Първо се опитай да си представиш някаква ситуация от твоя живот, достатъчно ярка и положителна. Например ситуация, при която ти е много весело в компания или си спечелил с твоя отбор. Каквото и да е, в зависимост от характера и интересите ти, но силно положително и приятно.

Надявам се, че ще можеш да си представиш тази ситуация във вид на картини. А сега се опитай да видиш тази картина в два различни варианта:
а) Когато виждаш тази картина като със собствените си очи (в НЛП това се нарича асоцииран образ).
б) Когато гледаш картинките от страни и виждаш на картинката и себе си, и останалите, и всички предмети наоколо (в НЛП това се нарича дисоцииран образ).

А сега кажи, коя от двете картини предизвиква у теб по-реални телесни усещания? Готов съм да заложа, че първата.

Образът или целта се възприемат от психиката като реални, ако те се проявят във формата на първата картинка, тоест, когато виждаш нещо асоциирано, така, сякаш се намираш вътре в образа, все едно, че си участник в събития, за които си спомняш.

Простият факт, че повечето хора не схващат простата разлика между тези два вида вътрешни мисловни образи е най-главната и единствена причина за това, повечето хора да не постигат целите си.

Може до посиняване да си внушаваш, че си уверен и силен. Но ако не дадеш на мозъка си някои ключови указания за това, как да попадне вътре в този образ, нищо няма да се получи. Ти никога няма да получиш достъп до огромните ресурси, за които мечтаеш.

Затова, когато си спомниш за някоя ситуация от тип "а", то впечатлението е многократно по-силно. Ти можеш да се вживееш в случващото се, то сякаш започва да се случва "тук и сега".

Сега потренирай: първо си спомни картини по тип "б" (когато се виждаш и наблюдаваш отстрани), а после влез в картинката, така че да можеш да я видиш по тип "а" със собствените си очи.

Научи се да правиш такъв преход за всяка картинка. (И може още един път да обърнеш внимание на това, как се променят усещанията от такъв преход).

1. Сега искам да си представиш ситуация, при която си бил уверен при общуването си с момиче. Когато всичко е вървяло като по масло и ти напълно си контролирал ситуацията. Все някога това се е случвало, макар и много отдавна, нали?

Някой може да си спомня, как е бил уверен в себе си, когато е поканил на среща съученичка от седми клас, а друг, може би, как спокойно е разговарял с момичетата в първи клас... Друг може да е проявил удивително самообладание, когато спокойно е поговорил с "непристъпното" момиче.

Дори и да не ви е лесно да си спомните такава ситуация (не вярвам, че съвсем никога това не се е случвало, трябва само добре да си помислите), то и това не е толкова страшно. Достатъчно е да си спомните каквато и да е ситуация, в която си бил уверен.

Може да си го изпитал, когато за пръв път в детството си си се научил да правиш нещо. Например да караш колело. Или заслужено, макар и с усилие, си получил добра оценка в училище...

Може дори да си спомниш първите си стъпки и как уверено и страхотно си се чувствал тогава! Или как за пръв път, с още неукрепнала ръка си написал първите си букви и това е станало, и ти си почувствал силите си, и си бил уверен във възможностите си.

Представи си, какво е станало в ситуацията, в която си бил уверен и как е изглеждало това отстрани.

Така ти ще получиш картина от тип "б". Но след това задължително премини в картина, от тип "а", тоест, виж ситуацията със собствените си очи.

Виж това, което си виждал в тази ситуация, чуй това, което си чувал - какви звуци са звучали наоколо... Спомни си (и почувствай!) как си се чувствал тогава, когато си бил уверен в себе си.

И тогава, когато емоциите от този спомен бъдат на нужната висота, съедини ръцете си като при здрависване. (в НЛП това се нарича "постановка Котва").

2. Направи гореспоменатите действия (започвайки със спомена за състоянието на увереност) няколко пъти - колкото повече, толкова по-добре, но не по-малко от три пъти – всеки път, в пиковия момент на емоцията, съединявай ръцете си по един и същи начин.

В никакъв случай не се самозалъгвай. Твоето преживяване трябва да бъде колкото може по-реално - само тогава твоето тяло наистина ще си спомни усещанията и ти ще почнеш наистина да ги изпитваш.

Най-добре ще е, ако всеки път си спомняш различни ситуации от миналото, макар че това не е задължително. Важното е да си спомниш тези ситуации, когато си бил 100% убеден в себе си и собствените си сили.

3. Проверка на получения ефект. За това:
а) Обърни вниманието си за половин минута на нещо друго - гледай през прозореца или просто се поразходи из стаята. Или си помисли - какво си закусвал.
б) Съедини ръцете си по същия начин (не трябва да си спомняш нищо специално). Ако ти почувстваш, че само по себе си се проявява усещането за увереност, то всичко е направено правилно.

Ако не, направи точка 1 и 2 отново. Провери особено внимателно правилно ли работиш с образите и правилно ли определяш пиковия момент на преживяването.

Ако си направил всичко правилно, то скоро ще забележиш, че когато съединиш ръцете си по същия начин, без дори да си спомниш чувството за увереност, ти все едно изпитваш това чувство!

4. Сега си представи ситуацията в бъдещето, когато на теб ще ти е необходимо това чувство за увереност, за самообладание. Нарисувай го в детайли, измисли последователността и сюжета на това, което ще се случи. Виж тази ситуация отстрани, като че ли е снимана със "скрита камера"...

Сега влез "вътре в себе си”" (картинка от тип "а") и виж всичко това, но със собствените си очи. При това съедини ръцете си по вече изпитания начин - това ще ти помогне да изпиташ същото чувство за контрол над ситуацията и самообладание.

Почувствай как добре и уверено ще се чувстваш, с какво непробиваемо самообладание ще разполагаш, като видиш със собствените си очи как ще изглежда това, като чуеш това, което тогава ще чуеш (думи, глас, шум, музика).

От тук нататък, само като попаднеш в подобна ситуация, ти автоматично ще изпитваш чувството за самоувереност и самообладание.

5. Направи същото, като в точка 4, но се опитай да поизмениш ситуацията. Разиграй, например, ситуации от сериите:

• Отиваш и се запознаваш.
• Каниш на среща.
• Целуваш за първи път.
• Предлагаш й да остане за през нощта.
• И така нататък....

(при това ако съединените ръце са престанали да ти помагат така силно, както първия път, направи отново първите точки за установка на по-силна "котва").

Но предварително помисли: може ли такава самоувереност да ти донесе неприятности в бъдеще в някоя област? Ако решиш, че такава самоувереност би била вредна в някоя ситуация, то не трябва да си представяш в този пункт такава ситуация.

6. Сега разиграй ситуация, която преди е била за теб "костелив орех". Например от следния тип - опитваш се да се запознаеш, но те разкарват. Или ситуация, в която правиш някаква грешка.

Разгледай такава ситуация от положение "б" и усети, че ти все пак се чувстваш добре - само си получил нов урок (спомни си за втората заповед на пикапера!)

Убеди се, че ти продължаваш да имаш същата самоувереност, самообладание и контрол над ситуацията и ти нищо не си загубил. Виж, че ти само си получил допълнителен опит и още по-голяма самоувереност.

Сега можеш да влезеш в положение "а", да се "въплътиш в собствената си кожа" в подобна ситуация в бъдещето и да разбереш, че тук няма нищо вредно и страшно.

Ако "котвата на увереността" някъде, в някоя конкретна ситуация се окаже недостатъчна - при следващи упражнения направи по-силна "котва", като работиш над точки 1-3.

Източник: lover.ru

бутони към социални мрежи