Нямам лична история за разказване, нито се нуждая от съвети. Интересуват ме мнения, друг опит. Доста време размишлявам по един въпрос. Всъщност, може би до известна степен е лично, но предпочитам да гледаме на него от принципната му страна. Моята рибешка същност вечно забива в разни идеалистични въпроси за космоса и вселената, но какво да се прави. Обезпокояващо е, че почвам и да си отговарям сама:) Ето защо реших да споделя - така поне ще ми отговарят и други. Пък и ми омръзна да се съгласявам със себе си.
Много е важно да изясним значението на термините преди да обсъждаме каквото и да било. Хората спорят не защото са на различни мнения, а защото влагат различен смисъл в думите. Та на въпроса...
Как бихте дефинирали влюбването? ...често да се сещате за някого, да изпитвате вълнение, когато мислите за него? Това е повече увлечение и харесване, може да е и сексуално привличане. Влюбване и обич също са различни неща. Моят въпрос обаче е свързан с влюбването. Нали сте слушали онези трогателни любовни истории, в които впечатляващ е не толкова развоя на събитията, колкото невъзможността на двама души да се чувстват щастливи поотделно. Истории, в които срещаш някого и... всякаква рационалност, разум, логика, инстинкт за самосъхранение се изпаряват. За това влюбване говоря. Не го бъркайте със страстта. И тя е нещо друго. Въпросът, който ме мъчи е:
Каква би могла да е причината човек да не се влюбва, да не може дори и да иска, дори и да има подходящи партньори?
За да спестя разсъждения в грешна посока ще поясня, че не говорим за случаи на разочаровани, преживяващи любовна мъка или всякакви други анормални състояния. Ако си пълноценен човек, млад, ползваш се с доста внимание сред противоположния пол, имаш връзки от които си удовлетворен, защо да не се влюбиш? Ако всички фактори са налице - хубав секс, разговори, близко светоусещане - изобщо усещане, че другия ти е близък, защо да не се влюбиш?
Още по-странно е да не се получава, ако имаш желанието да ти се случи, имаш подходящ човек, попадал си и на други подходящи, а максимума, който постигаш е много, много силно сексуално привличане и страстни авантюри, които приключват с твоето охладняване. Или пък силна еуфория в продължение на 2-3 дни, до седмица през която се заблуждаваш, че си влюбен, но бързо става ясно, че не е това. И не, не си безчувствено дърво 🙂
Надявам се ясно да съм поставила въпроса. В своите размишления стигнах до някъде, но колкото и да се старая няма как те да не бъдат крайно субективни, защото изхождам единствено от своя опит и усещания, в които вероятно стана ясно, че съм малко ощетена... Не мога да разсъждавам защо не се случва нещо, което не знам какво е.
Принципно причините могат да бъдат няколко. В разговор с мои близък приятел ги налучках... или по-скоро той ми ги каза: страх, твърде високо ниво на самоконтрол, твърде голяма взискателност, непрестанно анализиране. Ще обясня как влияе всеки един от тези фактори.
Страх: ясно е, че е неосъзнат, но на подсъзнателно ниво играе роля на "заключващия" елемент. Ако по отношение на неща извън сферата на любовта между мъж и жена си доста чувствителен и го осъзнаваш напълно логично е да си създадеш самозащита. Човекът в същността си е съвършен, така че ако има слабо място, природата намира начин да го подсили.
Високо ниво на самоконтрол: контрола над емоциите, израснал до степен на рефлекс е нещо трудно преодолимо. Това не е непоказване, а реално насочване на усещанията. Ако се увлечеш по рецидивист, крадец на джапанки точно този самоконтрол заработва и притъпяваш симпатиите си.
Взискателност: тя не е пречка за влюбване, но го прави по-сложно. Първо, ако за другите от 40 души девет са потенциални обекти за влюбване, то ти си щастлив, ако от 40 има един. Имаш сравнително по-малки възможности, но пък тук качеството е обратно пропорционално на броя, което е в твоя полза. ОБАЧЕ именно взискателността прецаква влюбването. Причината е проста - пречи ти да идеализираш обекта, което е същината на това чувство. Не само, че не го идеализираш. Ти всеки ден откриваш все повече неща, които не са му добре или поне не са съвършени.
Непрестанно анализиране: то върви в комплект с взискателността. Гледаш, наблюдаваш, не пропускаш детайл. После обмисляш, разнищваш. Така докато не го разнищиш съвсем и не се намериш ограден от схема с причинно-следствени връзки, маниери, поведенчески реакции... и всички думички с "психо" за които се сетите 🙂 Вредата на анализирането е синтезирана в това, че когато започнеш да си обясняваш защо нещо ти харесва, то губи очарованието си, то става схема. Причини и резултати.
Четирите фактора на куп звучат като достатъчно убедителна причина човек да не се влюби. Но спорейки със себе си мисля, че има уловка - това са елементи на психиката. Онова влюбване за което говоря едва ли е продукт на каквито и да е психологически нагласи и състояния. То просто е там, случва ти се и толкова.
Или истината е в съвсем различна насока.
Другата теза е, че влюбването е индивидуално. При някои може би протича бурно, с необмислени емоционални постъпки. При други би могло да бъде спокойно, разумно и това също да е достатъчно пълноценно влюбване. На пръв поглед не е възможно ти да си спокоен и доста обмислящ думите и действията си човек, а да се влюбиш като седмокласничка, или е?
Ако трябва да синтезирам: до колко състоянието изменя личностните качества или личностните качества изменят състоянието? Един вид, възможно ли е да си се влюбвал, пък да не знаеш:)) Възможно ли е да не разбереш нещо такова?:) По какво разбирате, че сте влюбени? Как протича това състояние при вас?
Според мен влюбването е дотолкова нерационално, че анализирането му е почти невъзможно. А и безсмислено, защото няма да допринесе за това да разпознаеш кога си влюбен… Имаше време, когато също се питах как става това, но то си става и всякакви въпроси са излишни.
