Преди около година и половина се запознах с едно момиче. На години е колкото мен. Аз живея в малък град. Тя е от съседно село, но учи в града. И друг път съм я виждал и ми е правила впечатление, но само толкова. Нищо повече.
Тя е приятелка на един мой добър приятел. След като се засичахме тук-там и тя все идваше при нас, за да говори с него, започнах да се шегувам, че тя го харесва, което не беше истина, но просто така, да става майтап.
Един ден решихме да й взема скайпа и да й кажа, че той я харесва. Направих го, но тя не се върза, а и да се беше вързала всичко беше шега. Измежду думите за това, че моят приятел я харесва започнахме лека-полека да завързваме и сериозни разговори на всякаква тема при което и двамата останахме с впечатлението, че много се разбираме.
За доста кратко време ние станахме най-добри приятели, което разбира се е хубаво. Но от моя страна бе само това приятелство, а от нейна май не беше така... След като сравня сегашното й поведение спрямо тогавашното, оставам с впечатлението, че тогава май наистина е изпитала нещо към мен, но както казва поговорката "след дъжд качулка".
С всеки изминал ден, ние ставахме все по-близки и по-близки. Тя буквално правеше всичко, което й кажа. Ако й звънна по време на час и й кажа "Хайде да излезем" - прави го, ако й кажа чакам те еди си къде, пак ще зареже всичко и ще дойде. Явно тогава съм бил твърде глупав за да осъзная това.
Всеки ден ми пишеше смс-и, на които аз глупака я отговоря, я не... Тя ме молеше да отидем тук, да отидем там, а аз в повечето случай отказвах. Общо взето, както се държах с останалите така се държах и с нея. Може би - един вид кофти поведение. Трябва да отбележа, че тогавашната ми компания бяха пълни кретени, че подир тях и аз станах такъв. Хубаво е, че поне се осъзнах. Както гласи поговорката "По-добре късно, отколкото никога"...
Аз май се осъзнах прекалено късно, но това е друг въпрос. Докато се мъкнех с тази т.нар. "компания", която по-скоро приличаше на цирк, в едно отношение аз бях забравил истинското си "Аз". А това "Аз" се състои в подбора на момичетата, с които бих искал сериозни отношения. Т.е. "критерият ми за оценяване", ако мога така да се изразя беше спаднал доста.
Добре, че не съм направил глупостта да тръгна с някоя, за която после ще съжалявам. Мисля, че тук дойде момента да отбележа, че досега не съм имал приятелка и дори не съм се целувал. Това до известна степен ме притеснява да направя първата крачка. За себе си бих казал, че съм човек с весел дух и винаги душата на компанията.
За мен първото момиче е важно. Не искам да е просто коя да е, а някоя, за която ще си спомням с удоволствие по-нататък в моя живот. Момиче, което да ми е влязло в сърцето. За съжаление такава не намерих... Или по-точно намерил съм, но не съм го осъзнал.
С течение на времето се виждахме все по-рядко и по-рядко. Не защото ние го искахме, а защото така се развиха нещата. Намаляха и чатовете помежду ни... Общо взето всичко. Лека полека компанията ни започна да се разпада, докато това не стана окончателно.
От една страна се радвам за това, защото върнах истинското си "Аз", а от друга - не. Право да ви кажа доста по-лесно се живее, когато не ти пука за нищо. Обаче започнете ли такъв непукистки живот, по-добре го изкарайте до край, защото ако след това се върнете към нормалния, ще съжалявате и то доста. Съжалението за миналите деяния зависи от това какви са, но както и да е.
След време с нея започнахме пак да си пишем и аз лека полека осъзнах грешката си за това какви шансове съм имал, но не ми правеше голямо впечатление. Вярно ядосвах се на себе си от време на време, но това ставаше изключително рядко, така че не беше проблем за мен.
От края на Януари тази година (или може би средата, не съм сигурен) с нея започнахме да си пишем за по-сериозни неща или по-точно минали връзки. Не че някакъв намек, а просто така от любопитство, защото нали все пак сме най-добри приятели и всичко си споделяме и така се роди и тази тема. Тъй като аз такива съм нямал и разказвах за момичета, които са ме харесвали и как съм излизал с тях и други подобни работи, тя ми разказваше за своите бивши.
