Първо, здравейте на всички! От известно време чета статии в сайта ви и най-после и аз се реших да направя пост.Регистрирах се и ето ме тук 🙂
А сега по темата. Преди около месец и нещо се случи така, че бях в чакалнята при личната ми лекарка. Обстоятелствата не бяха много добри, защото бях на път да разбера че съм болен от една гадна болест и някак си предусещах какво ще ми каже лекарката.
И затова се бях сдухал и изобщо не забелязвах хората около мен. И тогава се появи едно много привлекателно момиче, което веднага хвана погледа ми. Беше толкова красива и изглеждаше толкова естествена, че и аз се замислих от колко време не съм срещал такова момиче.
Тя седна близо до мен и ми се усмихна и аз също и се усмихнах. Бихте казали идеална ситуация за да завържа разговор - е да, ама като се поогледах забелязах, че и майка и е с нея :(. По принцип не съм кой знае какъв специалист по запознанствата, но не мога да кажа че имам проблеми с това.
Знам че можех да я заговоря, но как да и поискам телефона или да я поканя на кафе пред майка и? Звучеше ми тъпо като го прекарвах през ума си тогава и затова не се реших на нищо. И след това, през следващият месец който прекарах по болници си блъсках главата защо не го направих.
Наскоро разбрах съвсем случайно от приятел, че не всичко е загубено, защото тя учи в моето училище (в което не съм се вясвал от повече от месец), но дори и да я срещна, не знам и аз дали бих се запознал с нея след всичкото време което мина.
Някак си, магията на момента ще се е загубил. А и без това ще тръгна на училище чак след ваканцията, което означава, че ще е минало много време от както се срещнахме и тя едва ли вече ме помни. Както и да е, пуснах тази тема, за да чуя мненията ви за това какво бихте направили, ако искате да се запознаете с момиче, което е с майка си.
По злочесто стечение на съдбата, това ми се случва за втори път (първият беше в градския транспорт 🙂 , и винаги съм се чудил как мога да го направя без да изглежда толкова фрапиращо за мамчето 🙂 . Благодаря ви предварително за мненията.
Ами майката не е толкова важна. Просто се запознай все едно майката е друго момиче, приятелка на „жертвата“. Щом момичето ти се е усмихнало, това е добър сигнал. Просто е трябвало да се запознаш така както би се запознал при други обстоятелства. Ако използваш т.н. cocky and funny метод просто трябва да се държиш малко по-малко предизвикателно и да не ги заливаш с шеги, които не майката биха се видяли тинейджърски щуротии.
Запознаваш се с момичето, заговаряш и майката и гледаш да говориш повечко с майката, а после искаш координати на момичето ;-))
Имала съм доста по-странна ситуация на запознанство. Току що бях припаднала в коридора на поликлиниката и докато се свестя бях на система в кабинета на личния лекар. Бях с майка си – разбира се (понеже положението ми не беше розово). Влезе момче – размяна на чисто любезни усмивки – оказа се че е за венозна инжекция – докато му я слагаха изохка – аз се разсмях (понеже съм идиот по природа) – майка ми преди да може да реагира го попитах – „Болеше ли?“ . тои: „Не!“; аз:“А тогава защо охкаш? :)“ чак тогава успя да се намеси майка ми и да ме скастри, че човека не е дошъл да си говори с мен и стига съм занимавала хората с глупости… но реакцията на момчето беше на място – „Айде оздравявай бързо пък като оздравееш ще те водя на кафе.“ . Отвън попитал лекарката за името и т.н. – и ходихме на кафе 🙂 . Така че всичко е въпрос на желание. 🙂 Според мен е трябвало да заговориш момичето – каквото и да беше станало – нямал си какво да губиш, а и майките не ядат хора. 🙂
Рядко не сме на едно мнение с Jazz-а, но този е един от тях.
В никакъв случай не казам да се игнорира майката, но това да се третира като „приятелка“.. не бих постъпил така. Също така, не бих си говорил повече с майката, отколкото с жертвата.
Това което аз бих направил в такава ситуация е да й се усмихна и да я заговоря съвсем нормално. Когато тя започне да се върти леко смутено и да гледа ту мен ту майка си, ще се обърна към жената и ще кажа протягайки ръка „Здравейте, вие сигурно сте майка й.. аз съм (Име), приятно ми е.“ и отново бих насочил вниманието си към жетрвата.
П.С.: сега като знаеш, че сте от едно училище, можеш просто да разминавайки я да кажеш „хей, ти си момичето от болницата.. седяхме един до друг.. ти беше с майка си, нали? (усмивка)“ в момента в който тя каже „да“ може вече спокойно да се представиш. Ако случайно видиш, че е се е постреснала малко, може да кажеш нещо като „господи, колко съм нетактичен.. надявам се да не съм те уплашил, като те спрях така…“.. със сигурност няма да ти каже, че си я уплашил 😉
BlackDiamond, не може винаги да сме на едно мнение. Още повече, че при свалките наистина няма универсална рецепта.
Това колко е добре да се говори с майката не е някакво абсолютно правило. Ако майката е темерут, по-добре да се говори с нея колкото се може по-малко, но ако е „пич“, а има майки големи „пичове“ и понякога са по-интересни за разговор от дъщерите си, тогава за бих говорил повече с майката.
Причината е в това, че често пъти майката е много по-отворена понеже няма какво да губи, а момичето се спича защото иска да направи впечатление. В такъв случай ако говориш с майката разговорът ще бъде много по-забавен и естествен и момичето леко ще „ревнува“.
Което естествено не означава, че не трябва да се обръща никакво внимание на момичето. Просто една готина майка става за лафче и не е за пренебрегване.
Най-важното е да се действа.
„Най-важното е да се действа.“
доколкото показва скромният ми опит, тази реплика изчерпва темата на блога 🙂
Една усмивка към майката ще свърши чудесна работа.Следващата ти реплика ще е при сбогуването с нея.Не „чао“,а „довиждане,беше ми приятно“.Нали не си мислите че някоя майка ще иска пъзльо да вземе щерка й.Ще се изкефи че заговаряш пред нея дъщеря й(освен ако нямаш вид на гамен),даже може и тя да се подмокри(това в кръга на майтапа)