Все пак ще отговоря на някои 🙂 Според мен е невъзможно да си се влюбвал, а да не си разбрал. Когато си влюбен, ти си луд, ти си напълно различен от нормалното си състояние на разумност. Имам предвид не само емоционална нестабилност или подобни външни прояви, а и нов поглед към съвсем лични разбирания. Аз знам, че съм влюбена, когато започна да си мечтая да се омъжа за някого. В нормалното си състояние не смятам брака за най-доброто решение за една връзка, но във влюбеното вярвам във вечната любов, във верността и във всички прекрасни неща. Естествено аз осъзнавам, че те противоречат на разума, и продължавам да държа на убежденията си, но дълбоко в себе си емоционално вярвам въпреки това 🙂
А колкото и „подходящи“ да е имало, може пък да не са били наистина подходящи. Може и да не е в теб проблемът.
А нали знаете, че личността се характеризира с две основни черти – рационалност и ирационалност (емоционалност). При всеки индивид, тези две характеристики са залегнали в различна степен. Смята се, че при нормалните хора има баланс. Е, смята се и че жените са малко по-емоционални, а мъжете – малко по-рационални. Е, изключения винаги има. Разбира се, че и баланса винаги може да бъде нарушен, при определени обстоятелства. Пък и крайностите не липсват. Някои хора са твърде импулсивни и емоционални – такива, които доста често си поплакват докато гледат някой филм например. Други са твърде рационални – такива, които търсят и намират обяснение за всяко нещо и успяват да систематизират всичко, което се случва или наблюдават в живота – с тях и около тях.
Е, сами вече може да направите изводите си кой, как и до колко се влюбва ;).
lil_kitty, според мен е най-добре да започна отзад напред:
Един вид, възможно ли е да си се влюбвал, пък да не знаеш:)) – НЕ, не е възможно 🙂
Възможно ли е да не разбереш нещо такова?:) – същия отговор, както горе.
По какво разбирате, че сте влюбени? – по това, че започвам да правя простотии, които не са ми присъщи при нормално състояние 😀
Как протича това състояние при вас? – при мен протича доста ЗЛЕ, за останалите – не знам…
Продължаваме нататък:
1.Страх – да, страх, но от какво? Мен ме е страх единствено от отхвърляне, а това невинаги се случва… Тогава от какво?!? Ами… не знам! Повечето мъже ги е страх от обвързване, при мен също го има този момент, НО… аз се боя от обвързване с неподходяща жена! А какво представлява т.нар. „неподходяща жена“, ще попитате? Ами – всеки сам си знае какви хора НЕ харесва и защо това е така…
2.Твърде високо ниво на самоконтрол – да, това определено пречи!!! Казвам го от личен опит… Не познавам човек с по-високо ниво на самоконтрол от моето собствено – стигал съм дотам, че в компания, в която вече всеки е тотално пиян и се забавлява/изобщо не знае какво върши/драйфа/спи/прави секс/и т.н., аз просто седя, гледам сеир… и наблюдавам! Много добри мои приятели са ме обвинявали едва ли не, че не умея да се забавлявам, което не е така! Просто обичам всичко да е под контрол… МОЯТ контрол! Бях писал в една друга тема преди време (тогава стана готина дискусия между мен и още един човек от една страна и Малволио и ПриЗдрачна от друга) за контрола и дали е добре да се прилага във връзките – естествено, че ДА 🙂 ) И още нещо – човек, който притежава високо ниво на самоконтрол, също така иска – и обикновено успява – да контролира и околните… Нали така, lil_kitty 😉
3.Твърде голяма взискателност – ами да, всеки си има някакви изисквания за бъдещия партньор. Това е напълно нормално, но дали пречи?!? Не знам, никога не съм си задавал този въпрос… В определени моменти може и да пречи, в смисъл такъв – теб те харесва даден мъж (или пък мен – жена), той (тя) може да е свестен (свястна), но аз съм си казал (примерно) „Не излизам с чалгарки!“ и си държа на това! Може да е най-свястната жена на Земята, обаче щом слуша такава музика – далеч от мен!!! Има десетки други такива примери, които си зависят от индивидуалността на всеки човек… Така че – взискателността понякога пречи, но по-добре да я има 🙂 Че иначе – лошо…
4.Непрестанно анализиране – това също от една страна е добре, но от друга – ако само мислиш и с това си пропускаш шанса да изживееш неща наистина хубаво, ами – майната му на анализирането! В края на краищата човек може да си обясни голям процент от нещата, които му се случват, но не може да стигне до отговорите на всички въпроси… Просто така е устроен светът.
И накрая – ще се опитам да отговоря на най-важния въпрос, който поставяш:
„Каква би могла да е причината човек да не се влюбва, да не може дори и да иска, дори и да има подходящи партньори?“
Не те познавам, но според мен причината може да е само една – не си срещнала още Истинския 🙂 Колкото и наивно да звучи… Забелязал съм, че вие жените имате уникална интуиция и по-скоро усещате бъдещия си партньор, отколкото да го избирате… или пък и двете… не знам, обърках се вече 🙂 Но бъди сигурна, че когато интуицията ти подскаже „Той е!“ вече няма да си задаваш въпроси като този… Просто ще действаш и… най-вероятно ще спечелиш! Или ще сбъркаш… никой не знае 🙂
Лек ден!
