Здравейте! Искам да споделя с някой какво ми се случи.

Преди две години се запознах с момчето, което обичам. Казва се Петьо. Общи приятели ни запознаха и така попаднахме в една компания. Всеки ден излизахме, опознавахме се и така той за мен стана най-добрия приятел.

В трудните моменти винаги ми е помагал и винаги ме е подкрепял. Разбрах, че той изпитва някакви чувства към мен, но аз не изпитвах нищо към него, само приятелски чувства. Тогава си имах приятел от същата компания.

Един ден се скарах с приятеля ми и се разделихме. Тогава Петьо беше до мен. Времето си минаваше. До като една вечер се бяхме събрали на гости у една приятелка да играем карти. Изведнъж както си приказвахме с Петьо, той ме целуна и започнахме да се натискаме. На другия ден излязохме заедно с приятели.

Той искаше да говорим за случилото се вечерта, но аз постоянно го отбягвах и се държах на недостъпна. Спряхме да излизаме толкова често, но всеки ден комуникирахме. Дойде и лятото, измина много време и аз се промених напълно. Заех неговата страна. Започнах да изпитвам чувства към него, обичах го много, но той се държеше странно.

Нямах смелост да му призная, защото ме беше страх да не ме отблъсне, както аз го отблъснах. Замълчах си. Един ден ми беше звъннал по телефона и беше ми предложил да отидем да се разходим заедно с един негов приятел, с моторите... В продължение на две седмици всеки ден излизахме заедно и се разхождахме с моторите.

Докато,една вечер Петьо ме изпрати до вкъщи и се приближи да ме целуне, но аз отново се отдръпнах. Пропилях и втория си шанс. Не знаех какво правя, бях много объркана. След време излязох с мои приятелки и исках да си изкарам хубаво, а не само да мисля за него. Както си седях в кафето едно момче дойде до мен (общ приятел на нас двамата) и ме заприказва. Попитах го къде е Петьо, а той ми отвърна - "Ти не знаеш ли?".

Погледнах го учудено и попитах какво е станало. Той ми отговори, че Петьо е в болница, защото е паднал с мотора. Първоначално го приех за шега, но после осъзнах че е истина. Почуствах се много зле. Приятелките ми ме успокояваха. На следващия ден отидох в болницата, за да го видя.

Той беше много зле. Не знаех какво да му кажа. Ако го питам дали е добре, не е, аз го виждах със собствените си очи. Всеки ден ходех при него в болницата. Изписаха го,а аз заминах на море с приятели. От време на време се чувахме по телефона.

Беше ми тъжно за него, че не мога да го видя и се питах дали е добре. Но като изключим всичко си прекарах много хубаво на морето. Последната вечер от морето се напих и една от приятелките ми ме накара да му пиша смс, че го обичам. Написах му го! На следващия ден ми звънеше постоянно, за да
ме пита дали е вярно, но аз винаги сменях темата.

Върнах се от морето и веднага излязохме. Поприказвахме си много, разбрах че докато ме е нямало е излизал с едно момиче. Една от приятелките ми, му е казала цялата истина (какво изпитвам
към него, от кога го обичам, всичко). Той е имал възможност да тръгне с това момиче, но не го е направил. Какво го е спряло?

Една вечер излязохме цялата компания и се забавлявахме много. Петьо знаеше, че го обичам и ми беше малко неловко, но се отпуснах и не мислех за това. Той ме целуна, този път не се отдръпнах. Даде ми още един шанс. Не мислех да го пропилея. Събрахме се и вече сме заедно от почти пет месеца.

Тези пет месеца са най-хубавите в живота ми до сега! Обичам го ужасно много!

бутони за споделяне