Здравейте, на всички, отдавна не сме поддържали връзка с вас и днес реших да ви кажи в каква ситуация съм тук около месец. Днес се чудех на кой да си споделя мъка и се сетих за вас, че не ми излиза от главата.
В работата на майка ми започна една стажантка, с която почна да ме урежда да ходим да играем тенис на корт. Добре, хванах се аз в ръце един ден, защото само ми я хвалеше каква е умна, готина и т.н.
Разбира се, аз започнах да си мисля - тая е някаква супер готина, защото ми обяснява, че имала страхотна коса, сини очи и много приятна за разговори. Отидох, запознах се и тя се оказа супер интелигентно момиче и на външен вид изглежда горе-долу добре(не е някаква да ти гледа пари и се прави, че света е неин, а едно супер нормално 18-годишно момиче, което току що е завършило гимназия и е приета в университет).
Обича да играе тенис на корт и волейбол. Спортове, който аз също харесвам много. Майка ми не държи задължително да станем някакви гаджета, а просто да сме си приятели - това специално ми го е казала. Не че е я слушам винаги де.
В същото време пък ходя и да играя волейбол в кварталното училище и там се запознах с друго момиче, което е доста по-малко от мене, но не знам колко точно предполагам е около 14-17 г.(като май повече клони към 16 поне така си мисля), но пък супер много ме кефи. Може би харесвам това, че имаме еднакъв интерес към волейбола, не знам.
И започнах с едната да излизам да играя тенис, да се държа някак си странно. Хем ми харесва, че има сини очи, хем искам да започна нещо по-така с другата и не ми се иска в един момент от двата крака да съм на земята.
И си викам по-голямата е по-добре, защото е по-голяма и няма да имам ядове, но после започвам да си мисля за другата, която е по-малка (защото не мога да си я избия от главата) и сигурно забравих да спомена, че волейбола го играя и с нейните родители.
Даже майка и ме попита един ден защо си нямам приятелка и се зачудих как да отговоря на този въпрос. Разбира се, аз избрах най-лесния вариант и казах, че не ми се занимава. И единственото, което ми излиза в главата е едно въпросче "Ами сега?".
Виж сега, ти не даваш никаква информация за самите момичета, даже не си казал точно какво изпитваш. По това, което казваш, имаш по-силни чувства към по-малката. Обясни с коя ти е по-приятно да общуваш, коя те възбужда повече, с коя ти е просто по-„както трябва“. Все пак да разбирам, че не си търсиш „Уан найт стенд“, нали? Ако търсиш по-сериозна връзка, избирай тази, с която нещата ти се струват, както казах, по-„както трябва да са“. Какво знаеш за тези момичета? По това, което си казал, аз бих си хванал по-голямата, защото като нея, чиста, мила, хубава, малко останаха. Запознай ни по-подробно със ситуацията, защото подозирам, че не само аз не мога да ти дам съвет.
Аз те съветвам с по-голямата. Като погледнеш, разликата между 16 и 18 годишна е никаква, НО…има много голямо НО, на 16 годишната още акъла и е в шарено…. 18 годишната е само 2 две години по-голяма, НО съзнанието и ЗАПОЧВА да работи по различен начин. Тя започва университет, мисли за бъдеще и т.н… с две думи – МИСЛЕЩА Е. На малката не се знае какво ще и хрумне по-нататък и ако разбереш, че 18 годишната е още по добра, от колкото си предполагал… ще трябва да правиш нови мазилки във вас, защото стените ще са първото нещо, в което ще си удряш главата, псувайки сам себе си за избора ти преди. 18 годишно момиче…добро, скромно (по твои думи), красиво… а и на тенис те вика…. еми какво повече искаш? А и щом си по-голям от 16 годишната, имай напредвид, че момичетата на тази възраст проявяват интерес към батковци за да се перчат пред приятелките им… те още не могат да имат ясен мотив за да започнат връзка, колкото и здраво мислещи да мислят, че са.
Това моето е повече душевна и морална дилема.За по голямата почти не се сещам а за по малката не съм се спрял да мисля.Спирам само когато тя е пред мен или около мен.За чувства не говоря, защото много се защитавам почни рядко допускам някоя до себе си.Мога да допълня, че малката има най-хубавата усмивка, която съм виждал, а като е сърдита същото е много хубава нищо, че е сърдита.За голямата ми беше доста трудно да я накарам да се смее, но като се за смее трудно можеш да я спреш.
Лично мнение… но ще згрешиш ако избереш малката. Ще ти спука нервите… сам можеш да провериш. Рано или късно ще ти разкаже игричката.
По принцип си прав да виждал съм го с очите си и е много гадно.Както казах моето е дилема в която накрая може да не избера нито едната, нито другата 🙂
Исках само да си споделя мъката с някой.
Ам какво стана толкова много години минаха.