Естествено, че е възможно да си бил влюбен, а да не си разбрал или по-скоро да си разбрал пост-фактум. Понякога се самозаблуждаваме, слагаме си прегради, опитваме се да си кажем, че това е неподходящият човек и че съвсем не е подходящото време, че всичко ще се прецака, ако си позволим да се влюбим сега – защото човекът е обвързан, защото сме на разстояние, защото сме колеги в работата… всички около нас разбират, че сме влюбени – само ние разбираме последни…съпротивляваме се на това чувство и сами не разбираме кога ни е победило…
За мен да си влюбен, означава да си с една идея по-добър…защото субектът на твоето влюбване те кара да дадеш, да изкараш на повърхността най-доброто от себе си, да си ТИ в най-добрата ти възможна форма… влюбването трябва да ни окрилява, не да ни срива със земята… да можем да повдигнем планини и да преплуваме океани, защото ни мотивира… когато съм била влюбена, съм можела да спя по 4 часа на нощ, да уча, да работя и да си свиркам…
Валенс, твоята история ми прилича на приказките на една приятелка, която е отказала, моля ти се, секса… тя вече секс не правела, не й било интересно, била над тия неща…като я попитах колко мъже са дошли при нея последния един месец да искат секс, на които тя да е отказала, тя ме изгледа много странно… лесно е да направиш избор, когато изборът е само един…лесно е да се контролираш, когато нищо не правиш…лесно е да не допускаш пътни инциденти, когато не шофираш…лесно е да не се напиваш, когато не близваш…лесно е да не правиш глупости, когато не живееш…следиш ли ми мисълта…самоконтрол не е да седиш в ъгъла…самоконтрол е да пиеш, но не до степен, в която почваш да правиш простотии, самоконтрол е да знаеш кога да спреш, да знаеш да казваш Не…познавам хора, които харесват болката в секса…самоконтрол не е да не я причиняваш, а да знаеш къде минава границата между удоволствието и страданието и да вървиш по тънкия й ръб, но да не я прекрачваш…
Самоконтролът влияе само ако човекът и без друго не ти харесва много… Ако беше обратното, хората щяха да си заповядват да се влюбват само в Подходящия или Подходящата.. Я се огледайте и кажете колко влюбвания можете да окачествите като неподходящи…
Взискателността е хубаво нещо… Но тя се изражда, когато е твърде конкретна – две висши, къща в Балкана, висок, синеок, с 4 години по-голям от мен, защото съм чела, че това е идеалната разлика, да слуша същата музика като мен, да пие същото уиски, да е изгледал поне по пет пъти трите част на Матрицата… Хората трябва да остават семпли… Взискателността трябва да се основава на общи човешки принципи – да ме уважава, да се държи с мен като с дама, да ме разсмива, да държи ръката ми и да не я пуска дори в най-трудните моменти, да е мил с мен, родителите ми и приятелките ми, да не е комплексар, да има амбиции и да разбира моите, да не е болно ревнив и да няма проблеми с алкохола и хазарта… Тоест принципите, които са залегнали там да ни отблъскват реално от хора, които не отговарят на тези изисквания… да не ни е възможно да се влюбим в някой болен ревнивец, комплексар или който обижда приятелите ни….
Всичко друго са глупости и капризи….
Определението ти за взискателността ми хареса…и по някакъв начин си налучкала изискванията ми. Но те са следствие на едно качество, което е източника на това мъжът да ме уважава, да се държи с мен като с дама и да ме разсмива.
Затова аз казвам, че имам само едно изискване към мъжа – да е умен. Но в изискването да е умен не влагам смисълът на начетен с четири висши. По-скоро имам предвид природно умен, имащ усет за другите и всичко около него. Забелязвали ли сте, че има хора, които знаят кога, какво и как да кажат, какво и как да направят и винаги им се получава някак….много на място. Ето за това говоря. А за да ме усеща мъжа трябва да е умен, за да не ми прави ревниви латинодрами пак трябва да е умен, за да знае как да се отнася с мен трябва да е умен….
И макар че звучи толкова простичко…всъщност не е 🙂
Да не стане само като във вица „Сине, гледай да е хубава, умна, добра домакиня, усмихната, мила… – Аз гледам , тате, ама и те гледат..“
Изискванията са хубаво нещо… Стига да са с покритие… Хората могат за две минути да ти спретнат дълъг списък с изисквания към другите, но когато стане въпрос за списък с изисквания към самите тях и това, което те са в състояние да предложат насреща, настъпва неловко мълчание… Тънкият момент е да не допускаме подценяване, нито надценяване… правилна самооценка…
Да се държи с мен като с дама е прекрасно изискване…. ако наистина си дама, няма да е никак трудно изпълнимо..
Имам една позната, която преди 5 години изреждаше – искам да е богат, да е шеф, да е красив, да е висок, да има чувство за хумор, да има собствено жилище… бившият ми приятел тогава ми каза – след 5 години на тази единственото й изискване ще е някой, който да я хареса… На това му казвам аз прозорливост…
Хахахахаха – евала на бившия ти :))) Добре го е казал, наистина 🙂
А, и само за протокола – пия, но избягвам да се напивам 😉 Самоконтрол, какво да правиш…
Размисли и страсти на малкото писе… 🙂 🙂 🙂
Не мога да разбера защо си губиш времето с тези анализи. Познавам твърде много хора, които се стараят да „напишат учебник“ за любовта, да представят връзките между хората като уравнения и прочие… И знаеш ли какво постигат те? 🙂 🙂 🙂 Отговора ще ти го оставя за домашно.
И все пак ще ти нахвърлям няколко гледки точки, които са по-различни. (Нали за това беше помолила?)
За факторите, които „ни пречат“ да се влюбим 🙂
Страх – да те е страх да се влюбиш е същото като да те е страх да се разболееш и т.н. – това е просто страх, който обаче с нищо не пречи на процеса на влюбване, разболяване и т.н. Страхът може да заключи само развръзката, но не и самото влюбване. В такива случаи жертвата на страха се терзае известно време от несподелена и непоказана любов (колко време зависи от човека).
