Здравейте, ловъри!
Историята ми е следната: Обичам едно момиче безкрайно много и тя изпитва същото към мен. На 19 години сме и двамата. Всичко започна преди две години - харесах я и направих всичко, за да сме заедно и просто стана. Всичко беше толкова прекрасно и хубаво. Връзката ни беше много силна и въпреки, че сме се карали понякога, мисля че малко хора са били отдадени толкова силно един на друг.
Сега ситуацията е малко по-различна. От тази есен сме студенти, заедно в един и същи град отново. Тук трябва да направя уточнението, че тя избра да учи в София нещо, което не искаше толкова силно, а беше приета във Варна това, което по-силно желаеше, и за което 4 години учеше непрестанно (с уговорката да се премести после в другата специалност) и всичко това, защото ме обича и иска да е по-близо до мен.
От както сме в столицата дистанцията, ни раздели по някакъв начин. Времето, което прекарваме намаля драстично и така се зародиха проблемите. Виждахме се все по-рядко и по-рядко и това ме накара да изостря малко поведението си, не исках да позволя на връзката ни да отиде по дяволите.
Явно това не помагаше и станах краен в действията си - в един момент не издържах, болеше ме, казах на приятелката си край, просто не можех да приема такава връзка, в която тя не намира време за мен и не се държи както преди. Така обаче вместо да се закрепи връзката ни и да я накарам да осъзнае какво губи и да я накарам да оправим нещата заедно стана точно обратното - нараних я.
И аз се чувствам наранен. Скъсахме и вместо тя да се помъчи да оправи нещата стана точно обратното - сега ме кара аз да се чувствам виновен и не ми позволява да върна нещата. Казва, че ме обича, но не иска да сме заедно в момента. Иска време да осъзнае какво иска и чувства. Казва ми, че пак ще сме заедно, че можело като започнем отначало, просто и трябва време дни, седмици, месеци.
Не зная какво да правя вече. Винаги съм действал твърдо и мисля правилно. Не съм съжалявал за действията си, но явно съм бъркал някъде. Може би имам грешка, че като се скарахме бях прекалено откровен към нея и искрен и с това съм я наранил.
Моля да ми дадете някакво компетентно мнение! Загазил съм сериозно, първата ми силна любов. Някой, който е преживял нещо подобно да се отзове, а пък и другите, които могат да ми помогнат. Много е трудно да мисля постоянно за нея. Да знам, че не мога да бъде с нея, да знам, че не мога да я прегърна. Това време, което и дадох - всеки ден минава като месец. Толкова съм се влюбил, че чак сам не мога да се позная.
Този история ми е позната, защото и аз съм бил в това положение – просто казах край в момент на смесени емоции и после съжалявах като теб и момичето ми каза абсолютно същото, каквото ти е казало твоето момиче. При мен развръзката беше, че просто я оставих да помисли без да я притискам, въпреки че беше много трудно да гледам на нея като на приятел за кратко. Но после тя се осъзна и тя пое инициативата и се върна, Има една част от песен, в която се пее „ако обичаш някой го пусни на свобода, а ако той те обича ще се върне пак на твоята страна, ако ли не – няма за какво да съжаляваш,
щастлива е тя без теб и за нея ще се радваш“ въпреки, че не съм съгласен за частта с радването ако е щастлива без теб 🙂 , Като цяло не я притискай с решението си и по някакъв начин й напомняй, че я обичаш, и че ти е съжаляваш. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ Я КАРАЙ ДА РЕВНУВА И ДА СЕ ЗАБИВАШ С ДРУГИ ПРЕД НЕЯ ЗА ДА Й Е ГАДНО тогава гориш на 90 процента!!! Ако те обича толково ще ти прости освен ако не е някаква горделива и приятелките и не я „насъскват“ срещу теб. 🙂
innovision Благодаря. Имам предчувствието, че и при нас ще се оправят нещата, само трябва да имам търпение, макар че не е лесно да стоиш и да чакаш и това да е най-правилния ти ход
@innovision, а на вас колко време ви беше нужно да се прелорите с този ад?
@4o4o, и аз съм съм имал приятели, които като са били в това положение са ми били нежни и смешни, но сега осъзнавам, че наистина не съм ги рабирал. Когато се привържеш прекалено наистина боли силно. Не че нямам приятели, не че няма по-прекрасни жени, има и други неща, които имам. Но тази празнина не може да се запълни толкова лесно и да се преодолее. Пожелавам ти да не се сблъскваш с това чувство!
