Гледам много хора имат проблем след завършването на дълги и тежки връзки (дори аз и то в момента), НО мисля че съм му намерил цаката :D. Всеки от нас е бил зарязван, всеки е зарязвал в крайна сметка резултата е все един и същ депресия. Не, напротив, напълно ново начало!

Знам че е трудно, но ако старият край е добре заличен, защо не? На първо място любовта приятелство не става!!! Затова колкото по-малко контакти имате с другия толкова е по-лесно. Замислете се всеки тъжи за мъртъв човек, но рано или късно му минава. Аз ползвам същия принцип - изолирам се от бившата си половинка и се радвам на нещата които са ми останали - приятели, време и свобода.

Така де, дори и моя свят да е свършил, то останалия продължава и си заслужава да го последвам. Излизайте, забавлявайте се, заглеждай те се, поосвободете малко мръсното си под съзнание, ако трябва. И най-вече щом не можете да живеете за любовта, живейте за приятелите си. Това е принципът ми напоследък и си ми допада много.

Рано или късно любовта сама ще ме намери, ако не я изпреваря, разбира се. Най-важното е да осъзнаете не как е било, а как ще е от тук нататък. Какво точно искате да постигнете: завършване, университет, работа, почивка развлечения... Вие сте господар на себе си, възползвайте се, дайте воля на въображението си и се отпуснете.

След време ще изпитате страхотно чувство дори и да срещнете човека, който ви е наранил. След седмица, месец година. Натрийте му носа, покажете му че сте силен и не ви пречи да продължавате. Дори не веднъж, а десет пъти да ви разбият сърцето винаги има за какво да се хванеш и да кажеш: "Какво правя дявол го взел".

Не губете ценното си време в сълзи и сополи, смях, щастие и забавление му е майката 😉

spodelime