Самоконтрол – явно имаш в предвид тази химера, в която човек сам решава кога и в кого да се влюби и кога не. Това си е пълна глупост 🙂 🙂 Самоконтролът ти помага да реагираш в дадена ситуация така, както си решила, вместо по някакъв друг начин. Т.е. ако си се влюбила, ти може да решиш да не го правиш и да го постигнеш (да контролираш реакциите си, да потиснеш чувствата си, докато не се смалят до минимум), но това не значи че не си се влюбвала 😉 Бих казал, че самоконтролът е едно от най-полезните качества в една връзка – предпоставка за липса на скандали, за компромиси, за липса на идиотски постъпки и т.н. И разбира се да си уравновесен по никакъв начин не ти пречи да се влюбиш, даже помага да се влюбиш в по-правилния човек.
Взискателност – всеки човек има своите изисквания и всеки е взискателен.
Това е най-нормалното нещо… При определени обстоятелства те се покачват, при други – намаляват. Това не пречи по никакъв начин на влюбването. Просто е предпоставка в какъв тип човек би се влюбила. А ако някой ти каже, че харесва слаби, високи блондинки със сини очи, големи гърди, пиърсинг на пъпа и татус на кръста то той не е взискателен, а е просто идиот 🙂 🙂 🙂
Непрестанно анализиране – да анализираш до степен на вманиаченост влюбването, любовта и връзките е… Упс 🙂 Това ти беше за домашно.
И още какво беше питала? Личностните качества са предпоставка за моментното състояние, а начинът, по който се справяш с моментните състояния е предпоставка за личностните качества. Не, никой не може да се е влюбвал и да не е разбирал. Възможно е да осъзнава, че е изпуснал подходящ човек в миналото си, но не е същото. По какво разбираме, че сме влюбени? А по какво разбираме, че сме гладни, жадни, че сме радостни или тъжни? Просто го разбираме.
И няма човек (който не е обект на психиатрията – някои психопати са абсолютно неспособни да изпитват каквито и да е чувства), който да не може да се влюби. Това, разбира се, не означава, че на всеки му е писано да има щастлива връзка 😉
PS: „На пръв поглед не е възможно ти да си спокоен и доста обмислящ думите и действията си човек, а да се влюбиш като седмокласничка, или е?“
Напълно е възможно и даже е много често срещано.
УУуу я нещо интересно най-накрая 🙂 Като гледам Valenc , priZdrachna и Anglor са оглождили темата почти от всички страни и ми беше интересно да прочета , както темата така и коментарите .Та освен да вметна някоя друга забележка и пример , то май друго не остана за изчерпване . 🙂
„Как бихте дефинирали влюбването? “ – Това , което си описала ти , е най-рационалното обяснение на любовта в реалния съвременен свят . Лично аз като се заговори за истинска любов винаги си представям една картина – тази изрисувана от българските поети , където влюбеният е толкова верен и всеотдаен , че независимо от обстоятелствата дали неговата любов е с друг човек , на война , неуписуемо далеч … безследно изчезнал ииии всяка подобна ситуация , която почти 100% обрича любовта на провал , въпреки това той продължава да обича с цялото си сърце до смъртта 🙂 …. Нооо тъй като се намираме в 21 век смятам за по -разумно да не се придържам по тази версия , че туковиж умра самотник 😀
„Каква би могла да е причината човек да не се влюбва, да не може дори и да иска, дори и да има подходящи партньори?“ – Термина подходящи партньори наистина е доста двусмислен 😀 като се замислиш те са просто временни прищявки по пътя към верния отговор 🙂 Няма подходящ , който да е любовта на живота ти …. той е перфектния за теб на този етап , и ако ставаше , както по приказките , ще те следва неотлъчно завинаги 🙂 Но тъй като изкривеното ни , механизирано , матерялно общество има малко по-различни представи за щастието не винаги се получава точно така , но чисто хипотетично си остава възможно …. точно и заради това човек се влюбва .
„Един вид, възможно ли е да си се влюбвал, пък да не знаеш ?“ – Това ме навежда точно на една конкретна мисъл – Става въпрос за първата част на Американски Пай , където най-добрата приятелка на едно момиче (което беше гадже на един от главните герои) я запита
-„А ти изпитвала ли си оргазъм някога през живота си“ – последвалият отговор
– „Емииии маййй веднъжж“
– „Аха ,ясно, значи не си“
– „Ама защо така реши“
-„Ще разбереш като го изпиташ то е като експлозия дрън дрън дрън“ не си спомням много детайлно разговора , но култовото беше , че след това като мацката изпита пръвия си оргазъм опищя цялата къща , от кеф, забравила околния свят 😀 😀
Таааа няма начин да не разбереш кога си влюбен . Може да го разбереш с малко закъснение заслепен от бошуващите емоции , но все пак го разбираш .
Колкото до „факторите“ , които пречат на влюбването … Anglor ,Valenc и priZdrachna анализираха всеки един детайно и стигна до извода , че те по скоро характеризират твоя идеал за партньор – демек твоята любов , отколкото чак толкова да ти пречат , въпреки че прекаленото вманиачаване , в който и да е от тях вече си е противопоказно …
priZdrachna даде един чудесен пример за преувеличаването с изискванията .
Anglor ти остави домашно 😀 😀 , на което отговора е ясен .
Впрочем един такъв пример с прекаленото анализиране от личен опит : Имах и все още имам навика от време на време да прекалявам с него . Таа наскоро си направих експеримент дали ще излезна прав с анализата или греша . Имаше една мацка доста по – малка от мен … не става въпрос само на години , но и на акъл и се усещаше , обаче момичето ми събра погледа като я видях . Просто останах без дъх и ми изтекоха очите още на секундата 😀 Знаейки реално шансовете си , разсъждавайки 2 седмици по въпроса има ли смисъл да се занимавам или не , реших да прекратя мисловната дейност (като все пак вече имам нещо наум каква ще бъде развръзката) и да действам . В първите три дена всичко беше учудващо добре чак бях шокиран . Но до втората седмица нещата станаха точно такива , каквито вече ги бях предвидил и я скъсах по такъва начин , че да съм 200% сигурен , че съм мислел в правилната насока още от преди това . Така и стана …. Оказах се до болка прав за всяко едно събитие …. знаеш ли кое е най-ироничното , че ако не го бях мислил толкова в началото , а просто бях действал сигурно сега щях да държа най-красивото момиче , което съм виждал, в прегръдките си 😀 😀 Ъъъъ , което не е особено позитивна мисъл , защото щеше да е само от егоизъм и фукане най-вероятно , нооо това няма значение .