При разказа й за единия, с които твърди че е тръгнала просто така, нищо не ми направи впечатление. Но за другия нещата стоят съвсем другояче. Този "другият" е нейната първа половинка. Когато ми разказваше как се запознали, колко мил бил, как първата й целувка в живота била с него и станала съвсем случайно и това било целувка, която щяла да помни винаги, в мен незнайно от къде се появи страшна ревност.
И то ревност за отминали деяния, които изобщо не е имало как да променя, защото по времето на развоя на събитията дори не съм я познавал. Тогава усетих, че съм влюбен в нея и то точно заради това, че по характер и "вкусови предпочитания" е същата като мен.
Беше станало Февруари. Тогава тя ми спомена, че харесва един глупак, при което аз изобщо не се трогнах, защото знаех, че тоя е пълна противоположност на това, което тя търси у едно момче. 100% нищо няма да стане между тях и за това просто си стоях кротко отстрани и давах приятелски съвети за неговото разкарване.
Бавно но славно, този го махнахме от редовните разговори, но после пак навлезе старият (първият й приятел, които аз нарекох "другия" малко по-горе) и у мен отново се породи старото чувство на ревност, което аз така или иначе носих в себе си. По-правилно е да кажа, че то просто се засили.
Не знам как и защо, но със всеки изминал ден, аз се чувствах все по-затъващ в любовта си. На няколко пъти исках да й призная чувствата си, но се опасявах, че това признание ще развали отношенията ни. Точно това ме спираше. Казах си "Не мисля, че имам шанс. Ако рискувам ще ме отблъсне завинаги. По-добре да си остана неин приятел, отколкото при опита си да пострадам тежко. Ако е писано нещо да стане, то ще стане от само себе си".
След това аз станах адски ревнив и може би тя усети това и започна леко да страни от мен. В тези черни за мен месеци аз прекарах доста тежки дни и нощи заради моята ревност и в същото време забелязах това "странене", но може би съм го разтълкувал грешно и то не е било такова.
В този момент на "помощ" (може би помощ да я изгубя) ми се "притекоха", някои приятели. Но не само те "спомогнаха" да влоша отношенията си с нея. Тъй като имах доста смс-и от нея и си ги пазих всичките, един ден, един мой съученик ми взел телефона и започнал да ги чете. Аз и казах, че той ги е прочел, при което тя ми каза да ги изтрия. Но нали аз глупака бях в период на силна ревност, разтълкувах това погрешно и си казах "Край, нея я е срам от мен".
Към тази моя мисъл се присъединява и една друга случка, която стана малко преди това със смс-ите. Бях й подарил мартеница за Баба Марта. След като една нейна приятелка видяла мартеницата и я попитала от кого е, тя отвърнала, че е от един приятел, като не казала моето име, а името на друг, който наистина и е само приятел.
Споделих това с някои мои приятели и те потвърдиха моето мнение. Казах си "Това е. Край" и спрях да влизам в скайп, изключих си телефона, общо взето прекъснах всякакви връзки с нея. После не издържах, писах й, скарахме се лошо, при което на мен ми стана много гадно, но в крайна сметка се сдобрихме.
Сега си пишем пак както преди, но ме дразнят някои факти, които след като й подчертая тя сменя темата и никога не ми отговаря. Например, с нея не се бяхме виждали доста отдавна и решихме с един приятел да отидем до тяхното село да вземем нея и още една нейна приятелка и да излезем четиримата, при което тя отказа. Разсърдих се естествено, но си дадох вид, че не ми пука.
Няма и една седмица след това, един от бившата ми компания и звъннал да излезе, щото бил в селото й, и тя се съгласи. На следващия ден пак, на по-следващия пак, и пак, и пак, и пак... А уж според нея той бил глупак, пък тоя глупак я изкарва от тях всеки ден. а аз не можах да го направя и един път (да я накарам да излезем)...
