Избързал си, не е трябвало да, ако беше ... да видим вашата гледна точка 🙂
Историята: 8-ми декември, някаква кръчма, коч компания (за съжаление), сервитьорка жена на човек от компанията и едно заблудено момиче което се води братовчедка на въпросната сервитьорка (надявам се, че не се омотахте много).
Момичето беше вери оупън, танци/манци нормални неща с мен, с някой друг от компания. Пийна си доволно някакви водки и ми разправя "- Аз повече не пия, много пих.", а преди малко ми обяснява как преди е пиела много повече, но сега не знам си к'во и отдавна не е пила и т.н. и т.н. Някак си ми е странно жена да ми обяснява колко много пие 🙂 (Иска да ходи навън да се освежи малко, споменавам и да ме викне, защото трябваше да ходя да си изтегля пари.)
Не иска да се чукне с мен и не само с мен де... не пие, държи някаква чаша с тоник с лимон или нещо подобно. За момент тръгва на някъде, а аз и един пич решаваме, че тоника върви с джин. Не знам поради к'ва причина имаше чаша пълна с джин точно до нейния тоник, може и да си го е поръчала, но да е решила да не пие повече и да си пие само тоник. В крайна сметка не може да я оставим цяла вечер на тоник и половината чаша джин отива в тоник-а. (Дано не усети.) ... пие със сламка.
Решава да се освежи малко - излиза навън (по потник), тия младите направо ме изумяват. За мой късмет в същия момент решавам, че с колегата трябва да излезем малко навън да си поговорим да го питам как върви купона у-а, че той само мен познава и т.н., а и да си изтегля пари.
Вече имам кеш и тръгваме да влизаме, а тя седи на стълбите сама по потник (както споменах вече). Викам чакай да я гушна. Моя колега съобразително си влиза вътре и аз оставам да си говоря с нея.
- К'во праиш тука? Не ти ли е студено.
- Много пих освежавам се, сега вече ми е доста по-добре.
- И седиш тук сама на тоя студ? Що не ме викна одеве? Кво сега лошо ли ти е, че те гушкам?
- Ми не, хубаво е.
- Целувка по рамото.
Вътре пускат joe cocker - you can leave your hat on.
- А е за тая песен ти говорих (момичето). Аре да влизаме.
- Ще се събличаш ли? 🙂
Влизаме и почваме да денсиме. Dance, Dance, Dance ... нали песента свършва и аз няма да го играя цяла вечер забавачка оставям я на някой друг от компанията и си отивам на масата. След малко пускат някаква добра песничка, ставам тя танцува с някакъв, аз почвам да танцувам с нея. Dance, Dance, Dance - песента свършва, тъкмо решавам да ходя към масата да пийна нещо и пускат Metallica - Nothing Else Matters.
- Това можеш ли го? (Аз)
- Да.
- Я да видим..
Взимам я направо е в мене, киното е много сериозно.. Въртиме се много е яко, това е най-лесния танц на света 🙂
Косата и пада върху врата, отмятам я на една страна поглеждам я в очите и
- Сега нали знаеш к'во следва?!
- Не знам не разбирам, малка съм. (19-ка)
(целувка по врата с език, без много смучане)
- Споко нямаш смучка.
- Надявам се. 🙂
Dance, Dance, Dance ...
- После си с нас на диско. (Аз)
- А, не не без Меги (сервитьорката) и Ники (мъжа й) не ходя никъде.
- Аре някой друг път. Обещавам.
- Хухх, ти на колко години беше? Не се излагай.
- Какъв друг път, кога друг път... след 1 година?
- Аре де, ние с Ники сме като братя, после ще те приберем, не се притеснявай. (Един приятел подхваща инициативата.)
В крайна сметка не постигаме консенсус. Ние тръгваме.
- Малката ела тук да те гушна. Аре ние тръгваме, бай.
И тръгваме 🙂 И не я виждам повече. И ми направи впечатление, че не поиска никакви контакти, не че не може да ги намери де, но явно...