Виж обаче наскоро срещнах момиче още по-красиво (не е ясно дали в последствие си го наумих) и много по-умно (казвам го по начина, по който ти интерпретираш някого като „умен „) , което още в началото си харесах и никакви анализи , никакви изисквания или страхове не могат да ме разубедят , че желая 🙂 Тъй че освен да се оставиш по течението , друг избор не виждам особено смислен , като се има предвид човешкия мозък колко предразсъдаци има наложени от чуждото мнение и не може да взима особено смислени решения в някои моменти за това в някои моменти ти иде да потрошиш къщата , а в други да търчиш по някоя поляна като обезумял без особено смислена причина (на някои хора им се случва доста често и изключително забавно да си страничен наблюдател в такъв момент 😀 )
Айде спирам с приказките , че вече почвам да се отдалечавам от темата .
Поздрави ! 🙂
Мисля да кажа моя коментар по-кратко, но и всички изказали се до момента казват почти еднаки неща.
Това да си влюбен не е нещо което да не разбереш, това е най-хубавото, макар и на някои да не им харесва, извънконтролно нещо. Тогава света найстина придобива други измерения. И най-вече ЧОВЕК СЕ ПРОМЕНЯ, а това няма как да не се разбере.
И дойде ли този момент, защото няма начин да не дойде, просто му се отдайте без мисли и разсъждения.Това е нещо което не зависимо колко дълго, трябва да се изживее..
Казвам това, защото в момента съм влюбена и на етапа в който това е вече 4месеца. Акъл … да имам… вече…
Радвайте се хора, това е щастие.
Все пак не забравяйте, че влюбването не винаги води до любов, а любовта не винаги води към щастие.
за какво толкова размисли вкарвате.Любовта се случва а не се анализира,Няма рецепта за това.Пускайте се по течението и ще видите,че тя сама ще ви намери.
Анализирайки горе написаното съдя, че си се влюбвала някога, за да стигнеш до тези изводи.
Демек знаеш, какво значи да се влюбиш, но явно напоследък се чудиш защо двойките, които засичаш по кафетата, парковете, мола… изглеждат толкова влюбени, а ти и гаджето ти като приятели?
Защо когато ти звънне не подскачаш като онова момиче в тролея, когато и звънна гаджето?
Защо когато отиваш на среща не пърхат пеперуди в стомаха ти, както преди години на третата ти среща?
И т.н. и т.н. …..
Чувството ми е до болка познато и се питам защо не мога да полудея от любов по някого, понякога даже се ядосвам на себе си, защо не мога да страдам например когато гаджето не ми звънне, когато сме се разбрали?
Колкото и да се опитвам да се влюбя в някого-то чувствата ми отминават точно за три дена и тръпкаа следователно изчезва.
После, какво да правя с този човек, който толкова много ме харесва, обича дори, пък аз видиш ли съм като претръпнала?
Искам много искам да усетя онези трепети, които усещах като ученичка.
Когато видиш момчето в което си влюбена било то и едностранно ти става едно такова приятно…..
Не спиш, не ядеш, не те интересува нищо друго, пред очите ти е само неговият лик….
Бе мани, остаи се….
Освен фактите които си изложила по-горе аз бих добавила още един-шестото чувство на жената.
Знае предварително какъв ще е краят на връзката и не позволява на сърцето да се отдаде безрасъдно….
Пък и на тва може да му се вика не само помъдряване ами живо остаряване…
Но аз не спирам да се надявам да изпитам гореща любов към някой :))))
Пък знае ли се ….
Anglor, можеш да считаш домашното за написано:))
И благодаря за мнението ти…беше ми от полза и беше различно от всички клишета за любовта, които очаквах да ми изпишат и които ми изписаха.
Задавам си подобни въпроси не защото имам желание да създам поредната теория за отношенията и чувствата, а защото се стремя да се опознавам постоянно, за да се чувствам комфортно със себе си. Може би си отговорих на въпросите, когато спрях да си ги задавам…и вече съм спокойна, защото съм наясно с усещанията си.
Проблема е идвал от там, че ми се иска всичко да се случи сега и веднага с фойерверки, НО в същото време изключително бавно и трудно допускам някой истински близо и на него му се налага дълго и внимателно да разлиства, разлиства всеки следващ пласт…Просто трябва да се науча на търпение, защото въпреки привидната прибързаност явно ми е по-добре нещата да стават бавно, но по-пълноценно и прецизни в детайлите.
Накратко отговора на противоречията и въпросите ми е търпение:)
П.П. Лора, да си беше догледала „Професия блондинка“, вместо да се разсейваш със съвети. Макар че в контекста на стилистиката ти на изразяване – „да отдадеш сърцето си“, „безразсъдно да се влюбиш“, „гореща любов“ и т.н., може би е по-уместно да преминеш към латино-драмите и да не си губиш времето с тези лаици от Холивуд.
lil_kitty, искрено съм изненадан от доброжелателния ти тон. Имайки в предвид, че в повечето случаи представям мнението си в доста язвителна форма или най-малкото с гарнитура от бодлички, както и че мнението ми доста се отличава от твоето, очаквах съвсем друг отговор от теб. В добрия случай като този в послеписа ти : ) Явно не съм те преценил правилно, което е интересно…
Не искам да ти давам съвети, защото няма смисъл. Но ще ти кажа какво си мисля за някои неща, изхождайки от личния си опит.