Аз веднага разбрах каква е работата с този от бившата ми компания, защото той не ходи там сам, а с един негов приятел, който очевидно за мен иска да се събере с нея. Естествено аз й казах своите възгледи спрямо срещите й с тия и след като тя се замисли потвърди това, че съм прав, защото на моя приятел, приятеля й звънял да излязат само двамата и после ми благодари за това, че съм й отворил очите. И така...
До сега нещата бяха горе-долу добре, докато не се скарахме пак. Тя започна да излиза насам натам със всички тия за който казва, че са глупаци, освен с мен. Стана ми кофти естествено и реших един път да се самопоканя, защото ако чакам тя да ме покани това няма да стане никога. След всяко нейно излизане, тя ми казва, че е забравила да ме извика.
И така отидохме на дискотека с приятели, сред които беше и тя. Не знайно защо през цялото време се правеше, че не ме познава, а на следващия ден в скайпа ме пита съвсем обикновено как съм, сякаш нищо не е станало. Аз отбягвах да й пиша и тя ме пита дали се сърдя, отговорих й как би се почувствала тя, ако аз направя така, а тя ми отговори "Аз съм отишла на дискотека, а не да говоря с теб." и куп подобни небивалици.
Явно тя очакваше, че аз отново ще й се моля за извинение, сякаш аз съм виновен. Но този път не стана така. Казах й, че щом не иска да сме приятели, добре - няма да бъдем. Явно, не го беше очаквала от мен и ме блокира.
Един ден след това получавам смс да съм влезел в скайп, за да се изясним. В скайпа й казах, че няма какво да изясняваме и искам това да е края, защото ми писна и след това заваляха молби, всичко да е както преди, че направила грешка, че знаела че я харесвам и по съвет на нейни приятелки тя започнала да се държи така и затова ми казвала, че не иска да бъдем приятели.
Аз й казах, че вече нищо не може да е както преди, защото тя винаги ще си остане с мисълта, че я харесвам и ще продължи да ме отбягва, на което тя отрече. Явно е излъгала... Най-тъпото в случая е, че тоя чат не трябваше да се състои. Нещата трябваше да си останат както преди - да съм й ядосан и да я мразя.
Но тя започна да ми говори мили думи, при които аз глупака се размекнах и в крайна сметка си останахме приятели. Тъпо нали?
Проблемът ми е, че си осъзнавам грешките, но не ги поправям. Нямам смелост да ги поправя. Страх ме е, ако нещата помежду ни се влошат да не стане по-зле за мен, понеже няма да имам никакви контакти с нея. И така, оправихме се и започнахме пак да си пишем чисто приятелски.
Един ден излязохме с нея и с още едно момиче с приятеля си. Тогава си приказвахме много хубаво и това ми върна глупавата надежда, че може би още има нещо... След това разбрах - това излизане също не трябваше да се състои и започнах да се замислям, дали изобщо приятелството ни трябва да се състои. Както и да е.
Около седмица след това отидохме на дискотека с компания сред които беше и тя. Тая дискотека нямаше нищо общо с първата - кани ме да танцуваме, говори ми, снимки си правихме, общо взето както трябва да е. Дори останахме най-до късно аз, тя и една нейна приятелка. Беше много хубаво и аз май пак започнах да храня надежди...
Храних до снощи. Вчера тя имаше имен ден, които щяла да празнува без аз да знам и дори изрично предупредила никой да не ми казва. С един приятел излязохме на кафе (тоя приятел е гадже на една много добра нейна приятелка), но този път не седнахме в обичайното заведение, ами в друго. И какво да видим - тя е там и дори се прави, че не ме вижда.
Отидох при нея, приказвахме си малко, но по интонацията и разговора разбрах, че се чуди как да ме разкара. Естествено станах и седнах при приятеля си и започнахме да си говорим, докато не видяхме как дойде един, който я сваля, след това дойде друг, който я сваля и още две нейни приятелки.
