Здравейте, на всички, бях написал една статия преди 5-6 месеца. Казва се именно "Предателство или спомен за бившия" и ето дойде денят, в които всичко се изясни.
Някои, ако прояви интерес нека прочете предната статия http://www.lover-bg.com/4303/ ще се радвам да чуя мненията на същите хора, ако някои нов ентусиаст се присъедини няма лошо.
Продължението е такова, че докато се върнах в България тя беше изтрита от всякъде, видях я още на 2-рия ден с бившия, нов приятел. Аз бях с мои приятели, подминах ги като пътен знак!
Когато тя ме видя просто се стъписа, спря на място, а и приятелят и този бившия и той спря... Тя беше изумена от това, че я подминавам, от това, че съм в България, а не съм и се обадил и куп други неща най-вероятно.
В последствие не я бях виждал близо месец и няколко дни преди да замина. Отново я видях този път само с други хора, и отново я подминах около 4-5 пъти. Тя стоеше на една маса в едно заведение, а аз си обикалях с приятелите и пиехме. Така де, не я отразявах въобще, но дойде денят на слабост, дойде и един концерт на който мислех да я поканя?
Какъв олигофрен съм просто нямам думи, тя ми разката фамилията. На втория ден излиза с бившия си, аз ще я каня на концерти, а? Луда работа е моята, не я поканих, поканих майка ми и не съжалявам.
Прекарахме си невероятно, но тогава на една от песните и звъннах след 5 месеца и звъннах, но не и говорих, думичка не и казах, оставих телефона и музиката преминаваше през слушалката до нейното ухо, а тя харесва тази изпълнителка, o, да харесва я! 🙂
Така де показах и че не съм я забравил, последва затваряне на телефона, и прозвъняване от нейна страна, аз вдигнах и всичко се повтори, тя затвори и ми написа смс, които гласеше, "защо ми звъниш и не говориш".
Отговорът беше името на изпълнителката и името на песента. Тя написа "във вторник се правиш, че не ме познаваш, а сега ми звъниш и не говориш, явно такъв е животът" ХА, аз не отговорих на това съобщение!
На следващият ден летях за моя гаден втори дом! От летището реших да бъда пак аз този който ще е слабият и който ще поеме инициативата звъннах й, събудих я, но тя не пожела да затвори.
Та това беше чаканото и обаждане сякаш с такъв трепет в гласa ми вдигна и си казахме толкова хубави неща, че аз знаех, че тя е за мен, но не мога да я допусна пак до себе си сякаш.
Затворих и на десетата минута без да и кажа нищо! А тя звънна веднага и си говорихме 30 минути без да спрем и беше невероятно, накрая се скарахме за тази случка и така аз литнах за някъде си, а тя си стои все там и все сама. Аз все още я обичам и все още не мога да съм с нея от разстояние, гадно е и е трудно!
Тя дали го иска? Писахме си след това в скайп, казахме си невероятни неща за нас и за грешките ни които сме допускали, казахме си, едва ли не, че се обичаме и това е най-лошото в случая, че я обичам все още дори и след това!
И как може онзи добрия дето прощава всичко да не прости и това? Това сигурно и е въпросът в главата, аз съм й простил от преди много време, но не знам дали да я допусна пак до себе си, искам да съм с нея ама...
Тук е вашия ред да кажете какво мислите по въпроса за подновените връзки със старата си изгора. Ахахах не знам защо пиша въобще! Отново ВИ благодаря, че ще прочетете глупостите ми 🙂
Ах пич, какво да ти кажа. Всъщност не знам как на мен много не ми се получават работите с жените, а когато някой приятел иска помощ от мен в повечето случай знам кое е правилното решение. Явно е вярно, че когато погледнеш нещата от страни можеш да ги видиш по-добре. В случая обаче и аз не знам какво да те посъветвам. Мисля, че първо ти сам трябва да решиш веднъж за винаги искаш ли да рискуваш отново с нея или не. За изборът не мога да ти помогна, но мога да ти кажа едно: повече НИКОГА няма да я забравиш. Проблемът е там, че ако решиш да се пробваш с нея отново, нокой не може да ти гарантира, че нещо ще се получи и че накрая няма да се чувстваш още по-зле. Лично аз съм имал случай, в който съм се борил с всички сили за една връзка и накрая нищо не се получи, но поне сега знам, че дадох всичко от себе си. За това какво да направиш, не мисля че някой би могъл да ти помогне, без да познава момичето, теб и това което се е случило между вас. Аз например си падам по по-екстремните изживявания и на твое място бих хванал самолета за България, директно отивам у тях, като ми отвори я целувам и тогава й обяснявам как се чувствам, абе всичко, което си обяснил тука (включително и това, че все още се чудиш дали не бъркаш, като я допускаш пак до себе си). От тази постъпка би имало два възможни изхода първият: шамар с бонус реплика „жалък си“, а вторият: нещата между вас да потръгнат. При двата случая печелиш по нещо, в първият печелиш успокоението, че си направил всичко, но просто не се е получило, а във вторият – още по-добре, печелиш нея. Само че, ти не си аз и не мога да знам нито как тя ще реагира на това, нито ти дали би го направил, нито дали изобщо ще се получи по начина, по който си мисля. А по въпроса за „подновените връзки със старата изгора“ при други обстоятелства не бих казал нищо хубаво и щях да съм твърдо против, но просто в твоят случай нещата са различни!