В обществото винаги се държа по-умерено, с лека резервираност, на малко по-високо ниво. Подбирам компанията си, не допускам лесно хората край себе си и дори с приятелите си често си меря приказките. Обаче когато имам сериозни намерения към някое момиче съм себе си от самото начало. Нямам план, нямам хитринки – правя всичко така, както ми идва отвътре. Това е едно от моите изисквания – да мога да съм себе си пред нея и тя да ме приема какъвто съм. С твърде много хора не смея да си кажа мнението или да се държа напълно свободно поради една или друга причина, остава да не го правя и пред приятелката си.
Имам приятели на по 7-8 годинки, имам приятели на по 60-70 и винаги ще е така. Обаче като става дума за сериозна връзка е много важно партньорът да е на сходни годинки. Наистина е много важно… По света има твърде много различни хора, за да обобщим примерно, че до някоя възраст те не са готови. На тази тема мога да пиша до безкрай, но няма смисъл. Всеки трябва да го разбере сам за себе си.
Винаги съм завиждал на децата за дядо Коледа, за феите и магьосниците, за принцовете, героите и прочие. За тях това е толкова истинско, реално… Те живеят в толкова по-интересен свят от нашия. А защо? Защото искрено вярват в това. И аз понякога си позволявам да вярвам искрено в някои неща (няма да кажа в кои, too personal) и някой скептик или пък твърде голям реалист би ми се присмял, че съм глупак, че летя в облаците и че света е съвсем друго място. Аз бих казал, че прав, но само за него си. Животът ни всъщност е това, което ние си мислим за него. Както и любовта. За да има истинска любов, трябва да вярваме в нея, да и дадем шанс…
Anglor, хубаво е, че все още има идеалисти като теб 🙂 До една определена възраст имах доста сходно мислене с твоето, след това животът ме завъртя и… вече не ми остава време за идеализъм и наивност 🙁 Иначе си прав – нашите лични вярвания определят и проектират нашата реалност…
И още нещо – защо те е страх да си изразиш свободно мнението?!? Може да не живеем в най-нормалната държава в света, но поне има свобода на словото и всеки може да изразява на глас това, което мисли!
„Животът ме завъртя“ е оправдание за твърде много хора…
И не съм писал, че ме е страх да си изкажа мнението… Ако нехаеш какво говориш и как се държиш има твърде голяма вероятност да нараниш някого или най-малкото да си развалиш безвъзвратно отношенията си с него. Казваш ли всичко, което мислиш на всичките си колеги, на шефовете, на близките си? Негативно мнение трябва да се дава, когато има кой да го чуе, когато ще има полза от него. Казваш ли на някой приятел колко по-глупав е от теб? Казваш ли на някой влюбен, че партньорът му не струва? Не живеем на необитаем остров и трябва да се съобразяваме с околните. Аз съм с малко по-различни възгледи, така че се налага да се съобразявам малко повече. Въпрос на добри обноски.
Ще почна отзад напред, Anglor. Според мен бъркаш добрите обноски с фалш и се прикриваш зад добрите си намерения, в които – уверявам те – не се съмнявам…
„Казваш ли на някой влюбен, че партньорът му не струва?“ – случвало се е неведнъж да кажа на даден приятел и/или познат – „Братле, тая не струва – боклук е, не те заслужава и т.н.“. Никога досега не съм грешил и точно заради това доста хора са ми благодарни и до днес за някои неща, които съм казал или направил за тях!!! Уверявам те, Anglor, искреността и истината се ценят много повече, отколкото ти смяташ!
„Казваш ли на някой приятел колко по-глупав е от теб?“ – Anglor, никой от приятелите ми не е по-тъп от мен!!! Ако бяха тъпи, нямаше да са ми приятели все пак… По-несъобразителен – да, по-бавно мислещ – може би, дори ми се е случвало да кажа на някой от тях, че е постъпил зле или направо тъпо, но като цяло да са по-глупави от мен? Дори не си го помислям!!! Та с кого другиго можеш да си позволиш да си пределно откровен, ако не с приятелите си?!?
И завършвам с „Казваш ли всичко, което мислиш на всичките си колеги, на шефовете, на близките си?“ – ЕСТЕСТВЕНО!!! И много голям процент от тях ме уважават заради това (включително шефовете ми). Не спестявам нищо дори на родителите си, които вършат откровени глупости, и то не за първи път, ама напоследък просто се оливат!!! И точно заради това от време на време се налага да им казвам някои нещо в очите!
Ако мисля всеки път кого и как ще нараня, ако кажа това и онова – по-добре да се гръмна! Няма как да стане просто!!! Просто отдавна съм приел един точно определен начин на държане и който не ме харесва, майната му – никого не карам насила да стои около мен! Но пък мога да те уверя, че във всеки един момент ако ми се ходи някъде на бар например, но не искам да съм сам, винаги има с кого да пия едно уиски 😉
Надявам се да не приемеш много лично поста… Просто казвам (и доказвам с примери) как човек може да казва каквото си иска и когато си иска и пак да се радва на одобрението на околните 🙂
Човек, който никога не лъже и който винаги казва гласно мислите си за всичко и всички, без да спестява нищичко? Тази ситуация е хипотетично възможна, но при малко по-различен тип хора от теб (приеми го като комплимент).
А иначе добре подреди нещата – хвана се за общите примери, които посочих, представи ги в изгодна за теб светлина и намекна за фалш, неискреност, лъжа, безпринципност. И аз също не се съмнявам в добрите ти намерения.
/Следващите редове са принципни/
Да направиш нещо само защото можеш да го направиш е напълно лишено от всякакъв смисъл (по повод свободата на словото). Винаги трябва да има причина.
А сега постави на теория ситуацията „Аз изказвам своето мнение, без никой да ме е помолил за него“. Както добре знаеш, хората са твърде различни.