Явно само аз не бях канен, но може би това ми отиване точно в него заведение е било знак от съдбата затова да си отворя очите, но все едно. Казвала ми е, че единият от тия й свалячи не й е интересен, а другият май го харесва. След това аз се прибрах, а моят приятел (който ходи с приятелката й) каза, че после ги водил до селото им, но тя не се качила, а останала с този който може би харесва...
Сега се чувствам адски измамен, предаден, лъган, използван, манипулиран и какво ли още не. Но най-глупавото е, че нямам смелост да прекратя отношенията си с нея и се чудя какво да правя - да видя какъв е живота без нея или да продължа да се боря за любовта й.
Очаквам вашите коментари! Всичко най-хубаво!!!
“ За мен първото момиче е важно. Не искам да е просто коя да е, а някоя, за която ще си спомням с удоволствие по-нататък в моя живот. Момиче, което да ми е влязло в сърцето. За съжаление такава не намерих… “
Ако ще чакаш първото си перфектно, неотразимо, невероятно, мечтано момиче, което да усещаш в сърцето си, както и в порива на вятъра и вълшебната пиеса от звуци, излъчена от пчеличките на полянката, бих те посъветвал да се поинтересуваш от Криоклиниката в Москва, предлагаща вечен живот. Животът е кратък, времето минава бързо и по пътя на логиката просто не си заслужава да си губиш времето и да се вживяваш в ролята на приказен герой от филм или книжка със щастлив край. Просто ще си пропилееш най-хубавите години от живота си и след това ще те е яд.
„Бавно но славно, този го махнахме от редовните разговори, но после пак навлезе старият (първият й приятел, които аз нарекох „другия“ малко по-горе) и у мен отново се породи старото чувство на ревност, което аз така или иначе носих в себе си. По-правилно е да кажа, че то просто се засили.“
Това прозвуча, като „Храбрият рицар защитаваше ден и нощ приказната принцеса от четериглавите змейове, които се стремяха да погълнат нейно величество“.
„След това аз станах адски ревнив и може би тя усети това и започна леко да страни от мен. В тези черни за мен месеци аз прекарах доста тежки дни и нощи заради моята ревност и в същото време забелязах това „странене“, но може би съм го разтълкувал грешно и то не е било такова.“
По-скоро след това си станал още по-нахален и тя се е опитвала по всякакъв начин да се разкара от теб, но уви …
„Няма и една седмица след това, един от бившата ми компания и звъннал да излезе, щото бил в селото й, и тя се съгласи. На следващия ден пак, на по-следващия пак, и пак, и пак, и пак… А уж според нея той бил глупак, пък тоя глупак я изкарва от тях всеки ден. а аз не можах да го направя и един път (да я накарам да излезем)…“
Разликата между теб и него е в това, че тя в теб вижда просто един добър приятел, с който може да си споделя всичко, но НИЩО ПОВЕЧЕ. От момента в който е започнала да ти споделя чисто приятелски за бившите си и за всички подробности от личния си живот играта е свършила. Общо взето е почти невъзможно да станете нещо повече от приятели.
„Аз веднага разбрах каква е работата с този от бившата ми компания, защото той не ходи там сам, а с един негов приятел, който очевидно за мен иска да се събере с нея. Естествено аз й казах своите възгледи спрямо срещите й с тия и след като тя се замисли потвърди това, че съм прав, защото на моя приятел, приятеля й звънял да излязат само двамата и после ми благодари за това, че съм й отворил очите. И така…“
Кой си ти, че да й казваш с кой да излиза и с кой не? Една такава стратегия, каквато си избрал ти – да говориш глупости за тоя и за ония с надеждата накрая тя да зареже всички и на хоризонта да останеш само ти е крайно неподходяща и губеща.
„Проблемът ми е, че си осъзнавам грешките, но не ги поправям. Нямам смелост да ги поправя. Страх ме е, ако нещата помежду ни се влошат да не стане по-зле за мен, понеже няма да имам никакви контакти с нея. И така, оправихме се и започнахме пак да си пишем чисто приятелски.“
По написаното стигам до извода, че си като „обладан“ от нея. Без нея животът ти губи смисъл и ти живееш единствено и само за момичето, което те смята просто за приятел. Осъзнай се и спри да тъпчиш на едно място ! Животът продължава, а с него и ти, колкото и изтъркано да звучи !
