалиш темпото“. Опитай се да го опознаеш малко повече, опитай се да му бъдеш не само работодател, а и приятел. Съдейки по написаното от теб ти си една чудесна жена – визпитана, интелигентна, силна, успяла и… жизнена, което е много важно. Дай му време да те опознае по-добре. Така в най-лошия случай ще спечелиш един добър и ценен приятел както за теб, така и за сина ти.
Усмихвай се повече.
Поздрави –
Дмитрий.
Здравей Дмитрий,
Много се рових по сайтовете и единственият, който открих по тази тема, беше със съвети, давани от 2 жени към мъже, поставили се в различни любовни ситуации. Но тъй като не смятам, че женското мнение щеше да ми бъде от някаква полза, аз все пак исках мъжката гледна точка по въпроса, затова се насочих към този сайт.
Благодаря ти, че оценяваш моята откровеност и директност, между другото винаги съм била откровена по отношение на моите чувства и мисли спрямо хората. Не съм актриса и не разбирам защо трябва да въртя и суча нещата, по този начин никога не си сигурен, че си изказал всичко от себе си, съответно може да останеш криво разбран.
Благодаря и за съвета, в момента опипвам почвата, разменяме мисли, идеи, опит и някак си /може би прословутата женска интуиция/ усещам, че му става все по -интересно. В крайна сметка, когато имаш връзки с 20-25 годишни /моля ви, не обиждам и не подценявам никого/, нивото на разговора е коренно различно, темите са други, информацията е различна. Нека да призная обаче, че се стигна и до секс, макар и еднократен. На следващия ден той пак се отдръпна и каза, че това ще е грешка. В същото време се държи към мене като 100 процентов джентълмен / за първи път, откакто се познаваме/ – носи ми чантите, държи ми вратите, помни какво обичам като храна и какво – не, когато ми е студено, се съблича, за да ми даде на мене якето си и разни такива. Какво ще значи това? Има пълно несъответствие в поведението му, направо се обърках. Можете ли да разтълкувате това?
Опааа 🙂 Значи все пак опитното си е опитно – успяла си да го свалиш 😉 Поздравления, обаче… според мен човек, който уж „държи“ на приятелката си, а в същото време ляга с друга жена… Не знам, аз винаги съм бил моралист – не само в този форум, но и в живота, и едно ще ти кажа – този човек не е искрен с теб! Ти си преценявай дали да ми вярваш или не… Има и нещо друго, което може би не знаеш и аз ще ти го кажа с риск да си навлека негативно отношение от част от съфорумниците от мъжки пол:
Не знам дали си наясно, но в момента много се „котират“ т.нар. „милф“-ки, т.е. – жени малко над или около 40-те. Много млади мъже (20-25 г.) тайно си мечтаят да си легнат с такава жена, тъй като тя е доста по-различна от таргета на тяхната възрастова група – все пак младите момичета в момента предимно са чалгарки с неособено висока обща култура (добре че има и изключения, но са малко). Та, младите „бройкаджии-свалячи“ в момента налитат именно на жени като теб 🙂 Ти си решавай дали това те радва или те дразни. Но едно ще ти кажа, с риск да повторя първия си пост – младоците търсят САМО И ЕДИНСТВЕНО СЕКС, а не дълготрайни отношения! Секс, за когото после могат да разказват и да се хвалят на приятелите си (не че ти също не можеш да кажеш на някоя приятелка – „Снощи какво агънце забих“, нали 😉 ). Така че според мен просто те е „минал“ (извинявай за бруталността), пък дали съм прав – само времето ще покаже… Само не му вярвай, ако почне да ти се жалва как има проблеми с приятелката си, как тя не го разбира и т.н. – това са изтъркани номера…
Пък и в края на краищата – едва ли ви е било лошо, нали така 😉
А между впрочем – заглавието на младежа да не би да е Александър?