Денис би ли ми дал съвет …
Повече от година съм влюбен в момиче, на 15 е. Казвал съм и че я обичам, и че бих направил всичко за нея, но тя изпитва същите чувства към друг.. Мен ме игнорира на max.. Пада й се някакъв бивш. Колкото до мен, омръзна й да ме обижда и игнорира за да ме отблъсне и веднъж ми сподели за това (на мен ми беше ясно от миналата година). И все пак не спирам да си мисля за нея. Сега стоя по настрана- не й пиша и като я видя я поздравявам и се усмихвам, а тя само ми маха мълчаливо… Но отвътре ме съдира факта, че ако продължа да й, както тя казва „досаждам“, ще я отблъсна още повече, ако изобщо имам някакъв шанс, но от друга страна, ако я оставя ще и докажа, че и аз бих си тръhнал, като бившия й. Тя още се занимава с въпросното момче…. Та дали е от възрастта ? Дали всеки може да преживее първата си любов (както аз направих… друго момиче, отдавна беше) и да продължи. Този път съм убеден, че чакането си заслужава… Объркан съм и ми се плаче ;(
Me4ko, от това което си написал не ми стана много ясно какви са сегашните й отношения с тъй нареченият „бивш“, но ще се опитам да ти помогна до колкото мога. За момичетата на 15 трябва да знаеш 2 неща. Първо – почти невъзможно е да разбереш какво става в главата им, те менят мнението си със скоростта на светлината, но не можем да им се сърдим за това, тъй като 99% от тях го правят. Второто и по важно в случая е, че станеш ли първата любов на такова момиче, ти ще си всичко за нея за много дълго време напред, независимо дали я напускаш, обиждаш, нараняваш и т.н. Според мен ситуацията с бившият й е точно такава. Както казах в предният коментар и аз съм изпадал в ситуацията да се боря с всички сили за връзка, а в крайна сметка да не се получи нищо. Това, което не съм описал обаче е начинът, по който се чувствах когато всичко свърши. А той беше учудващо добър. От една страна чувствах удовлетворението, че съм дал всичко от себе си, но просто не се е получило, а от друга усещах чистата и неподправена свобода. Предполагам всички около теб, както беше и в моят случай, ти повтарят: „няма смисъл“, „откажи се, не е единствена“ и всъщност са прави. Проблемът беше, че когато аз чувах тези реплики, имах за своя длъжност да докажа на околните, че не са прави и макар, в крайна сметка да не успях, това беше едно от нещата, които ме караха да продължавам да се боря. Всъщност, аз не се отказах изведнъж от нея, просто с времето усетих как този човек ми става безразличен и единствената причина, поради която това не се случи по-рано беше, че сам не го позволявах.
Трябва да знаеш, че след всичко, тя ще те промени. За теб вече много неща няма да са както преди. Ще гледаш на живота по друг по-правилен начин и ще си по-подготвен да се справяш с предизвикателствата му. Ще усетиш удовлетворението, че си дал всичко от себе си и в същото време ще си щастлив, че си се освободил от чувствата, които са те потискали. Ще забележиш колко по-добри момичета от нея има около теб, но просто не си ги забелязвал, защото си бил заслепен. Ще се смееш на това, на което преди си плакал ,ще бъдеш по-силен от преди и вместо да съжаляваш, че не си с нея, ще се радваш, че те е променила. Затова те съветвам, по-добре се откажи. Знам колко зле звучи да го чуеш, но вече не е останало какво повече да направиш. В случая това е най-доброто решение и съвсем скоро сам ще се убедиш в думите ми. Винаги съм казвал, че ако има 1% шанс да спечелиш битката, трябва да се бориш, но ако този % липсва, по-добре продължи напред и не се обричай на поражение. 😉
P.S. Пиша ти 2 отделни коментара, защото на два пъти набирах съобщението, тъй като изчезваше. Предполагам е било твърде дълго.
Има една поговорка – прощавай, но не забравяй – щом те е напуснала веднъж ще те напусне и втори път.
Какво да ви кажа момчета , и вие сте прави , но в живота шаблони няма , Спиро , мога да ти отговоря много просто , няма как да ме напусне , ако не съм неин !
Денис , благодаря ти за мнението и съветите , наистина , трябва сам да си преценя какво следва да направя , но в никакъв случаи не трябва да се унижавам , това е вярно от всякъде.