„Сега се чувствам адски измамен, предаден, лъган, използван, манипулиран и какво ли още не. Но най-глупавото е, че нямам смелост да прекратя отношенията си с нея и се чудя какво да правя – да видя какъв е живота без нея или да продължа да се боря за любовта й.“
Няма причина да се чувстваш измамен, предаден, лъган и т.н. Причината нещата да се развият по този начин не е тя. Причината си ти с това досаждане и с неправилната си стратегия и подход към нея. Просто продължи напред. И СПРИ ДА СЕ ОБСЕБВАШ ОТ НЕЯ !!!
Излизай с други момичета, с нея вече няма смисъл. В началото, ако е имало някакво привличане и интерес от нейна страна, вече го няма. Ти просто не си й обръщал внимание и тя е решила, че няма смисъл. А сега повече от приятели не можете да бъдете, според мен.
Съжалявам, ако съм прозвучал грубо и съм те засегнал по някакъв начин, но така виждам аз нещата.
Поздрави !
А и грешките са, за да се учим от тях ! Никой не е съвършен и винаги може да оплеска нещата, но не е болка за умиране, а ценен урок от живота.
Колко глупости съм правил и аз не е истина, но ако се стараеш да не повтаряш грешките си започваш да се развиваш в положителна посока. : )
Може би прекалено много разсъждаваш. Все пак жените и те са хора и те имат еднакъв с мъжкия интелектуален потенциал. Тя няма как да е „свръх човек“ и да разсъждава много по-добре от теб. Мисля си, че жените подсъзнателно търсят този който да е най-подходящия за продължаване на поколението т.е. силен, стабилен, на който може да се разчита, добре осигурен материално и т.н. Същевременно май не търсят перфектния, а този, от когото има постоянна нужда. И да не забравяме, че те в тези любовни отношения също правят грешки. Те не са някакви експерти. Като цяло може би повече се впрягат в това. Колкото и изтъркано да звучи, показвай най-доброто от себе си, но не се стреми да изглеждаш перфектен, щото е изкуствено. В днешно време ценностите се променят, жените все по-често поемат инициативата. Няма нужда да се втурваме отчаяно, към някоя определена и да ни личи, че само тя е на тоя свят. Много от младите момичета, просто си вдигат акциите с момчета които им стоят в краката. В момента в който и покажеш, че тя е всичко за теб – вече не си и интересен.
Аз когато не успея да задържа вниманието към някоя, като последен вариант и вдигам скандал, за препоръчване по телефона, с доста ядосан глас. Тука не говорим за насилие, арогантност или прекалена агресия. Карам ги да разберът, че аз не съм случаен, а те са допуснали страшно много грешки спрямо мен и трябва да си помислят и да решат. Тънка е границата между това да я накараш да се почуства виновна и да я ядосаш. Не я прекрачвай. След тва следва игнориране в продължение на 3-5 дни, но без блокиране по скайп. Стоя си аз на скайпа или във Facebook онлайн и не и пиша. Очаквано е и тя да не пише. Малка игра на нерви. Моето мнение не е експертно, но при мен действа. В крайна сметка може да се срешнете на саме. В началото бъди сдържан и после според това как се държи тя, но и покажи че тя има нужда от теб. В крайна сметка или е писано или не. Жени много. Все пак трябва да се учим не само от грешките на другите, но и от наще. Успех! Ако съм обидил някого с нещо – извинявам се не твърдя, че съм експерт при мене този метод действа. Споделям опит.
Дам темата е много стара но искам да си кажа и моето мнение та трябвало е просто да я забравиш така ти в продължение на това време ти си бил играчка за нея нищо особено, но любонто ти просто нети е простила тя те е контролирала и просто немогъл си да прекъснеш отношенията си с нея.Такова момиче не те е заслужавало нито кано приятел нито като нещо повече.:)
По-добре задълбочете връзката и започнете по-сериозни неща , все пак не сте малки деца !