Здравейте, драги дами и господа, бих искал да споделя с вас една тема и едновременно да я разгърнем така колкото се може по ползотворно. Имам един доста сериозен проблем както вече се знае, а той е, че приятелката ми, ми каза, че ме чувства като приятел и не знае какво изпитва към мен. Ето защо стана така.
В самото начало бяхме заедно година и един месец, след което се разделихме, защото там пък работата е, че бях по малък от нея (с 4 години) и тя не можеше да приеме това и факта, че я излъгах за годините си (казах и след 6 месеца връзка и продължи още толкова, но играеше и роля това, че тя е в София, а аз във Варна) и минаха около две години, след това пак се събрахме и днес реших да събера сили, защото не знам какво да правя вече.
Аз за жалост не съм типичният мъжкар, просто породата и зодията ми са такива, но съм го приел и съм такъв какъвто съм. След 2 години борене и постоянство да я търся и да си говоря с нея успях да си я върна, но не знам какво направих, защото съм на прага да я загубя (ако не съм я загубил вече), всъщност знам...
Исках един вид да и върна една услуга. В караниците си още в "първият период", ако мога така да го нарека се бяхме раздразнили доста добре (по нейни думи) и се е случило нещо необичайно, тя ми е изневерила с племенника на шефа си за когото работи и за което уж съжалявала.
Бях вбесен когато го разбрах... Каза ми го, докато си говорихме един ден по скайп съвсем приятелски, докато бяхме разделени... Не знаех как да се чувствам, не знаех какво да мисля, чувствах се ужасно макар и вече да не сме били заедно.
Когато се събрахме отново тя ми сподели, че страшно съжалява за това и правеше всичко нужно, за да ми го докаже. Уви, нужно беше да усетя студеното острие от ръката на "сатаната", за да прогледна, че преди да се усетя съм загубил момичето, за което се борех почти 2 години.
Каза ми, че докато и пукало и съм имал шанс аз съм си вял оная си работа и не ми било пукало, а не е така, но дори и да и го кажа вече не значи нищо за нея. Преместих се в София заради нея, уча в София заради нея, преместих живота си заради нея, но не мога вечно да се извинявам с това, нали!?!
Странно онова чувство не ме бе напуснало и някак си исках да и го върна, но в същото време си казвах, че няма смисъл да върша глупости. Това, което направих е, че си писах с колеги от съседният пол в Интернет за най-различни глупости.
Тя се ровеше из нета и видя хронологията, след което последва разбира се спорене, караници, но се сдобрихме. Е, повторих тази си постъпка, след което разбира се мина известно време и тя отново разбра и пак същата работа... Третият спор беше заради това, че съм писал нетипични коментари на момичета от фейсбук (мои познати), но как да ви кажа, не бях сам, имаше нещо в мен, което ме караше да го правя, нещо, за което няма нормално обяснение, разберете го така - сън в реалността.
Когато пратеник на дявола ви е обладал и прави неща, които ви кара да мислите, че сте направили в трезво състояние никак не е приятно. Няма да изпадам много в подробности... Та мисълта ми е, че си говорихме и говорихме и говорихме, но тя очаква нещата да станат за един ден, което няма как да се случи.
Казах и, че ще се променя заради нея и го правя, да стана по сериозен, да не забравям толкова, но не става тутак си ей така. Навечерието на Нова година 31.12.2011 - 01.01-2012 тя ми каза, че не може повече и, че е до тук. А снощи 02.01.2012 ми сподели, че опитите ми да върна чувствата и към мен са безсмислени и че ме чувства като приятел и не знае какво да мисли и изпитва към мен или как да се държи.
Навечерието на Нова година и дадох дума, че в идващата година тя ще види нов човек в мен и няма да бъде толкова изнервена или каквото и да било, но бях съкрушен (колкото и странно да звучи) след казаното от нея. И не знам как да реагирам в този момент, искам да оправя нещата, защото знам, че имам голяма вина в цялата работа, но нормално обяснение никой не може да даде или поне да го разбере.
Моля ви от все сърце, дами и господа, да ми препоръчате някакви съвети, с които да изгладя нещата между мен и това момиче.
Тя значи много за мен и няма да успея да го преглътна ако я загубя отново, защото скапаната ми зодия не го позволява понеже някой хора не вярват в зодиите и тяхната сила към човека, но повярвайте ми, тя говори много за даден човек. Ще се радвам ако има желаещи да обясня по-подробно цялата ситуация, но моля помогнете, в задънена улица съм.
Братле… на 17 съм но преживях нещо подобно… зодията ми е Стрелец и да, вярвам в зодията си.
Аз мисля, че трябва да я оставиш да си тръгне… със сигурност ще намериш по-добра, някоя която те цени истински… не да ти изневерява и после да „съжелява“ а и тя вече е направила стъпката вместо теб като ти е казала, че те чувства като приятел.. но пък от друга страна може би тя ти казва, че иска да сте само приятели защото не иска да те наранява повече… иска по-доброто за теб(и все пак жените са подли)
Дано съм ти помогнал по някакъв начин в което дълбоко се съмнявам…
Е*ана работа пич. От една страна и двамата сте направили нарочно от кашата – ла*на, но пък и тя се опитваше да ги оправи, а после и ти. Но сега тя ти казва разни работи, които може да са така, но може и да не са така. Щом ти учиш и живееш в София, а тя е с 4 години по – голяма. Значи със сигурност не сте на по 17-20 години. А това от една страна е хубаво. След 22-24 години жената започва да търси по – сериозни и постоянни мъже. Давам малко странен пример, но мисля, че е на място: Майка ми напусна баща ми и се кълнеше, че никога няма да се върне при него. Той така и не се отказа. Въпреки, че според всички ни, той нямаше никакви шансове, той не се отказа с цел да запази семейството. И година по – късно те са заедно, а в мола тя не иска да му пуска ръката и за секунда. Така че, може би трябва да продължиш да се бориш. Понякога да ти тъп и постоянен, за да постигнеш целта си.
Айде пич, късмет!