При нас продължи около месец и половина-два, но аз бях направил други глупости, които бяха отблъснали момичето ми повече. Надявам се наистина да съм помогнал 🙂 и пиши какво е развитието 🙂
@innovision Добре това, че при теб е било успешно ме кара да вярвам, че и при нас може да се оправи. Но ми каза, че е искала да сте приятели в този период. Аз трябва ли да се притеснявам обаче, защото ми каза, че не може да ми бъде приятелка засега. Трябвало и време и сама щяла да се обади.. Вече 27 часа не съм я търсил по никакъв начин. Обаче от време на време много се разколебавам и ме стимулирай с едно изречение да се спра от това силно желание.
При мен нищо не ми каза освен, че съм се държал като идиот с нея, че е много обидена, и че незнае какво да прави. В периода неможех да се държа с нея просто като с приятелка и се отдръпнах. След време имаше един изненадващ жест от моя страна, който й показа, че все още държа на нея и съжалявам за всичко и малко след този жест всичко се оправи 🙂 . Знам, че е кофти да се държиш с нея като с приятелка, но незнам дали ако се отдръпнеш както направих аз е най-добрия вариант, заяото в моя случай тя искаше и се опитваше да поддържа поне някакви приятелски отношения с мен, но аз просто неможех … Надявам се и някой друг да даде мнение по въпроса ти за да си изясниш това със приятел или не ,защото немога да преценя кое е правилно от нейна гледна точка, защото има и риск ако се държиш приятелски да минеш в графа приятели, което е кофти….
здравейй, може да пиша малко късно, но не можахх да се сдържа да не изразя мнение . ;д значи, аз съм момиче, но и при мен стана почти същото. аз му се ядосах, че няма време за мен и т.н. и го скъсах, той се държеше, все едно не му пука. после си личеше, че има чувства, но не ми пишеше, не ми звънеше. след няколко дена му писах, че още го обичам и че съм го направила импулсивно, той каза, че му трябвало време, но още има шанс. и така дадох му време.. и може би в това ми беше най-голямата грешка… след време той все едно забрави за мен.. никакъв контакт.. нищо.. опитвах се да си го върна, но той не даваше и пукната пара за мен.. след 2 месеца той се държеше приятелски. много тъпп край на почти 1 година връзка, но все едно. сега аз не съм спирала да имам чувства към него, но вече е прекалено късно. затова НЕ Я ОСТАВЯЙ ДА ТИ СЕ ИЗПЛЪЗНЕ.. ако наистина я обичаш.. понякога това е най-голямата грешка, защото си мисли, че можеш без нея. надявам се да съм била полезна, макар, че дано вече да сте се сдобрили ;д :))))
Моята история е като твоята,но има една малка разлика,че ние още не сме студенти. Преди няколко месеца всичко беше нормално,бяхме постоянно заедно,но един ден се здърпахме ужасно. Спряхме да се виждаме,започнахме да излизаме в различни компании,на мен ми беше много тежко,но си казах,ако ме иска ще ме потърси. Така и стана… Една вечер както си лежах тя ми писа,че иска да сме заедно,че не може без мен,че много ме обича и иска да сме както преди. На другия ден излязохме заедно,говорихме си,изпратих я до входа й и изведнъж тя ме прегърна и се прибра. От тогава не сме се виждали. Всеки ден си пишеме,но тя нямя време за мен,всеки ден я карам да се видиме,аз също не мога без нея,но тя постоянно си намира оправдания и ме избягва. В случая мога да ти дам само един съвет…бори се за нея,момичетата искат да видят,че ни е грижа за тях и не забравяи едно…времето не лекува,то само променя хората,а позволиш ли момичето ти да се промени и да те накара да си мислиш,че и е все тая,вече много трудно ще си я върнеш! 🙂
Здравейте,
Моята история е сходна . След почти 5 годишна връзка нещата се развалиха последната година .Не усещам нужното внимание от нея и си мисля постоянно , че има друг . Когато бяхме разделени за 10 дена тя се сприятели в фб със над 15 човека само момчета . В момента ми казва постоянно че съжелява и че не иска да ми е гадно . А от това по гадно няма се едно ме съжелява заради времето което сме били заедно . Най лошото е че всичко това ме убива не мога да ям да спя да работя постоянно мисля за нея и я следя . Всичката ревност дойде след няколко пъти в които я хванах да си пише с други и да харесва снимки на друго момче .В момента уж сме заедно а рядко ме търси не ми пише като преди и не ми звъни .