Не, не е Александър, все пак не само една гарга е рошава. Колкото до секса – аз бях инициатора, той просто подаде, макар и трудничко. Не се гордея с това, което направих чисто и просто ситуацията сама си се създаде, аз само се възползвах от нея. А и на следващия ден той изобщо не приличаше на рицаря – победител. Въпросите ми са, след като обясних поведението му след това, как да го тълкувам, Valenc – ти какво мислиш?
Мдааа, когато забраненият плод вече е откъснат и изяден, вече не се стремим толкова към него, нали 😉 А относно поведението му – май не си прочела добре по-предишния (дългия) ми пост…
И друго – ти този човек за цял живот ли го искаш или само за мимолетна връзка? Защото, ако е първото, според мен шансовете не са особено високи… Виж, второто вече си го постигнала.
И още нещо – помисли ли за положението, в което е изпаднал сега бедният човечец?!? Спи с работодателката си и същевременно се чувства гузен пред приятелката си, ако я обича, разбира се… Не бих искал да съм на негово място… и няма как да бъда всъщност – обикновено мисля за последствията, преди да направя нещо 😉
Valenc
Все си мисля, че си твърде краен в мненията си за хората – винаги ги поставяш под знаменател и винаги ги принизяваш малко повече, отколкото е необходимо. Имай в предвид, че всеки един човек, независимо от пол, възраст и прочие, има нужда от близост, от любов, от разбиране. Всеки. Дори и най-заклетият бройкаджия (който не фигурира в тук описания случай).
А също така, когато даваш съвет, не го прави винаги от статистическа гледна точка (в повечето случаи, повечето хора, сегашната мода е… и т.н.), а се опитай да се осланяш и на конкретната ситуация.
Samotna mama
Радвам се, че не си се отказала и че продължаваш смело да държиш на позицията, която в по-голяма или по-малка степен, но те прави щастлива.
Отново съм на мнение, че бързаш, че мъничко насилваш нещата да се развият по-бързо и да научиш развръзката. Бъди малко по-търпелива.
Относно реакцията на твоя да го нарека приятел – той не е сигурен как би искал да продължат взаимоотношенията ви в дългосрочен план, но ти засвидетелства симпатия и уважение (описаното от теб кавалерско държание). Опитай се да се сближиш повече с него, провокирай го с по-широк мироглед и разбиране да ти се доверява повече, опознай го по-добре и му дай малко време. Отговорите на въпросите ти ще дойдат сами.
Дмитрий,
Ти май трябва да се ориентираш към психологията, просто уцелваш нещата в десетката. С моя човек напоследък сме всеки ден заедно, водим много и дълги разговори. Абсолютно си прав в това, което ми казваш – споделяме все повече помежду си, постепенно притеснението и отчуждеността отпадат, много е хубаво, когато можеш да си говориш на всякакви теми с човека до тебе. Съвсем си прав – много съм нетърпелива, ще си наложа повече търпение, той наистина има нужда от време. Май аз съм по-бързо адаптиращата се в тази ситуация, а той мисли и премисля надълго и нашироко.
Още веднъж ти благодаря. Ако се сетиш за още нещо, което трябва да бъде отбелязано, моля те сподели го.
Честно казано цялата работа ми изглежда малко зорлен, ама ти си решаваш.
Ти не си по-бързо адаптиращата се, а просто тази, която е поела инициативата нещо да стане. Което не говори добре за въпросния мъж, щом като ти си направила първата крачка, а и многото следващи крачки и изобщо през цялото време ти водиш. Ако той наистина те харесва, би трябвало вече той да е започнал да води в отношенията ви.
Даже и да се получи, според мен ще е малко изкуствено, защото когато един мъж е истински влюбен, той прави всякакви неща – кои готини, кои смешни – само и само да привлече жената. Тези неща не стават с разговори и „убеждаване“ колко „добре“ биха се получили нещата между вас. Нещата стават с емоция.
Я кажи какво стана?
А факта, че той е толкова пасивен означава, че просто обича да си прекарва времето с тебе. Признаци за голям интерес и любов не виждам.