Много лесно искреният човек, говорещ истини на човека срещу него може всъщност да бъде лицемер или пък манипулатор, или интригант, или избиващ комплекси за малоценност, или търсещ хорското одобрение,
или егоист, или такъв с нещастен живот, стремящ се да разруши нечий друг, за да не бъде самотен в нещастието си, или равнодушен към чуждото нещастие/щастие, или някой селски дерибей, без което мнение даден въпрос не може да мине, или постоянно налагащ мнението си новоизлюпен философ, или просто глупак, който дава лош съвет. Мога да изброявам и още примери, но мисля, че схващаш идеята ми. И да – може да бъде искреният и добронамерен човек, който просто иска да каже какво мисли.
Оттам нататък постави на теория хората, които изслушват мнението. Те могат да се зарадват, да останат равнодушни, да се издразнят, да се обидят или пък сериозно да се разстроят. Също така могат и да не покажат истинската си реакция, а просто благоприлично да я замаскират.
Комбинации не липсват и всички те са налични около нас в ежедневието. И още нещо много интересно – 95% от хората биха се поставили в ролята на „искрения и добронамерен човек, без задни мисли и без комплекси, който просто иска да каже какво мисли, без да звучи като глупак“, обаче на практика те са по-малко от 20%.
Отделно за лъжата – много рядко лъжа и то за дреболии. Примерно майка да се е постарала, да е сготвила нещо специално за мен, но да не се е получило – разбира се, че ще и кажа, че ми е харесало. Или пък някой приятел дълго е избирал някакъв специален подарък за да ме зарадва, но той не ми харесва – разбира се, че ще се зарадвам и прочие.
Понякога използвам и така наречената благородна лъжа, тъй като съм медицински кадър. Бил съм в неврохирургията в Пирогов. Там в кабинета пациентите вместо с имена ги наричат с диагнози, както и свободно се казва на кой колко му остава. От мен като кинезитерапевт се очаква да ги стимулирам, да приповдигна настроението им, да им вдъхна кураж, да ги накарам да се борят, да се движат, да продължават да живеят без да се предават. Много ми е интересно как ли би го направил, ако трябва да си искрен и да казваш всичко, което мислиш. Тежък пример, но те са адски много и все различни… Примери, в които е много желателно да кажеш това, което човекът срещу теб иска и има нужда да чуе, вместо твоето собствено мнение.
Защото истината за теб не винаги е истина за човека срещу теб. А също така не винаги човекът срещу теб има нужда да научава истината.
Казваш: „Братле, тая не струва – боклук е, не те заслужава и т.н.“ Откъде пък по дяв**ите можеш да знаеш дали е така? Никой не знае всичко и никой не е безгрешен. Има хора, които много се връзват на чуждото мнение и примерно биха си оставили приятелката заради такива съвети. Ами ако не си бил прав? Не се ли замисляш, не ти ли пука? Или вече си загубил вярата в хората. Нямаш представа на колко подобни съвети съм бил свидетел и колко пъти те са се оказвали грешни. А да не говорим, че много често именно приятелят е в ролята на боклука… В една връзка всичко е възможно. Да се провали – това винаги е най-лесно.
Затова предпочитам да казвам мнението си или пък да давам съвет когато има кой да го чуе. Защото в обратния случай е безсмислено. Също така смятам, че понякога мълчанието е злато, както и че не всяка лъжа е нещо лошо.
И това не значи, че мълча и лъжа нон стоп… … … … … …
И наистина нямам нищо против теб, просто изказвам мнение.
PS. Нямаш нито един приятел, който е по-глупав? Предполагам и че нямаш и нито един, който да е по-умен, защото не би ти бил приятел, нали? =) =)
PS.2 – Ами ако някой недай Боже поумнее? Ужас – губи всичките си приятели =) =) =) (Не се сдържах) =) =) =)
Valenc, за пореден път ми прави впечатление, че ти бъркаш прямостта и откритостта с маргиналщината. Някакво изкривено чувство за смелост ли демонстрираш? Внушението на думите ти е „ето, на мен ми стиска да кажа нелицеприятни неща, а на вас не“. Е, и? Какво като ти стиска?….всяко дете над три годишна възраст е способно да говори каквото му дойде на ум, така че не разбирам защо смяташ това качество за ценно. Ценното е да преценяш кога, пред кого и какво е уместно да кажеш. Ценното е за да не караш околните да се чувстват некомфортно в твое присъствие; да не се злепоставяш; да показваш, че си човек, който владее мислите и устата си; да съумяваш да останеш отгоре.
Казано така, че да ме разбереш – бъди лорд и зарежи тая байганьовска чест.
lil_kitty, относно личната ми чест и достойнство изобщо не си позволявай да ме съветваш!!! Нито си ми на годините, нито си ми на акъла! И не се притеснявай за мен, аз винаги съм отгоре – и в прекия, и в преносния смисъл на думата…
Anglor, това, което си написал постскриптум, е доста жалък опит за елементарно логично мислене… Само не разбрах – не можеш или не искаш да разбереш какво имам предвид?
Ще поясня – АЗ и само АЗ съм приел, че приятелите ми не са по-долни от мен, както и аз не стоя по-долу от тях, разбираш ли? Това означава, че дори и да си помисля някой път да си помисля нещо наистина лошо за някого от тях, НИКОГА няма да позволя ТОЙ да го разбере! Разбра ли??? АЗ така съм решил, изгодно ми е и ми отърва, и с риск да се повторя – на когото не му е изгодно или не му харесва моето държане, винаги може да престане да ми вдига телефона и т.н. и т.н.
Още нещо – ти имал ли си някога истински приятели? Защото съм забелязал, че прекалено „благородните“ хора (за какъвто се опитваш да се представиш) обикновено са и доста самотни – прав ли съм???
Тази зле прикрита дребна злобица и то към момиче, и то което по твоите думи не ти е на годините никак не говори добре за теб. И въпреки че имам какво да кажа, смятам да замълча – ти сам каза достатъчно за себе си.