Избухва на моменти и ми крещи блъска . Просто не е истина как преди не даваше косъм да падне от главата ми а сега се държи че все и е едно .
Знам какво трябва да се направи да спра да я търся и да започна на чисто .И тук идва момента дали няма да загубя любовта , но след всичкото това отбягване и нежелание аз знам истината . Най вероятно не ме обича вече отделно я занимават някой друг и и пишат от тези тежките слова с които спечелваме момичетата . И като повечето хора най вероятно това я кара да не и пука кво ще стане с нас . Моята рецепта към хората които четат и имат сходен проблем . Хора не оставяйте нещата да стигнат до тук да не уважавате себе си заради някой друг та независимо колко значи за вас. Ако наистина ви обича този човек няма да ви наранява и ако нещо ви пречи той ще го промени !!! Аз ще се опитам да не я търся пък квото ще да става .Много различни хора много различни истории . В такъв момент се чувствате все едно няма смисъл животът , но това ще се промени времето лекува всичко . Пък било и най голямата любов .
Здравейте! знам че това не е по дадената тема но аз също направих грешка.На 14 съм,някои от вас ще си кажът малко пишлигарче нищо не разбира но както и да е.Намерих си приятелка,тя ме беше поканила на нейния рожден ден и аз естествено отидох,но какво се случи…. . Напих се много жестоко и нищо не помнех а тя ми се сърдеше много.Аз си нямах напредстава за какво.Но днес тя ми каза че съм я опипвал и съм искал ….. а аз изобщо нз какво съм правил.предполагам много от вас пак ще си кажат пишлигарче тръгнало да се прави на мъж е не се правех на мъж просто бях пиян.Тя не иска дори да ме изслуша и я разбирам какъв глупак съм та да пия толкова че да не знам къде се намирам и какво пия.Но аз просто без нея немога даживея обичам я наистина много и искам някакси да се съберем ако някой може да ме посъветва ще му бъда много благодарен
Казвам се Ингрид Фулсън съм от Съединените щати, почти взех живота си заради съпруга си, който ме напусна и престанах да подбирам обажданията ми, отговаряйки на имейлите и съобщенията ми. Той каза, че вече не ми вярва и си отиде с друга жена, опитах се да го убедя и да го умоля, но той няма да ми повярва или ще ми отговори, докато не се сбихме и се разделихме 9 месеца, след което осъзнавам, че не мога живея без него заради любовта, която имам към него. Опитах всичко възможно да го върна, но не работеха за мен, някои фалшиви колеси за заклинания ме измамиха и си отидох с парите си, докато не попаднах на човек, наречен д-р Огундейл във вестника, той ми помогна да хвърля заклинание и ето съпруга ми се върна след 24 часа, молейки ме за прошка, бях толкова изненадан, че заклинателят като д-р Огундейл все още съществува, казах му, че ще информирам света по свой начин, затова правя това сега. Ако някой тук се нуждае от помощ, с искреност, свържете се с д-р Ogundele днес по WhatsApp или Viber Chat: +27638836445.
Здравейте на всички, казвам се Дион Дъблин, от Финландия. Искам да споделя свидетелството си тук, за да разбера на всички как съм върнал жена си с помощта на д -р Огундел, заклинател на заклинания. Съпругата ми ме напусна повече от 6 години, търсих помощ навсякъде, но никой не можеше да ми помогне. Миналата седмица открих хора, които говорят за д -р Огунделе в различни форуми и как той им помага и при проблемите им, веднага се свързах с д -р Огунделе и той отговори и започна работата си след 24 часа, жена ми, която напусна преди 6 години, ми се обади и се върна обратно у дома, това не са само истории, това е моят истински житейски опит, този човек е много мощен, свържете се с него за всякакъв вид помощ и ви уверявам, че ще ви помогнем на 100%. Свържете се с него на WhatsApp и Viber: +27638836445.