Valenc, аз имам много слабости и недостстъци и никога не съм ги отричал.
Умишлено те провокирах, представих една теза в опозиция на твоята, подправих я с много хапливи забележки между редовете, а kitty ме допълни по много успешен за целта начин. А постскрипта беше чиста проба черен хумор…
Много добре разбрах какво искаш да кажеш още първия път. Обаче може би умишлено, може би не – ти прояви много ниска толерантност към чуждото мнение. Аз от своя страна постъпих малко примитивно и ти отвърнах със същото.
Ако съм те обидил, се извинявам.
PS: „дори и да си помисля някой път нещо наистина лошо за някого от тях, НИКОГА няма да позволя ТОЙ да го разбере“ – именно това имах в предвид там, откъдето тръгна целия спор.
Anglor, приемам, че си се заял умишлено, както и това, че всеки си има положителните и отрицателните черти… Нямам нищо против да заровим томахавката – и без това спорът вече е прекалено далеч от първоначалната тема.
А ти lil_kitty недей да бъркаш иронията със злобата 😉 Почваш да ме разочароваш – допреди няколко дни си мислех, че има потенциал в теб, докажи ми, моля те, че не съм грешал…
Valenc, ще бъда благодарна, ако успееш да ми обясниш къде точно се подвизава иронията в тези изречения: „lil_kitty, относно личната ми чест и достойнство изобщо не си позволявай да ме съветваш!!! Нито си ми на годините, нито си ми на акъла! И не се притеснявай за мен, аз винаги съм отгоре – и в прекия, и в преносния смисъл на думата…“ ?
На мен повече ми изглежда като да си бил ядосан. А, да – това за „отгоре“ може и да го отчетем като ирония…въпреки, че е по-скоро заигравка с думата и шегичка, но нямам намерение да ти обяснявам какво е ирония.
И не сме стари съпрузи, за да ти доказвам каквото и да било. Оставям на теб да се досетиш какво е отношението ми към мислите ти за мен, били те положителни или отрицателни.
Браво 🙂 Добре си се сетила – именно последното изречение съдържа малко ирония – точно толкова, колкото можеш да понесеш, без да изпаднеш в депресия 😉 И въпреки че не сме „стари съпрузи“, ти пак успя (поздравления!!!) да не ме разочароваш. Браво още веднъж – умна глава си, но… не е зле да поживееш още малко и тогава да почнеш да спориш с мен 😉 Нищо лично…
Годините играят важна роля в много аспекти от живота, но нивото ни на интелигентност не зависи от тях – доказателства можеш да намериш накъдето и да си обърнеш погледа. И доводът „недей да спориш с мен, защото съм по-голям“ не завучи добре… Както при някой родител, обръщащ се към детето си, така и когато двамата спорещи вече са прехвърлили определена възраст.
Трябва да можеш да убеждиш хората, да им покажеш, че ти си по-правият, че твоят път е по-верен, да се аргументираш така, че да те разберат, а не само да се позоваваш на годините си =) =) Така рискуваш хората да си съставят погрешното мнение, че ти не можеш да се справиш с гореупоменатите неща =)
Anglor, много точно формулира мислите ми.
Към двамата – няма нито нужда, нито намерение да убеждавам някого в правотата си (тъй като за себе си АЗ съм правият 😉 ). Пак ви казвам – ще поживеете още малко и ще разберете някои неща… Вместо да продължа да споря с вас двамата, само ще ви кажа – продължавайте да се развивате, на прав път сте 🙂
Не съм убедена дали трябва да се подразня или да погледна със снизхождение на поучителният ти тон:)))
Нито едното, нито другото – просто го приеми като съвет…
малко коте, със снисхождение няма да стигнеш далеч. Повярвай ми.
Валенс, стига се нерви и ти. Всички разбрахме, че имаш принципи.
Англор – също като Валенс обичаш да предизвикваш хората, за да си изкажат мнението. Аз също правя така, не съм участвал в спора ви, просто казвам. 😛 Явно тримата сме от една порода. 😀
Амин 😉
Ако все пак (надяваме се) сте приключили с поученията, персоналния анализ и личните нападки, то някой би ли ме подсетил каква точно беше темата, че след последните 20 мнения и изгубих нишката…
ще карам на кратко не съм поет но мислия че това което ще напиша и чуствам ще е достатъчно да ме разберете какво мислия
в тоя век любовта е мн го объркана има доста причини
едната е от тях е че изискванията на живот са такива
с това искам да кажа че сякои гледа по по да е…
да не си показва чуствата дане пада по ниско…
и още сумати… разни глъпости…. ако почна да ги изреждам……….. даже съм правил изперимент и така разбрах дали това е истена и е !
в тоя век любовта е ескуствена и всичко останало хората дет са реални са малко вече…
и другото което ще кажа за любовта зада няма издънки или да обичаш тоя които ще те обича и ще бъде с теб до края….
сяка жаба да си знае гьола
мислия че с това съм ясен 😉
Това беше мега неясно, така че опитай пак да го обясниш.
Хахаха, Monolith, как не го схвана, бе?! Разочароваш ме! Очаквах да проявиш повече творческа мисъл 😀
Аз не разбрах само какъв е бил този „изперимент“ и до каква „истена“ за „ескуствена“-та любов е достигнал лирическият герой…
Може би до умозаключението споделено по-долу, че вместо този, към когото те тегли сърцето, трябва „да обичаш тоя които ще те обича и ще бъде с теб до края“ (т’ва ми напомня за лексиконите в 5-и клас 😉 )
И ако трябва да следвам този съвет, то е крайно време да зарежа гаджето си и да се отдам изцяло на Веско Маринов, който след всяка песен не забравя да напомни чувствата си към публиката с гръмкото „Обичам ви!“
😀
Хахахахахахахахха 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 Phoenix, ето че и днес научих нещо ново – как се обръща към публиката си Веско Маринов 😉